Есхил
Седемте срещу Тива (6)

Втори епизод

ХОР

Но, мисля, съгледвачът на войската ни

към нас дохожда с нова вест, приятелки —

колесни бързи спици са нозете му.

И сам синът Едипов, повелителят,

пристига, за да чуе новините му.

Той също крачи бързо и възбудено.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще кажа като запознат с противника,

кой вожд коя врата зае по жребие.

Тидей шуми покрай вратите Претови,

но път преко река Исмен гадателят

не дава, че не са добри поличбите.

Тидей беснее, жаден за сражения —

така свисти змия в пладнешки зноеве.

Той хули жреца, мъдрият Ойклеев син^[1],

че се подмилква на смъртта и битката

от страх. Крещи, разтърсва три разперени

качула върху шлема си, а бронзови

звънци звънят ужасно изпод щита му.

На щита има знак надменен — пламнало

в съзвездия небе, а по средата му

светлее пълната луна, царицата

на всички светила, окото бляскаво

на тъмна нощ. В доспехите наперени

крещи по бреговете за сражение —

тъй кон пръхти срещу юздата яростно,

очаквайки тръбата с нетърпение.

Кого ще пратиш? Кой вратите Претови

мъжествено ще брани в час решителен?

 

ЕТЕОКЪЛ

Не тръпна пред украсата на воина,

че, знам, не причиняват рана знаците.

Качул, звънец — не хапят без оръжие.

А пък нощта, изписана на щита му,

горяща от небесните съзвездия!

Пророческо ще бъде туй безумие!

Че нощ и смърт ще паднат връз очите му,

и тоя дързък знак ще бъде истински,

безспорен показател на съдбата му,

и сам ще е предрекъл той позора си.

Против Тидея ще поставя храбрия

Астаков син да защити вратите ни —

на Скромността престола тачи, знатен е

и ненавижда дързостните приказки.

Той, честният, не знае малодушие.

Че оцелелите посети воини^[2]

са негов род — наистина тъдявашен

е Меланип. Арѐй ще съди в битката.

Но кръвно право го провожда — майката-

земя да защити от вражи копия.

 

ХОР

 

Първа строфа

 

Нека небето даде нему, на нашия войн,

щастие в боя, че той с право е тръгнал — града

да защити от врази. Ала гнети ме страхът,

че може да го видя в кърви,

паднал за своите скъпи.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

 

Дано небето му дарува щастие!

Електрините порти са се паднали

на Капанея, друг гигант, от първия

по-мощен, с нечовешка дързост. Страшни са

заканите му към града — да пази бог!

И да желаел, и да не желаел бог,

той щял да разруши града, самият Зевс

не можел да го спре с гнева си мълниен.

Светкавиците и гръмът за него са

подобни на горещината пладнешка.

А знакът му е гол човек, ръката му

държи пламтяща факла; обявява той

чрез златен надпис: „Ще опожаря града!“

Насреща му прати… Но кой наистина

без страх би устоял пред горделивеца?

 

ЕТЕОКЪЛ

Към първата печалба ето втората.

Същински обвинител за обзетия

от празна гордост воин е езикът му.

Заплашва Капаней, готов да действува,

сквернейки боговете необуздано.

Сам смъртен, той с безумно наслаждение

към Зевс отправя гръмки, буйни приказки.

Но, зная, ще го порази пламтящата

светкавица без никакво подобие

със пладнешките зноеве на слънцето.

С безсрамна реч е той, ала насреща му

поставих Полифонт, юнака пламенен

и мощен, вярна крепост на държавата.

Че Артемида, боговете — с него са.

Кажи за друг сред вражеските вождове.

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

Нека погине мъжът, който заплашва града,

нека небесна стрела с мълниен огън го спре

още преди да влети в моето родно гнездо

и от моминските покои

дръзко със меч да ме погне!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще кажа кой е третият пред портите.

На вожда Етеокъл^[3] трето жребие,

от медния обърнат шлем подскочило,

определи да връхлети Нистейските

врати. И той повежда в кръг цвилещите

коне, а те напират срещу портите.

И свирят странно техните наустници

под буйните дихания на ноздрите.

Изкусен знак е сложен върху щита му —

по стълба, прикрепена върху вражи зид,

възлиза воин — ще разбива кулата;

крещи със златен надпис, че и сам Арѐй

не ще го повали от тия зидове.

И нему изпрати воител сигурен,

да отклони ярема на робията.

 

ЕТЕОКЪЛ

Ще пратя… Ала пратен е, за щастие,

боец, говорещ не с език, а с копие,

Креонов Мегарей, роден от людете

на посева^[4] — без страх е той пред бесния

цвилеж и гръм, не ще напусне портите.

Или с кръвта си ще плати синовна дан,

или ще залови и двата воина,

и крепостта, на тоя щит изписана,

та бащин дом ще украсява с плячката.

Кажи сега за други самохвалници!

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Сполука пожелавам на безстрашния

бранник на моя дом, гибел — за моя враг.

Щом като грешни слова хвърлят с безумна душа

против града ни — тогава

Зевс да ги стрелне с гневните си взори!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Четвъртият, застанал пред съседните

Атинини врати, пристъпва с викове —

Хиподамант, огромният, могъщият.

Не крия, че когато врътна щита си —

грамадно гумно, — тръпки ме полазиха.

Не е посредствен, види се, художникът,

изобразил на щита му картината —

Тифон^[5] изригва с гърло огнедишащо

чер облак дим, подвижен брат на огъня.

Извити змии образуват ивица,

пригвоздена към кръглата изпъкналост.

А той надава страховити викове,

на бой зове безумен, смърт е взорът му!

От него трябва да се пазим хубаво,

сам Ужасът се хвали пред вратите ни!

 

ЕТЕОКЪЛ

 

Втора антистрофа

 

Но зная, който носи върху щита си

лютия Зевсов враг, демона — земен син,

образ противен и нам, и на безсмъртния род

на боговете, — ще падне

тук, пред вратите ни, с поразено чело!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Дано да бъде! Ще ви кажа петия —

застанал е пред портите Борееви,

пред гроба на Амфѝон, семе Зевсово^[6].

Кълне се в свойто копие, а то му е,

по-свято и от бог, и от очите му,

да разори, напук на Зевс, кадмейските

стени. Тъй казва този мъж и юноша,

прекрасният ластар на планинарката.

От нежен мъх, набол върху страните му,

растат на първа младост косми къдрави.

Палада Онка, близката закрилница

на портите ни, мрази безочливеца,

змията ще отвърне тя от пилците.

Хипербий, син Енопов, момък доблестен,

гърди срещу гърди ще срещне воина.

Той иска да изпита в бой съдбата си.

По смелост, вид, оръжие безукорен

е той. Та с право днес ги сбира случаят.

Че враг с врага ще се удари в битката,

ще блъскат богове-врази, изписани

по щитовете. Онзи — с огнедишния

Тифон, Хипербий — с татко Зевс, величествен

на своя трон, в ръце с пламтяща мълния.

А Зевс не е бил побеждаван никога.

Та тези богове са им закрилници.

С победния сме ние, с победения

са те. Че Зевс надви Тифона в битките.

И с двамата мъже ще бъде същото.

По смисъла на знака за Хипербия

спасителят ще бъде Зевс — от щита му.

 

Моминско име носи, но сурово е

сърцето му и страшни са очите му.

И не без дързост е дошъл пред портите.

На меден щит, заоблено прикритие

за тялото му, е пригвозден образът

на нашия позор, на живоядният

ужасен сфинкс^[7], изсечен с дивно майсторство.

И носи той кадмейски мъж под себе си,

така че в него да летят стрелите ни.

Дошъл е не като търговец в битката

и не за срам на минатите преходи

аркадецът Партенопей. Признателен

към Аргос, че отхранил него, странника,

заплашва крепостта ни той, да пази бог!

 

ЕТЕОКЪЛ

Ако получат участ подобаваща

от боговете за речта си дързостна,

те всички ще погинат най-окаяно.

Но има воин и срещу аркадеца,

не дързък, но с ръка, що върши нужното,

зове се Актор, брат е на предходния.

И той не ще допусне пустославният

порой в града ни да множи неволите,

ни враг да мине през вратите, носейки

ужасното чудовище на щита си.

Към него то ще се обърне яростно,

когато сети честите ни удари.

Дано съм казал, с божа помощ, правдата!

 

ХОР

 

Трета строфа

 

В моето клето сърце стигнаха тия слова!

Изправят се косите ми от ужас,

когато слушам лютите закани

на скверните мъже! Дано небето

им прати гибел в нашата земя!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

 

Ще спомена и шестия — най-мъдрия,

най-храбрия — Амфиарай, гадателя.

570 Поставен да напада Хомолойските

врата, кори Тидея той, нарича го

убиец и смутител на държавата,

най-пръв учител на беди за аргосци,

служител на смъртта, викач на фурии^[8],

причина за Адрастовите бедствия.

След туй отново, но с очи отправени

към твоя брат, към Полиник, извика го

двукратно и наблегна върху името^[9],

па тия думи промълви устата му:

„Какви дела, угодни на безсмъртните!

За тях ще слушат и мълвят потомците!

Да разориш отечество и бащини

олтари, тръгнал с чужда рат насреща им!

Запират ли се изворите майчини?

Как родната земя, превзета с меча ти,

ще стане твоя предана съюзница?

А аз ще напоя с кръвта си почвата,

като пророк ще спя в земята вражеска.

Сега — на бой! Не ще е срамен краят ми!“

Спокойно тъй продума прорицателят

със меден щит, по който няма образи.

Не да изглежда, но да бъде доблестен

желае той. Събира плод в дълбоките

бразди на своя ум — там никнат мъдрите

слова. Прати противник мъдър, доблестен,

че страх внушава богобоязливият.

 

ЕТЕОКЪЛ

Уви, каква съдба ще да е свързала

с безчестниците този воин праведен?

Но няма по-голямо зло от лошото

съжителство. Беда са плодовете му.

Смъртта е плод в полето на безумството.

Ако човек набожен влезе в кораба

на дръзки люде с нечестиви планове,

той сам ще да погине с прокълнатите.

Сдружи ли се добрият мъж със граждани

негостолюбни и безбожни, заедно

със тях ще се намери в мрежа гибелна,

и бич божествен ще срази главата му.

И жрецът, син Ойклеев, мъдър, праведен,

отличен, благочестен мъж и вещ пророк,

се е събрал, макар и против своето

желание, с безчестни самохвалници,

дошли по път, от който няма връщане,

и той ще падне с тях по воля Зевсова.

Аз мисля, че не ще нападне портите,

и не от страх или от малодушие —

о, не, той знае, че ще падне в битката,

ако са верни личбите. Че Локсиас^[10]

или мълчи, или вещае правдата.

Насреща му все пак ще сложа мощния

Ластен, негостолюбен страж на портите,

със ум на старец, с плът на бодър юноша,

с подвижен взор, ръката му в открития

за миг от щита хълбок внизва копие.

Но божи дар е всяко людско щастие.

 

ХОР

 

Трета антистрофа

 

Слушайте, о богове, нашите прави молби

и щастие пратете на града ни!

Бедите на войната отвърнете

към пришълеца! Нека пред стените

го просне мъртъв Зевсовият гръм!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще кажа и за седмия пред седмите

врати, за твоя роден брат, с каква съдба

заплашва и се кани на земята ни.

Желае да възлезе той на кулите

и възцарен, да викне за победата,

па в схватка с теб да падне, взел живота

или да те накаже за позорното

изгнание с прокуда от родината.

Зове той боговете на дедите си

и на земята родна — изпълнители

да бъдат те на клетви Полиникови.

А нов, закръглен хубаво е щитът му,

два образа на него са изписани:

кован от злато воин, цял в оръжие,

една жена го води мъдро; казва тя,

че Справедливост се нарича. Надписът

гласи: „Ще върна този мъж, да има той

отечество и власт над къща бащина!“

Ти чу какво замислят враговете ни.

Кого ще пратиш, помисли, насреща му.

Обадих новините си безукорно,

а ти върти на този град кърмилото.

 

ЕТЕОКЪЛ

О мой безумен и богопротивен род,

Едипов род, достоен за окайване!

Горко ми, днес се сбъдват клетви бащини!

Но да не плачем и да не въздишаме,

за да не се родят и нови горести.

Да, с право Полиник е „Многосвадникът“!

Ще видим колко ще се сбъдне знакът му,

дали, за да се върне, стигат златните

слова, безумно кряскащи от щита му!

Че ако с него — в мислите, в делата му —

бе Зевсовата Правда, тя би стигала.

Но още от утробата на майка му,

от ранната му връст, от младините му,

докле брада набоде по страните му —

ни с думица не го зачете Правдата.

И в този миг усилен за родината

не смятам аз, че тя ще бъде в пътя му.

Лъжовно Правда би се назовавала,

ако се съюзява с нечестивеца.

И с тая вяра тръгвам аз насреща му!

Кой друг ще бъде по-пригоден в случая?

И ще застана цар пред цар, и брат пред брат,

и враг пред враг. Но бързо, донесете ми

набедреници, ризница и копие!

 

ХОР

Недей, о синко на Едип, най-скъпи ми,

не следвай в яростта си сквернословеца!

Та стига, че кадмейски люде с аргосци

ще встъпят в битка. Тази кръв изкупва се.

Но смърт на братя, паднали един от друг —

не, няма старост за това безчестие!

 

ЕТЕОКЪЛ

Човек би носил бедствия, несвързани

с позор. В това е ползата за мъртвия.

Но зло и срам не носят слава никому.

Комос

Първа строфа

 

Що си намислил, дете? Ах, не оставяй бесът,

жаден за битки и кръв, да те обземе! Затрий

лошата страст в зачатък!

 

ЕТЕОКЪЛ

Но щом и бог ни тласка, нека с вятъра

попътен тръгне за към неизбежния

 

Кокит^[11] омразният на Феба Лаев род!

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

Ах, прекомерно суров, стръвен стремеж те влече

към страховитата сеч с горкия плод на смъртта

към забранените кърви!

 

ЕТЕОКЪЛ

Стои до мене черна Клетва бащина

със сух, безсълзен взор и, чувам, казва ми:

„Умри сега, не после, тъй е по-добре!“

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Все пак опри й се ти! Никой не ще те презре,

ако избегнеш смъртта! Клетвата с черния щит

мигар не бяга оттам, дето из чисти ръце

безсмъртните жертва приемат?

 

ЕТЕОКЪЛ

Отдавна съм забравен от безсмъртните.

За тях най-драга жертва е животът ми.

Нима пред гибелта да раболепствувам?

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

Да, че наблизо е днес демонът. Може би той

с времето ще промени своя напрежен кроеж

и ще изпрати връз теб благостен полъх и мир.

Но днес той все още беснее.

 

ЕТЕОКЪЛ

Кипи у мене клетвата Едипова!

И много верни ще са моите сънища,

в които ний делим богатства бащини!

 

ХОР

Чуй нас, жените, па макар с усилие!

 

ЕТЕОКЪЛ

Кажете нещо трезво, ала бързайте!

 

ХОР

Към седмата врата не тръгвай, моля те!

 

ЕТЕОКЪЛ

Изострен съм, не ме смекчават думите!

 

ХОР

И скромният успех е милост божия!

 

ЕТЕОКЪЛ

Такива речи не почита воинът!

 

ХОР

Как, искаш да се оскверниш със братска кръв?

 

ЕТЕОКЪЛ

Щом бог изпраща гибел, неизбежна е!