Ендрю Лоурънс
Предчувствието (10)

Глава десета

Явно трябваше да се прибере у дома.

Оттам можеше да контролира всичко, още повече че прахосваше цяло състояние, стоейки по хотелите.

Отиде с колата до Роаноук, взе вътрешен полет до Ла Гуардия, международен полет от летище Кенеди, двадесет и осем часа по-късно пристигна изтощен в Кан и намери писмо от Мелани с пощенска марка от Лондон.

Скъпи Майкъл,

Емма и аз сме добре и на сигурно място, благодаря ти за грижите. Аз ще се крия с нея, докато се роди бебето ми. След това ще дойда при теб, ако ни искаш. Не се тревожи за нас, ще се погрижа за всичко. Те и двете са деца на съдбата. Обичам те, баща на детето ми.

Мелани.

„Ще се крия…“ Трябва да я намери. Къде може да е отишла, бременна и с Емма?

Реши да поспи малко. С всичките безумни мисли, които минаваха през главата му, със спомените от последните две седмици два месеца и смяната на часовете след полета, едва ли можеше да вземе правилно решение.

Направи си чаша чай, остави бележка за приходящата прислужница, молейки я да не го безпокои и си легна.

 

 

Събуди се гладен посред нощ, мислейки че е девет сутринта. Стана и слезе в кухнята. Отвори вратата на хладилника, намери яйца, бекон, мляко и пресни плодове в изобилие; приготви си английска закуска и я изяде охотно.

За да започне издирването на Мелани, трябваше да използва всички средства за предсказване, с които разполагаше; ясновидство през нейните лични вещи, дневни сънища, спомени, всичко. Щеше да преобърне стаята й наопаки, докато не намереше нещо важно.

Изкачи се в познатата стая, където Мелани бе оставила повечето от вещите си. В чекмеджето със схемите и документите намери тесте карти за таро и книга, която обясняваше значението им.

Той коленичи пред леглото, разбърка ги, цепи и отново ги разбърка, после нареди три от тях в редица, с лицето надолу.

Беше толкова тихо, че можеше да чуе само собственото си дишане.

Когато обърна картите една по една, той силно се концентрира върху Мелани. Когато я видя в съзнанието си, както я беше видял гола в градината на Реноар, съсредоточи мислите си върху тази картина, после погледна в картите.

Дама купа.

Двойка пика.

Луната, обърната.

Дълго ги разглежда, провери различните предсказателни значения и дойде до следното точно тълкувание:

Дама купа: Добра светла жена, честна, предана, която ще направи услуга на Питащия.

Двойка пика: Нежност, привързаност, близост.

Луната, обърната: Непостоянство, изневяра, мълчание.

Беше жаден и имаше желание да изпие едно голямо питие. Слезе долу до кухнята и си разбърка водка с портокалов сок и карамфил. После излезе навън в градината, отиде до лимонените дървета и откъсна един узрял плод. Колко възхитително е да си сам в дома си и да късаш лимони от дърветата.

Погледна нагоре към сърпа на луната.

Непостоянство, изневяра, мълчание. Той ли я направи непостоянна?

Нежност, привързаност. Може би е бил много груб с предложението си за аборт. Може би тя има нужда от това дете.

Може би има нужда от него.

Качи се обратно горе и се върна към картите, разбърка отново тестето, цепи, разбърка го отново и постави най-горната карта с лицето надолу под вече наредените три, после я обърна. Деветка пика. Изпита страх от гадателското й значение. Смърт, несполука, помятане, отлагане, измама, разочарование, отчаяние.

Помятане.

Отчаяние.

Трябваше да я намери.

Бързо изпи коктейла, събра картите, легна на леглото и зачака действието на алкохола.

Доста бавно в главата му се оформи една картина. Първо морето, бурно море, сиво-зелено море, после алея, пометена от вятъра, мокра от пръски, една редица от къщи по склона на брега, бледосини, розови, жълти, отчаяно състезаващи се срещу лошото време да направят мястото по-жизнерадостно. Зад тях високи хълмове, човешка фигура, която бута количка, държейки чадър срещу вятъра, после номер „21“ на портата на къщата. Отвори очи.

— Тя е в британски морски курорт — каза на глас и се изненада, че беше използвал думата „британски“.

Защо не английски?

— Защото е в Уелс — рече пак на глас. Уелски курорт на морето? Колко ли има там? Веднага слезе долу в кабинета и извади от полицата всички книги, свързани с пътуване, карти и пътеводители.

Порткоул, Ланелли, Ебъристуит, Ландъдно, Колуин; Бей, Рил…

Ще отиде. Ще отиде във всяко от тези проклети места. Излита със самолет за Лондон, наема кола и се отправя веднага към крайбрежието на Уелс, започва от Нюпорт и продължава обиколката си, докато не стигне до място с вибрации, които да му подскажат, че тя е наблизо. Беше сигурен, че ще успее. Имаше способности, тя му го беше указала и сега той й вярваше.

Ще я открие.

 

 

Храната, която му сервираха за вечеря в хотел Кингс Хед в Ландбридпул, беше ужасна. Храната в английски хотел бе нещо, за което Майкъл бе забравил.

Мястото беше уютно и комфортно, рустично с гредите си, тихо с дебелите си килими. В бара на хотела по-богатите местни жители пиеха джин и тоник, в пивницата по-бедните пиеха възтопла бира.

Той бе останал една нощ в Лондон, после подкара по шосе М4 с наетия Форд Гранада, избран отчасти поради името, за да се използва всяко добро предзнаменование. Радваше се на пътуването, особено на зеленината на природата. Сега след студената патица ала оранж и не много доброто вино, след като бе погледнал в хола с телевизора и бе решил, че няма да може да изтърпи програмата, се качи горе да си легне.

Легна по гръб на двойното легло в пълна тъмнина, държейки в едната си ръка гривната — имитация на слонова кост, която Мелани носеше често, а в другата с една от малките нощници на Емма. Тези два предмета нарочно бе взел със себе си за предсказване.

В момента, преди да заспи, задържа видението на момиче, което буташе бебешка количка покрай брега на морето.

Като на домашно видео, момичето се разхождаше по тротоара, след това зави по улицата и се отдалечи. То отиваше на покупки, то правеше това редовно и той го последва. Беше точно зад него, сега видя Емма в количката, видя как ръцете на Мелани бутат количката, сега той беше Мелани.

Отмина една пералня, сувенирен магазин, китайски ресторант. Направо усещаше миризмата на храната, впечатлението беше силно, китайска храна за вкъщи и ресторант в Ебъристуит.

Нейните мисли, не неговите.

Ебъристуит.

До Ебъристуит имаше два часа и половина път с кола през Блек Маунтин. Денят бе хладен, светъл, приятен и Майкъл нито за миг не започна да се съмнява. Беше абсолютно уверен в себе си, в екстрасензорните си възможности; сега се учеше как да ги използва.

Пристигна в Ебъристуит в 11 часа и подкара право към морския бряг. Къщите бяха по-светли и по-големи, атмосферата по-ведра, отколкото във видението му.

Тръгна с колата по главната улица да търси китайския ресторант и там имаше такъв — на пет къщи след обществената пералня, на три къщи от един магазин за сувенири. Невероятно.

Подкара назад към морския бряг и паркира малко след номер 21. Възможно беше тя да е имала предчувствие за пристигането му и да е напуснала; от друга страна, той не желаеше да я нарани, напротив.

Излезе от колата, пресече улицата и се спря за момент пред къщата. На стъклото на прозореца отпред бе залепена една бележка: „Квартира със закуска“. Извън сезона Мелани можеше да стои тук доста евтино.

Позвъни на вратата.

Отвори му любезна дама със сива коса и пъстра рокля; зад нея в хола можеше да се види количката — не черна, а тъмносиня, по-малка, отколкото си представяше.

— Мелани Форбс? — попита той.

— Мелани Форбс? Не, тук няма никой с такова име… — пропя гласът й.

Разбира се, сменила си е името.

— Младата госпожа с бебе?

— Дъщеря ми? Гуинет? Искате да видите Гуинет?

Гуинет излезе от предната стая с бебе в ръце. Майка, дъщеря и внуче го гледаха с любопитство.

— Извинете, сгрешил съм. Някой друг не живее ли тук с бебе?

— Не, само аз, съпругът ми и мъжът на Гуинет.

— Трябва да съм сбъркал адреса.

Той се усмихна, поклони се леко и тръгна объркан към колата.

Какво го доведе при тях? Каква връзка можеше да има?

Дали това не бе някакъв знак, който не е разбрал, или пък предчувствие за младото момиче? Предсказание? За какво?

Влезе в колата и седна зад кормилото. Чувстваше се изтощен. Целият този път за нищо. Внушението дойде първоначално в стаята на Мелани. Дали не бе действал твърде бързо и по интуиция? Очевидно.

Това означаваше, че не може да си вярва, освен ако жената не е медиум.

Може и да е. Ебъристуит дойде в съзнанието му миналата нощ в хотела. Чаршафите, нещо от стаята да е дошло от нея? Някоя камериерка, някой член на семейството, вълни и вибрации да са се объркали? Той е уловил нещо друго. Дали да не се върне и да попита? Трябваше да попита, трябваше да има някаква връзка, усещането му беше съвсем недвусмислено. Съпругът на момичето? Дали не е някъде навън и е в опасност? Дали тя не е в опасност? Той е отговорен пред тези хора, но нима те няма да се изплашат, ако на вратата почука непознат мъж и им изтърси, че е свръхмедиум и че е изпратен при тях, но не знае защо.

Действай! Разбери! Ако не разбереш, никога няма да откриеш Мелани.

След като отвори вратата на колата, той я съгледа да идва по улицата. Абсолютно същата картина, още по ясна, тримерна. Същата детска количка, същото палто. Не я беше видял да излиза от къщата, бе я видял да минава по улицата. Живееше някъде другаде.

Изчака, наблюдаваше как се спря и се обърна към него.

Колебание. Как да реагира?

Радваше се да я види, наистина се радваше да я види. Може би я обичаше. Безспорно искаше да бъде с нея. Излезе от колата.

Тя пусна спирачката на количката и пресече улицата към него. Прегърнаха се.

— Нямах представа. Въобще нямах предчувствие — каза тя.

— Аз съм този с предчувствията.

Целунаха се и се качиха бързо на тротоара, понеже от завоя се зададе кола. Той погледна в количката; Емма спеше и както обикновено не забелязваше нищо.

— Идваш с мен обратно в Кан. Нелепо е да не дойдеш.

— Нямах представа — повтори тя и цялото й лице сияеше от радост, от щастие.

— Ходила ли си на доктор? — попита той.

— Разбира се.

— И?

— Първата седмица на май.

 

 

За четири месеца не се случи нищо особено.

Мелани бе бременна и това я промени. Между тях имаше взаимно разбиране, че близкото минало, психоекспериментите са нещо лошо, че и двамата съзнават, че те са били лоши и по-добре е да ги забравят.

Поне той си представяше така нещата.

Нямаше желание да говори на тази тема, не искаше да мисли за това и тъй като тя никога не подхвана разговор, Майкъл я остави така.

За щастие, той отново се залови за работа, пишеше писма, получаваше писма, четеше финансови книжа, телефонираше по света за съвети и се колебаеше дали отново да започне да работи сериозно или да се откаже за една година.

Веднъж доста се доближиха до разговор за миналото, за това което бяха преживяли — когато тя разтребваше стаята, в която живееше и прибра всички свои схеми в килера на Норма, като че ли този период от живота й е приключил.

Мисълта да се ожени за Мелани човъркаше силно мозъка му, но той реши да изчака развитието на нещата.

Понякога мислеше, че тя знае за скрития му план и се държи примерно, но след като може да го прави, какво повече се иска от нея? Знаеше, че след раждането може да се промени, но щеше да изчака и да види.

Така прекараха първите зимни месеци — тихо, в домашна обстановка. Отиваха до Ница да видят някой нов филм, понякога гледаха телевизия, но най-често прекарваха времето си в четене и слушане на музика във всекидневната на най-горния етаж.

Трябваше да признае, също така, че самият той се промени. Откритието, че е медиум, че може да вижда в бъдещето, бе много повече от очарователно — това бе сила и следователно отговорност. Понякога имаше чувството, че е направляван, че не е сам и че го ръководи някаква добра сила, може би като противовес на злата сила. Но това бе само едно чувство, за което не искаше да мисли постоянно, защото не можеше да разбере силата на злото, на която се противопоставяше.

И тогава, точно срещу Коледа, през един топъл ден, когато Мелани изведе Емма на разходка, той смъкна нейните карти за таро в кабинета си долу, за да си гледа сам.

Не го беше планирал предварително, идеята му дойде внезапно и реагира инстинктивно. Все още не можеше да разреши проблема дали да се ожени за нея, дали тя самата го иска. Дали като по-либералните си съвременници той щеше да може да живее с майката на неговото дете, без да се жени за нея.

Не вярваше, че просто чрез разбъркване на тесте красиви карти ще може да предскаже бъдещето, но картите възбуждат ума да осъзнава, приема или отрича фактите.

Ако не хареса карта, която му внушава, че трябва да се ожени, той няма да го направи. Искаше съвет от картите, съвет, който може и да не е правилен, но щеше да му помогне да вземе решение. Това е по-евтино, отколкото да отидеш на психиатър, който със сигурност ще те освидетелства като луд, когато започнеш да разказваш за бъдещата си жена, която става полупрозрачна през нощта и прекосява Атлантическия океан за петнадесет минути, след което ти се обажда по телефона.

Концентрира мислите си върху Мелани и себе си, върху брака и взаимоотношенията им. Разбърка картите, цепи и пак ги разбърка, положи три карти с лицето надолу, после ги обърна.

Бяха същите три карти, както преди пет месеца, преди да отиде и я намери в Уелс.

Дама купа.

Двойка пика.

Луната.

Само че този път първите две бяха обърнати. Погледна предсказателното им значение.

Дама купа: Перверзна жена, да й се няма доверие.

Двойка пика: Лъжа, лицемерие.

Луната: Опасност, измама, окултни сили.

Старият страх отново сви стомаха му. Тя го мами. Представата за идеален живот е лъжа. Тя го приспива с фалшиво чувство на сигурност, като през цялото време подсигурява раждането на детето.

Сети се за схемите. За деня, в който тя ги прибра. Прекалено навреме, прекалено точно в съвпадение с неговите желания.

Напусна кабинета и отиде в килера, където в един сандък бяха прибрани всичките окултни материали на Мелани.

Странно, но сега осъзна, че не е ходил в стаята на Норма от този ден. Беше се качвал няколко пъти да говори с Мелани, но винаги я срещаше на стълбите или навън в коридора.

Отвори вратата. Мелани бе променила обстановката — беше преместила сандъка до отсрещната стена, бе сложила шевната машина зад вратата, беше постлала един стар индийски килим, а голямото огледало, което от самото начало бе в нейната стая, отново беше облегнато по дължина на стената, така че ако тя легне на килима, да може да се вижда цялата. Отвори сандъка. Прословутата схема се намираше най-отгоре и той я разви. Откакто я видя за последен път, беше вмъкнала други имена, бе свързала линиите, които бяха потвърдени от посещенията им в Хуелар и Париж. В края беше прибавила две нови имена.

Плод на връзката между него и нея бе името Адам. От Адам водеше началото си една линия, която го свързваше с Емма, а от тази учудваща връзка — една линия към празно място, оградено с лъчи като слънце.

Той разгърна всички други схеми, прерови всички кутии и куфари в стаята, дори погледна под килима и зад огледалото. Нямаше нищо друго, само това невероятно допълнение към родословното дърво.

Значи Мелани предвижда Емма и новото дете да възпроизведат едно… свръхсъщество?

Това е отвратително, това е лудост, кръвосмешение, извратеност…

Безумие е тази жена да се грижи за внучката му и да носи неговото собствено дете. Тя е планирала за двадесет години напред, тя счита себе си за супербаба. И откъде идва чувството, че това е пагубно, че това е наистина пагубно?

Нуждаеше се от помощ. Ох, как се нуждаеше! Той щеше да чака. Щеше да изчака благоприятния случай.

Ако е предопределен да причини края й, да я унищожи, ако силите, които стоят зад него, го използват за каузата на доброто, то такъв случай ще се появи, ще му бъде посочен. И той ще знае какво да направи.

Ако вече не е твърде късно. Ако не е започнал да губи чувството си за реалност, да губи разсъдъка си.

 

 

Вечер имаха обичай да се хранят в кухнята, след което се качваха горе във всекидневната на най-горния етаж да гледат новините. Най-често Майкъл се качваше пръв, а тя оставаше да почисти и той никога не бе оспорвал тази установена домашна практика. Мелани не се интересуваше особено от френските новини, а той никак от миенето на съдове, за което тя твърдеше, че й доставя удоволствие.

По такъв начин, поне половин час всяка вечер те не бяха заедно — единственият регулярен период от време през деня, когато не бяха заедно.

Тази вечер по време на вечерята Майкъл мълча и се качи както обикновено във всекидневната с асансьора. Обаче, след като се озова горе и включи телевизора, той се върна, слезе бавно по стълбите, спря и се ослуша.

Стъпките бяха толкова тихи, че той едвам ги долови, но концентрира слуха си към коридора, който водеше към килера, и несъмнено чу стъпки, после тихо щракване от затваряща се врата.

Събу обувките си, спусна се с леки стъпки, спря пред вратата, отвори я предпазливо и погледна вътре.

Три свещи бяха запалени и поставени на пода, на две крачки от огледалото. Между свещите и огледалото лежеше Мелани — гола, с лице към огледалото, което беше от лявата й страна.

Той погледна отражението й, което беше съвсем невероятно. Тя беше повече от полупрозрачна, беше прозрачна и в областта на корема й можеше да се види пулсиращият зародиш.

Очите й бяха затворени, дишаше равномерно и бавно. Тогава колената му изпукаха и тя се обърна и го видя.

— Не трябваше да идваш — каза остро.

— Какво правиш?

— Детето ще наследи способностите ти за предварително познание. От мен то ще наследи способностите за астрално преместване и психокинеза.

— Психокинеза? — Не му беше ясно какво иска да каже тя.

— Бедният ми Майкъл. Ти не знаеш нищо за това, нали? Психокинезата е способността да променяш основната структура на привидно плътни обекти, да извиваш, да свиваш, да променяш посоката им, да преместваш обекти от едно място на друго. Помниш ли катинара на вратата на криптата в Париж? Как мислиш го отворих? И вратата на колата ти в Хуелар, когато отидох за патерицата? Мога да огъна едноинчова медна тръба само като я гледам. Дори мога да изгася светлините на цял град, като парализирам генераторите.

Имаше нещо толкова злонамерено в изражението й, че той внезапно се изплаши. Ненавиждаше я.

— Ела с мен — каза тя, стана и го хвана за ръката. Както си беше гола, тя го поведе надолу по стълбите до тяхната спалня, отвори прозореца, външните капаци и го дръпна на балкона. За момент той се обезпокои да не би тя да настине, но после реши, че тя сигурно не чувства нищо.

— Не се тревожи, Майкъл, имам вътрешна топлина — каза Мелани, развеселена от четенето на мислите му. — Сега погледни към града.

Той погледна. Смесица от тъмнина и мрак.

Когато очите му привикнаха към нощта, различи сенки, оранжеви светлини, бели светлини; засветиха сини и зелени неонови табели, фаровете на колите в далечината осветяваха фасадите на сградите. Всичко това му заприлича на приказна страна, цивилизована приказна страна. Караше го да се чувства сигурен.

Тогава съвсем внезапно всичко изгасна.

Абсолютно всичко, дори фаровете на колите.

След секунда чу писък, после друг, после трясък на стъкло, удар на метал, навсякъде наоколо ставаха катастрофи.

— Ще продължи две минути — студено каза Мелани. — Ето колко съм силна. Отсега нататък ще се справям сама.

Той се вцепени.

Той я слушаше в тъмнината, която сега беше разкъсана на малки парчета от аварийни светлини, фенерчета в градините, свещи на прозорците.

— Емма и Адам ще започнат нова ера в историята, свръхестествената епоха и в края на краищата, след около двадесет години, тяхното потомство ще надделее. Можеш да участваш или да не участваш в това. Както желаеш.

Светлините отново светнаха.

Нямаше представа как ще направи това, но знаеше, че трябва да го направи. Можеше да я бутне от терасата, да ги унищожи, нея и детето, което трябваше да се роди и да даде възможност на Емма да расте и живее спокойно, да изгори схемите и да се отърве от всичко свързано с нея.

— Да ме убиеш не значи да се справиш с проблема, Майкъл. Между другото, имаш известие от Четиристишието.

Все още гола, тя го поведе обратно в спалнята и надолу по стълбите в кабинета, където Четиристишието висеше на стената, откакто му го беше подарила.

— Може да се изтълкува по друг начин, разбираш ли. „До маслинена горичка и голота на звездна светлина…“ Ти, до мен. „Родител, на двадесет и първия, единствен на света.“ Отново ти. Баща на това дете, което ще се роди. Изчисленията са правени или от Нострадамус, или от неговия първи потомък. „Божествена, майката скоро под воал…“ Аз. Воалът е астралното ми тяло. „Бащата мъртъв от тясно и дълбоко падане…“ Мисля, че е предупреждение, Майкъл, как ти се струва? Предупреждение за теб.

Не знаеше какво да мисли. Само чувстваше, че го манипулират, че тя може да извърти всичко както й е удобно.

— „Aupres d’oliviers et nudite etoile…“ Никога не съм била сигурна за този първи ред, дали etoile означава звезда, или „и платно за рисуване“… Имаш ли усещане за това?

Нямаше никакви усещания.

— Да отидем на терасата под звездите и да видим дали ще получим някакви усещания.

Дали тя имаше намерение да го бутне оттам?

Щеше да внимава. Щеше много да внимава да не се доближи до края.

Той отвори вратите на асансьора пред нея и двамата влязоха вътре.

Въпреки че бяха любовници, въпреки че това беше неговият асансьор, неговата къща и въпреки че бяха сами, той се почувства неловко от това, че е облечен, а тя съвсем гола и инстинктивно се отдръпна от нея.

— Знаеш ли, че човек очертава невидими кръгове около себе си и диаметърът им е указание за емоционалното му състояние? Собственото пространство на една добре уравновесена личност е цилиндрично и се простира на около 18 инча във всички посоки. Както изглежда, всеки от нас защищава своето пространство. При хората в раздразнено състояние, обаче, разстоянието е много по-голямо.

Асансьорът спря.

Намираха се между третия и четвъртия етаж и Мелани се оглеждаше в огледалата.

— Какво стана сега? — попита той, като ядосано натискаше поред всички бутони.

— „Бащата мъртъв от тясно и дълбоко падане…“ — изцитира Мелани.

— Не е повреда в захранването, всичко свети — каза той, без да обръща внимание. После погледна към нея. — Какво каза?

— Pere mort d’une chute etroite et profonde.

Той бе почувствал близостта на смъртта веднъж преди това, в Жом Ланотовия спомен, когато бе затрупан под пръстта. И сега това се случваше с него — страхът, който тръгва от сърцето, спуска се по особен начин в стомаха и се издига смразяващо по гръбнака до тила.

Протегна ръка и я докосна. Тя побледняваше, кожата й беше бяла и както стоеше и се взираше в отражението си, очите й гледаха отвъд.

Разбра какво ставаше.

— Мелани!

Звукът излезе с мъка от гърлото му.

— Мелани!

Почти панически.

Хвана я, разтърси я, тя беше като кукла, главата й увисна, тя се огъна и, когато я пусна, се свлече на пода като безжизнена маса.

Беше студена. Така студена, сякаш беше умряла.

— Мелани? — каза той със силен шепот. — Моля те Мелани, какво правиш?

Plaintes et pleurs et hurlements

Traitre de son propre pouvoir et heredite

Son fils nee eternellement.

Lui-meme mort de perfidite.

Гласът бе глух, но личеше, че е нейния. Идваше отгоре, от четвъртия етаж.

Обвинения, сълзи и страшни викове

Предал собствената си сила и наследство

Синът му ще се роди за вечността

Самият той ще умре от коварство.

Майкъл затвори очи. Зачака продължението. Тя просто му казваше какво може да направи.

— Последното Четиристишие, което той е написал, Майкъл, твоят прародител Нострадамус. Много ясно е посочено какво ще стане.

И той чу метален звук точно над главата си, бърникане по механизмите на асансьора.

— Недей, Мелани! За Бога…!

Последните звуци бяха от един малък болт, който падна отгоре върху кабината, бръмченето на завъртащо се колело, неуспешния опит на зъбчатите колела да се зацепят, след това последователното късане на стоманените нишки на поддържащия кабел.

Той чуваше всичко, разбираше точно какво става, какво означава това, после кабината полетя като гилотина.

Стисна очи, пое удара от падането на тавана с вдигнати ръце, за миг от секундата усети, че се носи във въздуха, после заедно с угасването на светлините усети как остро парче стъкло от огледалото пресича гърлото му, как кръвта излиза на тласъци от прерязаната сънна артерия и чу пукането на коленните си стави с издигането на пода нагоре, който го премаза до смърт.

За кратък момент в него остана искрица живот, достатъчна да се бори, да протестира, да се надява…

След което се предаде.