Делиа Фиало
Лус Мария (4)

Глава 4

Когато Лусесита се прибра в къщата, Серхио я очакваше.

— Господин Алваро ми разказа как са те открили. Била си в полицията. Трябваше да те потърсим първо там. Търсих те като луд по болниците и на хиляди други места.

— Как не те е срам, Серхио.

— И то пеша! — настоя той. — Не разполагам с карета и кочияш като господин Густаво. Как се загуби?

— Такова нещо никога не бях виждала на село. Никога! Истински комедианти. Изнасяха представление на улицата. За щастие всичко свърши добре.

— Идваш точно навреме. Ако беше закъсняла още няколко минути, всички щяхме да полудеем — укори я Фефа.

— Защо? Госпожата разбра ли?

— Не, скъпа, нищо не разбра — утеши я Модеста. — Не бива да научи, че господин Густаво те е завел на гробищата с каретата! — предупреди тя Лусесита. — Това трябва да остане в тайна!

— Добре. Кълна се да мълча като гроб.

— Всичко мина. Трябва да го забравим, но много ни уплаши — каза Модеста.

— Ами аз, ако знаеш колко се уплаших! Когато се появи господин Густаво, толкова се зарадвах, че се хвърлих на врата му — призна Лусесита, без да забелязва ревността в очите на Серхио.

На следващата сутрин Грасиела я очакваше:

— Искам да поговоря с теб. Когато снощи те потърсих, Фефа ми каза, че си си легнала. Сигурно на село хората си лягат рано, за да не харчат пари за газ, но в богатите къщи прислугата ляга след господарите. Искам да ти стане ясно: ежедневните ти задължения не свършват, докато господарите не си легнат. Разбра ли?

— Да, госпожо.

— И още нещо. Когато вчера разговаряхме с господин Густаво, ти остана и слуша през цялото време. От днес нататък трябва да се научиш, че не бива да подслушваш. Сега си върви, искам да остана сама. Трябва да се измият подовете — строго й заповяда. Всеки ден намираше предлог да я тормози. Това й доставяше удоволствие. Не можеше да заповядва на съпруга си и на зет си, но затова пък съществуваше селянката, която трябваше да я изслушва и да търпи капризите й.

Грасиела непрекъснато се подиграваше на Лусесита, че е била на гробища и се е загубила. Тъй като Мигел знаеше истината, лъжите й го вбесяваха. Реши да поговори с Густаво.

— Защо Лусесита не казва нищо? — попита Мигел зет си. — Нито за гробищата, нито за това, че се е изгубила, нито че се е спънала. Аз те видях да я прегръщаш, Густаво.

— Казах ви, че едва не падна.

— Тогава защо Лусесита излъга?

— Не знам, Мигел. Но ти повтарям, че съмненията ти са неоснователни.

— Предупреждавам те, Густаво! — изрече през зъби бащата.

— За какво! Казах ти истината. Защо се интересуваш толкова много? — изненада се младият мъж. — Да не си хвърлил око на новата прислужничка? Така ли е? Страх те е да не ти я отнема?

— Почакай! — прекъсна го рязко Мигел. — Не ти позволявам да говориш така! Не те ли е срам?

— Какво, че господарят се е влюбил в прислужничка? Това е нещо обикновено за теб. Не си светец по отношение на жените.

— Замълчи! Оттегли си думите!

— Не се ядосвай! Ако ти вярваш в нещо, което не съществува, то и аз го мога. Желанието ти да научиш какво е станало с Лусесита надхвърля обикновеното любопитство. Разтревожи се, сякаш случаят лично те засяга.

— Нормално е да съм засегнат, ти си съпруг на дъщеря ми! — напомни му Мигел.

— Преди малко каза, че те интересува всичко, което става с Лусесита. Мигел, трябва да признаеш, че това е доста странно. Да се занимаваш с новата прислужничка, която случайно, е млада и красива — обясни Густаво.

— И на теб ли ти харесва? Затова ли си толкова любезен с нея? Затова ли Лусесита отрича, че е излизала с теб? Отговори! — извика Мигел на притеснения Густаво.

— Извинете, искам да напомня, че вечерята скоро ще бъде сервирана — обяви Лусесита, която със закъснения осъзна, че е прекъснала спора им.

— Влез! — покани я Густаво. — Казала си, че съм те завел на гроба на майка ти и че си се загубила, нали? Защо? Хайде, кажи истината! — подкани я той.

— Може ли?

— Да.

— Не исках господин Густаво да има неприятности заради случилото се. Беше много добър към мен, че ме заведе. Затова ви излъгах, когато, ме попитахте.

— Що се отнася до мен, случаят е ясен — каза Густаво.

— Сгреших ли? — неуверено запита Лусесита.

— Не, няма нищо — бързо отвърна Густаво.

Лусесита с болка осъзна, че ще й се наложи да крие много от случилото се.