Сюзън Фокс
Обвинението (3)

Трета глава

Етън Кинкейд излезе от спалнята си и премина с широки крачки по дългия коридор към всекидневната. Чу как неговата неканена гостенка излезе от своята стая и сметна, че е време и той да се появи. Беше отишъл да пожелае лека нощ на Джейми в детската стая, предчувствайки оплаквания, че си ляга твърде рано, въпроси относно Маги и молба на следващия ден да отиде да види малките кученца в пристройката за работниците. Опасенията му се оправдаха. Надяваше се утре Маги Дийтън да замине за Ред Хорс и Джейми да се успокои. И той също.

Нейното присъствие го караше да се чувства несигурен. Отхвърли мисълта, че това се дължи на нейната привлекателност. И по-рано го бяха привличали красивите жени. По дяволите, отдавна вече не бе зелен младок. Минаха почти шест години, откакто почина жена му. Достатъчно дълъг период, за да превъзмогне мъката по нея след катастрофата и да преживее едно-две романтични приключения. Радваше се на достатъчно интерес и не страдаше от липса на компания. Винаги когато поискаше, можеше да си осигури нежно внимание, както и свободата да отхвърли всяка натрапница. Лесно щеше да отмине и Маги, както бе постъпвал с други. Бе го изнервило нейното минало и репутацията й на престъпница. Не искаше Джейми да общува с такива жени.

Раздразнението му се засили, когато стигна края на коридора и застана на прага на всекидневната. Маги стоеше пред камината. Без да подозира неговото присъствие, тя прекара пръсти през още влажната си коса, разпръсна дългите естествено къдрави кичури пред огъня в камината и притвори унесено очи. На светлината на огъня косата й му се стори като лъчи на залязващо слънце, тъмночервеникава.

Етън се изкашля, за да оповести присъствието си и се престори, че току-що е влязъл.

— Някъде в стаята ти трябва да има сешоар — каза той.

Маги отвори очи и срещна втренчения му поглед.

— Въобще не съм търсила сешоар. И огънят ще свърши работа. — Тя се отдръпна от камината, прекара набързо още няколко пъти гребена през косата си и го пъхна в джоба.

— Сядай, където ти харесва. Ще кажа на Алва, че сме готови за вечеря.

Маги се отпусна уморено на близкия стол. Резервираният му тон й напомни, че е нежелана в този дом. Желана или не, най-сетне бе намерила топлинка и благодарение на неохотно предложеното й от Етън гостоприемство щеше да спи в удобно легло и да изчака преминаването на бурята.

Ако бе пристигнала в ранчото на Кинкейд два часа по-рано, щеше да се е върнала в Ред Хорс, преди закъснялата снежна виелица да се разрази. Тя обаче бе получила вече няколко сурови урока. Нейният доведен брат Брет бе виновен за това и тя нямаше да му го прости цял живот. Дотогава бе проявявала само невежество и наивитет, разчитайки на честността и добротата у хората.

Маги се взря в огъня и отново изпита чувство на гняв и самопрезрение, когато си спомни за онова, което се бе случило преди две години.

Останала бе сляпа за подлостта на Брет. До последния момент. Макар да го бе разпитвала за среднощните му похождения и за многото пари, с които разполагаше, не го заподозря в нищо нередно.

Загрижена от изплащането на наложените й данъци, след като наследи ранчото и от появилите се в резултат на това затруднения, които я принудиха да продаде част от добитъка, тя бе изправена пред нови тревожни проблеми. Бъхтеше се денонощно, като се мъчеше на всяка цена да задържи работниците си, които в края на краищата бе принудена да освободи. Улисана в проблеми и работа, тя не обръщаше достатъчно внимание на Брет, нито го държеше строго, когато не се справяше с дневните си задължения и проявяваше лошо поведение.

И баща й, Ели, не бе успял да се справи със своенравния син на втората си починала съпруга. Усилията му да направи от Брет човек доведоха до сериозни търкания помежду им и отчужденост. Непоносимостта на Ели към мекушавите и безхарактерните и отвращението на Брет от тежката работа бяха причините, поради които Ели не му остави нищо в наследство. Маги наследи изцяло ранчото. Такава беше волята на баща й.

Но от това животът й неимоверно се усложни. Баща й очакваше от нея толкова, колкото би очаквал, ако имаше син.

Приживе той й втълпяваше собствените си разбирания за почтеност и упорит труд и я подготвяше за деня, в който ще поеме ранчото в свои ръце. Според Ели, жена с воля, разум и решителност като нейните, можеше да управлява ранчото Дийтън, не по-зле от всеки мъж. Беше включил тези напътствия в завещанието си, което бе последната му воля.

Ако Маги не изпитваше известни угризения от суровия начин, по който баща й се бе отнасял към нейния доведен брат, безделието на Брет щеше да я принуди да го уволни веднага, след като разпродаде добитъка. Вместо това, тя го задържа на работа.

Брет постоянно подмяташе с тон на незаслужено обиждни забележки от сорта, че е „бедният роднина“, но тя не допускаше, че огорчението му ще премине в озлобеност и отмъстителност, които ще го накарат да организира банда за кражба на добитък в техния район. Едва след като съвсем се самозабрави, подозренията й се засилиха, тя го проследи тайно една нощ и онова, което видя, й отвори очите.

Хвана го в момента, в който крадеше десет глави добитък от най-добрите в стадото на техен съсед. Нямаше време да се справи с него и да реагира адекватно, когато се разнесе вой на сирени и три патрулни полицейски коли се понесоха по неравното, огряно от луната, поле към тях.

— Изглежда шериф Харпър е повярвал на анонимното обаждане. — Думите на Брет за момент я смутиха, докато той не добави: — Учудвам се, че този тлъст глупак се е ориентирал къде да ме намери.

Двамата придружаващи го мъжаги се подсмихнаха и се втурнаха към паркирания насред пасището камион.

— Какво става, Брет? — запита тя изпълнена от гняв и страх, когато той се обърна и ги последва.

— Вече ме попита за това — процеди брат й с подигравателен злобен глас.

Тя погледна неспокойно приближаващите патрулни коли, после се втурна след Брет, хвана го за ръкава и се опита да го спре, като му препречи пътя.

— Значи ти крадеш добитък вече месеци наред? Крадеш от нашите приятели, от нашите съседи…

— От твоите приятели, от твоите съседи — отвърна той с насмешка и с гневен израз. — Твои и на онзи стар гадняр, който се смяташе за цар на скотовъдците — изсмя се грубо той. — Довиждане, скъпа. Твоят старец винаги ми е бил страшно омразен. Тогава не можех да направя нищо такова под носа му и да го изпратя на бесилото, но сега вече мога. — В думите на Брет прозираше истинска омраза. — Направих го под носа на малката му дъщеричка и сега тя ще затъне до гушката. — Брет отново се изсмя злобно и Маги изтръпна от предчувствие за смъртна опасност.

— Какво означава това? — Устата й пресъхна от страх и зашеметяващите му думи й причиниха почти физическа болка.

— Точно сега не разполагам с достатъчно време, за да ти го обясня — отвърна той и кимна към наближаващия камион. — Освен това не искам да ти развалям удоволствието от предстоящата изненада. Старият шериф Харпър ще си умре от кеф за възможността да препише всичките кражби из района на дъщерята на Ели Дийтън. Обзалагам се, че след този удар есенните избори са му в кърпа вързани.

С тези думи той я бутна грубо встрани и скочи в камиона, който изчезна с грохот в тъмнината. Тя стоеше вцепенена, невярваща на ушите и очите си.

Трите патрулни коли с оглушително пуснати сирени спряха рязко в полукръг секунди след като Брет и неговите приятели изчезнаха отвъд хълмовете. Фаровете на полицейските коли осветиха местността. Маги рязко се обърна и помощниците на шерифа се втурнаха към нея.

Така започна кошмарът с нейния арест, с неспособността на заместник-шерифа да задържи Брет и неговата банда, с последвалото разследване и подправените доказателства, които я уличаваха в престъпление, процесът и недовелата до оправдателна присъда адвокатска защита…

— Стекът средно опечен ли го обичаш? — Гласът на Етън я изтръгна от мрачните мисли. Той премина през стаята и протегна подноса. Маги пое една чиния с лека благодарствена усмивка и вдъхна приятния аромат на печено телешко. Чаша кафе и ябълков пай допълваха вечерята. Маги бе много гладна и изяде всичко, без да я е грижа какво ще каже Етън. Накрая остави празната чиния встрани, наведе се да отпие от кафето и срещна погледа на Етън. Цялата се стегна за решителна съпротива, когато забеляза как той напрегнато бе впил очи в нея.

— Твоята госпожа Кембъл е прекрасна готвачка — каза тя тихо и отпи от кафето. — Благодаря за вечерята. — Настана тишина и Маги се загледа в буйните пламъци на огъня. — Кога ще отмине бурята, за да мога да си тръгна? — запита след малко тя, доловила напрежението на Етън.

— Няма да е скоро — измърмори той. — Преди да седнем на вечеря съобщиха, че снегът ще вали поне до утре вечер, а може би и по-дълго. Ще натрупа около тридесетина сантиметра.

Тя кимна с разбиране. Даваше си сметка какво ще му коства нейното присъствие през тези два или повече дни. Смяташе обаче, че повече го тревожи интереса на дъщеря му към нея.

— Ако все пак трябва да се ангажираш с мен, не е необходимо да стоя по цял ден в къщата. Мога да свърша някоя и друга работа.

От начина, по който сви устни, Маги разбра, че Етън не остана очарован от това нейно предложение.

— Как е подутината на челото ти?

— Малко по-добре. Взех аспирин и вече не ме боли толкова — сви рамене тя. — След като се наспя добре, ще забравя напълно за нея.

Продължителната тишина, последвала краткия им разговор, бе ново доказателство, че Етън наистина я смята за досадна натрапница. Маги се опита да не се подава на обзелото я отчаяние. За първи път изпита чувството, че е оставена напълно на произвола на съдбата, че не притежава нищо и няма къде да отиде. Впи поглед в чашата с кафето, като напразно се опитваше да потисне нерадостните си мисли.

— Измъчва ли те нещо?

Дълбокият глас на Етън я накара да вдигне глава и погледът й срещна неговия. Начинът, по който я наблюдаваше, и едва доловимата топлота в гласа му й подсказаха, че е усетил състоянието й. Внезапният порив да му разкрие чувствата си я изплаши. Етън Кинкейд не даваше и пукната пара за нея, още по-малко можеше да очаква да я утеши.

— Беше дълъг ден. Мисля, че е време да си лягам.

Маги стана от мястото си и взе подноса, за да го отнесе в кухнята. Етън я пропусна да мине пред него.

— Остави го на плота. Алва каза, че утре сутринта ще се погрижи за всичко.

Маги постави подноса, където й каза, и се запъти към стаята си. Този път дългият коридор не й се стори толкова мрачен.

— Ако утре сутринта наистина искаш да поработиш — подвикна той след нея, — мога да ти възложа някаква задача.

Тя спря на прага на своята стая и се обърна към него.

— Ще бъда готова.

Етън сякаш се канеше да каже още нещо, но само й пожела лека нощ и влезе в стаята си. Маги забеляза, че остави открехната вратата си. Вероятно, за да чуе, ако тръгна да тършувам из къщата, помисли си тя възмутено.

Неудържимо привлечена от топлото удобно легло, което щеше да бъде нейно поне за една нощ, Маги побърза да си легне. След като угаси нощната лампа, тя полежа известно време в тъмнината, като се наслаждаваше на огромното легло, на аромата на люляк, излъчващ се от спалното бельо и се вслушваше във воя на вятъра, който отривисто се блъскаше в прозорците. Тихите шумове на заспалата къща й навяваха чувство за сигурност и тя се вкопчи в тази мисъл като отчаян стар бездомник. Въпреки непривичното за нея усещане за топлина и сигурност, тя хвърли един последен поглед към полуоткрехнатата врата и се унесе.

 

 

Маги се облегна уморено на дървената подпора в обора на телетата и посръбна от кафето, като наблюдаваше юницата, която се мъчеше да се отели върху сламата на няколко крачки от нея. Трудеше се тук от седем часа сутринта — вече почти десет часа. Едва сега си позволи да изпие спокойно чаша кафе, инак през целия ден едва успя да сложи няколко хапки в уста.

Етън й поръча да се погрижи за юниците, които се отелваха за първи път и да настани малките теленца. Работата беше мръсна и трудна, свързана с постоянно тичане насам-натам. Беше вършила безброй много пъти подобни неща, но рядко й бяха доставяли такова удоволствие, както днес.

Тя тихо се засмя, като внимаваше да не стресне плашливата юница. Нямаше нищо против да чисти тора в ранчото Кинкейд по три пъти на ден, само и само да я остави да се занимава със стопанска работа.

— Да не би юницата да ти разказва смешки? — спря се до нея Харв Бенет, един от старите работници, с когото се бе трудила през целия ден.

— От преди половин час престана — отвърна непринудено Маги, като се пошегува със стария кравар.

— Изглежда скоро ще се отели — каза той и бръкна в джоба си за цигара. — Добре се справя, като имаш предвид, че й е за първи път.

— Мисля, че тази сутрин вече имахме трудни отелвалия в съседния обор — кимна с глава Маги.

Три от отелванията бяха съпроводени с усложнения и едва не изпуснаха малките теленца. Отелиха се и две близначета. Наложи се да бръкнат в утробата на юницата, за да оправят преплелите се копита на теленцата. Майката не искаше да приеме по-малкото от близначетата и те се опитаха да го сложат при друга крава. Нещо не се получи и се наложи да хранят нещастното теленце с биберон.

— Преди пет минути се отели и друга юница — каза Харв и кимна към ъгъла на обора. — Не даваше вид, че е готова. Сигурно е чакала стария Чарли да й помогне.

Маги се усмихна, но не се учуди. Много от старите кравари предпочитаха всякаква друга работа в ранчото, но не и да си играят на акушерки.

— Как е времето? — запита тя и отпи глътка кафе.

— Продължава да вали и да духа. Хубавото е, че в такова време крадците на добитък са се стаили на топло. Продължи ли така, ще се наложи да останеш тук поне още една седмица. — Харв се засмя. — Поговори с шефа да ти намери някаква работа. Тук винаги има нужда от опитни хора.

Маги се насили да се усмихне. Харв й бе намекнал и по-рано за това, но тя се престори, че не го е чула.

— Няма изгледи да ме вземе. А и времето тук е доста студено за мен — отвърна тя.

Нещо я стегна в гърдите. Беше прекарала живота си в Уайоминг и често бе работила при много по-лошо време от сегашното. Гордостта обаче не й позволяваше да каже на Харв, както и на когото и да е от работниците в ранчото, че Кинкейд вече й бе отказал да я назначи поради причини, с които всички, дори и Харв, напълно биха се съгласили, стига да ги знаеха.

Беше благодарна на Етън за обяснението, което даде на своите работници. Те знаеха, че е изпуснала автобуса за Ред Хорс и че щяла да пострада от бурята, ако техният шеф не се случил по това време наоколо. Етън й предложил да остане в ранчото и Алва да се погрижи за нея. При това положение нямаше нищо скандално, че Маги е приела отправената й покана. Независимо дали Етън е искал да й направи услуга, или не, но фактът, че бе скрил истината, даваше възможност хората му да съдят за нея единствено по упоритата й работа. И по-рано я бяха преценявали по тези й качества, но тогава сама си бе господарка. Утешаваше я до известна степен обстоятелството, че оцениха способностите й, независимо от това, че този път не тя подписваше платежните ведомости.

— Ама че го каза! — отвърна Харв и й се усмихна. В тъмните му очи проблесна разбиране. — Семейството ти положително е от някое ранчо в Уайоминг. Ако не в Уайоминг, тогава сигурно в Монтана.

Маги изпи смутено кафето си и без да го поглежда, завъртя капачката на термоса.

— Това, че съм отрасла в ранчо в Уайоминг съвсем не означава, че обичам зимата — успя да каже тя накрая, като съжаляваше, че трябва да лъже. Обичаше природата и климата на Уайоминг, както и живота в ранчото.

Преди Харв да бе отвърнал нещо на последните й думи, източната врата на обора се отвори с трясък и Етън се втурна вътре, подгонен от виелицата.

— Е, шефе — извика добродушно Харв, — време е да поотдъхнем малко.

Маги се зарадва, че я спасиха от неудобния разговор. Харв тръгна напред и представи Маги на двамата кравари, придружаващи Етън. По-високият бе Боб, а по-ниският — Чарли. Никак не им било приятно да се занимават с отелване на юници, й бе казал Харв. Маги кимна към двамата. Етън мълчеше, докато Харв не свърши.

Когато двамата работници се отдръпнаха, Харв поднови прекъснатия разговор, само че този път думите му бяха отправени към Етън.

— Излиза, шефе, че бурята в края на краищата ни донесе щастие. Ти искаше да вземем още двама души, но ето че се появи госпожица Маги. Цял ден не е подгънала крак. Разбира си от работата много повече от някои други.

Маги се изчерви от въодушевлението на Харв, но сърцето й се сви от страх. След всяка изречена от Харв дума изражението на Етън ставаше все по-сурово и по-сурово. Мрачният му поглед сякаш я обвиняваше, че е спечелила Харв на своя страна, за да се възползва от влиянието на стария работник върху него и да го принуди да я вземе на работа.

Маги се вцепени. Очакваше Етън да среже безцеремонно Харв, но за нейно учудване, той не го направи. Само каза с нисък глас:

— Достатъчно за тази вечер!

Маги взе термоса и ръкавиците си, тръгна след Етън, като започна да закопчава бързо якето си. Етън отвори вратата и я пусна пред себе си. Подгоненият от вятъра сняг я блъсна право в лицето. Острият студ безмилостно проникна през джинсовото й яке. Тя нахлупи шапката над очите си и закрачи с тежки стъпки през снежните преспи към къщата.

Бурята се разрази точно така, както бяха предсказали. Превърнала се бе в истинска снежна фъртуна. По пътя бяха опънали въже, за да не изгубят посоката на движението.

Докато крачеха напред, възпирани от вятъра, Маги почувства как Етън я хвана здраво за лакътя. Изненадата й бързо премина в благодарност, защото едрото му тяло я предпази отчасти от пронизващия студ. Сякаш почувствал колко е премръзнала, той пусна лакътя й, прегърна я с една ръка през раменете и я притисна към себе си. Тя се видя принудена да го хване през кръста, докато се доберат до входа.

Докато вървяха така прегърнати срещу беснеещия вятър, я обзе странно чувство. При всеки остър порив, Етън се привеждаше все повече и повече над нея, за да я защити. Маги се притискаше към него, докато не осъзна, че всъщност не го прави единствено, за да устои на вятъра, а защото внезапно бе почувствала копнеж да усети това силно тяло.

Най-сетне стигнаха верандата на къщата. Етън отвори вратата и веднага я пусна.

— По-добре остави това яке за през лятото — каза той, щом влязоха и затвори вратата след себе си. — Ако останеш и утре, облечи анорака, който казах на Алва да ти даде или аз… — Млъкна, загледа се в нея, после се обърна, изчисти снега от ботушите си и свали връхната си дреха.

Маги последва примера му. Усети, че той отново бе раздразнен. Въпросът не бе, че трябва да й заеме дрехи, а във факта, че се налага да остане неопределено време тук. Бурята наистина можеше да откъсне ранчото от външния свят с дни, а може би и с цяла седмица.

Етън погледна навреме, за да забележи пробягалата по лицето й болка. Маги обърна моментално глава, грабна метлата и започна да чисти снега от джинсите си.

Като я гледаше как отчаяно отупва снега, нещо у Етън трепна и изражението му се смекчи. Въпреки всички нейни усилия да покаже стоицизъм, зад цялото й поведение прозираше уязвимост и безпомощност. Бе се озовала на място, където не я желаят. Но лошото бе, че нещо у нея го привлече още в момента, в който я зърна за първи път. Развълнува се, след което се ядоса, когато снощи я видя да реши косата си пред камината. Неспокоен бе и защото спеше на крачка от неговата стая и че се навърта през целия ден около него. Непрестанно му бе пред очите с дългата си проблясваща на светлината на огъня къдрава коса, с работните си дрехи, прилепнали плътно по женственото й тяло. Ядосваше се, че тя сякаш печели известно предимство пред него и не разбираше дали го прави нарочно, или не.

А после и тази проклета буря, заради която се наложи да я притисне към тялото си, за да я предпази от пронизващия вятър, но в момента, в който почувства мекото й тяло разбра, че постъпката му не е кавалерска, а безразсъдно опасна. Бе изпитал неоправдано силна страст към тази дошла отникъде жена.

Маги от своя страна започна да се пита дали Етън не се държи така рязко с всички, или единствено тя го провокираше да става зъл.