Пламен Четелязов
Имаго (4)

4.
В тъпата говежда глава

Георги докопа Юлия. Пачата на групата. От онези, по чийто стол засъхват лигите на комплексарите в курса. Мазната баница, която задъхва професорите, изчервява шопаровидните им физиономии, кара ги да мачкат джобовете си с животинско настървение: „Не си точно за тройка, казват й перверзните чичковци, Ела да го обсъдим на кафенце утре по обед или направо привечер.“ Гадни дъртаци, зажаднели за агнешка мръвка. Академичен елит? Комплексирани извратеняци!

Георги се чуди дали е влюбен в Юлия. Тя е най-красивото момиче в курса. Всичките му приятели искат да я имат. Към нея изпитва силен ищах. Първичните подтици се стремят към възпроизводството. Вторичните жадуват социално признание. Юлия е бижу, пасва на новия телефон, на лъскавия автомобил, провокира самеца в него. Георги желае да се изправи на бюрото в аулата, да се тупа по гърдите, да реве необуздано. Иска да проникне в изваяното й дупе пред всички, да мачка сладките й цици, докато гледа в натъжените завистливи очи на професорите и другите лузъри. Георги се чуди дали е влюбен в Юлия, защото е тъп и не може да анализира емоциите си. Свикнал е да получава всичко, което поиска. Дори в университета влезе с парите на баща си — пари, натрупани от далавери, изпрани кондоми, прониквали безмилостно в изнасиленото българско общество. Законът на джунглата. Нашето семейство са хищници — ебат, бият, крадат, карат скъпи коли, ходят на лов с политическия елит. Вие простолюдието да си знаете мястото. Вие слуги, отрепки, възобновяем ресурс, предназначен да обслужва порочните ни страсти.

Юлия е красива като млада богиня. Като сълза. Тя пръска аромата на любов, живот и секс. Имаше сериозен приятел, но Георги реши, че трябва да е негова на всяка цена. Изпотроши маса пари за малката кучка и това го вбесява. Докато я свали изхарчи толкова, с колкото да си осигури сносни оценки по поне три предмета от предстоящата сесия. Беше се правил на лиглъо, беше купувал цветя и разни дрънкулки. Бе рецитирал стихове, които тя харесваше…

България, това не са Пловдив, София и Варна. Това са малките села, наричани градове и махалите, наричани села. Българите предпочитат миризмата на немити мишници да не им прави впечатление, докато ги обгръща заедно с алкохолното замайване след четвъртата ракия. Те не са социални и дружелюбни (нещо, което се афишира по недопустим начин от туроператорите в чужбина). Те са социопати, избиващи комплексите си с крайна форма на физическо насилие. След побоя и псувните по женския контингент на селото, побоят и псувните по непознати е второто по сила забавление. А алкохолът, цигарите и черните аудита с газова са ежедневие. Ежедневие са и мотиките, спареният въздух в оранжериите, калта, миризмата на кокоши, конски, свински и човешки изпражнения.

Говори се как лошите хора изнасят невинните момичета извън граница. Шибаните щрауси забравят простата истина. Много от тези момичета имат умствен багаж точно колкото надуваемите кукли от sex shop-овете. Много от тях, виждайки „Planet bar de luxe“ изпитват онова, което някой друг би изпитал при няколкодневен тур на музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Това са момичета, чиито инстинкти насочват погледа им към златния отблясък на бижута, към звука от дрънкащи ключове за кола и дръзкия животински поглед у един мъж. Животинският поглед според тях е символ на борбена личност, която знае как да се справи в живота. Такива са женските инстинкти, развити по време на низането на тютюн, копаенето на домати, и вследствие на болката от шамарите в колата на поредния простак.

Юлия е красиво, но не толкова умно момиче. Идва от малък провинциален град. Много пари, шумен и кичозен lifestyle и един зализан задник са невероятните за нея неща, които е сигурна, че заслужава.

Георги си мисли, че я обича. Всъщност я желае толкова силно, че се лъже като мисли този свой порив за любов. Тя най-после е с него. Приятелите му също. Те му завиждат, личи си по алчните им погледи. Георги беше показал, че е най-можещия в цялата компания. Той е гордо копеле! Право на върха. Повтаря си наум, че може, че е най-великият, че ще има всичко, което си поиска в този живот. Тъжното е, че не греши. А довечера ще закара малката кучка в апартамента си, ще бъде алчен, ще си вземе всичко, което беше дал и изобщо няма да го интересува дали на нея й харесва или не.

Георги се чувства недосегаем и неповторим. Георги е Юлий Цезар! Георги усеща страхотен ритник в свивката на коляното си. Прихванал Юлия през кръста, той гледа назад, чуди се къде се бавят приятелите му. Това му попречва да се обърне веднага и да види кой го е ритнал. Извръща се побеснял, решен да си го изкара на първия идиот, който ще се изпречи на пътя му. След това заковава поглед върху едно момче и приятелите му. В тъпата говежда глава не остава и капка съмнение кой е виновен.