Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
monkilok (2014)

Издание:

Пламен Четелязов. Имаго

Българска. Първо издание

ИК „Литернет“, Варна, 2012

ISBN: 978-130-157-771-2

История

  1. — Добавяне

2.
Прегладнели за детски мечти

Чудовищен тътен мачка тялото, запокитено сред електронния хаос. Изтръпналото същество отдавна изгуби усет за музиката, удавено в дигиталното езеро и синтетичните субстанции. Аспарух не танцува — движи се в неудържими гърчове — мускулни съкращения, с които инстинктите вкарват адреналин в кръвта, за да го поддържат в съзнание. Бесният beat на сърцето се накъсва от бълбукащия във вените алкохол. Душата стене в гърдите. Разлигавена глезла, лакома за мазохистичното удоволствие от болката, с която се отделя от физическото, за да докосне всемира. Притиска го мрак, разкъсан от луминесцентни пукнатини и лазерни експлозии, фотографиращи върху погледа фреймове, изпълнени с луди, с деца на нощта. Край Аспарух има единствено зомбита — гърчат се в своята страст, прегладнели за детски мечти.

Изведнъж музиката затихва. Глух тътен, далечно ехо, неясен шепот… Затворените очи щипят от цигарения дим и потта. Усеща, че е сам, някъде на високо. Чува писъка на орел и далечния грохот на падаща вода. Бавно отваря очи. Клубът го няма, барът е изчезнал. Всички онези хора са изтрити от реалността. Заедно с тях си е тръгнала и алкохолната забрава. Съзнанието на Аспарух е напълно ясно, бистро като кристал. Обувките са на скалистия ръб, отвъд ръба — ужасяваща пропаст. Малки парченца изронени камъчета политат надолу, падат в дълбоката стотици метри бездна. Всичко наоколо — подножието на скалата и там далече, където небето и земята се сливат в хоризонт, всичко е покрито с гъста борова гора. Въздухът ухае на смола и живот, толкова чист, така прохладен и опияняващ. Аспарух е първият стъпил на това място — не го знае, чувства го. Усещането е прекалено реално, неосквернено, заредено с толкова силна енергия. Паралелна реалност, недокосната от хората… Аспарух иска да остане тук, на това място, което не е готов да изгуби — скривалище на болното му въображение. Отново чува писъка на орела. Замижава. Някой го блъска. Отваря очи в задимения бар. Пиян е повече от всякога. Боли го глава. Усеща жесток спазъм в корема си. Чувства как горещата токсична течност се издига по хранопровода…