Виктор Сапарин
Изчезването на инженер Бобров (12)

Лекцията

Със спокойни движения Бобров вадеше от чантата листове и ги нареждаше върху катедрата, като през това време продължаваше да говори. Той натисна някакво копче и светлината в салона угасна. Някакъв екран над катедрата се освети и по него се задвижиха сенки. Сега се виждаха само екранът и самият докладчик, осветен с матова сребриста светлина, която неизвестно откъде падаше върху катедрата.

Той говореше за това, как отначало човек работеше на стан, държейки инструмент в ръката си. И на екрана се виждаше този смешен стан, който само обръщаше обработвания материал, а човекът извършваше всичко останало. И все пак това наивно устройство твърде много увеличаваше производителността на труда и то именно подготви изобретяването и построяването на други, много по-усъвършенствувани механизми. Ако не беше това примитивно станче, не бихме имали днес съвременните сложни машини.

Сега Зоя, както и всички останали слушатели в салона, видя как човешката ръка загуби обикновените си очертания, стана по-праволинейна, възлеста, докато най-после се превърна в парче метал — в желязна ръка. В тази ръка, в нейния железен юмрук, се намираше, както и по-рано, стиснато резало, обаче, човешките ръце пак се освободиха и самият човек стоеше свободно до стана и само регулираше работата му.

— Изнамереният от руските майстори супорт, — се чуваше гласът на Бобров — приспособление, което държи инструмента, бе нова, важна крачка напред по пътя на освобождаване човека от тежкия физически труд. Обаче станът със супорт изискваше непрекъснато наблюдение и все още значителни физически усилия от страна на човека.

И действително, на екрана се виждаше, как работникът непрекъснато обикаляше около стана, сваляше и поставяше на него тежки подготвени вече материали и готови изделия.

— Като по-нататъшна стъпка се яви станът-автомат. — В гласа на Бобров започнаха да звучат тържествени нотки.

— Е, да, — усмихна се Зоя, като следеше непрекъснато екрана — това което не е автомат, за Бобров изобщо не е механизъм.

— Той освободи човека почти от всички грижи, с изключение на една — да осигури редовна работа на стана и да подава и сваля изделията, които се работят. И най-фините манипулации, които не са по силите и на най-изкусните човешки ръце, се извършват от станове автомати. Тяхната производителност е толкова голяма, че само един-единствен стан може да замести един стар цех, в който се работи ръчно. Ето защо тези умни, самоуправляващи се и самоконтролиращи се механизми получиха такова голямо разпространение в нашата страна. Обаче, — продължаваше Бобров, и гласът му напрегнато звънтеше — замахът на социалистическото строителство е толкова голям, че и тези самоработещи станове се оказаха негодни да осъществят, поставените пред нашата промишленост задачи. И ние започнахме да пущаме в действие в нашите заводи цели автоматични конвейерни линии — серии от станове, които извършват всички необходими манипулации върху дадената част и автоматично я предават един на друг.

Зоя видя на екрана познатата вече картина: детайлът пътешествува на лентата на конвейра, който я отнасяше някъде по-нататък.

— От автоматичната поточна линия, преходът към автоматичния цех е естествен.

На зрителите бе показан третият цех на „Самоходен комбайн“, пуснат днес.

— Но и това не е последния етап по пътя на непрекъснатото развитие на съветската техника — каза Бобров.

Екранът стана чист, в салона светна. Накуцвайки, Бобров крачеше надлъж покрай една голяма маса за демонстрации. Между другото, Зоя забеляза върху масата голям макет, покрит с прозрачен целофан. Последният й изглеждаше познат. Това беше макетът, който тя бе видяла днес в кабинета на инженера, а може би, и друг — негово копие.

— Следващият етап — говореше Бобров, като вдигаше като фокусник прозрачния похлупак и насочваше с пръчка представения чрез макет автоматичен завод. — Впрочем, тук няма нищо особено изненадващо. Вероятно всички вие сте чували за автоматичните електрични станции, които работят без намесата на човека, за цели енергетични системи, които работят автоматично. Много от химичните заводи също представляват гигантски лаборатории, с огромни апарати и реторти, в които самостоятелно протичат и се регулират сложни химични процеси. Известни са захаропроизводителни и хлебопекарски заводи, в които човешка ръка изобщо не се докосва до продуктите и произведенията. По-сложно, разбира се, се автоматизира машиностроителен завод и някои други предприятия. Обаче и това е осъществено, особено ако тези предприятия са специализирани, т.е. изкарват продукция от един определен вид. Ето пред нас се намира завод, който произвежда тръби, така необходими за нашата страна.

Бобров замахна с пръчката на завода и, очевидно, неговият асистент, който малко преди това неусетно се бе появил, натисна някакво копче, тъй като макетът изведнъж оживя и се превърна в малък завод, кипящ от движение, но, разбира се, безлюден.

Парчета метал, с размери на шоколадени бонбони, натоварени на вагончета-платформи, карани от електровоз-играчка се докарваха до естакадата, където бързо и автоматично се разтоварваха върху лента. След това и те един след друг изчезнаха във вътрешността на завода, като хлебчета във фурна. Вътре в завода горяха миниатюрни пещи, въртяха се прилични на въртележки машини, а от другия край на завода, подобно на макарони, в безкраен поток излизаха готови тръби с различни диаметри, нарязани акуратно на еднакви парчета. Също така автоматично те биваха нареждани на малки вагончета-платформи, които биваха извозвани от завода от друг електричен влак-играчка.

Всичко това действително приличаше на фокус.

— Всичко това, което става пред очите ви, може да бъде увеличено и да се изпълни в производствен мащаб. Това е вече осъществено, — сега гласът на Бобров бе спокоен и сигурен — такъв завод действува… Възможно е и много повече. Институтът за автоматика и телемеханика, заедно с други изследователски институти в страната и Министерството на промишлеността са подработили проекти за няколко типови автоматични заводи с различно предназначение. Това ще бъде първото в света автоматизирано производство в даден отрасъл. Не мислете, обаче, че в такива заводи хората ще бъдат съвсем ненужни. Такива ще има, но твърде малко и главно за управляването на различните звена в производството, при което ще им бъдат в помощ многобройни уреди-автомати.

Зоя си спомни за началника на трите цеха от „Самоходен комбайн“ и за старицата с прахосмукачка в ръце… Наистина хората в предприятията, проектирани от Бобров и неговите другари съвсем няма да бъдат много.

— Така, като увеличава производството и освобождава работниците от физическия труд, новата съветска техника подпомага заличаването на синорите между умствения и физическия труд.

В салона се разнесоха аплодисменти, докладът обаче не бе още завършен. Бобров със същото увлечение говореше за автоматизацията в най-изненадващи области.

— Във вилата ми — каза той между другото — ме обслужват толкова много невидими механизми, че според пресмятанията ми, те заместват най-малко дванадесет души. Аз сам водя цялото си домакинство и това ми отнема съвсем малко време, и още по-малко грижи.

„Ето защо ме покани при себе си във вилата — помисли Зоя. — Това също е своеобразен експонат.“

Бобров пак натисна някакво копче и екранът отново се освети. Пред слушателите и зрителите започна да се разкрива тайната на автоматичния автомобил.

— Тъй като съвременните самолети са снабдени с автопилоти, нещо, което дава възможност на летеца спокойно да предаде управлението на автомати, а самият той да се поразходи из кабината, или пък да намине до бюфета за пътниците, тъй и автомобилите на близкото бъдеще — със сигурност твърдеше Бобров — ще излизат от заводите, снабдени с автоводачи.

За да се движи автомобилът сам по шосето, достатъчно е на асфалта да бъде начертана бяла линия. Фотоклетка, свързана с механизма на управлението, ще придържа колата край чертата. Може да не бъде нарисувана черта, а да се прекарат по самия път метални линии-жици, при което вместо от фотоклетка колата ще се управлява от радиолокатор. Локаторът и фотоклетката ще спират колата пред светофара или пред всяко препятствие, а дори ще я карат да заобикаля, разбира се, в определени граници. Автомобилът е много гъвкав механизъм. С преместването на дадено лостче машината може да бъде лишена от способността самостоятелно да заобикаля препятствията — тя просто ще спре пред тях. По такъв начин един единствен шофьор ще може да води колона от десет или двадесет натоварени коли. Той ще управлява първата кола, а всички останали ще повтарят нейните движения — ще спират след нея, или ще продължават пътя си по-нататък, ще ускоряват или ще забавят хода си, като ще спазват по пътя строго определено разстояние помежду си.

На екрана смешно пълзеше по рисувано шосе верига от рисувани автомобили.

Бобров запали осветлението в салона.

— Дори когато водачът на колата сам я управлява, все пак автошофьорът не трябва да бъде напълно изключен. Той ще спасява водачът от много неприятности, които могат да му се случат в момент на разсеяност. Ако машината притежава автошофьор, сблъскванията са изключени. Точно така е направена моята кола, която аз използувам всеки ден. По асфалтова пътечка, която води от шосето до самия вход на вилата ми, са нарисувани бели линии. Връщайки се в къщи аз често спирам колата преди да стигна до вилата, пущам я сама да се прибере, а сам си отивам пеш, за да се разходя на чист въздух. Щом пристигна във вилата, намирам колата спряла до терасата на последната. Но — в гласа на лектора прозвучаха хумористични нотки — понякога човек може да стане жертва на прекомерното си увличане в автоматиката. Днес с мене се случи нещо подобно. Заранта станах рано — днес имам свободен полуден — и реших да се подготвя за лекцията си на брега на Гълъбовото езеро, като пътьом смятах да се отбия да видя един от приятелите си. И ето че ми се случи досадно и смешно нещо. Стори ми се, че една от гумите хлопа нещо по асфалта — не е достатъчно добре напомпана. Спрях колата насред шосето, слязох от нея, обиколих, я отвсякъде, като очуквах с върха на обувката си всяка гума. Когато чукнах задното колело, от получения удар машината тръгна внезапно, като постепенно ускоряваше движението си. Аз се затичах след нея, виках подире й… Това беше, разбира се, смешно и глупаво. Колата не обърна никакво внимание на моите викове и скоро се скри от очите ми, като отнесе шапката ми и материалите за днешната ми лекция. Вероятно поради сътресението, лостът на автошофьора се е освободил — той беше малко разхлабен — и механизмът е влязъл в действие. Все пак аз реших да последвам колата, като смятах, че някъде по пътя ще я спрат. Но, за да съкратя пътя, аз тръгнах през гората, където прескачайки някакъв ров си навехнах крака. Много време би отнело да ви разказвам как излязох от това смешно положение и се намерих тук, макар и с пет минути закъснение. Но, представете си моето учудване, когато до входа забелязах моята лимузина, която акуратно и навреме ми достави не само шапката, но и материалите за лекцията.

Салонът загърмя от смях. Повечето от слушателите не знаеха как да приемат това — като шега, или като технически парадокс, който чака своето разрешение.

— Ех, това вече прилича на приключенията на барон Мюнхаузен — произнесе съседът на Зоя, плешив шишко, който се смееше до сълзи.

Вдигнатата в салона ръка привлече вниманието на лектора.

— Вие сте допуснали грешка — каза вдигналият ръка млад човек, облечен в пъстро спортно сако, очевидно студент. — Приписахте на колата си много голяма самостоятелност. Вие казвате, че сте й викали — аз бих желал да зная какво сте й викали, какви думи. Тя не ги ли разбра, или пък й са се сторили недостатъчно убедителни?

Всички се смееха. Само Бобров стана изведнъж сериозен. С движение на ръката си той успокои салона.

— Вие сте прав — каза той, обръщайки се към студента. — Аз действително постъпих хлапашки: да викам подир машината! Това се дължи на забъркването ми. Но вие дадохте една прекрасна идея. Разбира се, машината трябва да се подчинява във всичко на господаря си; дори и на неговия глас. При масовото пущане на коли с автоводачи, подобни случаи могат да се повторят. А всъщност, нищо не струва да се направи така, че когато се извика на машината „стой!“ — тя да спре. Целесъобразността на подобно приспособление се доказва от днешния случай.

Последваха и други въпроси. Бобров отговаряше на всички все така спокойно и делово.

Лекцията свърши.

Част от слушателите се запъти към изхода, а около лектора, както винаги става, се събра малка група хора.

Зоя забеляза тук лица в униформата на служащите по регулиране на уличното движение. Като наближи групата тя чу как един от тях възхитено говореше:

— Знаменита кола! А най-важното — съблюдава правилата за движението. Само че колелетата й преминали в другата половина на шосето. Ако това не бе се случило, тя би се движила така, сякаш я управлява шофьор. И не би обърнала внимание върху себе си.

— Тъкмо в това се състои работа — отвърна Бобров, усмихвайки се — че колата се е движила по линията, която разделя шосето на две части. А тази кола е пробна и за нея няма специално шосе, освен оня откъс край моята вила. Но как се отзовала пред Политехническия музей, аз не мога да разбера. Предполагах, че ако не я задържат тя ще пристигне във вилата, тъй като там на шосето има завой, направен специално за нея.

— На този въпрос аз мога да ви отговоря… — каза милиционерът.

Но той веднага се огледа и забеляза Зоя. В неговото лице тя позна милиционера с когото бе разговаряла днес.

— Впрочем, най-добре ще е да ви разкаже всичко самата виновница.

— Здравейте другарко Виноградова — произнесе инженерът, подавайки на Зоя ръка. — Аз трябва да ви се извиня…

— Моля ви се, дребна работа, — възрази Зоя. — Нали вие сам току-що разказахте, че сте претърпели неприятна случка. Но как ме познахте? Ние сме разговаряли само по телефона.

— Е, щом автоматът, който ви е пуснал във вилата в мое отсъствие ви е познал, то нали все пак аз съм човек и значи ще съм по-умен от своите собствени механизми. Много съжалявам, че ми липсва възможност да демонстрирам пред вас всичките си хрумвания. Но аз съм на вашите услуги и беседата, за която ме бяхте помолила, може да се състои когато пожелаете.

— Впрочем, — засмя се девойката — моето любопитство в това отношение е вече почти удовлетворено. Аз зная за вашите работи почти всичко, което желаех да зная, аз бях във вашата вила запознах се с автоматично действуващата енергосистема на третия, а също и на втория цех от „Самоходен комбайн“, цял ден се разхождах с вашия автомобил и най-после чух вашата лекция. Остава само да ви задам няколко въпроса, въпросите които задават всички журналисти. Вие навярно знаете, че колкото и подробно и изчерпателно, според вас, да сте разяснили някакъв въпрос, журналистът винаги ще намери въпроси.

— Вие винаги ли така изчерпателно проучвате даден въпрос, преди да напишете статия във вестника.

Зоя се посмути.

— Разбира се, при всички случаи така бих постъпила — промълви тя най-после, — но… изобщо, когато пристигнете във вилата си, секретарят ви всичко ще ви разкаже. А сега аз ви каня на гости. Цялото ми семейство — и баща ми, и майка ми, и братята ми — с удоволствие ще чуят разказите ви. Вие сте длъжен да ми върнете визитата, щом не можахте да ме посрещнете в къщи. Нека определим ден, и вашият секретар ще ви напомни грижливо.

— Какъв секретар? Ах, този… Знаете ли, аз го наричам „механическа памет“. Но вашето определение наистина е по-сполучливо. Тъй като той не само слуша и напомня, но и предприема известни действия…

… Залата опустя. Последни си отидоха, козирувайки, Остапчук и другарите му. Асистентът на Бобров прибираше макетите и поставяше в кутията ролките с кинолентите.

— И тъй, знаете ли какво? Да отидем у вас, ако вашата покана е все още в сила, — каза Бобров — и аз всичко ще ви разкажа.