Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- monkilok (2014)
Издание:
Пламен Четелязов. Имаго
Българска. Първо издание
ИК „Литернет“, Варна, 2012
ISBN: 978-130-157-771-2
История
- — Добавяне
2.
Прегладнели за детски мечти
Чудовищен тътен мачка тялото, запокитено сред електронния хаос. Изтръпналото същество отдавна изгуби усет за музиката, удавено в дигиталното езеро и синтетичните субстанции. Аспарух не танцува — движи се в неудържими гърчове — мускулни съкращения, с които инстинктите вкарват адреналин в кръвта, за да го поддържат в съзнание. Бесният beat на сърцето се накъсва от бълбукащия във вените алкохол. Душата стене в гърдите. Разлигавена глезла, лакома за мазохистичното удоволствие от болката, с която се отделя от физическото, за да докосне всемира. Притиска го мрак, разкъсан от луминесцентни пукнатини и лазерни експлозии, фотографиращи върху погледа фреймове, изпълнени с луди, с деца на нощта. Край Аспарух има единствено зомбита — гърчат се в своята страст, прегладнели за детски мечти.
Изведнъж музиката затихва. Глух тътен, далечно ехо, неясен шепот… Затворените очи щипят от цигарения дим и потта. Усеща, че е сам, някъде на високо. Чува писъка на орел и далечния грохот на падаща вода. Бавно отваря очи. Клубът го няма, барът е изчезнал. Всички онези хора са изтрити от реалността. Заедно с тях си е тръгнала и алкохолната забрава. Съзнанието на Аспарух е напълно ясно, бистро като кристал. Обувките са на скалистия ръб, отвъд ръба — ужасяваща пропаст. Малки парченца изронени камъчета политат надолу, падат в дълбоката стотици метри бездна. Всичко наоколо — подножието на скалата и там далече, където небето и земята се сливат в хоризонт, всичко е покрито с гъста борова гора. Въздухът ухае на смола и живот, толкова чист, така прохладен и опияняващ. Аспарух е първият стъпил на това място — не го знае, чувства го. Усещането е прекалено реално, неосквернено, заредено с толкова силна енергия. Паралелна реалност, недокосната от хората… Аспарух иска да остане тук, на това място, което не е готов да изгуби — скривалище на болното му въображение. Отново чува писъка на орела. Замижава. Някой го блъска. Отваря очи в задимения бар. Пиян е повече от всякога. Боли го глава. Усеща жесток спазъм в корема си. Чувства как горещата токсична течност се издига по хранопровода…