Виктор Сапарин
Изчезването на инженер Бобров (10)

Последни новини

Като излезе от вратата на завода Зоя се отправи към зелената лимузина. Тя стоеше на същото място, където я бе оставила.

Изобщо машината вече не проявяваше никаква самостоятелност. На Зоя това се стори дори странно. Тук сякаш имаше някакво отстъпление от присъщите за вещите на Бобров правила; някакво нарушение на реда.

Впрочем, Зоя скоро се убеди, че няма никакви основания за подобни заключения.

Отляво тя забеляза бензиновия резервоар на една автомобилна спирка. Тя реши да попълни запаса си от бензин, като същевременно замоли да прегледат предната лява гума, която някак хлопаше по асфалта. Техникът бързо залепи външната гума.

— Можете ли ми каза колко е сега… — обърна се той с въпрос към Зоя.

Но преди да бе успял да завърши фразата си, от лимузината познатият глас високо съобщи колко е часа.

Техникът с учудване надзърна през прозорчето на колата. След това той се почеса по тила, а лицето му придоби още по-забъркано изражение. Това бе последното нещо, което Зоя тръгвайки запомни. Днес й бе съдено да се учудва и да учудва другите.

Но списъкът от изненади през този ден не бе завършил. Седейки зад кормилото Зоя мислеше за това, къде да съобщи за изчезването на Бобров (разбира се, не на постовия милиционер?), когато изведнъж забеляза, че колата бе спряла по средата на шосето… Към нея се запъти човек в милиционерска униформа. Другарят му с вдигната ръка стоеше на около пет крачки от нея. Зоя не бе забелязала сигналите му и би минала покрай него, ако зелената лимузина не бе изпълнила послушно заповедта.

„За втори път се залисвам — разсърди се на себе си тя. — Кормилото не е писалищна маса, а място за шофьора. Тук не е място за размишления… Загубана такава…“

В този момент, милиционерът който беше вдигнал ръката си я спусна надолу и колата веднага потегли. Зоя хвана спирачката и окончателно спря колата.

— Чудно, — каза първият милиционер, обръщайки се към другия — девойка кара колата. А казаха, че тя е без пътници и без шофьор. Вашето право за шофиране?

Зоя извади книжата, които удостоверяваха нейните права на шофьор-любител.

— Така, всичко е в ред. Тази кола ваша ли е?

— Не, това е колата на инженер Бобров — твърдо отговори Зоя.

— Точно тъй, правилно — каза милиционерът, без да се учуди. — Къде отивате?

— Търся Бобров…

— Тъй ли — каза милиционерът — ние също го търсим… Почакайте малко!

И той се запъти към будката, намираща се отстрани на шосето.

— Вие искате да позвъните? — извика след него Зоя. — И в колата има телефон.

— Много добре — каза, връщайки се, милиционерът.

Той отвори вратичката, протегна ръка и взе телефонната слушалка.