Есхил
Седемте срещу Тива (10)

Екзод

 

ГЛАШАТАЯТ

Аз трябва да вестя какво присъдиха,

какво присъждат нашите старейшини.

За Етеокла, паднал като предан син

на своя град, със смърт на честен юноша —

да се удостои със погребение.

Че той загина в битка с неприятели,

бранител верен на светини бащини.

Това за него да вестя заръчаха.

А за трупа на Полиник, на брата му, —

да се изхвърли за храна на кучета,

че той би сторил прах и плен кадмейската

земя, ако пред неговото копие

не бе застанал бог. Проклет и в гроба си

да бъде той, че боговете бащини

презря, като поведе своите ратници

против града! И нека птици-хищници

го погребат и му дадат наградата!

За него да не се насипва никаква

могила, да не се зачита с плачове!

С позор да го проводят даже своите!

Така реши съветът на кадмейците.

 

АНТИГОНА

А аз ще кажа тъй, кадмейски вождове:

щом някой друг не погребе умрелия,

това ще сторя аз сама, не се боя —

та роден брат ще погреба! Не ме е страх,

че ще ме обвинят в неподчинение!

Могъща връзка е кръвта — обвързва ни

с една злочеста майка и със клет баща.

И тъй, сърце, участвувай в неволната

злочестина с желание, със сестринска

любов! Плътта му гладни вълци никога

не ще разкъсват! Никога — разбрахте ли?

Че аз ще му приготвя гроб със своята

ръка, макар че съм жена, и сетна дан

ще му въздам! Ще го завия в ленено

платно и ще го погреба! Безсилни сте!

Че винаги намира начин смелият!

 

ГЛАШАТАЯТ

Аз казвам: пред града недей упорствува!

 

АНТИГОНА

Аз казвам: не мълви ненужни работи!

 

ГЛАШАТАЯТ

Народът с мъка се спаси: суров е той!

 

АНТИГОНА

Суров да е — не ще напусна брата си!

 

ГЛАШАТАЯТ

Ще зачетеш омразния на цял народ?

 

АНТИГОНА

Зачели са го вече и безсмъртните!

 

ГЛАШАТАЯТ

Не, с гибел той заплашваше страната ни!

 

АНТИГОНА

Отвръщаше със зло на враговете си!

 

ГЛАШАТАЯТ

Но вместо на един плати на всинца ни!

 

АНТИГОНА

Ерида млъква сетна между бозите!

Ще погреба тогова! Стига толкова!

 

ГЛАШАТАЯТ

О, своеволна! Слушай! Забранявам ти!

 

ХОР

О! О!

Погубителки дръзки на людския род!

Отмъстителки страшни, които рода

на Едипа от корен изтръгнахте днес,

що е туй, що да сторя и що да река?

О, та бих ли могла да не плача за теб,

да не те изпроводя до гроба?

И все пак се боя, обладава ме страх

пред гнева на града.

Ти ще имаш скръбта на мнозина сред нас,

а злочестият — той ще си иде оттук

под горчивия плач на едничка сестра!

Колко тежка е тая забрана!

 

ПЪРВИ ПОЛУХОР

Нека бъде наказан или опростен

онзи, който трупа Полиников със плач

почете — ние тръгваме с него и в гроб

ще положим покойника. С царския дом

на кадмейския град

ние страдаме общо. А друг път градът

и друго е смятал за право.

 

ВТОРИ ПОЛУХОР

А пък ние с тогова — тъй както градът,

както правдата нам повели — ще вървим!

След блажените бози, след Зевса велик

само той отбраняваше нашия град —

да не падне градът поразен и разбит,

да не бъде залят

от вълните на рат чуждоземна!