Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (7)

Трета сцена

 

КРАЛ ФИЛИП

… Тъй буря яростна в морето пръсва

платната на обречена армада^[21]

и скъсва всяка връзка между тях!

 

ПАНДУЛФ

Спокойствие! Ще се оправи всичко!

 

КРАЛ ФИЛИП

А как, когато всичко е накриво!

Не сме ли разгромени и не е ли

превзет Анжер? Артур не е ли в плен?

Не паднаха ли толкоз наши близки?

Или във Англия не се е върнал

тоз кървав неин крал напук на всички

препятствия, поставяни от нас?

 

ДОФИНЪТ

И укрепил е всичко завладяно.

Тъй бързи действия с тъй хладен ум,

тъй трезва сметка с толкова внезапност,

ей Богу, са безпримерни! Кой друг

е проявявал майсторство такова?

 

КРАЛ ФИЛИП

По-леко бих преглътнал тез хвалби,

ако не бе без пример и срамът ми!

Кой иде? Ха! Не тяло, а жив гроб,

държащ безсмъртния си дух насила

във своята мъчителна тъмница!

Госпожо, моля ви, елате с мен!

 

КОНСТАНС

Видяхте ли? Това са плодовете

на вашите съюзи!

 

КРАЛ ФИЛИП

                Твърдост, драга!

Търпете, утешете се, Констанс!

 

КОНСТАНС

Не, аз отхвърлям всякакви утехи

освен оназ, която утешава

завинаги! О, Смърт! Старико Смърт!

О, гнилоч здравословна, смрад уханна,

излез от своите бърлоги мрачни,

ти, страх и ужас за онез, които

живеят в щастие, и аз, щастлива,

ще разцелувам грозните ти кости,

във празните ти орбити ще втикна

очите си, от червеите твои

ще си навия пръстени и с пръст

дъха си ще затъкна, за да стана

и аз ужасен скелет като теб!

Ела при мен, о, мой любим жених,

и в твойта паст озъбена ще видя

най-сладката усмивка и ще впия

уста във твоите челюсти! Ела,

желани мой!

 

КРАЛ ФИЛИП

                Млъкни, о, бурна скръб!

 

КОНСТАНС

Не, няма да замлъкне тя, додето

за вопли има дъх! О, ако беше

езикът ми в устата на гърма,

разтресла бих света със свойта мъка

и бих събудила тоз грозен скелет,

нечуващ слабия ми женски глас,

студен към простите човешки вопли!

 

ПАНДУЛФ

Мадам, това е лудост, а не скръб!

 

КОНСТАНС

Един духовник тъй да клевети!

Не съм аз луда: моя е косата,

която скубя; казвам се Констанс;

вдовица съм на Джефри и синът ми

нарича се Артур и е загубен.

Не съм аз луда. Ще ми се да съм,

та да забравя себе си! Да бях,

от колко мъки бих се отървала!

Изнамери ми проповед, която

ще ме направи луда, и ще встъпиш

във сонма на светците, кардинале,

защото тъй, понеже не съм луда,

а чувстваща скръбта, умът ми шепне,

че бих могла да се освободя

от свойте мъки, като се пронижа

или обеся! Луда ако бях,

аз бих забравила за своя син

или навярно бих го заменила

със кукла от парцали; но, уви,

не съм аз луда: твърде, твърде ясно

усещам свойте мъки поотделно!

 

КРАЛ ФИЛИП

Навийте си косите! О, каква

велика обич проявяват те!

По тях щом капне сребърна сълза,

безбройни нишки-дружки се прилепват

една към друга във единна скръб,

любовно неразделни, сякаш искат

да срещнат всички заедно бедата!

 

КОНСТАНС

Тръгнете с мен към Англия, кралю!

 

КРАЛ ФИЛИП

Навийте си косите!

 

КОНСТАНС

                Ще го сторя,

но ако питате защо, то знайте:

преди, като разплитах ги, възкликнах:

„Да можех на сина си да дам волност,

тъй както на косите си я давам!“

Ала сега ме дразни волността им

и, ето, оковавам ги отново,

защото мойто чедо е във плен.

Ах, отче кардинале, аз ви чух

да казвате, че горе, на небето,

ще видим и познаем свойте близки;

и аз би трябвало — ако е тъй —

да видя своя мил Артур, защото

от Каина — най-първото момче^[22] —

до най-последното, родено вчера,

не се е раждало на тоя свят

такова добродетелно детенце;

но червеят на мъката сега

ще разяде чудесната му пъпка,

румянеца му сладък ще прогони

и той ще стане мършав като призрак

и блед и изтощен като болник,

и ще умре такъв и ще възкръсне

пак в този вид и щом го срещна в рая,

ще го отмина, без да го позная,

и няма значи да го зърна пак!

 

ПАНДУЛФ

Греховно уважавате скръбта си!

 

КОНСТАНС

Вий казвате го, който сте без син!

 

КРАЛ ФИЛИП

И я обичате като сина си!

 

КОНСТАНС

Тя в мен запълва неговото място,

разхожда се навсякъде със мен,

лежи в леглото му, вида му взима,

облича се във празните му дрехи,

повтаря думите му и ми спомня

за неговите прелестни черти —

и вий ми казвате „не я обичай!“?

Напускам ви! Да бяхте скръбни вие,

аз бих ви утешила по-добре!

Не, няма да запазя подредена

косата си, когато моят ум

е тъй разбъркан! Где си, рожбо моя,

живот мой, мое всичко на света,

мой въздух, моя радост и утеха!

 

КРАЛ ФИЛИП

Боя се от беда. Ще я последвам.

 

ДОФИНЪТ

Със нищо не ме радва тоя свят.

Животът ми досажда като разказ,

повтарян много пъти и ядосващ

ухото на сънливия слушател.

Срамът горчив е развалил вкуса

на тоя сладък свят и той ми носи

единствено горчивина и срам!

 

ПАНДУЛФ

Когато ни напуска тежка болест

и здравето ни взима връх над нея,

е пристъпът най-остър. Злите сили

в тоз миг развихрят цялата си злост.

Какво загубил си със тоз нещастен,

загубен ден?

 

ДОФИНЪТ

                О, всички свои дни

на щастие и слава!

 

ПАНДУЛФ

                Ако беше

спечелен той, наистина те щяха

да са загубени! Не, не, помни:

Фортуна гледа ни с най-смръщен поглед,

когато най обича ни. О, колко

загубил е крал Джон със туй, което

той мисли, че спечелил е!… Кажи ми,

нали скърбиш, че е пленил Артур?

 

ДОФИНЪТ

Да, колкото на туй се радва Джон!

 

ПАНДУЛФ

Умът ти е горещ като кръвта ти.

Чуй по-добре какво ще ти разкрия,

прозрял във бъдното, защото, вярвай,

дъхът на мойте думи ще издуха

най-дребната препънка, ръбче, сламка

от пътя, който, знай, ще изведе

крака ти до английския престол.

И тъй: крал Джон държи във плен Артур,

а докато горещият живот

играе във кръвта на туй момче,

обсебилият трона не ще има

ден, час, минутка на душевен мир.

Тоз, който е добил със сила власт,

пак тъй, със сила, трябва да я брани,

а който върху хлъзгаво е стъпнал,

не гледа на какво ще се опре.

Артур ще падне, Джон за да стои,

и тъй да бъде, щом не може инак!

 

ДОФИНЪТ

А аз какво печеля от това?

 

ПАНДУЛФ

От името на Бланш — съпруга твоя —

ще можеш ти да предявиш правата,

които предявяваше Артур.

 

ДОФИНЪТ

За да загубя също като него

правата си, живота си и всичко?

 

ПАНДУЛФ

Как млад си ти във тоя стар живот!

Джон сам за тебе работи и всичко

съдейства ти; защото този, който

сигурността си с честна кръв споява,

сдобива се със сигурност нечестна

и кървава. Злодейството на Джон

ще изстуди сърцата на народа

и тъй ще намали предаността им,

че всеки — и най-малък — сгоден случай

да се нащърби неговата власт

ще е за хората добре дошъл

и няма да се случи ни едно

явление в природата — например

случаен звездопад, по-силна буря

и даже само ветровито време, —

което да не бъде отделено

от своята естествена причина

и изтълкувано като поличба,

знамение, прокоба, знак Господен,

вопиещ за възмездие над Джон!

 

ДОФИНЪТ

А може би той няма да посегне

на малкия, а ще го хвърли само —

за сигурност — във някоя тъмница?

 

ПАНДУЛФ

Щом чуе Джон, че идете към него,

ако Артур до този миг е жив,

след миг ще бъде мъртъв. И тогава

сърцата на народа ще се дръпнат

завинаги от краля, ще прегърнат

промяната, отдето и да иде,

видели основания за бунт

във кървавите пръсти на монарха.

Като че ли го виждам тоя смут,

започнал вече! А пък, о, какви

неща се мътят, по-благоприятни

от тези, за които ти разказах!

Във Англия бастардът Фокънбридж

обира църквата и със това

обижда вярващите. Един само

отряд французи там би насъбрал

безбройни англичани, така както

от стиска сняг, търкулнем ли я, става

огромна топка. Доблестни Дофине,

ела със мен при краля: можем много

да извлечем от този миг, във който

душите в Англия са недоволни.

Върви със мен, да накова баща ти!

 

ДОФИНЪТ

Здрав довод — дръзко действие. На бой!

На вас не може да откаже той!