Сюзън Фокс
Обвинението (11)

Единадесета глава

Късно тази вечер, Маги се разхождаше неспокойно из кухнята. Тя се обади на Брет и му предаде исканата от него информация, която той бе убеден, че получава в резултат на своето изнудване. После позвъни и на шериф Коуди, да го уведоми за разговора си с Брет. Шерифът и неговите помощници не бяха сигурни, че Брет ще се възползва веднага от получената информация, но нетърпението на Маги всичко да приключи колкото се може по-бързо, нарастваше.

Етън седеше отпуснато, подпрял лакът върху облегалката на съседния стол. Тя чувстваше погледа на тъмните му очи, които следяха всяко нейно движение. Единственият шум в кухнята идваше от къкренето на кафеварката.

— Ако не седнеш и не се успокоиш, ще изтъркаш линолеума — обади се най-сетне той. — Тази вечер може да не стане нищо.

Маги спря да се движи и прекара разтреперани пръсти през косата си.

— Трябваше да изберете по-подходящо място с Коуди — измърмори нервно тя.

Струваше й се, че плиткото дере, което й показа Етън, не предоставя достатъчно добра възможност като прикритие за хората на Коуди. Единственото преимущество се състоеше във възвишението откъм северната страна, но мястото бе доста отдалечено от шосето. Това положително щеше да затрудни шерифа при залавянето на крадците. Във всеки случай, мястото отговаряше на поставените от Брет изисквания.

— Избрахме удобно за Морган място, така че той няма да е много внимателен. Освен това, никой няма да предприема каквито и да било действия, докато той не изведе добитъка и не го натовари на камиона. Излезе ли на шосето, там ще го чакат вече хората на шерифа — каза Етън и отпи спокойно от кафето си.

— А ние къде ще бъдем? — запита го тя, като съзнаваше, че никога дотогава не бяха разисквали възможността и тя да присъства. А Маги бе твърдо решила да постъпи точно така.

Етън посрещна невъзмутимо предизвикателството в сините й очи.

— Двамата с Коуди ще отидем на северната страна на хълма. Чуем ли, че Брет е пристигнал, ще залегнем и ще наблюдаваме. След като натовари добитъка на камиона, ще дадем знак на помощниците на шерифа да тръгнат нагоре по шосето. Ние с него ще последваме камиона и така ще ги хванем в капан. — Лицето му се помрачи. — Не искам и ти да идваш, Маги. — Тя се опита да възрази, но той поклати глава: — Нощта ще бъде дълга и студена. А Брет може въобще да не се появи.

— И аз отивам, Етън — сви тя решително устни.

Етън се изправи. Тя цялата настръхна.

— Ако се случи нещо непредвидено, може бе ще се наложи да стреляме. А не искам да те излагам на опасност.

— Ще бъда толкова на сигурно място, колкото и всички останали — махна тя с ръка. — Не мога да седя будна цялата нощ и да се чудя какво става.

— Много по-сигурно е да седиш тук и да чакаш — рече Етън, — отколкото да стоиш на студения пронизващ вятър.

— Отивам! — отсече тя.

Той отиде до кафеварката, която бе престанала да къкри, и допълни чашата си. Маги се приближи.

— Държа да присъствам, Кинкейд — заяви тя, макар той да продължаваше да я гледа с каменно изражение. — Независимо дали ще отидем заедно, или ще дойда по-късно.

Въпреки всичко, не успя да го убеди. Малко по-късно обаче пристигна шерифът и Маги се убеди, че Коуди е по-сговорчив от Етън.

 

 

Чакаха вече часове притаени на хълма, извисяващ се над дерето, в което бе събран добитъкът. Някъде към един часа след полунощ, до слуха им достигна шумът от камион, пъплещ нагоре по шосето на юг от мястото, където се намираха.

Маги изхвърли останалото кафе и бързо завинти чашата върху термоса. После погледна надолу по северния склон, където бяха завързани конете им. Етън и шерифът допиха спокойно кафето си, като не изпускаха от очи фаровете на изкачващия се по склона камион. Искаха да разберат дали ще спре. Нервите на Маги се изопнаха до краен предел, когато спирачките на огромната машина изскърцаха и камионът закова на едно място.

— Това не е камион с ремарке, Коуди — забеляза Етън.

— Точно така, Кинкейд — засмя се шерифът. — Ако беше такъв, веднага щеше да възбуди подозрението на някого. Може би в камиона има приспособление за товарене на добитък.

На светлината на фаровете видяха как от камиона слезе някакъв мъж. Той притича до задния капак, после се върна, премина през канавката, която на това място бе почти изравнена с платното на шосето и преряза с клещи бодливата тел. Всички се прилепиха към земята, защото от кабината на камиона най-неочаквано проблесна мощен прожектор. Силният лъч освети долината и говедата започнаха да се изправят на крака. Фаровете бяха изключени и от кабината изскочиха още двамина. Камионът даде заден ход и премина през канавката. След това тримата мъже отвориха задния капак на камиона и спуснаха от там желязна рампа. От чаткането на конски копита по рампата разбраха, че крадците изведоха от каросерията коне, с които щяха да оградят и подкарат добитъка. Те сякаш работеха неестествено бавно и това изнерви Маги.

— Случило ли се е нещо? — запита най-сетне тя, като не можеше повече да мълчи.

Арестуването на Брет бе толкова наближило, че тя просто не си представяше какво ще стане, ако той случайно успее да се изплъзне и този път.

— Търпение — прошепна отривисто Етън. — Чакаш толкова дълго, потърпи още малко.

— Морган е сигурен в успеха си — обади се шерифът. — На негово място обаче щях да обърна малко повече внимание в коя посока духа вятърът.

Етън се засмя на думите на Коуди и Маги разбра колко им е забавно.

Крадците заобиколиха добитъка с конете си и го подкараха към рампата. Макар и да им бе трудно да се справят на тъмно, най-сетне успяха да натоварят животните. После отделиха добитъка с преграда, вкараха и конете и бутнаха рампата в камиона.

Етън отиде да доведе техните коне и се върна точно когато крадците затръшваха вратите на своя камион.

Шериф Коуди изведнъж изруга и Маги учудено го погледна.

— Какво има?

— Единият от крадците като че се качи отзад в камиона.

Потеглиха със запалени фарове. Шерифът се обади бързо по радиостанцията и даде нарежданията си, като предупреди своите хора, че един от крадците по всяка вероятност се е скрил отзад в камиона.

Етън подаде на Коуди поводите на единия от конете, но преди да го възседне, шерифът се обърна към Маги.

— Не ми харесва, че един от тях се качи отзад. Може и Морган да е. Ти ми каза, че е въоръжен. Затова искам да стоиш тук, докато видиш, че го залавяме и му слагаме белезници. — Той я стисна за ръката, за да подчертае, че това е заповед. — Разбрахме ли се?

— Добре. Ще чакам тук — кимна Маги. — Ами Етън? — въпросът й накара двамата мъже да се спогледат.

— Коуди знае много добре, че на моя територия аз постъпвам така, както намеря за добре и поемам отговорност за решенията си — отвърна Етън, метна се на седлото, после се наведе, прегърна я и бързо я целуна. — Внимавай!

— И ти бъди внимателен!

На Маги й се искаше да е готова при нужда да се притече веднага на помощ, затова прибра термосите и ги сложи в чантата на седлото. Още веднъж провери всичко, възседна коня и впи поглед в смаляващите се ездачи, които вече галопираха през долината.

Тежестта на животните забавяше хода на камиона. Най-сетне той излезе на шосето. В момента, в който обаче пое по настилката, околността бе осветена от фаровете на чакащите в засада патрулни коли. Камионът се устреми напред, сякаш бяха решили да пробият блокадата, но изведнъж спря.

Етън и Коуди скъсяваха разстоянието за броени секунди, когато най-неочаквано задната врата се отвори. Маги видя как нещо проблесна, после чу рязък пушечен изстрел, който отекна в долината. Сърцето й се сви. Етън и Коуди моментално реагираха и промениха посоката на движението си, за да избегнат нови изстрели.

Изтрещяха още няколко изстрела, преди единият от крадците да спусне задния капак и да изскочи от камиона на кон. В момента, в който стъпиха на земята, конят се препъна и Маги разбра, че ездачът се бе устремил към шерифа. За неин ужас, тялото на Коуди рязко се наклони на една страна, килна се и се свлече тежко на земята. Тя моментално реагира и пришпори коня си към него.

Изскочилият от камиона кон за втори път се препъна и се строполи на земята. Ездачът му се претърколи и изтърва пушката. Конят се изправи отново на крака и хукна напред.

Подобно на каскадьор от уестърн, Етън се втурна светкавично към падналия на земята ездач и се хвърли отгоре му точно в мига, в който той отново грабна пушката си. Двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха на земята. Маги достигна до борещите се и видя, че онзи отново е изпуснал пушката, която лежеше на няколко крачки от тях. Веднага го позна — крадецът бе Брет Морган. Маги скочи на земята.

Помощниците на шерифа в същото време претърсваха до камиона другите двама крадци за оръжие. Може би още не бяха разбрали, че техният шериф лежи ранен от другата страна на камиона. Маги хвърли тревожен поглед към Етън, после хукна към шерифа.

Сърцето й биеше до пръсване, когато коленичи до Коуди. Патрулните коли осветяваха достатъчно добре всичко наоколо и тя забеляза, че той е затворил очи и лицето му е бяло като платно. Маги се пресегна и започна да разкопчава куртката му, ужасена от онова, което очакваше да види.

— Шерифе?

Гласът й сякаш го накара да дойде на себе си. Той отметна глава, сгърчи лице и отвори очи. Маги разкопча внимателно куртката му. Стомахът й се сви, когато видя кървавото петно, просмукало се по-голяма част от ризата му. Тя опипа с треперещи пръсти гърдите му, за да разбере къде е раната.

— Горе, в лявата страна на гърдите — прошепна с пресипнал глас той. — Струва ми се, че раната не е сериозна. — Маги си отдъхна малко и спокойно потърси из джобовете на Коуди кърпа. — Сякаш рамото ми го няма… — изпъшка той, когато Маги напипа раната и притисна към нея носната му кърпа, заедно с една от своите собствени, за да спре кръвта.

Лицето му се изкриви от болка, докато тя продължаваше да притиска раната.

— Шерифът е ранен — извика Маги през рамо.

Един от помощниците му притича. Маги му обясни какво се е случило и той хукна към една от патрулните коли, за да се обади по радиотелефона.

— Можеше да използва моята радиостанция — обади се с по-силен глас шерифът и едва-едва се усмихна. — Сигурно съм легнал върху нея.

При тези думи Маги си спомни, че той носи радиостанцията окачена отзад на колана си. Пъхна ръка под него и я измъкна. После погледна назад и видя, че Брет и Етън са вече на крака. Етън бе извил ръцете на доведения й брат отзад и здраво го държеше. Един от помощниците на шерифа изтича към тях и сложи бързо белезниците на ръцете на Брет. Етън му кимна и полицаят отиде при останалите арестувани крадци.

— Етън залови ли го? — запита шерифът.

— Залови го. Беше Брет — отвърна Маги и го погледна.

— Добре — шерифът млъкна. — А може би не е чак толкова добре. На Кинкейд много му се искаше да си поговори на четири очи с Морган. Казах му, че не му разрешавам.

Маги хвърли разтревожен поглед към Брет и видя как Етън го подбутва към нея. Когато доближиха на няколко крачки, Етън дръпна арестувания и го застави да спре.

— Как е той? — запита я Етън.

— Изглежда е ранен в рамото — отвърна Маги.

— В съзнание ли е?

Маги отвърна, че е в съзнание и той подкара Брет към камиона. И Маги искаше да каже няколко думи на Брет на четири очи, макар тази мисъл да я отвращаваше. Тя въздъхна облекчено, когато Етън подвикна на един от помощниците на шерифа и му предаде Брет.

Шериф Коуди се размърда в ръцете й.

— Страхувах се, Кинкейд да не му строши кокалите. — Шерифът с мъка се засмя. — В такъв случай трябваше да го арестувам, но нямаше да го направя — каза той и отново затвори очи.

Маги се успокои едва когато пристигна линейка и откара шерифа в болницата.

Последвалите събития от тази нощ се преплитаха в неясна картина в нейното съзнание. Двамата с Етън се прибраха в къщата. Няколко души от работниците му освободиха животните и поправиха оградата. Помощниците на шерифа се погрижиха за крадците и за техния камион. Маги и Етън се преоблякоха и отидоха веднага в болницата. Изчакаха да мине операцията на шерифа, чието малко име Маги узна за първи път. Казваше се Гейб. Въпреки голямото количество изгубена кръв, той беше извън опасност и те двамата се прибраха у дома.

Етън предварително бе изпратил Харв и още двама от своите работници в ранчото, в което Брет бе скрил жребеца. Когато Етън и Маги се прибраха в къщата, Ветрогон вече бе настанен в своя бокс в конюшнята. Макар че се чувстваше много уморена, Маги внимателно го прегледа и откри, че има само една драскотина на шията. Намаза я внимателно с мехлем и го остави.

Етън мълчаливо я наблюдаваше.

Никой не казваше нищо. Напрежението и вълнението от изминалата нощ ги бе изтощило до крайност.

Излязоха от конюшнята и тя тръгна към стаята си. Скоро си заминаваше. Това я натъжаваше. Не изпитваше чувство на победител, след като Брет бе арестуван, а Ветрогон върнат невредим. Може би щеше да се чувства по-добре, ако Гейб Коуди не бе ранен, но когато видя намръщеното лице на Етън, се подвоуми.

Маги бе преживяла изключително трудни моменти в своя живот, но когато двамата се спряха пред вратата на стаята й и Етън я целуна за лека нощ, тя разбра, че най-трудната част — раздялата й с Етън, все още предстои.

 

 

Беше рано следобед, когато Маги най-сетне се събуди. Тя стана, взе си душ и се облече. Беше разбрала, че автобусът за Шайен тръгва от Ред Хорс в три часа, затова реши да си замине, докато това все още бе възможно. С тези мисли в главата, тя се зае да прибира нещата си.

Можеше да остане… Тази мисъл я разколеба. Но защо да остава? Етън бе повярвал на думите й и Брет бе най-сетне в затвора. Макар и преодолели опасността, това съвсем не означаваше, че връзката им ще прерасне в нещо повече от онова, което явно се искаше на Етън. На вратата се почука. Маги отиде да отвори.

Черните очи на Етън я стрелнаха под широката периферия на шапката му.

— Отдавна ли си станала? — Преди да му отговори, той продължи: — Имам добри новини за теб. Ще ти ги кажа, стига да ме поканиш да вляза.

Сърцето й трепна при топлината на неговата усмивка. Тя кимна бързо и продължи да подрежда багажа си. Етън прекрачи прага. Маги взе няколко чифта дебели чорапи и ги сложи в куфара.

— И какви са тези новини? — обърна се тя към него. — Шериф Коуди добре ли е вече?

— Много добре. Лекарите казват, че до края на седмицата ще го изпишат от болницата. Ще се наложи да полежи още малко у дома си. Морган и хората му са зад решетките. Не са получили разрешение да бъдат освободени под гаранция.

— Радвам се, че шерифът е добре. — Цялата потръпна, когато си спомни как бе се свлякъл на земята. Новината, че се поправя бързо й подейства добре. Тя взе една памучна риза и започна да я сгъва.

— Един от заместниците на шерифа, казва се Ед Дрейк, съобщи нещо, което си помислих, че би желала да узнаеш. — Той изчака, докато тя го погледна в очите, след което продължи: — Изглежда един от съучастниците на Морган ще се отърве с по-лека присъда, защото е направил пълни самопризнания.

Маги извърна глава, понеже Етън я наблюдаваше с лека усмивка.

— И какво от това? Заловиха ги на местопрестъплението. — Маги хвърли сгънатата риза в куфара и взе нова.

— Пълното самопризнание не включва само кражбите, извършени из тези места, а и подробни обяснения за онова, което е извършил Морган, за да те вкара в затвора.

Ръцете на Маги замръзнаха във въздуха. Пред очите й всичко се завъртя.

Сякаш разбрал, че е крайно развълнувана да осъзнае всичко наведнъж, той продължи с нисък глас:

— Твърдял, че ти нямаш нищо общо с тези кражби. Нещо повече. Убеден е, че дори не си допускала, че Морган е замесен във всичко това, докато не те е принудил да го заподозреш и да го проследиш, така че да бъдеш заловена вместо него.

Коленете на Маги се разтрепериха и тя седна на леглото. Признанието, на което се надяваше и което смяташе, че никога няма да бъде направено, бе вече факт. Очите й срещнаха тези на Етън.

— Означава ли всичко това, че съм оправдана?

— Дрейк твърди, че няма да стане веднага, защото съществуват законни процедури за това. Ще съобщим всичко на зет ми веднага, щом се завърне у дома си, за да видим какво може да се направи за ускоряване на нещата.

Маги затвори очи. Изпита такова силно чувство на облекчение, че чак се разтрепери.

— Благодаря на Бога! — Сълзи потекоха изпод притворените й клепачи. — Благодаря на Бога, че всичко вече приключи!

След като се успокои, върху устните й затрептя усмивка. Тя отвори още мокри очи и погледна Етън с въодушевление, което бавно бе завладяло сърцето й.

Етън обаче бе свалил шапка и бе забил поглед върху дрехите, които тя прибираше в куфара си.

— Колко пъти прибираш багажа си, откакто си тук?

— Достатъчно много пъти — отвърна леко намръщена тя и продължи работата си.

Етън удари силно с шапката по бедрото си.

— Тогава първото нареждане след сватбата ще бъде да се изгори целия този багаж.

Маги замръзна на мястото си. Опита се да придаде непринуденост на гласа си, но не успя.

— Това пък какво е?

— Добре ме чу — изръмжа той и отново удари шапката в крака си. — Кога желаеш да сложим край на нашите страдания? Още сега или през първата брачна нощ?

Дрехите се изхлузиха от ръцете на Маги и паднаха на земята. Тя бавно се обърна към Етън и се вгледа в любимите черти на това строго лице. Неестествената му нервност и желязната му решимост я накараха да разбере, че всяка съпротива от нейна страна щеше единствено да усложни неизбежното.

— Предложение ли ми правиш?

Етън поклати глава.

— Предложение се прави само тогава, когато мъжът иска да получи положителен или отрицателен отговор.

— Тогава не е предложение… — Устните й трепнаха, сякаш едва се сдържаше да не се усмихне.

— Не е, по дяволите! Смяташ ли, че ще ти дам възможност да ме отхвърлиш? — Етън хвърли шапката си върху един стол и пристъпи към нея. После спря и я погледна. — Струва ми се, че точно сега е моментът, в който трябва да оправя напълно нещата.

— Караш ме да се чувствам като някоя опърничава жена — отвърна му тя, привидно ядосана.

Етън надменно се засмя. Без никакво предупреждение, той я хвана през кръста и я повдигна от земята.

— Не мога да си губя времето с жена, която се свива всеки път, когато мъжът й повиши глас. — Той се приведе и я целуна по устата. — Обичам те, Маги! Жена като теб се среща веднъж на десет хиляди. Няма да те пусна да си заминеш! Омъжи се за мен!

Думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като молба. Маги леко се засмя. Радостта нахлу в сърцето й и го изпълни с такава нежност, каквато не можеше да си представи, че съществува. Когато тя не отвърна веднага на думите му, той вдигна глава и тъмният му поглед проблесна надолу към овлажнелите й сини очи.

Характерът на Етън Кинкейд се бе отпечатал върху лицето му — труден, макар и нежен, суров, строг, арогантен и неподражаемо мъжествен. Скъпата й вече близост с това гордо и със сурова красота лице, непреодолимата привлекателност на този стихиен мъж, предизвикаха изблик на такава силна любов, че очите й отново плувнаха в сълзи.

— И аз те обичам, Етън — прошепна тя и го погали по бузата. — Но някой ден, когато се сдърпаме за някоя дреболия, и ти започнеш да си мислиш, че животът ти би бил много по-лек с една хрисима женичка, аз ще ти напомня, че ти сам си направил своя избор.

Етън се засмя от сърце.

— С теб животът няма да е скучен. Не бих желал да изпитвам чувството, че съм пропуснал единствения шанс в живота си, да преживея останалите си дни с такава красива и пряма жена като теб. — Усмивката му помръкна и той продължи с пресипнал глас: — Когато пристигна тук, ти донесе със себе си нещо друго, Маги, нещо крехко и по женски мило. Нещо, от което имам такава нужда, както и от твоята буйност. — Той се приведе и я целуна леко, почти благоговейно по устните.

— Етън — прошепна тя и се притисна силно към него с преизпълнено сърце.

Усещането, че най-сетне се завръща у дома се сля с любовта, която изпитваше към този мъж, онова усещане за дом, което смяташе, че завинаги е изгубила и което се възроди по такъв необичаен и неочакван начин. Маги почувства, че сякаш се отърсва от цялата натрупана в нея горчивина.

Етън се размърда. Тя премигна и му се усмихна през сълзи.

— Е, какво ще кажеш? — запита я той и устните му леко се присвиха в иронична усмивка. — Сега ли да бъде нашата първа брачна нощ или след церемонията, която планирам за следващата събота.

— След една седмица?! — ахна тя.

— Да, скъпа. Джейсън и Бет пристигат след два дни. Алва и четирите й сестри си предложиха услугите да подготвят цялата сватба, така че няма смисъл да отлагаме повече.

— Не, трябва ни време — поклати глава Маги.

— Така е, ако нямаше кой да свърши цялата работа по ушиването на роклята и по приготвянето на сватбените сладкиши. Те имат опит от шестте сватби на собствените си дъщери, скъпа — засмя се той на слисаното й изражение. — Освен това зная, че ще ме караш да чакам до първата брачна нощ до следващата събота, а повече от това не мога да издържа.

В очите на Маги проблесна дяволито пламъче.

— Нямаш никакви шансове преди брачната нощ, Кинкейд — каза тя строго и подигравателно го побутна.

Този дяволит жест премина в прегръдка и двамата се претърколиха върху леглото. Подредените й вече дрехи паднаха на земята заедно с куфара. Всеки един от двамата сякаш искаше да получи час по-скоро колкото се може повече ласки от другия. Страстта, която така лесно се възпламеняваше помежду им, ги обгърна и загубиха представа за времето.