Пламен Четелязов
Имаго (6)

6.
Скучаещ чистач на отрепки

Цецо е охрана на бара. Той е як като бик и почти толкова умен. Повечето бивши колеги от спортната академия се возят в плашещо скъпи, огромни коли-танкове, а на коланите им висят пистолети. По това време на денонощието се грижат за някой алчен и тлъст чичко — кибичат в баровете, захласнати заедно с него по потната, амортизирана плът на отегчена стриптийз танцьорка. А Цецо мрази работата си. Мрази когато разни отрепки се напият и започнат да повръщат из бара. Понякога, докато ги изкара навън го оповръщат целия. Той им го връща с мръснишки удари в бъбреците. Надява се, че утре ще пикаят кръв. „Пияч не е онзи, който се налива, а другият дето си знае мярката“, Цецо си мисли така докато е на работа. Тогава шоуто наоколо е задължение. Музиката не свири за него. Момичетата не танцуват за него. Алкохолът се поднася на други, на лапета, пикльовци, мамени синчета. Цецо е скучаещ чистач на отрепки — лекетата с пачите, онези, които се правят на голяма работа и си търсят белята го вбесяват. Всъщност обаче, дълбоко в себе си той усеща неосъзната възбуда и първично задоволство от разнообразието, което подобни педалчета му предоставят — отдушници на агресията, възможност да се почувства мъжествен и значим.

Цецо вижда мелето, което се заформя до изхода. Веднага вика на три от момчетата. Намесват се с професионализма и категоричността на разгонени хипопотами. Разделят бъхтещите се групички. Цецо е сграбчил най-дразнещия педал. Георги се дърпа, говори за богатия си баща, заплашва с петте джипа — онези същите, които уж чакат обаждането на всяко софийско леке: „Само едно обаждане и ще почернее от S класи“, вика Георги. „Само повдигам брадичката и извивам на дясно“, мисли си Цецо изнервен. После се овладява и изтиква идиотите извън бара. Оттам нататък не го интересуват въобще.