Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (9)

Втора сцена

 

КРАЛ ДЖОН

И тъй, за втори път венчан с корона,

за втори път възлязохме на трона

и се надяваме, че туй ви радва.

 

ПЕМБРУК

Това „за втори път“, ако не беше

угодно вам, кралю, аз мисля, щеше

да е с един път в повече. Веднъж

вий бяхте коронясан и до днеска

короната не ви е снемал никой,

народът ви е предан на престола

и мисъл за промени ни за миг

не е смутила вашата държава.

 

СОЛЗБЪРИ

Затуй да се обличате във власт

със двойно тържество, един венец

да кичите, красив и без това,

да позлатявате медал от злато,

да ръсите парфюм над теменужки

и лилии да багрите във бяло,

да лъскате леда или дъгата

да надарявате със нови шарки

и да прибавяте светлик от свещ

към блясъка на слънцето — това е

чудачество и скъпо, и излишно.

 

ПЕМБРУК

Ако не беше пожелан от вас,

тоз втор обред навявал би досада

като изслушване на стара повест

за втори път в неподходящо време.

 

СОЛЗБЪРИ

От туй ликът на нашата известна

и древна церемония пострада

и тази новост, както това става

при смяната на вятъра в платното,

насочва мислите в нов курс и кара

да заболее здравия разсъдък,

прогонва почитта и вред засява

съмнения във правото, което

облякло е такава странна дреха.

 

ПЕМБРУК

Когато престарават се в труда,

работниците си спечелват име

на жадни за печалба; много често,

за да поправим сторената грешка,

ний правим втора грешка, по-голяма,

тъй както става с кръпката, която,

поставена на скъсаното място,

наместо да го скрие, го изтъква.

 

СОЛЗБЪРИ

Във този смисъл ние, преди още

да бъдете повторно коронясан,

ви давахме внимателни съвети,

но вам угодно бе ухо на тях

да не дадете и това ни радва,

защото личните ни воли млъкват

пред волята на светлия ни крал.

 

КРАЛ ДЖОН

За някои причини на това

повторно коронясване аз вече

съм ви говорил и ги считам тежки.

По-късно ще узнаете и други,

които биха станали по-силни,

отслабне ли страхът ми. Дотогава

поискайте ми да поправя всички

недъзи в кралството и аз охотно

ще ви изслушам и задоволя.

 

ПЕМБРУК

Щом тъй е, аз, посочен да говоря

като език на всички сбрани тук,

заради тях и себе си, но главно

заради кралската ви безопасност,

която е върховна наша цел,

ви моля настоятелно: Кралю,

освободете малкия Артур!

Защото туй, че той е във тъмница,

ще поощри мърморещите устни

на недоволството да ви запитват:

ако държите с право туй, което

държите здраво, то защо страхът,

за който има дума, че вървял

подир неправдата, ще ви подтиква,

държейки във затвора своя сродник,

да го осъждате на неграмотност

и да отнемате на младостта му

богатството на рицарските школи?

За да лишим от този аргумент

противниците ви, то нека вие

да сте ни казали да ви измолим

освобождаването на Артур;

за себе си ний искаме го само

доколкото, бидейки вам подвластни,

и нашето добруване зависи

от вашето добруване, което

съветва ви да пуснете момчето!

 

КРАЛ ДЖОН

Да бъде тъй! Оставям младостта му

на вашата опека. Казвай, Хюбърт!

 

ПЕМБРУК

На тоз човек било е поверено

злодейството. Заповедта си той

показал е на мой добър приятел.

Печатът на греха живее, вижте,

в очите му! Тоз негов мрачен израз

говори за дълбок душевен смут.

Боя се, че извършено е вече

онуй, с което бил е натоварен!

 

СОЛЗБЪРИ

Руменина и бледост се редуват

по кралското лице като херолди^[23],

кръстосващи пред бой между войските

на задоволството и гузността.

Възбудата е тъй узряла в него,

че — миг, и ще пробие!

 

ПЕМБРУК

                        И от нея

ще изтече навън като от цирей

гнойта на страшното детеубийство!

 

КРАЛ ДЖОН

Не можем спря ръката на Смъртта.

Любезни лордове, макар че в нас

е жива кралската ни благосклонност,

молбата ви е мъртва; тоз човек

ми казва, че Артур се е поминал.

 

СОЛЗБЪРИ

Предчувствахме, че няма цяр за него.

 

ПЕМБРУК

И че смъртта му близка е, бе ясно,

преди той сам да се почувства болен.

Но затова ще отговаря някой

тук долу или горе, на небето!

 

КРАЛ ДЖОН

Защо ме стреляте с тъй мрачен поглед

Нима са ножиците на Съдбата^[24]

във моите ръце? Нима командвам

аз пулса на човешкия живот?

 

СОЛЗБЪРИ

Това е подло дело и е срам,

че кралското величие могло е

да действа по тоз начин! Сбогом, сър!

 

ПЕМБРУК

Почакайте, лорд Солзбъри! Ще дойда

и аз със вас да диря и намеря

туй малко кралство, на което стана

наследниче злочестото дете.

Наместо — бедното! — да притежава

тоз остров цял, получи то държава

в размер три крачки. О, ужасно време!

Но туй не бива тъй да се приеме!

То скоро ще избухне и тогаз

вината ще се струпа и над нас!

 

КРАЛ ДЖОН

Горят от гняв. Боя се, че съм сбъркал.

Граденото над кръв не трае дълго.

Живот не се създава върху смърт…

Ти гледаш страшно. Где е тази багра,

която помня върху твойте бузи?

Тъй мрачен небосвод не се избистря

без яростен порой. Започвай, руквай!

Какво там мислят? По кой път ще тръгнат

французите?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Те тръгнали са вече

по пътя за насам. Такава сила

до днес не е набирала държава

за нападение над чуждо кралство.

От вас, кралю, урок по бързина

противникът ни взел е, щом когато

би трябвало да чуете, че той

подготвя се, вий чувате, че вече

е слязъл на брега!

 

КРАЛ ДЖОН

                А где били са

шпионите ни? Спали ли са те?

Или били са до един пияни?

Как зорката ми майка не е чула,

че армия такава се набира

във Франция?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Слухът й, господарю,

е пълен с пръст. Почтената ви майка

на първото число на тоз април

се е поминала. А, както чух,

мадам Констанс, от ярост помрачена,

умряла е три дена преди нея.

Но туй последното е само слух,

не зная дали верен, или не.

 

КРАЛ ДЖОН

Не бързайте, събития ужасни!

Почакайте, примирие ми дайте,

да облаская своите васали!

Умряла майка ми! Какво ли става

във нашите земи отвъд ръкава?

А кой командва таз войска, която —

разправяш — била слязла на брега ни?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Дофинът им.

 

КРАЛ ДЖОН

                От лошите ти вести

ми се замая свят!

                Какво говорят

за твойте действия? Внимавай само,

не ме тъпчи с беди — и тъй съм пълен!

 

БАСТАРДЪТ

Боим ли се да знаем за бедата,

тя струпва се върху ни непозната!

 

КРАЛ ДЖОН

Прости ми, племеннико, бях замаян

под яростна вълна от лоши вести.

Сега изплувах, взех отново въздух

и мога да те чуя. Говори,

каквото и да носиш на слуха ми!

 

БАСТАРДЪТ

Дали с поповете съм пипал здраво,

събраните пари сами ще кажат;

но идвайки насам, видях народа,

обхванат от измислици опасни,

във плен на слухове, незнаещ сам

какво го плаши, но изплашен много.

Доведох ви един човек, когото

дочух да пее на площада в Пъмфрет

във груби рими пред стотици хора,

че „до обяд на Възнесение Боже

крал Джон короната си ще положи“.

 

КРАЛ ДЖОН

Защо така си пеел, шарлатане?

 

ПИТЪР

Защото зная, че така ще стане!

 

КРАЛ ДЖОН

Води го, Хюбърт! Дръж го във затвора

и нека до обяд на този ден,

на който според думите му щял съм

да се лиша от своята корона,

увисне на бесилото. Предай го

и се върни да ти възложа друго!

Разбра ли кой ни е дошъл на гости?

 

БАСТАРДЪТ

Французите — за тях говорят всички.

Освен това по улиците срещнах

лорд Бигот и лорд Солзбъри, които

със огнен поглед, следвани от други,

се бяха вдигнали да търсят гроба

на малкия Артур, таз нощ убит

от ваши хора, както те твърдяха.

 

КРАЛ ДЖОН

Отивай, племеннико, и включи се

във тяхната среда. Аз зная как

отново ще спечеля обичта им.

Викни ги тук!

 

БАСТАРДЪТ

                Отивам!

 

КРАЛ ДЖОН

                        Само бързай!

Горко ми, ако бъда ненавиждан

от свойте поданици днес, когато,

войските си на острова стоварил,

врагът заплашва мойте градове!

Меркурий^[26] да ти върже на петите

крилцата си! Лети, по-бърз от мисъл,

и пак тъй бързо се върни при мен!

 

БАСТАРДЪТ

Духът на времето ще ме пришпори!

 

КРАЛ ДЖОН

Слова на млад и пъргав благородник!

Върви след него, може да му станеш

потребен като връзка между нас

и лордовете ми!

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Готов да служа!

 

КРАЛ ДЖОН

                        А майка ми я няма!

 

ХЮБЪРТ

Кралю, говори се, че на небето

таз нощ били видени пет луни —

четирите стоели неподвижно,

а петата във кръг около тях

въртяла се безумно!

 

КРАЛ ДЖОН

                Пет луни!

 

ХЮБЪРТ

По улиците старци и старици

тълкуват чудото в опасен смисъл.

Артуровата смърт за миг не слиза

от техните уста. Глави те клатят

и нещо си говорят на ухо;

и който шепне, стиска, който слуша,

за китката, а оня му отвръща

с движения на ужас, чело сбърчил

и завъртял опулени очи.

Видях един ковач, със чука — тъй, —

забравил зачервеното желязо

на наковалнята, да слуша, зяпнал,

един шивач, изскочил вънка, който

със ножици и метър във ръка,

объркал чехлите си в бързината,

дърдореше, че хиляди французи,

въоръжени до зъби, стоели

готови за сражение във Кент^[27];

додето го прекъсна трети — мършав,

немит занаятчия — той пък с новост

по повод на Артуровата смърт…

 

КРАЛ ДЖОН

Защо се мъчиш да ми вдъхнеш страх?

И все току припомняш ми смъртта му

Ти с таз ръка уби го. Сто причини

аз имах да желая гибелта му,

а ти — да го убиваш — ни една!

 

ХЮБЪРТ

Аз — ни една? А кой ми заповяда?

 

КРАЛ ДЖОН

Бедата на кралете е, че имат

служители, наклонни да превръщат

случайното им хрумване в повеля

за кървав взлом в дворците на живота^[28]

във всяко кралско мигване да виждат

укрита заповед и да тълкуват

превратно господаря си, когато

той въси се, защото е в лош миг,

а не защото е размислял много.

 

ХЮБЪРТ

Това са вашите печат и подпис!

 

КРАЛ ДЖОН

Уви, при равносметката последна

между земята и небето тези

печат и подпис ще ме пратят в ада!

Как често туй, че са ни под ръка

оръдия за зло, ни съблазнява

да сторим това зло! Ако до мене

не бе се случил ти, един слуга,

белязан от природата, създаден

да върши зли дела, за туй убийство

не бих си и помислил; но когато

по твойто отвратително лице

прочетох, че готов си за злодейство

и че на теб могъл бих да разчитам

в опасен час, аз само ти подхвърлих

лек намек за Артуровата смърт,

а ти, за да спечелиш един крал,

не трепна пред убийството на принц!…

 

ХЮБЪРТ

Милорд!

 

КРАЛ ДЖОН

… Ако глава поклатил беше само

или за малко замълчал, когато

забулено ти казах мисълта си,

или ме бе погледнал във очите

с невярващ поглед, сякаш да поискаш

да се изкажа по-определено,

срамът ужасен би сковал тогава

устата ми и ужасът във тебе

би породил подобен ужас в мен!

Но ти без думи схвана мисълта ми,

без думи сключи договор с греха.

Да, лесно ти накара най-напред

сърцето си да одобри, а после

ръката си след него да извърши

туй грозно дело, пред чието име

устата ни се дръпваха във ужас.

Махни се от очите ми навеки!

Васалите оставиха ме сам,

а вражите войски напират вече

на моите врати; да, даже в тази

държава моя от месо и кости,

в туй тяло, в таз страна от плът и дъх

в междуособица са мойта съвест

и гибелта на малкия ми сродник!

 

ХЮБЪРТ

Въоръжете се против вразите,

които извън вас са: аз веднага

ще ви сдобря със вашата душа:

Артур е жив! Ръката тук пред вас

е девствена, неопетнена още

от алените капки на кръвта;

не се е вмъквала в това сърце

смразяващата мисъл за убийство

и вий природата оклеветихте

за грозната ми външност, под която

се крие същност мека, неспособна

да покоси едно невинно детство!

 

КРАЛ ДЖОН

Артур е жив? О, бързо намери

васалите ми и залей с таз вест

гнева им огнен, за да станат пак

покорни на обета си към трона!

Прости обидните слова, с които

засегнах външността ти: сляп в гнева си,

с кървясалия взор на яростта

видях чертите ти далеч по-грозни,

отколкото са всъщност. Не отвръщай,

а бързо във работната ми стая

сърдитите васали доведи!

Говоря дълго — ти по-бърз бъди!