Сюзън Фокс
Обвинението (4)

Четвърта глава

Маги се бе справяла и по-рано с грубияни, включително и с такива, които отказваха да се подчиняват на нареждания, дадени от жени. Сега обаче се изправяше за пръв път срещу мъж, който не бе неин подчинен. Никога не бе била само обикновена работничка, никога не се бе подчинявала на когото и да било, освен на баща си. Беше отраснала свободна в собственото им ранчо и се чувстваше напълно равна на Етън Кинкейд, само че той нямаше откъде да знае това.

Тя присви насмешливо устни. Онзи ден потърси адвоката си с надежда, че той ще се застъпи за нея пред Етън. Разбра, че е извън града и няма да се върне преди края на месеца. Още по-добре, реши тя. Дори Джейсън да успее да накара Етън да промени решението си, той пак можеше да я изгони.

Маги смръщи чело. Ако бурята продължеше и тя поработеше още малко с хората на Етън, можеше да чуе за някаква друга възможност в околността. В края на краищата, не само тя имаше полицейско досие.

Маги взе синия си пуловер с остро деколте, облече го върху блузата и се отправи към кухнята за вечеря. Седна на масата и остана учудена, когато Алва взе своя поднос с храна и си отиде в стаята да гледа телевизия. От изписаното неудоволствие върху лицето на Етън й стана ясно, че е разчитал на присъствието на Алва, за да отвлече вниманието на Джейми от Маги. Във въздуха витаеше някакво неудобство и неловкост, макар детето непрекъснато да нарушаваше тишината с въпросите си.

— Татко, кога ще видя новите теленца?

— Питаш ме за трети път тази вечер — отвърна Етън със строг поглед.

— За четвърти път, татко — каза Джейми и продължи да дъвче.

— Добре, нека е за четвърти. Но не е възпитано да говориш с пълна уста.

Джейми преглътна бързо храната.

— Но всички теленца ще се родят и заради това гадно време, което ни праща Дядо Господ, ще пропусна да ги видя колко са мили.

— Внимавай как се изразяваш, млада госпожице! — обърна й внимание Етън с насочена към нея вилица.

— „Гадно“ не е лоша дума, татко.

— Но не е и хубава. Учителката ти от неделното училище вече разговаря с теб по този въпрос — рече сърдито той.

Бузките на Джейми порозовяха и тя стрелна Маги с поглед, сякаш искаше да разбере нейната реакция. Маги внимаваше да не дава външен израз на отношението си и продължи да се храни.

— По-хубава е от твоите ругатни, татко — защити се бързо момиченцето.

В стаята настана мъртва тишина.

Маги прикри уста със салфетка и се престори, че кашля. Всъщност се смееше. Бе слушала разговора между бащата и дъщерята от самото начало и искрено се забавляваше от остроумието на малката. Правеше й впечатление спокойствието на Етън, въпреки решимостта на детето да го принуди да я пусне да види теленцата. Това че Джейми почти успя да изкара Етън от търпение, след което да смени темата и да заговори за грубия му език, представляваше безценна нейна победа. Етън отправи предупредителен поглед към Маги.

— Съществува огромна разлика между обикновени мъжки ругатни и безпричинно споменаване на името Господне, малка госпожице, и разните там лоши думи — каза сурово той.

Джейми обаче се заинати още повече.

— Госпожа Харди казва, че на никого не е позволено да говори лоши думи. — Тя притисна палец към гърдите си и рече: — Аз й изредих всички неща, които казваш, когато си ядосан и тя занемя…

Етън се обърка дотолкова, че загуби дар слово. Изглеждаше вбесен, но явно безпомощен, пред логиката на седемгодишната си дъщеря. Маги не допускаше, че този суров и непреклонен мъж може да изглежда толкова смутен и то пред едно дете. Това промени вече създадената й представа за него.

— Струва ми се — каза накрая Етън, — че тази вечер трябва да останеш без десерт и незабавно да отидеш в леглото.

Върху личицето на Джейми се изписа възмущение.

— Но тази вечер ще ядем шоколадов пай!

— Аз и Маги ще ядем шоколадов пай — поправи я Етън. — Ти можеш да го опиташ утре на закуска, стига да докажеш, че си размислила дълго и сериозно върху думите, които седемгодишните госпожици не бива никога да употребяват.

Джейми избута празната си чиния и отправи нещастен поглед към поставения върху шкафа шоколадов пай, после отблъсна назад обидено стола. Без да погледне баща си, тя гордо тръгна по коридора към своята стая, като влачеше демонстративно крака.

— Ти не се намесвай — обърна се Етън със заповеднически тон към Маги, бодна едно бобено зърно и го лапна.

Маги се опита да остане сериозна, но развълнуваната му физиономия й се стори невероятно комична и тя се разсмя.

— Добре, добре, хайде, смей се — измърмори той и се наведе над чинията.

Маги продължи да го наблюдава усмихната.

— Бащинските ми задължения от ден на ден стават все по-трудни — каза накрая той, остави вилицата, облегна се на стола и я погледна.

Атмосферата в стаята неусетно се промени. Суровият поглед на Етън се смекчи и тъмните му очи проблеснаха. Устните му се присвиха и той прихна, осъзнал комичното положение, в което бе изпаднал.

Границата, която ги разделяше, мигновено изчезна. Маги изпита удоволствие отново да се посмее на воля и да се отърси от потиснатостта, която я гнетеше от години. Усети как слънцето отново изгрява за нея.

Тя първа престана да се смее, но сините й очи продължаваха да искрят. И Етън млъкна, но в тъмния му взор се прокрадна напрегнатост. Погледна я замислено. След малко обаче вниманието му премина в подозрение. Изведнъж си бе спомнил защо тя се е озовала тук и че това никак не му харесва. Слънцето отново се скри зад мрачни облаци.

Тя остави салфетката на масата и избута стола си.

— И аз мисля да се откажа от пая — каза тя и се изправи. — Искаш ли да ти помогна да разтребим масата?

Той дълго я проучва с поглед, след което каза:

— Сам ще се погрижа за това. Ти си върви в стаята.

Маги се подчини. Беше изтощена. Приготви се за лягане. Нави будилника за пет сутринта, после се пъхна под завивките.

Угаси лампата и остана да лежи известно време в тишината на нощта. Изведнъж в съзнанието й изплува днешната картина — тя и Етън крачеха през снежната буря към къщата. Притисната към силното му тяло, тя бе изпитала такава сигурност. Но не това усещане я разтревожи.

За първи път реагираше така силно на докосване на мъж. Бе израснала сред мъже и на два-три пъти бе хлътвала по разни типове, но силата на собствената й реакция към Етън я завари неподготвена.

Всъщност реакцията й бе напълно естествена. Толкова си приличаха и по произход, и по характер. Тя не се плашеше лесно от суровите, силни и решителни мъже — собственият й баща беше такъв, а тя бе наследила отчасти характера му. Подобно на баща й, и Етън бе показал към дъщеря си не само нежност, но и безкрайна търпимост. Това придаваше особен подтекст на неговото наказание, докато в същото време той си оставаше безпомощен пред сложността на възпитателната дилема. Колкото и сурово да се отнасяше Етън към нея, сега, след като бе видяла отношението към дъщеря му, Маги знаеше, че никога вече няма да го гледа със същите очи. Тя, естествено, щеше да продължава да се държи сериозно с него. Етън, този груб и неподправен мъж, не представляваше някакво изключение. В света се срещаха безброй мъже като него. И тя знаеше как да се държи с тях. Успокоена от тази мисъл, Маги заспа.

 

 

Макар снегът да продължи да вали и на следващата сутрин, а поривистият вятър да продължаваше да натрупва преспи, се долавяше леко подобрение. Но температурата се движеше около нулата, така че Маги не се подвоуми да облече върху якето си анорака, който й даде Алва, преди да се отправят с Етън към оборите.

— Имаш ли нещо против да поработиш днес в конюшнята? — обърна се нерешително Етън към нея.

Маги присви устни. Внимавай какво ще кажеш, помисли си тя и си припомни, че е готова да мете по три пъти на ден конюшните, стига да й разрешат да остане в ранчото.

— Нямам — отвърна тя, отвори ципа на анорака и се приготви за работа на закрито.

Етън й показа къде се намират инструментите и я остави сама. Маги се захвана с количката и вилата. Извеждаше един по един конете от клетките им, връзваше ги на пътеката, почистваше им копитата и ги разресваше. Доволна, че се справя добре с работата, тя проверяваше внимателно всеки кон, почистваше бокса му, застилаше със слама и вкарваше отново животното в него.

На няколко пъти отиде до далечния край на конюшнята, за да изпразни количката. Както бяха вече обявили по радиото, времето нямаше да се подобри чувствително през следващите часове. Затова Маги се чувстваше спокойна, докато работеше. Макар да бе изпитание за хора и животни, бурята й предложи възможност да остане на мястото, където желаеше да я харесат. Така че напрежението относно бъдещето й понамаля.

Етън прояви суровия си характер и тази сутрин, но Маги вече бе разбрала, че не тя единствено е причината за лошото му настроение. Той като собственик на ранчо, бе изправен пред опасността да изгуби добитък в такъв критичен момент. Не само че можеше да изгуби някое от новородените теленца, но бурята пречеше на разнасянето на храна по хранилките. Маги бе попадала в подобни положения и знаеше добре какви рискове крие всичко това.

Тя приключи работата си, изпразни количката и я прибра, когато вратата на конюшнята се отвори и се появи Харв Бенет.

— Шефът нареди да поставиш малко слама в големия ъглов бокс и да заредиш хранилката. Ще вкараме там един жребец. Впрочем… — Старият работник взе нещо да се колебае после добави: — Трябва да знаеш, че е много буен, а и нравът му е лош. Много трябва да се пазиш от него. — Харв излезе и затвори вратата след себе си.

Маги разпръсна бързо слама в бокса и премери крина зърно. Като свърши работата, отиде бързо до вратата и леко я отвори. Видя Харв и Етън да водят жребеца.

Жребецът наистина бе нервен, личеше по походката му. Въпреки двете здрави въжета, завързани около врата му, огромният кон се дърпаше назад и встрани като подивял. В момента, в който Харв и Етън успяваха да го усмирят, той се втурваше напред, изпъваше застрашително въжетата и се мъчеше да се освободи от своите пазачи.

Маги пристъпи напред и разтвори широко вратата. Вятърът духна с такава сила в лицето й, че тя присви очи, за да се предпази от ледените кристалчета, които изпълваха въздуха и премрежваха погледа. Жребецът продължаваше да се бори с Етън и Харв.

Когато мъжете най-сетне поукротиха животното, Маги успя да го огледа по-отблизо. Конят прекрачи прага на конюшнята, последван от цял облак сняг. Маги изведнъж го позна и цялата изтръпна.

Ветрогон! Ръцете й се разтрепериха, докато залостваше вратата. Тя не сваляше поглед от жребеца, който отново започна да се бунтува против въжетата.

Напълно зашеметена, Маги осъзна, че това е нейният собствен жребец. Беше помагала да се появи на този свят, сама го бе отгледала и обучавала. Възлагаше му толкова надежди, но те пропаднаха, след като се видя принудена да продаде всичко. Тази неочаквана среща я разтърси до дъното на душата.

— Проклето животно! — изруга Харв, когато жребецът отказа да влезе в бокса. Етън не каза нищо, но върху лицето му се изписа непоколебима решителност.

Непокорността на Ветрогон стъписа Маги. Бе толкова възбуден и толкова раздразнен, че й бе трудно да разпознае в него онова интелигентно и добро животно, което познаваше.

Мина й през ум да предложи на мъжете сама да се заеме с жребеца, но Ветрогон така вилнееше, че едва ли и тя щеше да го успокои, дори и да я познаеше…

Сърцето й болезнено заби. Реши, че нещо извънредно трябва да се е случило, за да е нервен толкова. В момента, в който тръгна към вратата и се приближи към животното, тя забеляза явните доказателства за случилото се.

За неин ужас, по черната кожа на Ветрогон личаха следи от побой. Макар и зараснали с времето и полускрити в гъстите му косми, отстрани се виждаха няколко дълги белега. Жребецът се поуспокои, забелязал нейното приближаване. Той извърна гордата си глава към нея и тя забеляза още два ужасни белега точно под меката му муцуна. Макар и напълно зараснали, те не убягнаха на зоркия й поглед.

Завладя я неудържим гняв. Ако Етън Кинкейд или някой негов подчинен бе причината за всичко това, тя бе готова да го нашиба с камшик.

Маги си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Нито Етън, нито Харв правеха в момента нещо нередно с животното. Неговото вироглаво поведение в момента би могло да вбеси дори и нея. Освен ругатните, мъжете с нищо друго не показваха, че са готови да прибегнат до по-сериозни мерки, освен да дърпат здраво въжетата и да се мъчат да вкарат жребеца в бокса.

Маги пристъпи по-близо и Ветрогон отново обърна глава към нея. Той застина внезапно на мястото си, изпръхтя и отстъпи няколко крачки. В този момент Етън дръпна въжето, заговори със спокоен глас на животното и то послушно се остави да го вкарат в бокса. Невероятно!

Маги си отдъхна леко от напрежението, когато Ветрогон влезе в бокса. Етън затвори вратата и свали въжето от шията му. В този миг жребецът започна отново да нервничи и показа неудоволствието си от това, че е затворен. Копитата му заудряха по дървените стени на конюшнята.

— Струва ми се, че тази луда глава няма да позволи на никого да се доближи до него — забеляза Харв. — Надявам се поне наследниците му жребчета да бъдат по-добри по нрав.

— И това ще бъдат най-породистите жребчета в щата — отвърна неочаквано Маги.

Етън я погледна внимателно и забеляза гнева в очите й.

— Като видях как добре се грижите за останалите коне — продължи тя, — не мога да си представя, че сте допуснали да малтретират по такъв начин това нещастно животно. — Тя млъкна. Едва удържаше гневните си чувства. После добави: — Освен ако ти не си го наредил така с камшика си.

Обвинението легна тежко между двамата. Етън смръщи вежди и черните му очи заплашително я погледнаха.

— Всеки, който работи при мен и се отнася по такъв начин с конете, ще получи двойно по-голямо наказание.

Неуверен, че отговорът на Етън ще намали напрежението между Маги и неговия шеф, Харв се намеси в разговора.

— Миналата есен двамата с Етън отидохме на един пазар за добитък и открихме там този жребец. Беше в ужасно състояние, но Етън хареса нрава му и реши да си опита късмета с него.

При тези думи гневът на Маги поутихна. Етън щеше да побеснее, ако узнаеше какво я свързва с този кон. Стигаха й подозренията заради присъдата.

Докато той самият не откриеше, че първият собственик на Ветрогон е записан в документите за продажба като М. А. Дийтън и не свържеше това име с нейното, нямаше намерение да му казва каквото и да било. Узнаеше ли, че тя е бившата собственичка на жребеца, сигурно щеше да реши да не я допуска до него. А това не й се искаше да става.

— Стига ли ти това обяснение? — прониза я с поглед Етън.

— Стига ми — отвърна бързо и гневно тя.

— Тогава, да вървим в къщата, ако си приключила тук с работата си.

Имаше поне още два часа до обяд. Върху лицето на Етън се изписа раздразнение. Маги разбра всичко. Етън изведнъж се усети, че като я праща толкова рано вкъщи, тя ще се срещне с дъщеря му. Маги се почувства огорчена.

Както обикновено, Харв отново се намеси в техния разговор.

— Някой трябва да ми помогне да поправим разклатената греда в конюшнята.

— Вземи Маги — каза навъсено Етън и погледна към нея.

— Готова съм — отвърна тя и се усмихна на Харв.

Харв беше добър човек и доста словоохотлив, както бе забелязала. Тя не само можеше да го попита къде има работа в околността, но и да разбере нещо повече за Ветрогон.

Тя тръгна с бързи крачки след Харв, без да прояви никакво недоволство.