Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἑπτὰ ἐπὶ Θήβας, 467 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Втори стазим
ХОР
Първа строфа
Аз тръпна: родогубната богиня,
с образ, чужд на боговете,
истинската вестница на злото,
бащината клетвена ерѝния,
ще изпълни нявгашните гневни
проклетби на безумния Едип.
А братската гибелна разпра я подтиква.
Първа антистрофа
Наследството им днес поделя странник,
скитски пришълец[1], и той е
лютият делител на имоти,
той е мечът, мечът им безмилостен —
всекиму той дава от земята
да легне в нея като хладен труп,
лишен от едно така велико царство!
Втора строфа
Когато братя в смъртен бой
падат сразени един от друг,
когато прашната земя
попие черната им кръв,
кой би очистил този грях,
кой би измил кръвта? 0, нова скръб
за този дом към прежните беди!
Втора антистрофа
За прежен грях говоря аз,
грях, наказан от бърза мъст.
Връз три потомства тегне той.
На Лай трикратно възвести
Феб от питийския[2] свой олтар
в земния пъп[3] — бездетен да умре,
че тъй града ще може да спаси.
Трета строфа
Но победен от сладостно безумие,
той своята гибел създаде,
Едипа, убиеца бащин,
който в нивата свещена,
където сам той бе роден, пося
своето кърваво семе.
Заслепените съпрузи
бяха в плен на лудостта.
Трета антистрофа
Кипят, като в море, вълни от бедствия:
една се стопява, но друга —
страхотна — се вдига и вие
срещу кораба държавен.
А нашата защита срещу тях —
градската крепост — е слаба.
Ах, боя се, че с царете
ще погине и градът!
Четвърта строфа
Защото на старинното проклятие
се сбъдва смисълът суров.
Бедите отминават клетника,
но дейният, безкрай честит човек
изхвърля твърде много
лишен товар от своя кораб.
Четвърта антистрофа
Кого измежду хората са тачили
и боговете на града,
и многолюдните ни сборове,
тъй както тачеха Едип,
спасителя от бича,
който погубваше мъжете[4]?
Пета строфа
Ала когато клетият разбра
за своя брак злочестен, той,
сломен от страшна болка,
с безумно сърце,
извърши двойно зло:
с отцеубийска ръка
се лиши от очите, по-свидни от рожба.
Пета антистрофа
И свойте синове прокле, че те
му дали просешка храна.
Ах, ах, ужасни клетви!
Имот да делят
с оръжие в ръка!
Ето, треперя сега,
да не би да го стори ерѝния вихра!