Делиа Фиало
Лус Мария (15)

Глава 15

Густаво не искаше да е близо до Лусесита, бягаше от къщата и прекарваше времето си с работниците. Докато се разхождаше по двора, нисък кон привлече вниманието му. Той забърза към конюшнята и завари там един от работниците да го измъчва.

— Мисли му, ако продължиш да го биеш! — предупреди той изненадания работник. — Да не съм те видял да мъчиш животните — изрече, докато галеше коня, шепнейки му успокоителни думи. Заслушан в гласа му, конят се успокои. Густаво постоя още малко при него, а сетне тръгна към постройката, която работниците ремонтираха.

— Доктор Домингес! — извика той, щом съгледа лекаря.

— Господин Гонсалвес! Как сте!

— А вие? Откъде идвате?

— Господин Наваро-Понсе е болен. Отбих се и му препоръчах да почива.

— Радвам се, че ви виждам. Не сме се срещали от година.

— Как е съпругата ви? Анхелина, нали така се казваше?

— Добра памет! — изненада се Густаво.

— Не забравям някои пациенти. Когато я видях в Сан Себастиан, бяхте още младоженци. Как е тя?

— Не е много добре. Преживя нещастен случай. Сега е инвалид.

— Много съжалявам. Това сигурно е голям удар за семейството.

— Така е, особено след случилото се преди това. Анхелина пометна.

— Госпожата е била бременна?

— Да. Не си ли спомняте? Вие установихте бременността.

— Извинете, но има някаква грешка. Веднъж прегледах госпожа Анхелина, но никога не съм казвал, че е била бременна. Господин Гонсалвес, съпругата ви не беше бременна — заяви доктор Домингес.

Густаво се задушаваше от гняв.

— Докторе, това е някакво недоразумение. Вие я прегледахте. Казахте…

— След прегледа казах само, че не може да има деца — сериозно обясни лекарят. — Господин Гонсалвес, съпругата ви е стерилна. Изненадан ли сте? Не ви ли каза? Исках да говоря с вас, но тя не ми позволи. Отстъпих пред молбата й. Беше толкова разочарована. Искаше да ви го съобщи сама.

— Сигурен ли сте, докторе? — още не можеше да повярва Густаво.

— Разбира се. Жена ви е с неразвита матка — обясни доктор Домингес. — Тя не може да забременее. Съжалявам. Мислех, че знаете — смутено изрече той. Разбра, че е направил голяма глупост, но не се разкайваше. Беше запомнил Анхелина като капризна, себична и надменна жена и се питаше какво прави с нея този симпатичен младеж.

Густаво не можеше да си намери място от яд, че е бил толкова наивен. Яхна коня си и с мрачно лице потегли за града. Потърси Емилио.

— Излъгаха ме като най-големия глупак — извика той, без да обръща внимание на знаците, които му правеше Емилио да се държи смирено. — Анхелина никога не е била бременна! Знаех, че е в състояние да направи всичко, за да постигне целите си, но да измисли, че е бременна, това вече е прекалено! Как е могла да си играе с такова свято нещо? Защо мълчиш? — извърна се той към брат си. В този миг Емилио го нервираше. — Смяташ ли, че няма достатъчно причини да се разделя с нея и да бъда щастлив с Лусесита?

— Каквото и да е сторила, ти си далеч по-грешен от нея — беше неумолим брат му. — Извършил си прелюбодеяние и отказваш да се разкаеш.

— Нима пред бог прелюбодеянието е по-грешно от лъжите? — запита Густаво. — Нямам причина да се разкайвам за любовта си. Възможно ли е да живееш с жена като Анхелина, която е готова на всичко, за да постигне целите си? Какво ти е? — Емилио мълчеше. — Ти си знаел? Защо не ми каза? Емилио, какъв брат си ти?

— Успокой се.

— Как да се успокоя? Нима не разбираш? Ти си мой брат…

— Тогава не знаех нищо. Сподели с мен преди няколко седмици — обясни брат му. — Каза ми, че не е била бременна.

— По дяволите, защо не ми каза?

— Не богохулствай в Божия дом! Не можех да ти кажа заради тайната на изповедта.

— И въпреки това направи всичко възможно да ме задържиш до нея — напомни му огорчено Густаво. — Не те интересува, че Лусесита очаква дете от мен!

— Анхелина ти е съпруга. Обвързан си с нея.

— Не започвай с тези приказки!

— Само исках… Мислех… че ще стане по-добра, ако останеш при нея.

— А Лусесита? Не си мислил за мен! Нито за нея!

— Не предполагах, че всичко ще се обърка така. Трябва да призная, че все още съществува надежда да се ожените. Да имате деца и да бъдете щастливи — проповеднически се обърна той към Густаво, което още повече го вбеси.

Густаво не беше единственият, когото бяха направили на глупак. Алваро, оплетен в лъжи и тайни, все по-често посягаше към бутилката с алкохол. Същия ден наблюдаваше двете жени, които обичаше най-много — Анхелина и Грасиела, как се подиграват с чувствата на Лусесита. Накрая не издържа и се нахвърли на Анхелина.

— Престани! Не знаеш кога да спреш.

— Какво му е на Алваро? — презрително запита тя майка си.

— Сигурно се е напил. В последно време пие всеки ден. Изглежда алкохолът му помага да изхвърли всичко от душата си — подигра се Грасиела. — После говори глупости, които никой не разбира. Погледни го как изглежда! Пие от часове.

— Пиян си — подхвърли презрително Анхелина, свикнала той да търпи всичките й капризи.

— Анхелина, всеки си има порок. Не ме укорявай за моя. Поне не вредя на никого. Само на себе си. Ти например се забавляваш, като причиняваш болка на Лусесита, присмиваш й се, измъчваш я.

— Какво те интересува?

— Интересува ме, Анхелина, нали съм ти съучастник.

— Няма да ми изневериш накрая, нали?

— Това, което вършиш, ме ужасява. Жал ми е за момичето, разбираш ли?

— Ако споменеш нещо на Густаво, няма да ти простя! Ако му кажеш, че ще се омъжи за Серхио, няма да те погледна повече! Най-добре ще е да не идваш цял ден. Рискуваме да ме издадеш, като се напиеш.

— Не ми говори по този начин — напомни й той. — Не се дръж така, моля те. Ще направя всичко за теб. Обичам те! Ти си единствената, която обичам на света! — каза й той и я прегърна.

— Пусни ме!

— Не ме отхвърляй, Анхелина. Не ме пъди. Не мога да те изоставя — молеше се той, докато го отблъскваше. Отвращаваше я. — Аз съм баща ти. Разбираш ли? Истинският ти баща — призна й той.