Есхил
Седемте срещу Тива (4)

Първи епизод

 

ЕТЕОКЪЛ

Несносни същества, аз питам, в туй ли е

спасението на града и вярата

на тези наши обсадени воини —

да падате пред божиите статуи,

да викате, да виете, омразници?

О, както сред беди, така и в щастие

дано далеч от мене бъде женската

порода! Крайно дръзка в тържеството си,

в страха си тя е зло и за държавата,

и за дома си. Хукнали безсмислено,

вий сеете позорно малодушие!

Онези, вън, прекрасно подпомагате,

а ние тук взаимно се изтребваме!

Това е то — с жени да имаш работа!

А който пренебрегне моя заповед —

жена ли, мъж ли, или друг, — осъжда се

на смърт и няма да избегне жребия

пребит да падне от народа с камъни.

Мъжът се грижи за навън, не вдигай глас,

жена! До̀ма стоиш, не струвай пакости!

Разбра ли, не разбра ли, или глуха си?

 

Първа антистрофа

 

ХОР

Синко на цар Едип, тръпна, обзета от страх!

Чух, трополят коли, бойни коли трополят!

С бяс се въртят колела, оси злокобно скриптят?

В конски челюсти звучат

безсънни железа,

огнеродени юзди!

 

ЕТЕОКЪЛ

Как? Мигар в свойто бягство от кормилото

морякът вижда средство за спасение,

когато морска сприя брули кораба?

 

Първа строфа

 

ХОР

Не, аз се втурнах и в миг стигнах до божия дом

с древните статуи — там, с вяра в небето, стоях.

В портите биеше град, гибелен каменен град!

Ужасена молих аз

боговете да прострат

блага десница над нас.

 

ЕТЕОКЪЛ

За помощ крепостта ни призовавайте,

не богове са нужни тук. Та казва се,

че боговете бягат от надвитите.

 

Втора строфа

 

ХОР

Никога в моя живот, никога божият сонм

да не избягва от нас! Никога чужди мъже

да не кръстосват града, никога пагубен плам

в него врагът да не палва!

 

ЕТЕОКЪЛ

Молете се, но лош съвет не давайте!

Послушността е майка на успехите,

на благото, жена! Тъй думат хората.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

Тъй е, но божата мощ все пак над нея стои.

Често, когато човек падне в безбродна беда

и безнадеждната скръб хвърля връз погледа мрак,

тя изведнъж го възправя.

 

ЕТЕОКЪЛ

Дела на мъж са жертвените дарове

пред боговете в час на вражи пристъпи.

А ти мълчи и кротко чакай свършъка.

 

Трета строфа

 

ХОР

На боговете дължим, че сме в свободен град,

че и до днес крепостта бие по вражата сган.

Кой би ме съдил с право?

 

ЕТЕОКЪЛ

 

Не казвам да не тачиш боговете си,

но за да не създаваш малодушие,

кротувай, не изпадай в прекомерен смут.

 

Трета антистрофа

 

ХОР

Чула неясния шум, аз, обладана от страх,

се устремих насам и при акропола свят,

при твърдината достигнах.

 

ЕТЕОКЪЛ

Ако за смърт, ако за рани чуете,

недейте се предава на ридания.

Кръвта човешка е храна за Ареса.

 

ХОР

Уви, дочувам конските пръхтения!

 

ЕТЕОКЪЛ

Ти чуваш, но не слушай твърде чутото!

 

ХОР

Градът дълбоко стене — обкръжават го!

ЕТЕОКЪЛ

Достатъчни са моите старания!

 

ХОР

Страхувам се! Расте шумът пред портите!

 

ЕТЕОКЪЛ

Млъкни, не викай за това пред людете!

 

ХОР

О божи сонм, недей предава кулите!

 

ЕТЕОКЪЛ

Но няма ли да спреш най-сетне, поврага!

 

ХОР

О богове, дано избягна робството!

 

ЕТЕОКЪЛ

Поробваш ти и мене, и държавата!

 

ХОР

Всемощни Зевсе, порази вразите ни!

 

ЕТЕОКЪЛ

О Зевсе, колко жалък род е женският!

 

ХОР

Като мъжете, чийто град е в чужди плен.

 

ЕТЕОКЪЛ

Пак виеш и прегръщаш тия статуи!

 

ХОР

Безумен страх е вцепенил езика ми!

 

ЕТЕОКЪЛ

Ще искам нещо малко, ще го сториш ли?

 

ХОР

Кажи го и ще имаш моят отговор.

 

ЕТЕОКЪЛ

Млъкни, злочеста, стига плаши нашите!

 

ХОР

Мълча, ще нося с другите съдбата си.

 

ЕТЕОКЪЛ

Приемам тази твоя реч, не другите.

Кумирите пусни, моли за щастие,

да бъдат боговете нам съратници.

Молитвите ми чуй, след туй самата ти

викни пеан^[1] свещен, тържествен, радостен,

какъвто в жертвен ден кънти по Гърция,

за смелост пред вразите, за безстрашие.

Пред боговете на града, на нашите

поля, пред тях — площадните нагледници,

пред извора на Дирка, пред исменските

води^[2] се вричам, че ако спасят града,

ще леем овчи кърви пред олтарите,

пред боговете^[3] ни ще колим бикове,

трофеи ще повесим в светли храмове —

доспехите разбити на противника.

Молете боговете без ридания,

без празно и неистово задъхване.

Съдбата си така не ще избегнете.

Ще туря шест боеца, аз съм седмият,

достойни да се срещнат с неприятеля,

при седемте врати на твърдината ни,

преди да дойдат вихрените вестници

и с бързи новини смутят сърцата ни.