Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (6)

Втора сцена

 

БАСТАРДЪТ

Горещо стана, Бог ми е свидетел!

Навярно някакъв въздушен демон,

витаещ горе, сипе жар над нас!…

Стой тук, австриецо, додето Филип

си вземе дъх!

 

КРАЛ ДЖОН

Пази момчето, Хюбърт! Филип, бързай:

нападнали са моята палатка

и страх ме е, че майка ми е в плен!

 

БАСТАРДЪТ

Не бойте се за нея, господарю —

изтръгнах я от техните ръце.

Но да вървим, остава още малко,

за да приключим битката с победа.

 

КРАЛ ДЖОН (към Кралица Елинор)

… Така ще бъде. Ваша кралска милост

остава тук със силен гарнизон.

Ти, племеннико, не бъди печален:

обича те горещо твойта баба,

а чичо ти към теб ще бъде мил

като баща ти някога, не бой се!

 

АРТУР

О, мойта майка ще умре от скръб!

 

КРАЛ ДЖОН (към Бастарда)

Ти, родственико, тръгвай и додето

пристигнем в Англия, добре раздрусал

кесиите на алчните абати,

освободи затворените в тях

звънтящи ангели, за да нахраним

гладуващите с тлъстото месце

на мирния живот. И пипай здраво!

 

БАСТАРДЪТ

Тамян, камбанен звън и попски книги

не ще ме спрат, когато ме зоват

сребро и злато! Тръгвам, драга бабо,

ще моля Господа (ако изобщо

се сетя някога да го помоля)

за скъпоценната ви безопасност.

Целувам ви ръката!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

                Сбогом, драги!

 

КРАЛ ДЖОН

На добър път! Желая ти успех!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Ела да поговорим, внуче мое!

 

КРАЛ ДЖОН

Ела и ти, да поговорим, Хюбърт!

Любезни Хюбърт, ний дължим ти много.

Зад този зид от плът една душа

в теб вижда своя благ заемодавец,

чиито заеми възнамерява

да върне с лихва. В кралската ни памет

живее доброволната ти клетва,

високо оценена. Дай ръка!

Бих искал да ти кажа едно нещо…

но ще ми се да бъде придружено

от друга музика. Ей Богу, Хюбърт,

неловко ми е да ти кажа колко

високо те ценя и уважавам!

 

ХЮБЪРТ

Аз много съм ви длъжен, господарю!

 

КРАЛ ДЖОН

Приятелю, причини още нямаш

да казваш тъй. Но, знай, ще ги получиш.

Дори да лази времето, часът

да ти отвърна със добро, ще дойде.

Бих искал да ти кажа едно нещо…

но по-нататък! Слънцето сияе

високо още в ясното небе

и веселият ден е твърде пълен

със удоволствия, за да те карам

да слушаш мойте думи… Виж, ако

с език железен и уста от бронз

звучеше полунощният часовник

сред сънен мрак, и бяхме двама с теб

във страшно гробище, и беше ти

от хиляди неправди озлобен;

или ако мъчителният дух

на чернозлъчието^[20] бе сгъстил

във твойте съдове кръвта, която,

струяща с весел гъдел, инак свива

очите ни и бузите разтегля

в глупашки смях, сега несъвместим

със мойте замисли; или ако

ти можеше да виждаш не с очи,

да слушаш не с уши, да отговаряш

не със език, а всичко туй да правиш

без зрение, без слух, без ясни думи,

а само с мисълта си, само с нея,

тогаз, макар сега денят да вперва

във нас око на квачка, бих прелял

сърцето си в сърцето ти… Но не,

не смея да го сторя!… А при туй

привързан съм към тебе, а и ти —

усещам го — привързан си към мене…

 

ХЮБЪРТ

Тъй силно, че готов съм да извърша,

каквото наредите ми, дори

смъртта ми да е свързана със него,

кълна ви се!

 

КРАЛ ДЖОН

                Бях сигурен в това!

Добри ми Хюбърт, скъпи Хюбърт, Хюбърт,

ти виждаш туй момче. Ще ти призная,

че то за мене е като змия,

която ми се пречка във краката,

където стъпя! Ти си му пазач,

разбираш ме…

 

ХЮБЪРТ

                Ще го опазя аз,

така че няма да ви стори зло!

 

КРАЛ ДЖОН

Смърт.

 

ХЮБЪРТ

        Господарю!

 

КРАЛ ДЖОН

                Гроб.

 

ХЮБЪРТ

                Разбрано!

 

КРАЛ ДЖОН

                        Толкоз.

Олекна ми. Благодаря ти, Хюбърт.

Сега не искам да ти кажа как

ще ти се отплатя. Но знай, ще бъде!…

Войската ще ви пратя, драга майко.

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Пътувай и бъди благословен!

 

КРАЛ ДЖОН

Ти, племеннико, ще заминеш с Хюбърт

за Англия. На него е известно

какво към теб предписва му дългът.

Това е всичко. Към Кале! На път!