Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dejemos hablar al viento, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
hana (2014)

Издание:

Хуан Карлос Онети. Нека вятърът говори

Уругвайска. Първо издание

ДИ „Народна култура“, София, 1983

Редактор: Анна Златкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Иван Скорик

Коректор: Здравка Славянова

Рецензент: Емилия Юлзари

История

  1. — Добавяне

Глава XXXI
Пътят II

И те продължаваха да крачат, без да разбират, през виното на първото причастие, борбата за насъщния хляб, невежеството и глупостта.

Крачеха доволни, нехайни, рядко се съмняваха; безкрайно наивни, отпуснати или сковани, към последната яма и сетната дума. Толкова сигурни, посредствени, мълчаливи, дърдорковци, глупци.

Ямата ги чакаше без истинска надежда или интерес. Те вървяха развеселени; облягаха се един на друг; някои крачеха самотни и усмихнати, като си говореха тихичко сами на себе си. Изобщо обсъждаха планове и говореха за бъдещето на своите деца, за малките и големите революции, които носеха в книги, стиснати крепко под мишница. Някой размахваше ръце, докато бръщолевеха спомени за любовници и увехнали цветя с едни и същи имена.