Делиа Фиало
Лус Мария (18)

Глава 18

От дълго време Лусесита работеше в дома на Алдамо. Въпреки непрестанното ухажване на Хосе Хулио, синът на господаря на къщата, тя живееше с надеждата, че ще открие Густаво и внимателно, но решително му отказваше. Хосе Хулио бе останал сляп след нещастен случай и благодарение на младата жена отново се надяваше да си възвърне зрението. За да се измъкне от неприятното положение, Лусесита бе решила да напусне къщата след операцията му. Баща му, който бе виновен за ослепяването, се погрижи да бъдат направени всички изследвания, за да се убеди, че Хосе Хулио може да бъде излекуван. Лусесита съобщи на Модеста решението си да напусне къщата, в която работеше.

— Денят на напускането ми наближава. Жал ми е за Хосе Хулио, Модеста — откровено й заяви тя. — Мечтаеше си да се оженим след операцията. Не желая да мисля какво ще се случи, когато разбере, че съм си тръгнала. Не искам да го нараня.

— Твърдо ли си решила да си тръгнеш след операцията? — попита Модеста.

— Да.

— Да не би да го обичаш, а да не го осъзнаваш?

— Не, случаят не е такъв.

— Помисли, той е млад, разумен и добър.

— Знаеш, че не мога да обичам друг, освен Густаво. Принадлежа единствено на него — тъжно напомни тя на Модеста.

— Но той не се върна. Разстоянието влияе на чувствата.

— Никога няма да го забравя.

— Може да загубиш Хосе Хулио заради нещо, което си е отишло завинаги. Ще страдаш. Обмисли добре, може би не трябва да напускаш къщата.

Докато Лусесита бе раздвоена между любовта си към Густаво и нежеланието си да нарани Хосе, съпругът й отчаяно се опитваше да възвърне паметта си. Беше убеден, че освен Анхелина в живота му е имало и друга жена, но Мирта постоянно го отричаше.

— Лицето й, името и миговете, които съм прекарал с нея — сподели той — са скрити някъде в миналото ми, но съм сигурен, че съществува. Един ден спомените ще изплуват. Затова съществува само едно решение!

На лицето на Мирта се изписа болка.

— Какво? — попита тя, боейки се от онова, което можеше да чуе.

— Да се върна в Лима. Взех решение — твърдо изрече той.

Мирта изненадано го гледаше. След всичките й усилия да го задържи завинаги при себе си той й се изплъзваше. Загуби самообладание и го зашлеви по лицето. Густаво, който не бе удрял жена през живота си, стоеше неподвижно. Знаеше, че дължи много на Мирта, но образът на другата, която постоянно изплуваше в съзнанието му, го подтикваше да търси нещо, което бе изгубил. Спокойствието му вбеси още повече Мирта.

— Ти си луд! — извика тя.

— Понякога ми се струва, че не е необходимо да напрягам паметта си! Всичко е реално — чувствата, мястото. Сякаш някога съм преживял всичко това, но явно разумът ми се бори със сърцето.

С по-мил тон, осъзнавайки, че ще го изгуби, ако продължава да се държи по този начин, тя отново заговори:

— Густаво, чувстваш се зле. Развесели се или ще предприема мерки, от които ще те заболи.

— Какво?

— Повярвай ми, не се шегувам.

— Мирта, искаш да заличиш собственото ми „аз“.

— Под моя опека си. Имам медицинско потвърждение, че си психически неуравновесен.

Знаеше много добре как да се справи с него. Под предлог, че му дава лекарство, тя му сипа успокоително. За известно време Густаво беше спокоен и тя отново можеше да го манипулира. Когато въздействието на успокоителното отмина, тя го заключи в стаята.

— Не ми се сърди, трябва да разбереш, че го правя за твое добро. Като имам предвид случилото се, може да се каже, че ми дължиш живота си — говореше му тя като на малко дете. Знаеше, че под въздействието на успокоителното той не може да й се съпротивлява.

Денят на операцията на Хосе Хулио бе особено важен за всички в къщата. Ако беше успешна, в което всички вярваха, той щеше да види нормален живот и да продължи да прави снимки, което за него бе от жизнена важност. През цялото време Лусесита беше до него, но не като влюбена жена, а като грижовна сестра.

— Ще се моля за теб, Хосе Хулио — обеща му тя. — Не бива да губиш вяра.

— Ще съхраня вярата, която ти ми даде.

Той я помоли да го целуне. Лусесита се поколеба, но тъй като бе взела решение да не го вижда повече и разбираше, че целувката ще е голям стимул за него, накрая го целуна като сестра. Целувката вдъхна вяра на Хосе Хулио смело да се предаде в сигурните ръце на баща си, доктор Алехандро.

Операцията излезе сполучлива. Процесът на подобрение беше бавен и мъчителен, но Хосе Хулио твърдо беше решил първото нещо, което види след операцията, да бъде Лусесита. В последния миг, когато се увери, че животът на Хосе ще се върне към естествения си ход, тя избяга от къщата. Не искаше да му дава напразни надежди, защото единственият мъж в живота й бе Густаво, нейният болен Густаво, който нямаше сили да се противопостави на Мирта.

Густаво се опитваше по всякакъв начин да се освободи от Мирта. Хвана се на работа в имението, в което живееха. Мирта в пристъп на отчаяние измисли друг подъл план. Доведе в имението свой роднина, лекаря Хулио Кирог, който да поговори с Густаво. Той през цялото време разказваше на лекаря за жената, която знае, че съществува и с която е свързан неразривно. Молеше го да му помогне. Лекарят го изслуша внимателно и предложи на Мирта да го убеди да постъпи в болница, където да бъде под непрестанен лекарски контрол, далеч от дъщеря си и някогашния си живот с Лусесита.

През това време съдбата отново помогна на Лусесита и Модеста. Намериха си работа в едно шивашко ателие, което им даваше възможност да са свободни и независими от дребните сплетни и прищевки в дома на семейство Алдамо. И двете се радваха на писмата на Серхио. Той вече завършваше следването си. Писа им, че е влюбен и възнамерява да се ожени. Още нещо изпълваше живота им с радост. Любовта между Модеста и доктор Гутиерес укрепваше с всеки изминал ден и Лусесита с цялата си душа желаеше те да заживеят заедно.