Есхил
Седемте срещу Тива (2)

Пролог

ЕТЕОКЪЛ

Народе Кадмов^[1], да говори сгодното

е дълг на онзи, който над държавното

кормило бди с безсънен взор. Добре ли сме —

тогава бог е причинил доброто ни.

Дано не ни удари зло, но дойде ли

бедата, Етеокла всички граждани

ще запрославят с многогласна хулна реч

и с вопли, от които Зевс, Бранителят^[2],

дано забрани Кадмовата столнина^[3]!

А вие днес — и юноши, нестигнали

разцвет, и старци, на които силите

повяхват, — напрегнете крепко своите

тела, и нека всеки върши своето,

за да помогне на града, на божите

олтари — да не се лишат от почести, —

на нашите деца и на любимата

земя-кърмилница. Че вас, пълзящите

по ласкавата нейна твърд, подхвана тя

и ви отхрани — щитоносни предани

мъже, та днес на помощ да й дойдете.

До този ден небето ни закриляше.

Макар и обсадени, все пак с божия

подкрепа не една победа имахме.

Но днес пророкът, пастирът на птиците^[4] —

не с огън, а чрез слух и мисъл схваща той

поличбите с едно изкуство истинно —

та тоя цар на птичите вещания

мълви, че през нощта било подготвено

най-мощното ахейско настъпление^[5].

Към кулите и към вратите крепостни,

добре въоръжени, се отправяйте!

Качете се на бойниците, стройте се

на бойните площадки, смело чакайте

при изходите и не се страхувайте

от тая чуждоземна сган! Че с нас е бог!

Изпратил съм разузнавачи, сгледници,

и, смятам, не напразен ще е пътят им.

Щом чуя тях — не се боя от хитрости!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Етеокле, мощни царю на кадмейците,

пристигам с верни вести за войските ни:

свидетел съм на всичките събития.

Узнай: седмина буйни вражи вождове^[6]

заклаха бик връз черен щит; докоснаха

с ръце кръвта на бика, па се врекоха

пред Ареса^[7], пред Енио̀, пред жадния

за кърви Ужас, че или кадмейските

стени ще разрушат, или, погивайки,

със свойта кръв ще напоят земята ни.

За свойте близки те връз колесницата

Адрастова подаръци положиха^[8]

с разплакан взор. Ала мълчеха устните.

Железните сърца у тях мъжествено

пламтяха, сякаш у свирепи лъвове.

И скоро ще се потвърдят словата ми.

Видях да хвърлят жребий към коя врата

ще води всеки своите воители.

И затова побързай — смели, отборни

мъже тури за вождове пред портите.

Ахейска всеоръжна рат сред облаци

от прах настъпва; с бели пенни късове

сквернят полята конските дихания.

А ти, кърмчия мъдър, укрепи града,

преди да гръмнат бурите на Ареса.

Реве талаз наземен — враже пълчище!

Използувай мига и бързо действувай!

А аз и занапред ще гледам с предан взор

на страж; чрез мойте ясни съобщения

за работите вън — ще бъдеш в сигурност.

 

ЕТЕОКЪЛ

О, Зевсе! Земьо! Богове на моята

родина! Клетво бащина, ерѝнио

могъща!^[9] Не затривайте от корени

във вража плен града ми, дето гръцка реч

се лее, пощадете домовете ни!

Земята волна, Кадмовата столнина

не впрягайте в ярема на робията!

Бъдете с нас! Взаимна ще е ползата!

Че тачат богове благополучните!