Виктор Сапарин
Изчезването на инженер Бобров (13)

Последните разгадки

Разговорът продължаваше вече половин час. Накратко бяха разказани приключенията на Зоя и на самия Бобров. Бащата на Зоя, както се изясни, вече се бе срещал с Бобров в завода, при конструирането на цеховете-автомати. Освен това, той бе изнамерил приспособление за автоматично регулиране работата на комбайна, в зависимост от урожая на жънатата нива, и се бе консултирал по този въпрос с института по автоматика, където също е разговарял с Бобров. След като бе изчерпана и тази тема, Бобров се обърна към Зоя:

— Но, да чуем вашите въпроси, другарю журналист?

— Ах да, — каза Зоя, — почти бях забравила. Първо: вие казахте, че автоматът ме е познал и ме е пуснал във вилата. А как вашият вратар или пазач, не зная как би било по-добре да се нарече, познава посетителите?

— Но — каза инженерът, като бъркаше с лъжичката в чашата — това е съвсем просто. След като разговарях с вас по телефона, аз прелистих „Огонек“ и видях там вашата статия и под заглавието вашия портрет в рамка — това списание има тази практика. Аз изрязах вашата снимка и я дадох на вратаря, както вие го нарекохте, да ви пусне безпрепятствено във вилата. Аз исках да проверя работата на този механизъм.

— Но как пък той…

— Действува ли? Той просто сравнява вашия образ с фотографията. Нужно е да съвпадат известно количество точки. Снимката е била сполучлива и той ви е познал. А той може и сам да фотографира. Щом се върна във вилата, аз ще получа снимките на всички лица, които са били там в мое отсъствие. И вашата снимка също. Надявам се, че ще ми позволите да я запазя за спомен?

— Но за това аз би трябвало да позирам пред обектива на някакъв апарат?

— Именно това сте сторили.

— Но кога?

— Когато… Когато сте натиснали бутона на звънеца на външната врата. За да натиснете бутона, трябва да застанете точно пред обектива. А щом пък натиснете бутона вие привеждате апарата в действие.

— А ако някой се прехвърли направо през стобора — се обади по-младия брат на Зоя, който се заинтересува от този „проблем“ — без да натиска звънеца?

— Е, за такива гости аз имам други приспособления — възрази инженерът. — Звънецът е за поканените. Изобщо това е нещо повече от шега…

— Но как пък вратата се отваря пред колата? Тук фотоокото не може да помогне. Всички коли от тази серия са еднакви.

— От клаксона. Той има определен тон. Уред — резонатор. Настроен на същия тон, той включва механизма на врата автоматично. Това е също един вид шега. Мен ми се искаше вилата да няма ключ.

— А вие когато се прибирате вкъщи също ли свирите с клаксона? — усмихна се майката на Зоя, наливайки на гостенина чай. — Не е ли това твърде сложно? Ключът е може би по-просто.

— Мен моите неща ме познават. Те — усмихна се инженерът — се стараят, ако мога така да се изразя, да ми услужат, преди да съм ги погледнал. Ето това вече не е шега, а сериозно удобство. Можете да попитате за това Зоя Владимировна.

— С удоволствие потвърждавам — усмихна се Зоя. — И трябва да призная, че след посещението във вашата вила, всичко у нас, в нашия дом, ми се струва някак неудобно. Приближавам се до библиотечния шкаф, а той не се отваря. Излизам от стаята, а светлината не изгасва. А до сега аз мислех, че нашата квартира е твърде удобна.

Разговорът взе шеговит характер. Гостът отговори още на няколко въпроса и започна да се сбогува.

Изведнъж Зоя си спомни за онова, което я безпокоеше през целия ден.

— Вие не отговорихте на най-важния въпрос — възкликна тя, — за часовника.

— Вие имате предвид „справочникът за времето“? Този въпрос е по-сложен — Бобров бе застанал в средата на стаята, оправяйки периферията на шапката си. — Но аз ще ви обясня това накъсо. Вие знаете, че дейността на мозъка е придружена от съвсем фини електрични процеси. С помощта на специални уреди учените са успели да регистрират електричните колебания в мозъка и използуват тези данни за разпознаване на нервните болести. Разбира се, електричните трептения в мозъка не могат да отразят изключително сложните по своето естество чувства и мисли на човека. Дейността на мозъка е твърде сложна и разнообразна, за да може да бъде разкрита само с помощта на електричните явления. Но използуването на тези явления в някои прости случаи е възможно. У съвременния човек се е изработило нещо подобно на рефлекс — от време на време възниква острото желание да знае колко е часът. И аз успях да отделя от хаотичната картина на електричните токове на мозъка, характерните електрични трептения свързани с това движение на мисълта. Останалото беше вече просто. Да се конструира специален приемател, който да хваща и усилва само тези сигнали и да се включи в механизма на обикновените „говорещи часовници“, беше само въпрос на техника. Аз обичам подобни главоблъсканици. Те ме занимават, както и другите шахматни задачи…

Зоя с неволно уважение огледа високата фигура на инженера. Тя си спомни младия инженер от Управлението на затворените станции. Ето това са представителите на съветската техника, новото поколение инженери: за тях няма нищо невъзможно. Въпрос на техника! Ако е нужно те ще създадат автоматична аварийна помощ, ще накарат машината да слуша гласа на човека и да предугажда неговите мисли — стига това да е целесъобразно и да освобождава човека от механическите усилия, да го освобождава за творчески труд.

„Човекът е роб на машината“, — провъзгласяват „интелигентите“ от капиталистическия свят на ХХ век. — „Машината закрепостява човек. Долу машините“.

А тези хора, представителите на невижданата в света, нова съветска интелигенция превръщат машините в послушни слуги на свободния човек.

Увлечена в разсъжденията си, Зоя не забелязваше, че Бобров отдавна вече стои пред нея.

— Извинете ме още веднъж — каза той, подавайки своята широка ръка. — Каня ви на гости във вилата — заедно с цялото семейство. Всички вече се съгласиха. Остава да дадете вие съгласието си.

Те излязоха на двора. Там се намираше познатата на Зоя зелена кола.

Цялото семейство излезе да изпрати инженера.

— А над какво работите сега? — попита Зоя.

— За това е рано още да се говори — усмихна се инженера. — Но, щом работата бъде завършена и може да се пише за нея, аз — той погледна Зоя — първо на вас ще съобщя. Това ще бъде истинска сензация. Само че съветска.

Той седна в колата и си постави ръкавиците, които се намираха на предното седалище.

Зелената лимузина потегли, излезе на улицата и изчезна в потока от автомобили.