Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (3)

Първа сцена

 

КРАЛ ФИЛИП

Приветствам те, Австрийски ерцхерцоже!…

Артур, великият предтеча твой,

крал Ричард, който със ръка изтръгна

сърцето на лъва и в Палестина

сражава се за гроба на Христа,

загина от десницата на този

безстрашен рицар тук^[9]. За да заглади

греха си пред потомството му, той

откликна се на нашата покана

и дойде пред стените на Анжер

с готовност да развее свойто знаме

срещу престъпния ти чичо Джон,

лишил те от английската корона.

Приветствай го с прегръдка и любов!

 

АРТУР

Бог нека ви прости смъртта на Ричард,

понеже давате живот на тези,

които са израснали от него,

като простирате крило желязно

над техните права. Ръка безсилна

подавам ви, но от сърце е тя.

Добре дошъл, владетелю австрийски,

пред град Анжер!

 

ДОФИНЪТ

                О, благородна кръв,

кой няма да закриля твойто право!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

С горещия печат на таз целувка

по детската ти буза аз скрепявам

обета си, че няма да си ида,

дорде Анжер и френските земи,

които твои са, не станат твои;

и този остров, който, блед от гордост,

отритва с крак ревящите талази

и прави свойто племе недостъпно

за напада на другите държави,

дорде таз Англия, тоз бастион,

отвсякъде опасан с воден ров,

тоз край на Запада не те приеме,

момчето ми, за повелител свой!

До този ден, повтарям ти, дете,

за дом и свои няма да помисля!

 

КОНСТАНС

Синът ми слаб е, но вземете мойта

признателност на майка и вдовица,

додето помощта ви го направи

способен за по-щедра благодарност!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Небето награждава тез, които

сражават се за толкоз право дело!

 

КРАЛ ФИЛИП

На работа тогаз! Да се насочат

оръдията в челото на този

упорстващ град! Най-опитните нека

определят позиции и прицел!

Ний кралските си кости тук ще сложим,

до главния площад ще газим в кръв,

но туй момче ще встъпи във града си!

 

КОНСТАНС

Изчакайте да се завърне първо

посланикът ви! Може Шатийон

да е добил с мир в Англия правата,

които с бой тук искаме да вземем.

Тогава ще се каем за кръвта,

пролята тук от нашата припряност.

 

КРАЛ ФИЛИП

О, чудеса! Госпожо, той самият

явява се по ваша воля сякаш!

Докладвай, Шатийон, какви слова

ни носиш от английския владетел?

Спокойно те очакваме. Приказвай!

 

ШАТИЙОН

Тогаз вдигнете своята войска

от тази жалка цел и я гответе

за сблъсък по-значителен! Крал Джон,

ядосан от законния ви иск,

събра войски и тъй като аз бях

забавен от враждебни ветрове,

успя със тях на френската земя

да стъпне едновременно със мене.

Войската му е мощна, с бодър дух

и бързо се придвижва към Анжер.

Със него са и неговата майка,

която — съща Ата^[10] — го насъсква

към стръв и кръв; и внучката й Бланш,

принцеса на Испания; и още

един нахален извънбрачен син

на бившия им крал; и с него всички

неуталожени, припрени, буйни

безумци на страната, доброволци

с момински личица и змейска ярост,

превърнали наследствени земи

в доспехи и оръжие, с надежда

богатства нови да спечелят тук.

Накратко, флотът им е тук пренесъл

такъв отбор от храбреци, какъвто

до днес не се е носел по вълните

за страх на християнския ни свят!

Зловещите им барабани правят

безсмислен по-подробния доклад.

За бой или за преговори вече

те тука са. Гответе се и вие!

 

КРАЛ ФИЛИП

Ах, колко ненадейна е за нас

таз тяхна скорост!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                Колкото е тя

по-ненадейна, толкоз по сме длъжни

да им дадем решителен отпор!

В опасностите смелостта расте.

Готови сме за тях. Да дойдат само!

 

КРАЛ ДЖОН

Кралю французки, в мир ще бъдем с теб,

ако допуснеш с мир да влезем в свойте

наследствени земи. Ако ли не,

да отлети мирът към небесата,

додето ний, бич Божи, не накажем

надменните, прогонили го горе!

 

КРАЛ ФИЛИП

Кралю английски, с мир ще ти отвърнем,

ако оттеглиш своята войска

във Англия, за да живее мирно

във нейните предели. Ний желаем

добро на Англия и зарад нея

под тези тежки брони леем пот.

Би трябвало туй бреме да е твое,

но ти обичаш Англия тъй малко,

че подкопа законната й власт,

унаследяването й прекъсна,

лиши от чест невръстния й принц,

с насилие безсрамно оскверни

девствеността на нейната корона!

Виж в туй дете лика на брат си Джефри:

тоз поглед, тези вежди са от него;

във сбито съдържание то носи

голямото, изчезнало със брат ти,

и Времето със своето перо

ще го разгърне във обширен том

и ще повтори Джефри. Джефри беше

твой старши брат, а тоз е негов син.

Принадлежеше Англия на Джефри

и значи днес във името Господне

тя негова е. Как ще се наричаш

ти „крал“, когато жива кръв тупти

във слепоочията, за които

предназначен е кралският венец?

 

КРАЛ ДЖОН

А от кого си натоварен ти,

кралю французки, да ми искаш сметка?

 

КРАЛ ФИЛИП

От съдника върховен, който вдъхва

във всяко същество със земна власт

добрата склонност да не позволява

потъпкване на правдата. От Бога

за страж на тоз отрок определен съм

и с Божия подкрепа ще накажа

неправдата, извършена над него.

 

КРАЛ ДЖОН

Ти присвояваш си властта на Бога!

 

КРАЛ ФИЛИП

Не, щом е, за да смажа едного,

виновен в присвояване!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

                        Така ли?

И кой е той, французино? Да чуем!

 

КОНСТАНС

Аз нека й го кажа!… Твоят син!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Мълчи, нахалнице! Ти свойто пале —

кой знае от кого! — за трона готвиш,

защото ти се властва над света!

 

КОНСТАНС

Аз вярна бях на твоя син, тъй както

ти на мъжа си, и това момче

прилича повече по вид на Джефри,

отколкото на тебе по характер

прилича Джон, а вие двама с него

приличате си като Сатаната

и майка му! „Кой знае от кого“!

Баща му — във душата си кълна се —

не е заченат честно като него

и как ще бъде с майка като теб!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Отлична майка имаш ти, момче —

да черни татко ти!

 

КОНСТАНС

                И славна баба —

да черни свойто внуче!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                        Тишина!

 

БАСТАРДЪТ

Да чуем глашатая!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                Кой е тоя?

 

БАСТАРДЪТ

Тоз, който тази лъвска кожа твоя^[11]

ще одере, ако те срещне в битка!

Аз знам те, ти си от онези зайци,

които храбро дърпат за брадата

умрели лъвове. И пак ти казвам,

тоз лъвски косъм твой ще го ощавя,

да пукна тук, ако не го направя!

 

БЛАНШ

Стояла е таз кожа по-добре

на дръзналия да я одере!

 

БАСТАРДЪТ

А тоз прилича на осел, навлякъл

одежда лъвска, сякаш е Херакъл!…

Но аз ще смъкна чуждата ти кожа

и твоята до синьо ще наложа!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Какъв е тоя самохвалко, който

слуха ни заглушава с празна реч?…

Кралю, решавайте какво да правим!

 

КРАЛ ФИЛИП

Жените и глумците да прекъснат

престрелките си! И така, крал Джон:

приканвам те с правата на Артур

да предадеш в ръцете ми властта

над Англия, Ирландия, Анжу,

Турен и Мен!

 

КРАЛ ДЖОН

                Живота си по-скоро!

Извиквам те на бой, кралю французки

Артур Бретански, приеми властта ми

и повече от мене ще получиш,

отколкото когато и да е

ще ти спечели тоя плашльо френски!

Послушай ме!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

                При баба си ела!

 

КОНСТАНС

Послушай бабка си, детенце мило!

Ти дай й свойто кралство, а пък тя

ще ти даде черешки и смокинки!

Каква добричка баба!

 

АРТУР

                        Стига, майко!

Защо не съм умрял! Не заслужавам

така да се разправяте за мен!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

От срам за майка си горкото плаче!

 

КОНСТАНС

Вий засрамете се! Това, че вие

ограбихте го, не — че аз го срамя,

изтръгва от очите му тез перли,

които ще подкупят небесата.

Да, тези броенички от кристал

от Бога ще измолят за сина ми

възстановяване и мъст над вас!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Ти клеветиш небето и земята!

 

КОНСТАНС

Не, ти скверниш земята и небето!

Клеветница била съм! Ти и син ти

лишихте от владения, права

и кралска титла твоя старши внук,

това отроче прелестно, чието

единствено нещастие си ти,

защото твойте грехове небето

наказва в него, тъй като е само

от второто коляно на тоз твой

порочен скут!

 

КРАЛ ДЖОН

                Мълчи, безумна жено!

 

КОНСТАНС

Това единствено ще кажа още:

че тя не само дето е виновна

да бъде той наказан, но е още —

чрез своя грях — оръдие на Бога,

с което тоз далечен неин кълн

измъчван е за нейната греховност!

Вина пред Господа и негов бич

това е тя за моето детенце,

наказано за нея и чрез нея,

дано я тръшне чумата, дано!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Писклива кавгаджийко, ти ще млъкнеш,

когато видиш волята на Ричард,

зачеркваща правата на сина ти!

 

КОНСТАНС

Ха, волята на Ричард! Твойта воля —

това ще видя! Твойта грозна воля

на злобна баба! Нея ще покажеш!

 

КРАЛ ФИЛИП

Мадам, млъкнете или запазете

умереност! Не подобава нам

да поощряваме подобна свада.

Тръбачът нека съзове веднага

анжерците на крепостния зид!

Да ги изслушаме кого признават

за свой владетел — Джон или Артур!

 

ХЮБЪРТ

Кой вика ни на градските стени?

 

КРАЛ ФИЛИП

Крал Филип Френски за Артур Английски!

 

КРАЛ ДЖОН

Крал Джон Английски, сам, от свое име!

Анжерски наши поданици…

 

КРАЛ ФИЛИП

                        Драги

анжерски поданици на Артур,

за разговор поканихме ви тук…

 

КРАЛ ДЖОН

… по наше искане. И затова

изслушайте нас първи! Тези пъстри

французки знамена, развети нагло

пред погледа на мирния ви град,

са тук дошли, за да ви носят гибел.

Топове френски, заредени с ярост,

прицелени са вече, за да блъвнат

железен гняв по вашите стени.

Очите на града ви виждат ясно

завършените вече подготовки

за кървава обсада и жестока

разправа с вас. Ако не бяхме ние,

тез спящи камъни, които стягат

града ви като пояс, щяха вече

под страшния им оръдеен огън

да са изскочили от свойте древни

гнезда от хоросан и да са дали

възможност на врага да хлуйне кървав

върху покоя ви. Но щом видяха

нас, вашия монарх законен, който

със бърз и крайно труден марш доведох

пред вашите врати войска, способна

да защити от всяка драскотина

заплашените бузи на града ви,

французите, изплашени, приеха

да преговарят и сега наместо

снаряди огнени, с които щяха

да хвърлят в треска вашите стени,

те думи ще ви пратят в димен облак,

за да измамят вашите сърца.

Не им се доверявайте, анжерци,

а приютете своя крал, чиято

войска след дългия усилен поход

нуждае се от отдих в крепостта ви!

 

КРАЛ ФИЛИП

Решавайте, щом чуете и мен!

Десницата ми, дала Богу клетва

да брани правото на тоз, когото

поела е, представя ви, анжерци,

Артур Плантадженет, законен крал

на тоз човек и господар на всичко

принадлежащо му, защото той

е син на по-големия му брат.

Зарад потъпканите му права

ний тъпчем днес тревата пред града ви

и ваши неприятели сме само

доколкото да защитим това

ограбено дете ни задължава

гостоприемството. И затова

дълга си изплатете вий на този

невръстен принц, комуто го дължите,

и нашата войска за вас ще бъде

безвредна като мечка със намордник:

топовете си ние ще принудим

да изхабят към облаците леки

страхотния си гняв и без повреда

по мечове и шлемове ще върнем

на домовете й таз буйна кръв,

с която дойдохме да ви залеем,

а вас и близките ви ще оставим

в спокойствие и мир. Но ако вие

отминете във пристъп на безумство

туй наше предложение, помнете,

че колкото и древен да е този

ваш объл зид, той няма да ви скрие

от нашите носители на смърт,

пък ако ще във грубия му обръч

да се натъпчат всички англичани

и техните военни дисциплини!

И тъй: ще ни признае ли градът ви

за крал от името на тоз, чиято

корона отстояваме, или,

отприщили гнева си, с горда крачка

да вземем своето през локви кръв?

 

ХЮБЪРТ

Ний поданици сме на този, който

е крал на Англия. Анжер е негов.

 

КРАЛ ДЖОН

Тогава отворете ми да вляза!

 

ХЮБЪРТ

Не можем да го сторим. Този, който

докаже тук, че е английски крал,

ще има верността ни. Дотогава

градът ни е залостен за света.

 

КРАЛ ДЖОН

Не ви ли стига таз корона тук?

Свидетели ако ви трябват още,

тез трийсет хиляди английски знатни…

 

БАСТАРДЪТ

Законни или не.

 

КРАЛ ДЖОН

… ще потвърдят с кръвта си мойта титла!

 

КРАЛ ФИЛИП

И също толкова французки знатни…

 

БАСТАРДЪТ

Със незаконните.

 

КРАЛ ФИЛИП

… обратното пред вас ще отстоят!

 

ХЮБЪРТ

Додето спорят вашите права,

града си и от двама ви ще пазим

във полза на по-правия от вас.

 

КРАЛ ДЖОН

Тогава Бог да бъде милосърден

към бедните души, които днес,

преди да падне вечерната влага,

към вечното си жилище ще литнат

във спора за английския престол!

 

КРАЛ ФИЛИП

Така да е! Французи, по конете!

 

БАСТАРДЪТ

О, свети Георги^[12], изтърбушил змея

и оттогава яхащ над вратите

на кръчмите, предай ми две-три хватки!

Хей, ти, ако се случа някой ден

в бърлогата ти с твоята лъвица,

ще те направя лъв с рога на вол

за показ по стъгдите!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                Млъквай там!

 

БАСТАРДЪТ

О, лъвски рев! От страх съм жив едвам!

 

КРАЛ ДЖОН

Към хълма горе, гдето най-изгодно

ще разположим всички свои части!

 

БАСТАРДЪТ

Тогава бързо, за да стигнем първи!

 

КРАЛ ФИЛИП

… А другите на другата могила —

и Бог, и правото да бъдат с нас!

 

ФРЕНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Анжерски граждани, на крепостта си

вратите отворете и пуснете

да мине дукът на Бретан, Артур,

защото чрез ръката на крал Филип

той днес направи тъй, че горки сълзи

ще лее скоро не една злочеста

английска майка, чийто син прострян е

по гръб на туй поле; и не една

вдовица клета, чийто мъж притиска

в прегръдка хладна кървавата пръст.

Победата, почти безкръвна, пърха

над веселите френски знамена

и тук наблизо нашите войски

строени са да влязат във града ви

с тържествен марш и обявят за крал —

на Англия и ваш — Артур Бретански!

 

АНГЛИЙСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Възрадвайте се, граждани анжерски,

и поздравете със камбанен звън

Джон, крал на Англия и ваш, когото

тоз жарък ден с победа увенча!

Бойците му, преди в сребристи брони,

пристигат, позлатени с френска кръв;

от шлемовете им едно перце

не е отсечено от френски меч

и всяко знаме връща се в ръката,

развяла го в началото на боя!

След малко, като весели ловци

с ръце във кръв подир успешна хайка^[13],

английските войници ще са тука.

Вратите си отваряйте за тях!

 

ХЮБЪРТ

Вестители, от кулите си ние

видяхме как се сблъскаха и как

оттеглиха се двете ви войски,

чиято равностойност бе такава,

че затрудни най-опитния съдник:

и двете си заплащаха достойно

за удар с удар, за отпор с отпор,

за кърви с кърви и за смърт със смърт;

еднакво силни бяха и затуй

ги уважаваме еднакво силно

и докато едната не надвие,

от двете своя град ще пазим ние.

 

КРАЛ ДЖОН

Кралю французки, имаш ли в запас

излишна кръв, и нея да ти пуснем?

Ще може ли да потече спокойно

реката на правата ни, която,

заприщиш ли я, ще излезе мощна

от бреговете си и ще залее

и твойте граници, щом ти не искаш

да пуснеш сребърните й води

свободно да струят към океана?

 

КРАЛ ФИЛИП

Кралю английски, в тоя жарък изпит

ти даде не по-малко кръв от нас,

а май и повече, и аз кълна се

в десницата, владееща земите

под туй небе, че няма да сваля

тоз меч, заради правдата измъкнат,

неповалил те или неприбавил

към списъка на падналите в боя

украсата на кралското си име!

 

БАСТАРДЪТ

Величества, какви височини

достига вашият ламтеж за слава,

щом кипне благородната ви кръв!

Смъртта набива в гнилата си челюст

войнишки мечове наместо зъби,

за да пирува със човешка плът

във тези спорове между монарси…

Ала защо се маят, какво чакат?

Владетели, викнете: „Без пощада!“

Назад, еднакво силни господари,

към росното от кръв поле и нека

разгромът на единия дари

покой за другия! А дотогаз

рев, удари и смърт, и кръв, и бяс!

 

КРАЛ ДЖОН

Чия страна ще вземете, анжерци?

 

КРАЛ ФИЛИП

Кого от нас признавате за крал?

 

ХЮБЪРТ

Английския, когато го узнаем.

 

КРАЛ ФИЛИП

Узнайте го във нас, които браним

правата му!

 

КРАЛ ДЖОН

                Не, в нас, които браним

правата си без никакъв посредник,

самостоятелен и необвързан

законен крал на себе си и ваш!

 

ХЮБЪРТ

По-висша власт ни повелява друго

и докато въпросът е висящ,

ний свойте колебания ще пазим

заключени зад градските врати,

васали на страха си, докато

тоз страх не бъде смъкнат и прогонен

от крал с безспорна, несъмнена титла.

 

БАСТАРДЪТ

Ей Богу, тез негодници анжерски

се гаврят с вас, крале! Като в театър

седят си горе и се забавляват

да зяпат — сочейки ту тоз, ту оня —

трагическото зрелище, което

със пот и кръв играете за тях.

Послушайте съвета ми: като

въстаналите срещу Рим юдеи^[14],

забравили за своите раздори,

със общи сили нападнете този

надменен град. От изток и от запад,

французи, англичани, прицелете

топовете си, пълни до гърлата,

в стените му и стреляйте, додето

не рухнат кремъчните им ребра.

Аз бих ги шибал с огън тези кранти,

додето не останат да стърчат

сред съсипиите голи като въздух!

След туй отново разделете сили,

разединете свойте знамена

и чело срещу чело, насочете

железни копия едни към други;

и нека избере тогаз Фортуна

единия от вас за свой любимец

и със целувка да даде на него

победата във кървавия ден!

Е, как намирате тоз луд съвет,

крале могъщи? Няма ли той вкус

на тънко политическо изкуство?

 

КРАЛ ДЖОН

Харесва ми, кълна се в небосвода!

Кралю на Франция, да се сплотим ли,

за да съсипем този град, а после

във битка помежду си да решим

чие владение ще бъде той?

 

БАСТАРДЪТ

И ако крал си не на име само,

то, оскърбен дълбоко като нас

от неговата дързост, обърни се

със свойта артилерия към него,

тъй както ний със свойта ще направим

А щом съсипете го, помежду си

възобновете споровете стари

и в битката да удря кой де свари!

 

КРАЛ ФИЛИП

Добре. Отде ще действувате вие?

 

КРАЛ ДЖОН

От запад ний ще пращаме разруха

в сърцето на града!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                А ний — от север!

 

КРАЛ ФИЛИП

А ний от юг ще го залеем с огън!

 

БАСТАРДЪТ (настрани)

Добре намислено! От юг и север

австрийци и французи едни други

ще се обстрелват… Почвайте! Кураж!

 

ХЮБЪРТ

Изслушайте ме, войнствени крале,

и аз ще ви подскажа мирен способ,

за двама ви еднакво приемлив,

по който ще превземете града ни

и на обречените тука жертви

ще позволите да умрат в легло.

Недейте бърза, чуйте ме, крале!

 

КРАЛ ДЖОН

Готови сме да слушаме. Приказвай!

 

ХЮБЪРТ

Принцеса Бланш Испанска е роднина

на краля Джон. Дофинът Луи и тя

напълно си подхождат по години.

А где младежът жарък би намерил

красавица, по-прелестна от Бланш?

Къде мъжът набожен би открил

съпруга, по-безупречна от Бланш?

Къде монархът бъдещ би получил

кралица с по-висока кръв от Бланш?

По хубост, добродетелност и знатност

Дофинът съвършен е като нея,

освен ако несъвършенство туй е,

че не е тя, понеже и на нея

не липсва нищо, ако не е липса

това, че не е той. Със други думи,

той половината е от един

перфектен мъж, комуто трябва само

едно такова чудо като нея,

за да е цялостен, а тя е също

една разполовена безупречност,

която би допълнил той единствен.

Щом две такива сребърни реки

се слеят, те прославят бреговете,

които са ги свързали, и вие,

крале, ще сте такива брегове,

ако сберете ги в едно легло.

Тоз брак ще се окаже по-могъщ

от вашите оръдия, защото

Анжер пред него с бързина, каквато

от нас барутът няма да изтръгне,

вратите си широко ще разтвори,

за да ви пусне. А без него, знайте,

вълните няма да са толкоз глухи,

ни лъвовете — толкоз горделиви,

ни планините — толкоз непреклонни,

смъртта дори не ще е толкоз твърда

във свойта ярост, колкото ще бъдем

ний — в нашето решение да браним

от вас града си!

 

БАСТАРДЪТ

                Тоя ще успее!

Изтърси от парцалите й даже

прогнилите пищяли на Смъртта!

Добра уста! Изригва планини,

вълни, скали, морета; и говори

за лъвове, като че ли девойче

описва свойте кученца! Ей Богу,

артилерист навярно го е правил:

залива те със гръм и дим, и огън!

И бие със език като с тояга —

ушите ми поду! Французин даже

не може да налага със юмруци

тъй, както тоя с фрази! Дявол взел го!

Не помня да съм бил тъй блъскан с думи

откак съм казал „татко“ на бащата

на моя брат!

 

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

                Недей се бави, сине!

Благослови съюза им и дай

на свойта племенница тежка зестра!

Тоз брачен възел тъй ще укрепи

некрепкото ти право над престола,

че пъпката на туй хлапе зелено,

останала без слънце, ще се сгърчи,

недала обещания си плод.

Усещам, че крал Филип е съгласен.

Виж как си шепнат! Бързо поощри го,

додето този брак му се усмихва,

за да не би усърдието в него,

сега размекнало се под лъха

на съвестта и ласкавите просби,

да се втвърди постарому отново!

 

ХЮБЪРТ

Защо не отговаряте, крале,

на изхода, предлаган от града ни?

 

КРАЛ ФИЛИП

Да отговори първо този, който

поиска да говори първи с вас!

Кралю на Англия, какво ще кажеш?

 

КРАЛ ДЖОН

Ако Дофинът твой, присъстващ тук,

способен е да прочете във тази

прекрасна книга думата „обичам“,

ще я получи в кралска подвързия,

защото Мен, Анжу, Турен, Поатие

и всички области отсам морето,

които — с изключение на този

обсаждан днес от силите ни град —

покорни са на нашата корона,

ще увенчаят брачното й ложе,

за да направят Бланш да не отстъпва

по почести, отличия и титли

на ни една принцеса, така както

съперничи на всякоя от тях

по хубост, възпитание и кръв.

 

КРАЛ ФИЛИП

Какво ще кажеш, синко? Погледни я!

 

ДОФИНЪТ

Туй правя, татко, и съглеждам чудо:

в очите й ликът ми отразен

е сянка на сина ви, който сам

е само ваша сянка, и все пак

таз двойна сянка в дивния й взор

превръща се във слънце, пред което,

какъвто съм, наистина съм сянка

и чувствам се осъден от очите,

в които тоз мой лик по-хубав скрит е!

 

БАСТАРДЪТ

„Осъден от очите й! Обесен

на веждите й, смръщени ужасно;

изкормен от гласеца й чудесен:

насечен^[15] от сърцето й безстрастно.“

Че в любовта изменник е, признава!

Такъв да вземе красота такава!

 

БЛАНШ (към Дофина)

Това, което вуйчо ми желае,

за мене е закон. Щом той във вас

харесва нещо, аз без труд ще мога

да нагодя към него свойта воля

или, със прости думи, да накарам

сърцето си да го приеме лесно.

Неискреност ще бъде да ви кажа,

че считам всякоя черта във вас

достойна за любов, но ви признавам,

че колкото и да ви съдя строго,

във вас не виждам нищо за ненавист.

 

КРАЛ ДЖОН

Какво ще кажат тези млади хора?

Вий, племеннице моя?

 

БЛАНШ

                        Аз ще кажа,

че дълг за мен е винаги да следвам

повелята на мъдрия ви разум.

 

КРАЛ ДЖОН

А вие, принце? Ще ли има място

за нея във сърцето ви?

 

ДОФИНЪТ

                        Кралю,

запитайте ме, бих ли аз могъл

да й попреча да царува в него?

 

КРАЛ ДЖОН

Тогаз ти давам с нея Поатие,

Вексен, Турен, Анжу и Мен с прибавка

от трийсет хиляди английски марки.

Кралю французки, ако туй те радва,

кажи им да се хванат за ръце!

 

КРАЛ ФИЛИП

То радва ме дълбоко. Млади хора,

подайте си ръце!

 

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

                И устни също!

С такъв печат скрепен бе оня миг,

когато, помня, станах годеник!

 

КРАЛ ФИЛИП

Сега, анжерски граждани, пуснете

приятелството, свързано от вас,

да мине през вратите ви, защото

венчалният обред ще се извърши

в параклиса „Света Мария“ днес!…

Не е ли между вас мадам Констанс?

Знам, няма я, защото инак щеше

да се опита да осуети

тоз наш съюз. Кой би могъл да каже

къде отишла е със своя син?

 

ДОФИНЪТ

Измъчена и тъжна се прибра

във вашата палатка, господарю.

 

КРАЛ ФИЛИП

И Бога ми, съюзът ни едва ли

ще излекува нейната печал!

Английски братко, как да утешим

злочестата вдовица? Тук аз дойдох,

за да закрилям нейните права,

а ги обърнах, вижда Бог, да служат

във моя полза!

 

КРАЛ ДЖОН

                Ще загладим всичко,

като направим малкия Артур

бретански дук, граф Ричмонд и владетел

на този хубав и заможен град.

Пратете някого да я покани

за церемониите! Убеден съм,

че ако не успеем да изпълним

желанието й докрай, поне

донякъде ще я задоволим,

така че да прекъсне свойте жалби.

Да тръгваме без губене на време

към този непредвиден мирен празник!

 

БАСТАРДЪТ

Безумен свят! Безумни господари!

Безумни съглашателства! Понеже

Артур би трябвало да вземе всичко,

Джон с радост му отстъпи част от него,

а Филип, на когото съвестта

бе стегнала доспехите за бой,

когото само милост и набожност

довели бяха на това поле

като войник Господен, даде слух

на тази съблазнителка, на тази

лукава дяволка, която влиза

под кожата ни и ни подстрекава

да сменяме решения и тъпчем

поети задължения; която

налага свойта власт над всичко живо:

монарси, просяци, младежи, старци;

която лъже бедните моми

да си дадат едничкото богатство

на нея, на таз сводница, на тази

измамница, наречена Изгода!

Защото тя, Изгодата, подобно

пълнежа, скрит във топката за кегли^[16],

отбива хода на света ни, който

е поначало уравновесен,

за да върви по равното направо,

и би вървял така, ако не беше

таз лична полза, таз Изгода мръсна

налята в него, да го отклонява

от всяка безпристрастност, справедливост,

от честните му цели и посоки!

Да, таз Изгода, таз двулична, мазна

развратница и сводница, привлече

окото на безволния французин

и го отби от честната война

и твърдо обещаната закрила

към недостойния и подъл мир!

Ала защо така съм се заял

със нейна милост? Не ли за това, че

не ми се е усмихнала до днеска?

Да, сърдя й се не защото бих

отдръпнал длан, ако би рекла тя

да пусне в нея някое от свойте

звънтящи ангелчета^[17]; а защото

ядосвам се като отминат просяк,

юмрук размахващ в яд към богаташа.

Но тъй да е! Додето съм без грош,

богатството пръв грях ще назовавам;

забогатея ли, порок по-лош

от нямането няма да признавам.

Пред теб щом кралски клетви губят сила,

богиня ми бъди, Изгодо мила!