Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (14)

Четвърта сцена

 

СОЛЗБЪРИ

Не мислех, че крал Джон ще има толкоз

приятели!

 

ПЕМБРУК

                Един последен опит!

Да ободрим французите! Напред!

Загубят ли, загубваме и ние!

 

СОЛЗБЪРИ

Тоз кривозачнат дявол Фокънбридж

напук на нас държи полето сам!

 

ПЕМБРУК

А кралят го напуснал на носилка,

съвсем отпаднал.

 

МЕЛЮН

                Трябва да говоря

с английските бунтовници…

 

СОЛЗБЪРИ

                        По-рано

наричаха ни с други имена!

 

ПЕМБРУК

Това е граф Мелюн!

 

СОЛЗБЪРИ

                Със смъртна рана!

 

МЕЛЮН

Английски знатни, бързайте! Сглупихте,

че вдянахте в ухото на метежа

конеца си. Изнизвайте го бързо

и бягайте при своя крал за прошка!

Дофинът е решил, ако надвие

в това сражение, като награда

за вашите усилия да вземе

главите ви! Той лично ни закле

и сам в това закле се пред олтара

в Сент-Едмъндзбъри; същия, пред който

тъй неотдавна дадохме ви клетва

за трайна дружба и безкрайна обич!

 

СОЛЗБЪРИ

Какво говорите? Не е възможно!

 

МЕЛЮН

Не виждам ли озъбената Смърт

пред себе си? Не чувствам ли как в мене

последният остатък от живота

се стапя като фигурка от восък

край огъня? Защо ми е да лъжа

сега, когато всякоя лъжа

за мен е безполезна; да ви мамя,

когато тук умирам, а пък Там

едничка истината би могла

да ми дари живот? Отново казвам:

надвие ли във боя днес, Луи

ще е клетвопрестъпник, ако вие

съзрете със очите си зората

на утрешния ден! През тази нощ,

която със валма от димен мрак

обгръща вече огнения шлем

на умореното, болнаво слънце —

изменнически удар ще накаже

измяната, извършена от вас.

Приветствайте във двора на крал Джон

служителя му Хюбърт! Зарад него

и зарад своя дядо англичанин

разкрих ви тази тайна. Във замяна

ще ви помоля да ме отнесете

встрани, далеч от трясъка на боя,

където, сбрал последните си мисли,

да се простя със земния живот

в набожно съзерцание и мир.

 

СОЛЗБЪРИ

Ний вярваме ти и небето нека

накаже ме, ако не съм възрадван

от този случай, който ни подтиква

обратно да се върнем по следите

на подлото си бягство и подобно

река след наводнение отново —

избистрени от тиня, укротили

стихийния си бяс — да приберем

водите си в руслото на реда

и да достигнем тихо и спокойно

морето на великия крал Джон.

Подпри се на ръката ми, защото

съзирам вече в твоите гледци

предсмъртната уплаха!… Да вървим

и нека се завърнем с бягство ново

към верността на първото си слово!