Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (1)

[0] Оригиналното заглавие на пиесата е „The Life and Death of King John“ — „Животът и смъртта на крал Джон“. Повечето от действащите в нея лица са исторически: крал Джон (Йоан Безземни) — царувал от 1199 до 1216 г. — бил по-малък син на Хенри II и се възкачил на английския престол след смъртта на по-големия си брат крал Ричард I Лъвското сърце, потъпквайки правата на Артур, син на Джефри, следващия по старшинство подир Ричард, син на Хенри II. Като наследник на рода Плантадженет, Джон владял ред области на днешна Франция.

Към тях под влиянието на вдовицата на Джефри — Констанс, представяйки се за защитник на правата на Артур, се стремял френският крал Филип II (1180–1223), който заедно със своя дофин Луи — бъдещия Луи VIII — успял да прогони англичаните от континента. В резултат на религиозно-политическия конфликт между Джон и папа Инокентий III, последният упълномощил Филип да свали Джон от престола. През 1213 г. Джон отстъпил и се признал за васал на Рим. Причините за смъртта му — три години по-късно — са неясни.

Филип Фокънбридж (Бастардът) бил наистина незаконен син на Ричард Лъвското сърце. Историческо лице е и Хубърт де Бург, който бил натоварен да ослепи пленения Артур, но не изпълнил заповедта. Не се знае дали 15-годишният Артур е бил убит, или наистина е загинал при опит за бягство. Принцеса Бланш била дъщеря на сестрата на Джон, Елинор, и краля на Кастилия Алфонс VIII. В лицето на Австрийския ерцхерцог Шекспир е слял две исторически личности: Австрийския ерцхерцог, който държал в плен Ричард Лъвското сърце през 1199 г., и лиможкия граф Видомар, който го ранил смъртно шест години по-късно. Вторият от тях е бил убит от Бастарда същата година. ↑