Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (5)

Първа сцена

 

КРАЛ ФИЛИП

… Така е, дъще. Този славен ден

във Франция навек ще се празнува.

Виж как, за да го стори по-тържествен,

самото слънце спира своя бяг

и, същи алхимик, превръща с огън

в блестящо злато грубата земя.

Да, ни един годишен кръговрат

не ще пропусне тоя празник свят!

 

КОНСТАНС (става)

Не празник, и не свят, а прокълнат

ще бъде тоя ден! Какво е сторил,

та да го вписваме със златни букви

като годишнина във календара?

По-хубаво ще е да изличите

от седмицата този ден, белязан

с погазване на клетва и позор,

а ако той не може да изчезне,

то нека трудните жени се молят

да не родят на него, за да нямат

във люлката си уроди; да бъдат

моряците спокойни във морето

през всички други дни освен на този

и сделките, завършващи с провал,

да бъдат всички сключени на него;

каквото пръкне се на този ден,

да свършва зле; дори самата честност

да прави той безчестна и коварна!

 

КРАЛ ФИЛИП

Повярвайте, госпожо, вие няма

да имате причини да кълнете

плода на този ден. Не ви ли дадох

в залог за него кралската си дума?

 

КОНСТАНС

Подхлъзнахте ми вий една монета

със образа на крал, чиято стойност

при пробата оказа се нищожна!

Излъгахте ме, метнахте ме вие!

Тук дойдохте да леете кръвта

на враговете ни, а вместо туй

със своята я сляхте против нас!

Горещата ви войнственост изстина

във дружба и притворен мир със тях

и спойката на тази ваша сплав е

неправдата над мен и моя син.

Небе, въоръжи се срещу тези

крале-клетвопрестъпници! О, чуй ме,

вдовица те зове, съпруг бъди ми!

Не позволявай този ден да свърши

във мир и сговор! Още преди залез

вклини раздора между тези трима

крале-безчестници! О, чуй ме! Чуй ме!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Госпожо, дайте мир на своите чувства!

 

КОНСТАНС

Война! Не мир! Не искам мир! Мирът

война е против мен! Лиможки графе,

Австрийски ерцхерцоже^[19], ти петниш

тоз кървав свой трофей! О, малки, жалки

нещастнико, пъзливецо, подлецо;

джудже във смелостта, гигант по низост;

ужасно силен, щом си на страната

на силните; смел рицар на Фортуна,

безстрашен в боя, само щом получиш

гаранция за сигурност от Нейно

Изменливо Величество! Ти също

погази клетвата си и ласкаеш

великите! О, где ти бе умът,

глупецо, да размахваш лъвски лапи,

да тропаш, да се хвалиш, че си мой

привърженик, закрилник? Страхопъзльо,

защо ми се кълна с гръмовен глас

да съм разчитала на твойта сила

и на звездата ти, а днес минаваш

към моите неприятели! Нещастник!

Навлякъл лъвска кожа! Засрами се

и облечи се в кожа на теле!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

О, мъж да бе ми казал тези думи!

 

БАСТАРДЪТ

И облечи се в кожа на теле!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Посмей да го повториш, негодяй!

 

БАСТАРДЪТ

И облечи се в кожа на теле!

 

КРАЛ ДЖОН

Самозабравяш се. Не ми харесваш!

 

КРАЛ ФИЛИП

От Рим дошъл е папският легат!

 

ПАНДУЛФ

Привет, миропомазани крале!

При теб, крал Джон, пристигам аз, Пандулф,

милански кардинал и тук легат

на папа Инокентий, да те питам

във името на святата му власт

защо така кощунствено отритваш

светата църква, наша блага майка,

не позволявайки на Стивън Ленгтън,

избран от нея за архиепископ

на Кентърбъри, да заеме свойта

пастирска длъжност. Отговор от теб

чрез мен очаква папа Инокентий.

 

КРАЛ ДЖОН

Кой земен жител може да разпитва

един помазан от небето крал?

А знай, ако все пак потърсим име

на някой, който да ми дири сметка,

последното от всички имена,

най-празното, най-будещото смях

ще е на папата! Предай му туй

и прибави от моите уста,

че в Англия, от нас владяна, никой

свещеник италиански не ще може

десятък да събира или други

църковни такси; и понеже ние

под Бога сме върховен господар

на таз страна, сами ще я владеем,

без чужда помощ. Туй на твоя папа

ний казваме, отхвърляйки властта

която той самичък си приписва!

 

КРАЛ ФИЛИП

Английски братко, туй е светотатство!

 

КРАЛ ДЖОН

Макар че вие заедно със всички

монарси християнски пред страха

от папското проклятие, което

отменя се с пари, сте позволили

на тоз нахален поп да ви командва

и срещу злато, земна шлака, смет

купувате си неговата прошка

във низки сделки, за които Господ

ще си оттегли своята от него;

макар че вие, мамени тъй грубо,

оставяте се да ви смуче този

панаирджийски фокусник — аз сам

пред него няма да прегъна крак

и който е със него, ми е враг!

 

ПАНДУЛФ

Тогаз по силата на тази власт,

която ми е дадена, ти, Джон,

си прокълнат от мене и отлъчен;

и праведен ще бъде всеки, който

отхвърли своята васалска клетва

към тебе, еретика; и за чиста,

заслужила пред църквата и свята

ще бъде считана оназ ръка,

която с тайни или явни средства

отнеме твоя мерзостен живот!

 

КОНСТАНС

О, нека с клетвата на Рим римува

и моята! О, отче кардинале,

кажи след нея своето „Амин!“,

защото без неправдите, които

на мен са сторени, не може никой

да го кълне със право!

 

ПАНДУЛФ

                Мойта клетва,

госпожо, се крепи върху закон.

 

КОНСТАНС

И мойта! Щом законът е безсилен

да отстоява правото, то нека

законно бъде да се браним с клетви!

Не може той сина ми да постави

на неговия трон, понеже който

седи на трона, властва над закона;

как тоз закон тогава, сам неправ,

на мен ще забранява да проклинам?

 

ПАНДУЛФ

Кралю на Франция, ако не искаш

да бъдеш прокълнат, пусни ръката

на този гнусен архиеретик

и поведи мощта си против него

освен ако склони глава пред Рим!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Защо си блед, французино? Не пускай

ръката му!

 

КОНСТАНС

                О, дяволе, внимавай,

ако разкае се и му я пусне,

една душа изпуска твоят ад!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Крал Филипе, послушай кардинала!

 

БАСТАРДЪТ

И облечи се в кожа на теле!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Негоднико, удържам се, защото…

 

БАСТАРДЪТ

… широките ти гащи не държат!

 

КРАЛ ДЖОН

Какво ще кажете на кардинала,

кралю на Франция?

 

КОНСТАНС

                Ще го послуша!

Какво могъл би да му каже друго!

 

ДОФИНЪТ

Мислете, татко: между тези две —

ужасното проклятие на Рим

или изгубването на едно

приятелство със Англия — кое

ще пренебрегнете?

 

БЛАНШ

                Гнева на Рим!

 

КОНСТАНС

Дофине, дръж се! Дяволът те мами

чрез тази недокосната невяста!

 

БЛАНШ

Не правдата, а нуждата говори

със тези думи на мадам Констанс!

 

КОНСТАНС

О, ако ти признаеш мойта нужда,

живееща единствено от туй,

че правдата е мъртва, ще е нужно

да стигнеш и до извода, че щом

умре таз нужда, правдата от туй

ще оживее. Нуждата стъпчи

и възкреси потъпканата правда!

 

КРАЛ ДЖОН

Не ви отвръща. Раздвоен е той.

 

КОНСТАНС

От него раздвоил се, отвърни ми!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Отмятайте се, инак ще е зле!

 

БАСТАРДЪТ

А ти намятай кожа на теле!

 

КРАЛ ФИЛИП

Объркан съм! Не знам какво да кажа.

 

ПАНДУЛФ

Каквото и да кажеш, по-объркан

ще бъдеш, знай, когато те отлъчим!

 

КРАЛ ФИЛИП

О, поставете се на мое място,

достопочтени отче, и кажете

коя страна вий бихте взели сам?

Тез две десници кралски току-що

се сплетоха в съюз; тез две души

се сляха току-що във братска връзка,

скрепена с най-свещените и твърди

обети на пречистата ни вяра;

последните слова, които бяха

излъхнати от тези две уста,

говореха за мир, за нежна дружба,

за обич между двете ни държави,

а неотдавна — толкоз неотдавна,

че времето след туй едва ни стигна

да си измием дланите, та с тях

да сключим уговорения мир —

тез две ръце покрити бяха цели

от баграта на грозното клане,

повикано от нас да бъде съдник

при разногласията на двамина

крале във гняв. Кажете, нима трябва

те, тъй отскоро свързали се с обич,

горещата си хватка да разхлабят?

Да си играем на ези-тура

със вярата? Да лъжем небесата?

Да се покажем толкова по детски

непостоянни, че сега да дръпнем

ръцете си назад, да се отметнем

от дадените клетви, на войските

да изкомандваме да маршируват

по сватбеното ложе на мира,

с раздори да набръчкаме лицето

на искрената близост? Благи отче,

недейте пожелава туй от нас,

а милостив открийте, предложете

път, начин, форма да ви угодим,

оставайки във дружба помежду си!

 

ПАНДУЛФ

Не път — безпътица, не форма — хаос

е всеки начин, който би изнасял

на Англичанина! Изтегляй меч

като войник на свойта Майка-Църква,

ако не искаш тя да изрече

със майчинска уста ужасна клетва

над своя син, виновен в непокорство!

Повярвай, по-добре е да държиш

змия за смъртоносното езиче,

зъл тигър за озъбената паст,

лъв — по-добре — за ноктестата лапа,

отколкото тогова — за ръката,

която още стискаш в знак на дружба!

 

КРАЛ ФИЛИП

Ръката си аз мога да отдръпна,

но не и верността си!

 

ПАНДУЛФ

                Значи правиш

от верността си враг на свойта вяра,

от смут раздиран, противопоставяш

на слово — слово и на клетва — клетва.

От двете клетви избери, кралю,

по-ранната си, тази към небето,

и меч вдигни за святата ни църква!

С оназ, която дал си след това,

ти бил си спрямо себе си предател

и тя затуй не те обвързва с нищо,

защото далият греховна клетва

спасен е от греха, ако след туй

е праведно това, което върши,

а него ние вършим преди всичко,

като не вършим онова, чието

извършване преследва лоша цел.

Щом кривнали сме от добрия път,

намираме го, като кривнем пак

и тази втора кривда по тоз начин

превръща се във правда и лъжата

цери лъжата, както изгорено

лекуваме, прилагайки горещо.

Религията учи ни да пазим

обета си, но ти си дал обет

против религията (а туй значи:

против онуй, в което си се клел)

и искаш да докажеш, че си вярващ,

като изпълниш този свой обет

(когато вярата е против него);

безчестен ти си с тази втора клетва,

защото се кълнем не за да станем

клетвопрестъпници — в противен случай

била би подигравка всяка клетва! —

а ти със клетвата си вече ставаш

клетвопрестъпник и ще станеш — дваж,

ако й бъдеш верен. Затова

със своя втор обет ти бунт си вдигнал

против самия себе си и няма

за тебе изход по-добър от този,

да тръгнеш срещу грешните съвети,

въоръжил доброто в своя дух,

което ний ще подкрепим с молитви,

ако съгласен си. Ако ли не,

с проклятия така ще те засипем,

че ти, безсилен да се отървеш

от черното им бреме, ще погинеш

във отчаяние!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                Веднага! Скъсвай!

 

БАСТАРДЪТ

Не си ли млъкнал? Кой ще ти запуши

устата с една кожа на теле!

 

ДОФИНЪТ

Война! Война!

 

БЛАНШ

                В деня на твойта сватба?

Против кръвта, с която си венчан?

Нима със мъртъвци ще правим празник?

Нима ще съпровождат адски трясък,

тръби кресливи, барабанен бой

венчалния ни танц? Съпруже, чуй ме!…

О, Господи, как ново е за мен

това „съпруже“!… Зарад тази дума,

която днес за първи път изричам —

аз на колене моля те — недей

воюва с чичо ми!

 

КОНСТАНС

                На тез колене,

от много коленичене протрити,

аз моля те, Дофине, не изменяй

великата присъда на небето!

 

БЛАНШ

Сега ще видя колко ме обичаш!

Кое могло би в теб да е по-силно

от името „съпруга“?

 

КОНСТАНС

                Туй, което

опора е, на който е опора

за тебе, драга: неговата чест!

Луи, честта ти! Твойта чест, Луи!

 

ДОФИНЪТ

Учудва ме, че тъй сте бавен, татко,

когато толкоз нещо ви подтиква!

 

ПАНДУЛФ

Ще изрека проклятие над него!

 

КРАЛ ФИЛИП

Не ще ви е потребно… Скъсвам с теб,

кралю на Англия!

 

КОНСТАНС

О, славно връщане към дума честна!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

О, френска променливост всеизвестна!

 

КРАЛ ДЖОН

Кралю на Франция, за този час

след само час горчиво ще се каеш!

 

БАСТАРДЪТ

Тогава майстор Време, този дърт

плешив часовникар, да мери вече

минутите! Французино, мисли му!

 

БЛАНШ

Във кръв е слънцето! Ден светъл, сбогом!

С коя от тези две войски да бъда?

Ръка към мене всякоя протяга

и аз държа и двете, а пък те

раздалечават се една от друга

и дърпат ме, разкъсват ме на две!

За теб не мога да се моля, мъжо;

разгром да ти желая трябва, чичо;

успех не бива да ти искам, татко;

не искам твоята победа, бабо;

о, който и играч да победи,

за мене носи загуба играта!

 

ДОФИНЪТ

Ела със мен и щастие узнай!

 

БЛАНШ

Където то е, там е моят край!

 

КРАЛ ДЖОН

Отивай, племеннико, да строиш

войската ни!

                Французино, във мене

бушува огън, който би могъл

единствено да бъде угасен

със кръв, със кръв, със твойта ценна кръв!

 

КРАЛ ФИЛИП

Преди с кръвта ми да го угасиш,

той теб самия ще превърне в пепел!

Мисли му, зло ти готви тоя ден!

 

КРАЛ ДЖОН

На себе си го казвай, не на мен!