Пламен Четелязов
Имаго (9)

9.
Безкрайната агресия на едно изчезнало поколение

Борис харесва Коян, Deftones, и Tool. Затова е и редовен посетител на „Строежа“. Там пускат всичко, но обикновено подбират добре, а и често звучат неговите групи. Обстановката му допада. Почти винаги след девет е претъпкано с народ. Толкова е задимено, че въздухът лепне от катран и пот. Тук там в стените тухлите липсват, а от тавана висят тръби, лопати, кирки и кофи. Не външният вид обаче го кара да идва тук отново и отново. Музиката привлича много други хора като него, по-различни от гъзарите, които се събират в „J&B“. Яка музика, много хора, които не идват тук, за да се покажат, а просто, за да се кефят, концентриран алкохол на сносни цени — какво повече му трябва на един студент, за да се отпусне и дистанцира от изминалия ден.

Тази вечер се видя с няколко момчета от Пловдив. Дойдоха на гости за малко, имаха път към София — търсиха нови дъски на пазара пред стадион „Васил Левски“. После си заминаха обратно. Дойдоха със същия бус, с който преди месец обикаляха из Родопите и Рила. Борис си прекара страхотно тогава. Бусът беше стар и раздрънкан — от онези легендарни фолксвагени, които щом издъхнат съвсем, се пренасят във великите ямайски ганджа полета, окъпани в свежи цветове. Отзад седалки липсваха. Всички сядаха по пода, затрупвани от дъските за snowboard. Някога този бус беше бял. Вече бе придобил неопределен цвят. Вътре беше студено, но момчетата имаха необходимия запас от водка, трева и добро настроение. Студът въобще не ги притесняваше. Ставаха рано. Качваха се на буса, стигаха до някой курорт и се пързаляха по пистите до полуда. Понякога преспиваха горе във фолксвагена. Напиваха се, напушваха се, а на сутринта прогонваха махмурлука като се качваха на дъските отново.

Когато приятелите си заминаха преди няколко часа, Борис едва потисна порива да тръгне с тях. Има работа в София и това го спря. А и родителите вечно мърморят, че го изпращат в понеделник, за да го посрещат още в четвъртък, естествено изхарчил всички пари. Доста време мина, откакто учеше тук. Още не може да свикне с целия този шум и мръсотия, с цялата суета и студенина на всички тези хора — селяндури, обединени от мечтата за пари и секс, примирени с една сива панелна действителност.

Винаги, когато се връща в Пловдив, той обикаля тепетата. Альоша е любимото му място. Там се чувства повече от другите. Може би по-луд, но все пак различен от всичкото долу. Извисява се. Качи се за последно преди няколко месеца.

Борис беше бесен и много пиян. Провокира го шибаното MTV, помнеше много добре. Беше сутрин, а момчето се чудеше, какво означава шибаното „chaka“. Гледаше втрещен MTV. Намираше се в онова състояние, което всеки изпитва след поредната безпаметна нощ, удавена в алкохол — тилът се сцепва от болка, толкова ти се драйфа, че искаш да умреш и все пак продължаваш да лежиш с надеждата да заспиш и всичко да се размине. Точно това изпитваше гледайки MTV с поредицата им топ 10, в която онзи ден представяха „Десетте на Кърт и Кортни“.

По принцип Борис пропускаше MTV, но докато прецъкваше каналите, забеляза надписа и това го хипнотизира, точно както фаровете на колите правят със зайците по селата. „Chaka“ е надраскано на барабаните на Дейв във видеото към „Smells like teen spirit“ — клип, в чийто мрачни фреймове е запечатана безкрайната агресия на едно изчезнало поколение. Сингълът — икона както за гръндж комерса, така и за гръндж underground — а, се превърна в хит за споковците и гръндж непукистите. Стана химн на алтернативния им lifestyle, но бе намразен от членовете на NIRVANA. Chaka можеше да бъде абсолютно всичко. Като нищо беше някоя група или албум, или марка барабани — неразбираема за музикалната му некомпетентност. На Борис не му пукаше дали е дорасъл, за да долови смисъла на teen грънджа, не му пукаше дали е споко или агресо алтернативец. Онази вечер си купи една бутилка водка без разредител. Качи се на Альоша по мрачните смърдящи на фекалии пътеки. Пусна си Bleach на repeat и после пи докато започна да му се гади. Накрая, докато се облекчаваше върху светлините на Пловдив крещеше към луната. Крещеше chaka, наслаждавайки се на оригиналната глупост, която само той можеше да разбере. Давеше се в асоциалното пиянство, продукт на капиталистическия маркетинг. И макар да бе далече от бащата на MTV — господин Фройд, обективът винаги можеше да улови и двамата. Когато камерата го направи, Борис крещеше болка в лицето му, а той тихичко стенеше с налудничав смях на знаещия всичко комерс бог.

След като приятелите му си заминаха Борис реши да се отбие в „Строежа“, за да пийне една бира. Седи на бара, а до него някакъв си пише нещо. И се налива похвално. Сигурно се мисли за голяма работа, прави се на интересен. Трябва да е от онези комплексари, които всяка сутрин сядат да изпият кафето си в някое от лъскавите кафета по „Витошка“, поставяйки на масата вестник и калъф за очила. Сигурно си поръчва капучино или по-вероятно черен чай с мляко, казва учтиво „Благодаря!“ на лачената сервитьорка и дори не поглежда към задника й, колкото и да му се иска. Борис го побиха тръпки от срам. Срам го е от такива споковци като този. Решава, че е време да си ходи. Тъкмо излиза и някой го бута. Има толкова много народ. За да запази равновесие момчето маха с ръце, случайно докосва момичето, което тъкмо влиза в бара. Милена се обръща. Борис се усмихва, опитва се да й обясни какво точно е станало, но получава мълниеносен шамар. Изненадан и леко зашеметен от неочаквания удар, той се хваща за бузата. Онази се фръцва и продължава напред.

Борис излиза. Той е по-скоро озадачен наместо ядосан. Навън е адски студено и мъгливо — този шибан режещ вятър откъм Витоша. Чувства се гадно. Решава да мине през „Червеното“ до 26-ти блок. От главата му не излиза мисълта за случилото се на излизане от „Строежа“. „Мама му стара, защо тая трябваше да бъде толкова изнервена?! Какво толкова се юрка за глупости… Шибаните момичета са си точно такива! Уж мразят да си директен и нагъл, но те никога не правят първата стъпка. Не можело така. Чакат всичко наготово. Ако пък първо се опиташ да се сприятелиш и успееш, после край… Ставате приятели. Ако пожелаеш нещо повече — не вървиш. Не те приемали така… «Само приятели» — най-ужасната изтъркана и гадна реплика на света.“ Борис предпочита като го режат да му кажат, че е грозен и тъп олигофрен пред това да му обясняват колко е точен и как не искат да си развалят приятелството. „Всичко става, защото те опознават. Знаят те какъв си и вече не си интересен. Не си загадка за тях. Както на опитния ловец, така и на тях не им прави удоволствие да преследват опитомен дивеч. Те се целят към онези диви, опасни и неразгадаеми животни.“ Борис намира всичко това за ужасно смешно и тъпо. Цялата тази работа — момчетата да свалят момичета и момичетата да се правят на недостъпни… Всички онези улави селяни, които киснат по кафетата и само зяпат момиченца с прилепнали по тялото дрешки. Цялото това нещо си идва от един инстинкт — този за възпроизводство. Животните го имат абсолютно същия. Достатъчно е да видиш напролет как някое мъжко врабче подскача наперено около някое женско, а то се прави, че не му пука. Накрая обаче женското му пуска, защото иначе няма да имат потомство. Животните, които са слаби и не могат да си намерят индивид от противоположния пол умират в самота. Когато човек се влюби нещастно, той иска да се усамоти и да умре. Има чувството, че светът е свършил. А то е просто един инстинкт, съхраняващ закона на джунглата — по-силният оцелява, слабият го духа, и то ако има късмет.

Борис стига до пицарията. Наричат я „комунистическата пицария“, защото там правят големи пици с шунка и кашкавал както едно време. Определено наяждат и са евтини. Местенцето е денонощно… Борис влиза, поръчва и сяда на една от дървените масички. Докато чака пицата, чува как едното от двете момчета на съседната маса пее „No woman no cry“. Това е горе-долу в синхрон с настроението му, затова той се заслушва по-внимателно в разговора им.