Есхил
Седемте срещу Тива (9)

Трети стазим

ХОР

 

строфа

 

        Скръбна участ, черна клетво,

която погуби рода на Едип,

какъв страхотен студ смрази сърцето ми!

Като менада^[1], в надгробен плач

избухнах аз, когато чух,

че труп до труп лежат в потоци кървави.

За зло били са копия кръстосани!

 

Антистрофа

 

        Сбъдна се и не отиде

напусто бащина клетвена реч.

А Лаевата дързост бе причината.

Но грижа ме е за този град,

че кобна реч не знае сън.

Злочестници, каква беда извършихте!

Ах, не на думи, а на дело — ужаси!

Комос

ХОР

Ний виждаме словата на вестителя.

Две грижи за двамина мъртви,

прободени един от друг, две бедствия!

Какво да кажа? В този дом

подир скръбта се вмъква скръб.

Ала с попътния полъх на воплите,

приятелки, гребете, като удряте

ръце, през Ахерон^[2] водете кораба

с платната черни, кораба нерадостен,

закрит за Феб и за лъчите слънчеви,

към тъмно, гостолюбно царство!

Ала ето че идат за скръбния дълг

Антигона и още Исмена — за плач

върху мъртвите братя. И зная, че вик,

съответен на болката, ще прокънти

от прекрасно заоблени млади гърди.

А пък нам подобава да викнем във хор

на сурова ерѝния страшния химн,

и на ада жесток

да запеем омразната песен.

Уви!

Най-злочести сред всички, които колан

на одежди момински опасват! Сестри,

вижте, плача, скърбя, не преструвка е то,

то е вик от сърце наранено.

 

Строфа

 

Уви, безумци, нито реч

на свой човек приехте, ни от бедствия

се вразумихте! Бащин дом

с копие вие, злочести, превзехте!

Да, злочести, които намериха смърт

на злочести, за срам на дома си!

 

Антистрофа

 

Уви, на своя бащин дом

рушители, видяхте вий горчивото

владичество, и най-подир

ето — желязото ви помирява!

Да, изпълни могъща ерѝния днес

на Едип страховитата клетва!

 

Строфа

 

Поразен е всеки в лявата гръд,

поразена е смъртно

братската лява гръд.

        … …

Ах, злочестници вий!

Ах, прокобни слова

за взаимно нанесена смърт!

Да, то бе удар, който порази

дома им и самите тях

чрез гняв неизразим,

чрез равния им дял,

отреден от проклятие бащино!

 

Антистрофа

 

И полита стон от целия град.

Стенат бойници, стене

тази любеща твърд.

        Другиго чакат онези блага,

за които на бой

се отправиха те

и намериха смърт и край.

Разпределиха, пламнали от гняв,

богатствата поравно те.

Безукорен за тях

бе съдникът Арѐй —

че не даде пощада на никого.

 

Строфа

 

И тъй, сразени, лежат те двама.

И тъй, сразени, какво ги чака —

навярно ще запиташ ти.

Предречен от баща им гроб.

Провожда ги от този дом

пронизващ вопъл

за своя горчива съдба,

от своя беда: нерадостен вик

изтръгва сълзи от скръбно сърце,

а то се топи от буйния плач

за двамата наши царе.

 

Антистрофа

 

И аз бих рекла, че тяхно дело

е тази гибел в града ни бащин

и в редовете на врага

след многогибелната сеч.

И най-злочеста на света

сред всички майки

е онази, що ги роди.

Че неин съпруг бе нейният син —

тя с него роди и тях; и така

от братска ръка те двамата днес

намериха своята смърт.

 

Строфа

 

От братска ръка, сразени с удар гибелен,

след тежък раздор, след бесен спор достигнаха

края си в люта битка.

Враждата спря. На твърд окървавена

те смесиха живота си.

Да, обща е кръвта им!

И страшен съдник в тоя спор

бе странникът от Понта^[3], бе желязото,

изострено връз пламъци. А страшният

Арей добре им подели наследството:

изпълни бащина клетва.

 

Антистрофа

 

Те имат сега — злочести! — отредената

от бога съдба, под тях ще бъде земното

съкровище — цяла бездна!

Ах, с много тежки скърби увенчаха

рода си те. И Клетвата

накрай възтържествува,

та екне острият й вик

по този род, ударил на безреден бяг.

Трофеят на Бедата е пред портите,

където те се сблъскаха, и демонът

ги облада и притихна.

 

АНТИГОНА

Сразен, срази!

 

ИСМЕНА

                        И ти умря, убивайки!

 

АНТИГОНА

Ти прободе!

 

ИСМЕНА

                И бе прободен!

 

АНТИГОНА

Ти зло нанесе!

 

ИСМЕНА

                        И зло понесе!

 

АНТИГОНА

Течете, сълзи!

 

ИСМЕНА

                        Екнете, вопли!

 

АНТИГОНА

Ти падна!

 

ИСМЕНА

                Ти свъргна!

 

Строфа

 

АНТИГОНА

А-а!

 

ИСМЕНА

        А-а!

 

АНТИГОНА

Моят ум е помрачен!

 

ИСМЕНА

Стене моето сърце!

 

АНТИГОНА

Ти, оплакан с горък плач!

ИСМЕНА

Ти, слетян от горък дял!

 

АНТИГОНА

Ах, от брат загина ти!

 

ИСМЕНА

Ах, и брат погуби ти!

 

АНТИГОНА

Двойно зло мълвя!

 

ИСМЕНА

Чувам двойно зло!

 

АНТИГОНА

И тук ридаем двете ний!

 

ИСМЕНА

При двама братя — две сестри!

 

АНТИГОНА И ИСМЕНА

О мойра^[4], зла дарителко на скърби!

Клетво могъща на Едип!

Ерѝнио зловеща, колко силна си!

 

Антистрофа

 

АНТИГОНА

А-а!

 

ИСМЕНА

        А-а!

 

АНТИГОНА

Страшно зло пред моя взор…

 

ИСМЕНА

… ти донесе отдалеч!

 

АНТИГОНА

Той дойде, за да убий!

 

ИСМЕНА

И сразен изпусна дъх!

 

АНТИГОНА

Да, така е — поразен!

 

ИСМЕНА

Да, и своя брат уби!

 

АНТИГОНА

Ах, нещастен гняв!

 

ИСМЕНА

Ах, нещастен дял!

 

АНТИГОНА

Горчива скръб за родна кръв!

 

ИСМЕНА

И жален плач за тройно зло!

 

АНТИГОНА И ИСМЕНА

О мойра, зла дарителко на скърби!

Клетво могъща на Едип!

Ерѝнио зловеща, колко силна си!

 

Епод

 

АНТИГОНА

Ах, ти изпита тази мощ!

 

ИСМЕНА

И ти, и ти не закъсня!

 

АНТИГОНА

Ти тръгна против роден град!

 

ИСМЕНА

За да пронижеш роден брат!

 

АНТИГОНА

О род злочест!

 

ИСМЕНА

                        О дом злочест!

 

АНТИГОНА

О, колко скръб!

 

ИСМЕНА

                        О, колко зло!

 

АНТИГОНА

И за двореца, и за града!

 

ИСМЕНА

И за злочестата мен!

 

АНТИГОНА

Уви! О, царю на безкрайни бедствия!

 

ИСМЕНА

Уви! О, най-достоен за оплакване!

 

АНТИГОНА И ИСМЕНА

Уви! От злото заслепени!

 

АНТИГОНА

Уви! Къде ще погребем телата им!

 

ИСМЕНА

Където най-добре ще са почетени!

 

АНТИГОНА И ИСМЕНА

Уви, уви! До баща си те ще легнат!