Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Завръщане в ранчото (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bad Penny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
in82gh (2014)

Издание:

Сюзън Фокс. Обвинението

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-11-0224-7

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Какво е станало с лицето ти?

Въпросът му прозвуча остро. Маги стисна зъби, грабна нов чувал с храна и го изсипа в силоза. После вдигна облечената си в ръкавица ръка и я притисна до мястото, където я бе ударил Брет. Продължаваше да я наболява, но не мислеше, че се забелязва. Обърна се за нов чувал.

— Ударих се по невнимание — отвърна уклончиво тя и започна да изсипва чувала. Етън се зае да й помага. Маги забеляза напрегнатия му поглед. Студенината му сега бе примесена с подозрение.

Права се оказа, че не му каза нищо за Брет. Никога нямаше да я подкрепи, ако беше отишла при шерифа. Подозренията му щяха да я изложат на нови опасности.

— Добре, че си тук, Кинкейд — обърна се тя към него, когато свали тежкия чувал на земята. — Днес напускам. — Нервите й все още бяха опънати до крайност. — Много ще съм ти благодарна, ако някой от твоите хора ме закара до автогарата.

Продължиха да работят в пълно мълчание, докато не разтовариха напълно камиона. Когато най-сетне Етън се обърна към нея, тя насочи цялото си внимание върху свалянето на ръкавиците си.

— И защо?

Трудно можеше да му отговори, особено когато трябваше да го лъже.

— Реших да напусна — отвърна тя и бузите й пламнаха.

— Заради онази вечер ли?

Маги срещна погледа му и веднага обърна глава.

— Това няма нищо общо с решението ми.

Макар и видимо да прие отговора й, решително стиснатите му устни й подсказаха, че няма лесно да я пусне. Той докосна леко с пръст бузата й.

— Нещо е станало днес в града — каза гневно той.

Маги сведе поглед. Проявяваше ужасна упоритост. Тя не можеше да си представи, че той ще застане на нейна страна, дори и да узнаеше всичко. Беше изгубила всяка надежда, че Етън се е свързал с Джейсън по нейния случай. Без поддръжката на Джейсън, Етън щеше ужасно да се ядоса, ако разбере, че тя се е свързала с крадците, възнамеряващи да отвлекат част от неговия добитък. А разбереше ли, че водачът им е нейният доведен брат, тя мигновено щеше да се окаже отново зад решетките.

— Видях две обяви за работа в магазина за храни — започна тя, като се мъчеше да говори убедително. — Едната беше за работа в конюшня в Шайен.

Етън мълчеше.

— Има и още нещо, нали? — запита той накрая.

Маги се подвоуми. В края на краищата, единствената й реална възможност да се измъкне от Брет, бе да напусне работа. Да се довери на Етън за нещо повече от отвеждането й до автогарата, би представлявало истинска глупост.

— Съжалявам, но не мога да ти кажа нищо повече — отвърна тя и се опита по този начин да му попречи да й задава повече въпроси за случилото се в града. — Много ще съм ти благодарна, ако някой ме откара до автогарата — добави тя. — За десетина минути ще си приготвя нещата.

— Следващият автобус от Ред Хорс тръгва едва утре сутринта — спря я Етън.

Маги се обърна и се опита да разбере от мрачното изражение на лицето му дали онова, което казва, е истина. Налагаше се да замине начаса.

Сякаш доловил недоверието й, той се навъси.

— Обади се сама. Алва ще ти даде телефонния номер — каза той и си тръгна.

Маги погледна след него и се отправи към къщата. Надяваше се, че той е сбъркал разписанието на автобусите.

Не остана в кухнята, след като разбра, че следващият автобус тръгва едва по обяд на следващия ден. Оставаше й само да се моли дотогава да не стане твърде късно.

 

 

На другата сутрин Маги си отспа. Събуди се едва към седем. Понеже си тръгваше късно сутринта, искаше й се преди това да помогне малко в работата, след което да отиде да си получи надницата. Току-що бе подредила стаята си и на вратата силно се почука.

— Маги! — долетя силният глас на Етън.

Тя отвори вратата и той връхлетя така силно вътре, че тя машинално отстъпи няколко крачки назад.

— Къде беше, по дяволите?

— Успах се — намръщи се Маги.

В очите му блесна саркастично пламъче, докато затваряше вратата след себе си.

— Прекарала си неспокойна нощ, така ли?

За първи път го виждаше толкова вбесен.

— Какво се е случило? — осмели се да го попита тя.

Етън пристъпи към нея и я погледна с ледено изражение.

— Снощи някой я влязъл в конюшнята и е откраднал Ветрогон!

Маги не успя да схване веднага думите му. Изумлението й вероятно е било толкова силно, че гневът на Етън малко се посмекчи.

— Откраднали са Ветрогон? — поклати тя неуверено глава. — Но как…

Млъкна, осъзнала внезапно гнева на Етън. Вероятно тя бе единственият човек, който би могъл да изведе посред нощ Ветрогон от бокса му. Но дори и тя мъчно би могла да подмами навън това буйно животно.

— И смяташ, че аз съм го направила? — запита тихо, после поклати глава: — Не, Етън, не съм аз!

— Кажи ми тогава, кой, освен теб, би могъл да го направи — настоя той.

Маги отново поклати глава, после отвърна натъжен поглед.

— Божичко, Етън! — Тя затисна уста с треперещи пръсти. — Възможно ли е да ти е минала подобна мисъл през главата?

— Да — отвърна той с тежка въздишка. — Идеята е налудничава, но всичко стана изневиделица. Нали ти никога не си била свързана с кражби на добитък.

Сарказмът му я порази. Тя се обърна към него, без да скрива болката си.

— Помисли си малко и ще разбереш, че не съм го направила аз.

— Права си — съгласи се той и тя се изненада, че отстъпи толкова бързо. — Никакъв камион, никакво ремарке, никакво място, където може да се скрие конят… — изреди той. — Но защо това се случва с жребец, с който никой, освен теб, не може да се справи? Ако конят беше някъде из района, всеки, който разполага с въжета и бързи коне, можеше да сложи ръка върху него. Но да го открадне от конюшнята?

Изведнъж си спомни думите на Брет и й прилоша. „Има нещо, което ще те накара да промениш решението си… Ще направя така, че ти да излезеш виновната.“ Дали той нямаше предвид кражбата на Ветрогон, която да я накара да промени решението си? Приличаше й на изпълнение на неговата заплаха. Така тя наистина излизаше виновната.

Маги се обърна с гръб към Етън и се замисли. Положително Брет бе откраднал жребеца. Колко ужасно, че се бе решил на такъв голям риск. Не можеше да проумее как щеше да използва кражбата, за да я принуди да му помогне, след като отново щяха да я тикнат в затвора.

Но преди всичко, как бе успял да открадне Ветрогон? Конят винаги бе побеснявал в присъствието на Брет.

— Маги? — настоятелният глас на Етън я накара да се обърне отново към него.

— Сигурен ли си, че е бил откраднат? — запита го тя с известна надежда. — Да не би да е избягал?

Етън смръщи вежди и надеждата й мигом се изпари.

— Обличай се! — за да я накара да действа по-бързо, той откачи от закачалката анорака и широкополата й шапка и й ги подхвърли.

Маги веднага се облече. Ако е имало някаква борба, тогава положително са останали следи, тъй като Ветрогон не би позволил да го изведат толкова лесно от конюшнята.

Едва излезли навън, Етън отново се обади.

— Шериф Коуди иска да ти зададе няколко въпроса.

Маги замръзна на мястото си. Сините й очи погледнаха ужасени към него. Етън забеляза обзелия я ужас.

— Ако отидеш с такъв израз на лицето, той положително ще те арестува — каза Етън.

— Предполагал вече си му казал, че аз съм го направила — обади се тя.

— Ако си невинна, няма от какво да се страхуваш.

Нещо стисна Маги за гърлото. Да бъде невинна все още не означаваше нищо.

— А… ако смяташ, че аз съм го направила, тогава той положително ще ме арестува.

Етън рязко се спря и я хвана за ръката.

— Можеш ли да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че не знаеш нищо по този въпрос? — запита грубо той.

Маги го погледна. Можеше спокойно да заяви, че не тя е откраднала жребеца, но щеше да излъже, ако кажеше, че не знае нищо. Беше убедена, че Брет е в дъното на всичко, но не знаеше как да му го каже, дори да имаше желание за това. Нерешителността й я издаваше.

В двора на ранчото бяха спрели две полицейски коли. Сърцето на Маги се сви от страх, когато двамата с Етън влязоха в конюшнята. Шерифът и двама негови помощници стояха пред бокса на Ветрогон.

— Това е Маги Дийтън? — представи я сухо Етън.

— Госпожице Дийтън, аз съм шериф Коуди — усмихна й се той. Неговата любезност ни най-малко не успокои Маги. — Убеден съм, че Етън ви е осведомил за всичко, което знае — започна той и се обърна към Етън. — Харв Бенет е намерил кучетата ви упоени. Казва, че ще се оправят. — Етън кимна мрачно и шерифът насочи вниманието си към Маги. — Имам няколко въпроса към вас и ви моля да ми отговорите.

Той започна много любезно разговора, но това още повече я напрегна.

— Разбрах, че вие сте единственият човек, който се справя с този жребец — каза шерифът и се засмя. — Виждал съм неведнъж как Етън се е измъчвал с него, затова ми се струва, че за да постигнете всичко това, положително имате опит с коне.

Маги разбра, че шерифът иска да я предразположи и да й създаде невярно чувство за сигурност.

— Карайте направо, шерифе — отвърна тя.

Върху лицето на Коуди бавно се разля усмивка.

— И това ще стане, госпожице Дийтън — отвърна той, — но защо да не се пошегуваме малко. Вие не бихте имали нужда от упоителни средства, за да се справите с този жребец, нали?

Въпросът му я обърка, но тя отвърна:

— Разбира се, че не.

— Да ви е известно някой да е използвал през последните дни подобни средства?

Маги поклати отрицателно глава и погледна към Етън, за да го потвърди. Той промърмори едно „не“. Това сякаш удовлетвори шерифа.

— Госпожице Дийтън, можете ли да ми кажете, защо напускате без предупреждение и смятате това да стане именно днес?

Слабото безпокойство, което изпитваше, изведнъж се превърна в силна тревога. Тя погледна към очакващия нейния отговор шериф и ни най-малко не се успокои, когато той леко й се усмихна, за да й вдъхне смелост.

— Един момент — каза шерифът, извади няколко снимки и й ги подаде. — Погледнете снимките. Тези мъже имат ли нещо общо с желанието ви да си заминете оттук?

Ръката на Маги трепна, когато погледна първата снимка и видя на нея лицето на Брет Морган. На останалите две бяха мъжете, които го придружаваха предния ден при магазина за храни.

Тя му върна снимките и едва чуто каза „да“. Остана учудена, че шериф Коуди вече знаеше това. Опита се бързо да си обясни как той е свързал Брет Морган с желанието й да се махне колкото се може по-бързо от това място.

— Как разбрахте?

Шерифът прибра снимките в джоба си.

— Наблюдаваме ги от известно време. Служителят от магазина за храни ми каза, че са разговаряли вчера следобед с вас.

Етън настръхна, но не каза нищо.

— След като ги наблюдавате, те… И те ли ще бъдат включени в разследването? — опита се тя внимателно да подразбере нещо повече.

— Защо сте толкова напрегната, госпожице Дийтън?

Очите й се напълниха със сълзи.

— А вие как смятате?

— Мисля, че сте поставена под силен натиск и не желаете да попаднете отново в затвора.

— Това заплаха ли е? — не се въздържа да запита враждебно тя.

— Не, госпожице. Само изтъквам един факт. Мисля, че се страхувате да не се забъркате отново в нещо, което би могло да ви върне в затвора, затова се стремите да го избегнете. Това е и причината да напуснете Кинкейд без предупреждение. Ако има някой, на когото бих могъл да разчитам в случая, това сте вие.

Маги така се изненада, че не успя да скрие удивлението си.

— Вие не сте заподозряна в кражбата на жребеца — продължи той. — Въз основа на лабораторния анализ на намерената от нас част от счупена спринцовка се установи, че някой е използвал упойващи средства, както и с кучетата, за да може да изведе коня от конюшнята. Според мен, вие не бихте имали нужда от подобни средства, ако сте замесена в кражбата. Въпреки първоначалното ви убеждение, аз не мога да направя нищо повече, освен да ви задам няколко въпроса, след което да ви освободя да си продължите работата. Разбира се — продължи намръщено той, — не бих желал да напускате това място до приключване на разследването. — Той млъкна и погледна към Етън. — Не мисля, че Етън ще възрази да останете още малко тук.

Маги погледна към Етън, все още зашеметена от думите на шерифа. Толкова се бе зарадвал, че той не я подозира за кражбата на Ветрогон, че едва си пое дъх.

— Преди всичко, идеята за нейното напускане не е моя — отвърна Етън. — Аз обаче бих желал да зная какво се е случило в града.

— Също и аз, но може би тя ще се почувства по-удобно, ако продължим разговора си на чашка кафе в къщата — каза шерифът и отново окуражително й се усмихна.

Тримата излязоха от конюшнята и се отправиха към къщата. Маги не можеше да се успокои. Въпреки приятелското отношение на шерифа, продължаваше да се чувства твърде напрегната.

Когато влязоха в къщата, Маги и Етън отидоха сами в кабинета, защото Джейми хвана шериф Коуди за ръката и го поведе да му покаже котенцата си.

— Днес се държах малко сурово с теб — призна Етън, когато влязоха в кабинета.

— Така ли ще бъде винаги, когато изчезне добитък?

— Много ли нови кражби очакваш, Маги? — изразът върху лицето на Етън помръкна.

— Нищо не очаквам — отвърна бързо тя.

Точно в този момент влезе Алва с поднос кафе. След нея вървяха Коуди и Джейми. Джейми обаче се спря на прага.

— Здравей!

— Здравей, Джейми. Как са котенцата?

— Очичките им се отвориха, но още не мога да реша кое от тях да си взема. Ще дойдеш ли да ги видиш по-късно?

Изписалото се върху личицето на детето желание бе неотразимо. Въпреки отрицателното отношение, което очакваше от страна на Етън, Маги отвърна:

— Разбира се.

Джейми цялата засия. Алва поднесе кафето и излезе. Шериф Коуди се обърна към Маги:

— Какво се случи вчера в града, госпожице Дийтън?

Маги погледна към Етън. Изведнаж й стана неудобно от неговото присъствие. Стори й се невероятно, че изпитва по-голямо доверие към шерифа, отколкото към Етън.

Тя впери поглед в Коуди и разказа всичко, което се бе случило при магазина за храна. Повтори дума по дума разговора си с Брет.

— Вие казахте, че служителят от магазина за храни ме е видял с онези мъже — напомни тя на шерифа, — но аз не го забелязах.

— Там е бил — кимна шерифът.

— И там са те наредили така — почти изръмжа Етън. Маги кимна мълчаливо, но не каза нищо. След кратко мълчание, Етън продължи отново: — Значи Франки Уилсън е работил при мен като човек на този Морган. — Той разказа накратко как Маги е била нападната от Уилсън и как е наредил той да бъде изгонен в Колорадо.

— Лесно можем да го заловим, след като вкарам тези тримата зад решетките — сви рамене Коуди. — Смятате ли, че Морган е имал предвид кражбата на жребеца, за да изглежда, че вие сте виновна?

— Първо ме заплаши, че ще направи нещо, за да променя решението си и да се съглася да му помагам. Мисля, че е откраднал жребеца, за да ме изнудва.

— Как така?

— Струва ми се, че заплашва да навреди на Ветрогон, докато не се съглася с него. Знае, че много обичам този жребец. Освен това — понижи Маги глас, — ако Ветрогон му създаде много грижи, Брет ще го убие. Стига вече да не го е направил.

В стаята настъпи гробна тишина. Шерифът отпиваше от кафето си и мислеше върху онова, което каза Маги. Накрая се облегна на стола и я погледна.

— Казахте, че Морган е заявил… — Той се подвоуми, сякаш се мъчеше да си спомни: — „Не забравяй онова, което се случи!“, после нещо за вашите приятели и съседи, които смятали, че сте виновна. Какво е искал да каже с това?

Неочакваният въпрос смути Маги. Тя погледна към Етън. Шерифът повтори въпроса си.

— Нищо… — започна Маги задавено. — Цялата история е доста объркана. — После млъкна. Искаше й се Етън да разбере всичко, но сега, когато й се отдаваше такава възможност, мисълта, че както той, така и шерифът ще й повярват, й се стори невероятна.

Шериф Коуди окуражително й се усмихна.

— Аз се считам за непредубеден човек, Маги. Освен това…

Маги скочи и застана зад стола. Неочакваната й нервност прекъсна думите му.

Това изглежда не направи никакво впечатление на шерифа.

— Освен това — повтори той — аз се запознах с вашия случай, още когато попаднахте под моята юрисдикция.

Думите му привлякоха както нейното внимание, така и вниманието на Етън. Двамата мъже си размениха погледи.

— Значи всичко ви е известно — каза с горчивина тя.

— Но от вас все още не съм чул нищо — сви рамене шерифът. — А и Кинкейд изглежда умира от желание да го чуе. Продължавайте.

Маги се подвоуми, после започна да разказва своята история, в която преди две и половина години никой в съда не бе повярвал. Спомена за финансовите си затруднения и за това, че Брет започнал вечер да изчезва някъде, което я накарало да се усъмни в него. Когато започна да разказва как във фаталната вечер го проследила и открила, че е уредил пристигането на шерифа в часа на кражбата на добитъка, за да може да обвини нея за това, вече не бе в състояние да говори спокойно. Налагаше се все по-често да спира и да си поема дълбоко дъх. От израженията на двамата мъже не можеше да разбере нищо.

— Шериф Харпър — продължи Маги, — отхвърли идеята, че Брет е замесен в кражбата на добитък. При разследването той откри много фалшиви документи за продажба на хиляди глави краден добитък. Тъй като на тези документи фигурираше само моето име, той използва това, за да отхвърли съмнението от Брет.

Шерифът продължи да й задава въпроси с мрачно лице. Колкото повече Етън или шерифът се замисляха, преди да изразят мнението си, толкова повече Маги си казваше, че надеждите й намаляват. Едва отговори на последния въпрос на шерифа, после наведе глава и прекара разтрепераните си пръсти през косата.

Шерифът я остави да се поуспокои. Етън стана, напълни отново чашата й с кафе и й я подаде. Тя вдигна стреснато поглед и забеляза неговото безпокойство. Не му обърна внимание. Не смееше да си помисли, че в този поглед има нещо повече от едно най-обикновено съчувствие.

След малко Маги продължи решително:

— Планът ми бе да открия Брет и да направя така, че да го заловят с онази дейност, с която се занимаваше. — Тя се усмихна леко. — Естествено, надявах се той да направи признания, които да измият позора от челото ми.

Тя млъкна и отпи от кафето. Настъпи дълга тишина.

— Е, Маги, не мога да ви обещая, че Морган въобще ще направи някога признания, но ако имате желание да ми помогнете, мога да ви уверя, че ще видите как го арестувам и го тикам зад решетките, където ще прекара следващите няколко години.

— Как? — запита плахо Маги.

— Като накарате Морган да помисли, че изнудването му е успяло.

— Не бих желал Маги да се навърта около този негодник — възрази моментално Етън.

— Маги има право сама да реши, Кинкейд — усмихна се Коуди.

— Това не ми харесва!

— И на мен, но тя би могла да ми помогне да разбера чий добитък ще бъда ограбен следващия път — каза шерифът.

— По дяволите, Коуди, аз вече изгубих повече добитък, отколкото който и да е друг стопанин от областта.

— Защото имаш най-много добитък от всички — усмихна се широко шерифът. — Освен това, след като Франки Уилсън е бил човекът на Морган в твоето ранчо, струва ми се, твоят добитък е най-подходящ за примамка.

— Можеш да използваш добитъка ми за примамка, но не желая да намесваш Маги.

Думите на Етън изненадаха Маги. Дали наистина се безпокоеше толкова за нейната сигурност. У нея припламна някаква слаба надежда, но тя моментално я отхвърли.

Но какво щеше да стане с жребеца, ако не заловяха скоро Брет и тя си заминеше от тук? Изведнаж разбра, че ако конят все още е жив, Брет положително ще го убие веднага, след като тя напусне това място.

Шерифът се приведе и постави чашата си върху масата.

— Е, Маги, желаете ли да ми помогнете да прекратя дейността на Морган?

Маги се подвоуми и погледна към Етън. Тъмните му очи се впиха в нейните, но в твърдото му изражение нямаше нищо, което да й подскаже, какво точно се крие зад неговото несъгласие.

Тя отмести погледа си от Етън и бавно въздъхна.

— Готова съм да направя всичко, каквото и да се случи — отвърна решително тя.

Шерифът се усмихна, а изразът на Етън прободе сърцето й.