Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἑπτὰ ἐπὶ Θήβας, 467 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Трети епизод
Влиза Вестителят.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Дерзайте, дъщери на благородници!
Избегнахме ярема на робията!
Изчезна самохвалството на дръзките!
Навлязохме в пристанище, и корабът
не бе разбит от яростните удари.
Че нас ни пази крепостта, а портите
забранихме с юначни свои воини.
Добре сме при шестте врати, но седмата
врата избра си Локсий, седмоденникът[1],
за да плати за някогашна Лаева
неправда на потомството Едипово.
ХОР
Що ново за града ни се е случило?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Градът е здрав, но братята, царете ни…
ХОР
Кои? Що рече? Страх смрази сърцето ми!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Спокойно чуй: потомците Едипови…
ХОР
О, бедна аз! Предчувствувам нещастия!
ВЕСТИТЕЛЯТ
… умряха от взаимните си удари.
ХОР
И туй ли? Ах, ужасно, но кажи ми го!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Изпи земята кървите им рукнали.
ХОР
И с братските ръце са се погубили?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Една и съща зла съдба са имали.
И тя срази проклетият Едипов род.
ХОР
Да плачем трябва днес и да се радваме
избавен е градът, ала царете ни,
двамината ни вождове, наследството
си поделиха с тежки скитски копия.
Земя ще имат колкото за гроба си,
от бащино проклятие погубени.
О ти, Зевсе велик! Богове на града,
вий, които спасихте и тия стени
на кадмейския град!
Да ликувам ли с песен и радостен вик,
че градът ни е здрав, непокътнат,
или клетите, бедни, бездетни царе
на враждебни войски да оплаквам?
Имената им ясно показват как те,
многосвадните, днес
са погинали с мисъл безбожна.