Сюзън Елизабет Филипс
Първата дама (8)

8.

Мат наблюдаваше как голото бебе си играе с пръстчетата на краката си, седнало на пода в душкабината. Как беше допуснал това да се случи? Как така се беше озовал под душа с едно бебе? Съвсем друго щеше да е, ако беше с Нел.

Пред очите му се появи огромният й бременен корем и той отпъди мисълта за съвместен душ. Още стояха до покрития мост и при тази скорост на придвижване нямаше да стигнат до Айова, преди Бебето Демон да влезе в пубертета. Той изплакна последната следа от сапун на гърдите си и си каза, че беше като хванат в капан като в ония кошмарни сънища, когато се опитваше да стигне някъде, но независимо какво правеше, не можеше да се освободи от него. Една тревожна мисъл го порази. Първо се беше сдобил с две деца. После се беше обзавел и с жена. Като че някаква сатанинска сила много държеше да го снабди със семейство.

— Какво правите там? — извика Нел иззад вратата.

Бебето Демон се наведе напред и впи и четирите си зъбчета в глезена му. Той изохка и се наведе, за да го вземе на ръце.

— Ти малка…

— Нямаш представа колко и какви микроорганизми плуват в реките — продължи Нел. Трябва много да я насапунисаш.

Той пъхна детето под душа.

— Почти свърших сапуна.

— Да не вземеш да й направиш нещо лошо там вътре, Джорик! — провикна се Луси. — Не се шегувам.

— Спри се, Луси — метна й Нел. — Не го карай да полудява повече, отколкото вече е.

Бебето Демон започна да пръска слюнки, затова Мат го извади изпод водната струя и го притисна до голите си гърди. Бътън одраска с нокти зърното на гърдата му.

— Оу!

— Да не й направиш нещо! — извика Луси. — Сигурна съм, че го правиш!

— Нищо не й правя!

Бебето Демон не обичаше, когато някой друг вика, освен него, и изкриви устни.

— При мен плачът не минава — обясни той на Бътън.

Устните й веднага се извиха в сияйна усмивка. Можеше да се закълне, че прочете в погледа й обожание, цялото насочено към него.

— Забрави! Не можеш да ме трогнеш. По дяволите!

Точно тогава водата в душа намаля до тънка струйка. Толкова беше бързал да се отдалечи от къщата на Санди, че не беше напълнил резервоара с вода, а миналата нощ на къмпинга беше твърде зает с бутилка „Джим Бийм“, за да свърши тая работа.

— Това нямаше да се случи, ако не беше решил да се изкъпеш с детето в онази мръсна река — почувства се задължена Нел да му припомни, звучейки точно като заядлива съпруга.

Той завъртя Бебето Демон така, че зъбките му да се окажат възможно най-далеч от него, и се провря през тесния отвор на душкабината в миниатюрната баня. Както се протягаше за хавлия, удари лакътя си в стената.

— По дяволите!

— Това са два пъти по дяволите! — обади се Нел от другата страна. — Изглежда не върви както трябва.

— Ако не искаш да видиш гол мъж, махни се от вратата. — Той уви хавлията около Бебето Демон, отвори вратата и я остави на пода извън банята. — Вече е ваша.

После захлопна обратно вратата пред развеселеното лице на Нел. Бебето моментално започна да хленчи.

— Тя иска теб — информира Нел.

— Кажи й да си запише час.

Чу нещо подобно на смях и той също се усмихна — за пръв път през този нещастен ден. Веднага щом обви бедрата си с хавлия, отново отвори врата и излезе отвън.

— Га!

Бебето, все още увито само с хавлията, посегна към него. А когато той, на път към задната част, го подмина и затвори плъзгащата се врата, нададе вик на протест.

Мат чу шумолене зад себе си и веднага се сети какво може да е то — Бътън беше го последвала с пълзене.

— Ела тук! — извика Луси. — Ти не го харесваш. Той е глупак.

Бебето Демон явно не беше съгласно с нея, защото главицата му чукна вратата, която той току-що беше затворил. За момент се възцари блажена тишина и след това настъпи ад.

Ревът, който нададе, не беше хленч на разстроено бебе. А яростен вой на женско създание, на което му е било отнето любимото човешко същество. Почувства се разстроен, докато си развързваше хавлията. Защо Санди не беше родила момче?

Нел започна да мучи като крава.

 

 

След като Бътън беше измита, трябваше да бъде нахранена, после трябваше да изчакат стомахчето й да се успокои. Нийли гледаше през прозореца на Мабел как Мат крачи край пътя, набивайки подметки по асфалта със смръщено от недоволство чело. През минута се навеждаше за камък, за да го хвърли във водата веднага след това. Веднъж дори слезе до самата река и хвърли десетки камъни на няколко серии. Нетърпението му я ядоса. Защо просто не се насладеше на деня?

Щом Луси настани Бътън в детската седалка, Нийли отвори вратата и излезе навън.

— Вече можем да тръгваме.

— Отдавна трябваше.

— Няма причина да си толкова кисел.

Той я подбутна, за да мине — бутна първата дама на Съединените щати! — и се вмъкна в караваната.

— Та! — изписка Бътън от детската седалка.

Той беше в такова лошо настроение, че Нийли се втурна към мястото на шофьора.

— Не е ли по-добре аз да карам? На лицето ти се е изписала такава спортна злоба…

— А не е ли по-добре да си седнеш на мястото и да внимаваш в знаците така, че да стигнем по-бързо до някоя магистрала — сряза я той и стисна кормилото с две ръце.

— Скучно ми е — обяви Луси. — Искам да отидем на базар.

— Ако чуя още една дума, кълна се, ще ви завържа и трите, ще ви отнеса отзад и ще ви заключа.

Нийли погледна Луси. Луси отвърна на погледа й. За миг бяха установили помежду си безмълвен диалог. Само Бътън беше щастлива. Най-любимия й човек в момента отново беше край нея.

Следващите около трийсетина километра изминаха в мълчание, минавайки покрай тютюневи полета, ферми, край които здраво се работеше, и няколко малки селца. Прекосиха и един малко по-голям град, разположен недалеч от междущатската магистрала, когато Нийли чу зловещ глух звук откъм предната част на Мабел. Мат моментално намали, натисна спирачките и изви кормилото надясно, но очакваната реакция не последва. Той изруга.

— Какво има?

— Изгубих управлението.

— Казах ти, че този автомобил е таратайка — обади се Луси изотзад, без да има нужда.

Мат отби караваната в страничното платно и я паркира на паркинга край един стар ресторант на име „Хъш пъпс“^[1].

— Страхотно! Може ли малко кучешка пикня?

— Успокой се, Луси. Какво мислиш, че е станало, Мат?

— Знаеш, че онова чукане в двигателя много ме притесняваше.

— Да.

— Не мисля, че е от това.

— Ооо.

Той не помръдна, просто стоеше загледан през предното стъкло.

— Счупена щанга на кормилото. Нещо такова.

Изглеждаше толкова съкрушен, че тя импулсивно протегна ръка и лекичко го стисна за ръката. Той извърна глава и я погледна изучаващо. Погледите им се срещнаха и някаква искра премина помежду им. Нийли притеснено отдръпна ръката си. Усети топлина по дланта си там, където го беше докоснала.

Тя се изправи и се извърна към Луси.

— Ела да похарчим парите на Мат за лоша храна, докато той разбере какво й има на Мабел.

„Хъш пъпс“ не предлагаше луксозна обстановка и Нийли предпочете да се разположи с двете момичета навън, до една от металните маси в най-отдалечения край на паркинга, откъдето видяха как един камион извозва на буксир Мабел заедно с Мат. Докато Луси ядеше, Нийли се занимавайте с Бътън. Детето обаче по всяка вероятност се беше изморило, защото се сви върху одеялото и задряма.

— Скучно ми е.

— Защо не отидеш да се поразходиш? И не забравяй да се върнеш обратно.

Луси погледна към малката си сестричка, после загледа Нийли с известно съмнение в погледа.

Нийли се усмихна и побърза да я успокои.

— Ще я наблюдавам през цялото време.

Луси я дари с възможно най-саркастичната си усмивка върху боядисаните й в кафяво устни.

— Не ме интересува.

— Но след малко ще те заинтересува, нали? И престани вече да се държиш така. Денят, в който Бътън се е сдобила с теб като нейна по-голяма сестра, е бил най-щастливият в живота й.

Луси примигна и се извърна с гръб към нея, но не преди Нийли да успее да улови частичка от онази уязвимост, характерна за четиринайсетгодишните и скрита зад грубовата фасада.

След излизането й Нийли протегна крака върху одеялото, облегна се на крака на металната маса и се загледа в кипящия крайградски живот.

Току-що беше задрямала, когато някакъв червен стар олдсмобил зави към паркинга и в същото време Мат се измъкна от шофьорската седалка с много по-нещастен вид отпреди.

— Оказах се прав. Наистина се е счупила кормилната щанга и няма да го оправят преди утре сутринта. — Застана до Нийли. — Мабел е паркирана в един гараж, който ми изглежда като окръжното автомобилно гробище. До него има яма за отпадъци и цялото място вони на мафиотска гробница.

— Не можем да прекараме нощта тук.

Той се отпусна в стола до нея.

— На пет мили оттук има хотел на „Холидей Ин“.

Приличаше на човек, който се нуждае от каквото и да е за пиене и тя подбутна полупразната си чаша с разводнена кола към него.

— Ще ти взема един хамбургер.

— Ако може с няколко бактерии, по възможност ешерихия коли, вътре.

— Сигурна съм, че ще си ги получиш.

Той се усмихна, после обгърна с устни сламката, която допреди малко тя беше използвала, и изсмука глътка кола. Нийли беше очаквала, че Мат ще отпие от ръба на чашата и за миг се загледа в него. Той върна чашата на масата. Нещо между тях се беше променило и усещането за това я правеше нервна и притеснена.

Никога не беше срещала мъж, който да излъчва толкова силна сексуална енергия. Виждаше го в очите му, в конструкцията на раменете му, в кройката на пръстите му. Чуваше го в гръмкия му глас. Сякаш беше успял да се изплъзне от каквото и да било женско влияние. Създаден беше да язди на кон, да стои зад руля на кораб, да строи пътища или да води военно подразделение.

Тя поклати глава, за да отпъди мислите си, и се запъти към прозорчето на заведението за бързо хранене. Не знаеше нищо за мъжете от типа на Мат Джорик и освен това нямаше и намерение нещо да научава.

Луси се върна точно когато Мат беше привършил с яденето. Видя как Бътън се е хванала за крака му и се опитва да се намести в скута му, после съзря и стария олдсмобил.

— Не можа ли да избереш нещо по-ново?

— Новите тъкмо ги бяха свършили.

Пътят към гаража Бътън прекара в опити да привлече вниманието на Мат, комбинирайки нечленоразделни звуци и писъци. Той упорито не й обръщаше внимание. Щом стигнаха до гаража, Нийли откри, че намиращата се в съседство яма за зариване на отпадъци^[2] наистина вонеше както го беше описал Мат. И изпита облекчение, когато натовариха всичко, което им трябваше, в колата и се отправиха към „Холидей Ин“. Администраторът изгледа неразбиращо Мат, когато му обясни, че иска възможно най-отдалечените две стаи в хотела. Нийли не възнамеряваше да остане сама в поемането на отговорността за двете момичета и веднага се намеси.

— Не му обръщайте внимание. Той постоянно се шегува.

Така се сдобиха със свързани с междинна врата две стаи.

Щом пусна раницата си на леглото, тя се опита да разбере какво беше различното от друг път. Всички хотели в света бяха искали да се представят по най-добрия възможен начин при посещение на президента или първата дама, а това означаваше винаги едно и също — пребоядисване и преобзавеждане на най-големия апартамент. Нийли си беше лягала с главоболие заради химическите изпарения от прясната боя повече пъти, отколкото можеше да преброи и запомни.

Видя, че Луси е застанала до прозореца, загледана в басейна долу.

— Защо не идеш да поплуваш?

Огледа пода, за да се увери, че няма нищо опасно, и внимателно сложи Бътън да седне.

— Нямам бански костюм.

— Избери нещо подходящо сред дрехите си. Като се върнеш, можеш да го изпереш.

— Ще видим.

Нийли изведнъж се усети, че Бътън е изчезнала, и се втурна към отворената врата, свързваща двете стаи, после спря, като видя Мат да стои от другата страна на огромното легло, с глава, скрита във фланелката, която тъкмо се готвеше да съблече.

Притежаваше точно онази мъжка гръд, която й се струваше най-привлекателна. С широки рамене и тънка талия. С неголяма окосмена повърхност в черен цвят. С добре очертани, но не обемни мускули. Остана дълго загледана в него, когато изведнъж усети, че и той я гледа.

Ъгълчетата на устните му се бяха извили нагоре.

— Хареса ли ти?

Тя се опита да открие приемливо извинение за това, че се беше загледала в него.

— Не беше ли обличал скоро тази фланелка? След като си взе душ?

— Измърси се, като се занимавах с Мабел. Какво те е грижа?

— Защото… всички изглежда нямаме достатъчно чисти дрехи.

— Можеш утре да отидеш в някоя пералня и да ги изпереш.

— Аз ли? — Тя никога през живота си не се беше занимавала с пране. — Това не влиза в задълженията, които ти сам ми изброи. Аз съм само бавачка. Забрави ли?

— Та!

Той примигна, после смръщи вежди, поглеждайки надолу към бебето, което здраво се беше уловило за дънките му.

— Твърде е малка, за да знае какво точно означава тази дума — каза Нийли. — Защо просто не я вземеш на ръце? Сигурна съм, че ако й отделиш дори малко внимание, ще бъде доволна и ще отиде да си поиграе.

— Забрави.

— Опитай по друг начин, Бътън. Мъжете не обичат очевидните намерения. Поне така съм чувала.

— А не можеш ли да се похвалиш с личен опит?

Тя измърмори нещо уклончиво, скръсти ръце на гърдите си, после се наведе, за да вдигне Бътън. Но бебето искаше Мат и когато Нийли се изправи с него на ръце, то се люшна към Мат и Нийли загуби равновесие.

— Ооо… Съжалявам.

Той машинално я подхвана и тя усети топлината на гърдите му. Беше прекарала години в потискане на сексуалния си порив, че то се беше автоматизирало до навик, но този физически контакт й подейства като шокова терапия, припомняйки й, че тя все така си оставаше жена.

Той не се отдръпна от нея. Вместо това по устните му пробяга усмивка и бавно повдигна крайчетата им, като се отрази и в очите му.

— Мислех, че не си привърженица на очевидните намерения.

Това покана ли беше? Никой досега не беше канил Корнелия Кейс. В колежа й се беше налагало тя да моли момчетата да излязат заедно, тъй като всички се бяха чувствали притеснени да поканят дъщерята на вицепрезидента. И твърде изплашени най-вече от всички онези агенти на Тайните служби, постоянно щъкащи наоколо, за да се решат да преспят с нея. Даже и така, тя беше сигурна, че би могла да си уреди няколко преспивания с момчета, но не го бе сторила.

От най-ранна възраст я бяха възпитавали, постоянно напомняйки й, че ако извърши някаква простъпка, това ще означава позор за баща й. Вероятно затова предпазливостта й до такава степен се беше вкоренила в характера й, че тя водеше живот на човек, страхуващ се и от сянката си, потискайки естественото си любопитство, вкуса си към приключения, сексуалността си, всъщност потискайки всичко онова, което би й помогнало да разбере що за човек е самата тя. Беше още девствена, когато се запозна с Денис.

За пръв път споменът за Денис не й причини болка. Може би времето беше си свършило работата като лечител или може би тя просто беше твърде смутена от мъжа до себе си.

Бебето отново се люшна. Мат се наклони към Нийли и я изгледа особено.

— Аз… аз ще я заведа долу, при басейна — избъбри тя.

Отговорът се отрони бавно от устата му:

— Може.

Бътън нададе рев, когато Нийли я изведе от стаята.

 

 

Прекара следващите два часа, приседнала край детския басейн, притеснявайки се през цялото време дали Бътън няма да се удави или да изгори от слънцето. След като обаче басейнът беше разположен на сянка и единственият път, когато бебето се беше намирало по-далеч от нея, беше Луси като го взе в басейна за възрастни, тя започна да съзнава, че страховете й са напразни. Сигурно притесненията й бяха нещо като защита, начин да се отклони от мислите си за Мат.

Може би свободата да не бъде себе си й се беше отразила по много повече и по-различни начини, отколкото тя си беше представяла предварително. Що за личност беше тази Нел Кели? В допълнение към така активното й либидо нея изглежда, не я беше грижа дали притеснява хората. Нийли се усмихна. Харесваше й всичко свързано с Нел, освен прехласването по тялото на Мат Джорик.

Каза си, че е неблагоразумно да мисли за секс. Може и да беше потисната, но все така си оставаше човешко същество, а Мат беше толкова различен от мъжете, които познаваше. Твърде агресивен във взаимоотношенията си с жените, ако трябваше да бъде точна. С цялата сила на твърдите си мускули и широката си челюст, на широките си ръце и грубички пръсти. Харесваше й как ухаеше на сапун, крем за бръснене и чиста кожа. Беше як и мускулест и тя харесваше едрите му зъби.

Зъбите му ли? О, боже, беше си загубила ума! Простена и отново насочи вниманието си към Бътън, като й помагаше да пълни пластмасовите чаши с вода и пречейки й в същото време да я пие.

На Луси по всяка вероятност й беше доскучало, защото реши да се качи горе и да погледа телевизия. Преди да си тръгне, нарече Нийли малоумна, защото не се е сетила, че Бътън е гладна и е време за шишето й, после извади детето от водата и го отнесе.

Нийли въздъхна и се излетна отново на шезлонга, решена да не мисли изобщо нито за Луси, нито за Бътън, нито за Мат Джорик, но това само я накара да започне пак да се притеснява — този път за пари. Работниците в стоманодобивната промишленост получаваха добри заплати, но това пътуване щеше да излезе на Мат доста скъпо. Дали щеше да се оправи и с ремонта на Мабел наравно с всички останали разходи? И дали тя наистина искаше да прекара останалата част от голямото си приключение само с два чифта шорти, няколко фланелки и две смени бельо?

Трябваше да се снабди с пари и Тери Акерман беше единственият човек, от когото можеше да ги поиска, без да се страхува, че ще я издаде. Отиде до близкия телефон и му се обади.

 

 

Специален агент на ФБР Антония Тони Делука изкара колата си от паркинга на стоянката за тежкотоварни камиони край Конелсбърг, Пенсилвания, където Джими Бригс беше откраднал чевито модел „Корсика“. Тя и партньорът й бяха разпитали работещите на стоянката и шофьорите, но никой нищо не беше видял. След няколко часа щяха да се върнат пак тук и да разговарят и с работещите от следващата смяна.

Тя погледна от седалката на правителствения таурус към новия си партньор и се запита как се беше случила в двойка с човек на име Джейсън. Специален агент от Тайните служби Джейсън Уилямс. Никой на възраст над трийсет години не се наричаше Джейсън. И може би точно това я беше подразнило най-много, защото Джейсън имаше още четири години, докато навърши трийсет, а тя ги беше прехвърлила преди повече от петнайсет години.

Когато Тони постъпваше на работа в Бюрото в края на седемдесетте години, в него работеха едва двеста жени агенти. След повече от двайсет години тя беше успяла да оцелее във всички битки между половете, изявявайки се като много по-твърда и много по-умна от всички, с които някога беше започнала. Беше смятала за свой дълг да расте в званията, докато най-накрая не беше си дала сметка, че най обича да работи като разследващ агент. Преди три години се беше върнала към тази дейност и сега нямаше по-щастлив човек от нея.

Миналата вечер получи заповед да се яви в представителството на Бюрото в Харисбърг — твърде малко, за да има собствена разследваща служба, и на оперативката сутринта тя и останалите явили се агенти научиха за изчезването на Корнелия Кейс. Колкото се беше почувствала загрижена какво се беше случило с първата дама на нацията, толкова се беше почувствала и развълнувана, че беше включена в елитния отряд агенти, сформиран, за да я открие. За неин лош късмет обаче й бяха дали нов партньор — и то такъв, който дори не беше от Бюрото. Макар да беше работила съвместно с агенти от Тайните служби, всички бяха калени ветерани, а не двайсет и шест годишни новаци с име Джейсън.

Той имаше онзи избръснат до синьо външен вид като всички белокожи агенти от Тайните служби. Беше с късо подстригана светлокестенява коса, симетрично разположени черти на лицето и нещо като малка пъпчица на брадичката. Как можаха да й дадат за партньор човек, който все още имаше пъпки?

Как можаха да й дадат партньор, който нямаше нужда да воюва с килограмите или да се притеснява за бръчки. Партньор без нито един бял косъм. Нямаше нужда да се поглежда в огледалото за обратно виждане, за да разбере колко много бели косми се бяха появили в нейната къса и черна коса. И все пак мургавата й кожа беше сравнително ненабръчкана и макар че самата тя беше по-закръглена, отколкото й се искаше, все още изглеждаше добре.

Засега с момчето не бяха разменили повече думи, отколкото им се беше налагало по служба, но Тони вече бе решила да проучи по-обстойно партньора си.

— Кажи ми нещо, момче. Чий задник трябваше да целуваш, за да ти даде тази служба?

— Ничий.

— Хайде бе, не ти вярвам.

Той сви рамене.

Беше от италиански произход и мразеше да я пращат на смяна с бозавите потомци на Европейския Север. Момчето беше един ранг по-долу от нея, по нейна преценка.

— Интересно. Значи просто се появи и те решиха да те зачислят в елитен отряд. Просто си късметлия, така ли? В Бюрото доста трябва да се потрудим за подобна служба.

Той се извърна към нея и се усмихна.

— Дадоха ми тази служба, защото съм много добър в работата си.

— Значи са ми дали жив отличник, при това и нахакан — изрече провлечено тя. — Е, не съм ли късметлийка днес?

Той се намръщи и тя разбра, че го е засегнала. Задоволството й се поизпари обаче, когато разбра, че смръщването не е заради обида, а в резултат на дълбоко замисляне.

— Колко силно го искаш? — попита я той.

— За какво ми говориш?

— Колко силно искаш ти точно да откриеш Аврора?

Аврора беше кодовото име на Тайните служби за Корнелия Кейс. Членовете на президентското семейство винаги имаха кодови имена, започващи с една и съща буква. Денис Кейс беше Ароу^[3].

Тя се забави известно време с отговора, за да може да помисли:

— Няма да имам нищо против да ми го запишат в досието.

— Не ми прозвуча като добър мотив. Нито беше много искрено. Чух да се говори, че точно ти си отличничка.

— Така ли? И какво още си чул?

— Че си арогантна, че трудно се работи с теб и че си от най-добрите разследващи агенти в Бюрото.

— Ти май много обичаш да си пъхаш носа, където не трябва. — Тя реши да се отбранява по най-добрия възможен начин, с нападение. — Просто не обичам да се провалям. И не обичам избръснати до синьо момченца, които си мислят, че като са поразследвали тук-таме, и са си свършили работата.

— Значи в нещо си приличаме.

— Съмнявам се. Ти едва започваш кариерата си и едва ли те е грижа дали ще намериш Аврора.

— Напротив, искам да я намеря. Като оставим настрана, че още ми е трудно дори да повярвам в изчезването на първата дама, аз съм си много амбициран.

— Така ли? И колко амбициран!?

— Толкова, че да осъзнавам как намирането на Аврора ще накара да ме забележат и директорът, и държавният секретар, и дори президентът.

Тя погледна към чистото му и откровено лице.

— Много хора са амбицирани, отличнико. Ето защо ще бъде още по-трудно.

Погледът му пробяга по прошарената й коса, после и по пълничкото й тяло.

— Мисля, че няма да имам проблеми с теб.

Беше й хвърлил ръкавицата на предизвикателството и тя се усмихна.

— Така ли? Е, ще видим това, момчето ми. Ще видим кой от нас знае най-добре как би могъл да открие първата дама.

 

 

И двете момичета бяха много уморени, затова Нийли поръча храна от румсървиса и се престори пред тях как изобщо не я интересува, че Мат не се е прибрал. Луси изгледа един филм, после задряма както се беше изтегнала с Бътън до нея. Нийли си взе душ, прикрепи омразната възглавница на кръста си и си облече нощницата.

На излизане от банята се стресна, като видя Мат застанал в рамката на вратата, свързваща стаите. Беше бос, а фланелката му се ветрееше над дънковите къси панталони, които си беше облякъл още веднага след като се бяха настанили. Тялото му изглеждаше дори по-грамадно като силует заради светлината, струяща отзад, и въпреки присъствието на двете спящи момичета, Нийли се почувства сякаш бяха сами.

Обърна се към него с мек, неангажиращ тон:

— Значи реши все пак да не ни напускаш?

— Искам да говоря с теб.

Плътният му и рязък тон я обезпокои.

— Уморена съм. Нека да поговорим утре.

— Ще говорим сега. — И той посочи с глава към стаята си. Помисли си дали да не му откаже, но нещо в изражението му й подсказа, че би било чиста загуба на сили и време. Мат затвори вратата, след като влязоха в стаята му, и я погледна със смразяващ поглед. — Не обичам да ме лъжат.

Макар да не я беше докоснал дори с пръст, тя се озова притисната с гръб до стената.

— Какво си…

Нийли се лиши от дар слово, когато Мат улови крайчеца на нощницата й и я вдигна нагоре. Тя опита да се отскубне, но той изви ръката й.

— Престани!

Той сведе поглед надолу и видя както закрепената на кръста й възглавница, така и лилавите бикини под нея.

Тя непрестанно се опитваше да го отблъсне, но нищо не се получаваше.

— Пусни ме.

Вече беше видял, каквото му беше нужно, и бавно отпусна хватката си.

Нощницата се плъзна обратно и прикри краката й. Нийли опита да се шмугне край него, но едрото му тяло не я пропусна.

Погледът му като че щеше да я прогори.

— Нищо от това, което ми каза, не е истина.

Беше разбрал, че бременността й е фалшива, но дали знаеше и коя е? Опита да потисне паниката, която усещаше да я обзема.

— Аз… казах ти, че няма да изложа на опасност нито момичетата, нито теб. Само това има значение.

— Не и що се отнася до мен.

— Нека сутринта да поговорим за това.

— Никъде няма да ходиш — изръмжа той, улови я за рамото и я натисна да седне на стола.

В целия й досегашен живот никой не се беше отнасял грубо с нея и тя беше до такава степен изумена, че изрече, без да мисли:

— С нищо не съм предизвикала подобно отношение.

Той отпусна ръце върху облегалките на стола и тя по този начин се озова като в клетка. А като се вгледа в леденосивите му очи, се почувства като че някой прокара ледена ръка по гръбнака й. Държеше се така грубиянски, а тя дори не проумяваше защо.

— Играта свърши, принцесо. Да започнем с истинското ти име.

Името? Той не знаеше всъщност коя е тя! Пое си дъх.

— Не ме наричай така — промълви тихо. — Кели е истинската ми фамилия. По баща. — Цял живот й се беше налагало бързо да съобразява какво да отговори и сега това й помагаше да си изгради нова легенда. — Няма нужда да знаеш и фамилията на мъжа ми.

— Ти си омъжена?

— Аз съм… разведена, но бившият ми съпруг не иска да го приеме. Семейството му е много влиятелно, много са богати. Аз… имам нужда от малко време, за да… — Какво? Потърси отговор, но главата й беше като изпразнена. Затова го изгледа надменно и додаде: — Личният ми живот не те засяга.

— Ти направи така, че да ме засяга.

Той се изправи и я освободи от клетката й, но тя не се помръдна от мястото си. А се концентрира изцяло в опита си да звучи правдоподобно:

— Много е сложно. Налагаше се да изчезна за известно време, това е всичко. Със сигурност щяха да изпратят детективи да ме следят, затова реших да се дегизирам като бременна жена, за да ги заблудя. — Не биваше повече да му позволява така да я притиска, затова вдигна очи и го загледа решително. — Моля те не стой като небостъргач пред мен. Това ме притеснява.

— Добре.

Мат не помръдна и тя осъзна, загледана в едрите му присвити устни, до каква степен вече харесваше усмивката му. Не я пускаше често в ход, но когато го стореше, краката й се подкосяваха.

Познаваше системата за точкуване при успех на военните и знаеше каква е стойността на ответния удар.

— Да не смяташ да ме малтретираш? За нещо, което поначало няма нищо общо с теб. Това си беше чисто физическо насилие!

— Никакво физическо насилие не беше! — отвърна й, изгледа я навъсено, но отстъпи малко назад.

— Защо просто не ме попита дали наистина съм бременна? Всъщност как разбра?

— Ти политна към мен, помниш ли? Веднага щом дойдохме тук, беше с Демончето. Коремът на една бременна жена не е мек като възглавница.

— О! — Спомни си колко особено я беше изгледал. Тогава си беше помислила, че това е неговата реакция на сексуалното привличане, която беше усетила помежду им, но по всичко изглеждаше, че усещането е само нейно. Тя се изправи. — Поведението ти е непростително и дебелашко!

— Дебелашко? Ама че речник имаш, принцесо. Сега какво следва? Отрежете му главата, така ли? — Той отпусна цялата си тежест върху дланта си, подпряна на стената, на около фут от нея. — Ако не си обърнала внимание, ти се намираш сама в една и съща хотелска стая с мъж, когото почти не познаваш.

В думите му имаше неприкрита заплаха, но тя не се почувства изплашена. Мат може и да беше упорит и своенравен. Може и да не притежаваше изтънченост и със сигурност нямаше нищо женствено у себе си, но тя не би могла да си представи, че той би я наранил физически.

Тя го доближи и го погледна право в очите.

— Откажи се. Ти се нуждаеш от мен много повече, отколкото аз от теб. — Не беше истина, но той нямаше как да го знае. — От сега нататък не бих искала да ми задаваш повече въпроси за миналото ми. Не съм замесена в нищо нелегално и както вече ти казах, моят личен живот изобщо не те засяга. И ще трябва да приемеш нещата такива, каквито са.

— Или какво? Ще ми отнемеш всички замъци, така ли?

— Ще накарам да те оженят за най-грозната жена в кралството.

Надявала се беше да го накара да се усмихне, но видът му остана мрачен като на дресирана мечка.

— Махни проклетата възглавница. Изглеждаш глупаво.

— Сега спокойно можеш да започнеш да се тупаш по гърдите и после за награда да изядеш банан.

О, боже, играеше си с огъня и изобщо не я беше грижа какво ще стане.

Той запази спокойствие.

— Какво каза?

— Хммм… Нищо. Обикновен синдром на Турет. Идва и отминава.

На устните му се появи нещо, прилично на усмивка.

— Не се плашиш лесно, нали?

— Е… а ти понякога с поведението си приличаш на орангутан.

— Противно на твоя бивш съпруг и богаташки син, тръгнал да те търси с армия от детективи, така ли?

— Положителното у него е, че… мрази бананите.

— Всичко това е измислица. От начало до край. И няма никакъв бивш съпруг.

Тя вдигна брадичка.

— И как тогава съм забременяла? Отговори ми, мъдрецо.

Едно ъгълче на устните му лекичко се привдигна и той поклати глава.

— Добре. Предавам се. Ще играем по твоите правила за малко.

— Благодаря ти.

— Освен за едно нещо… искам да знам истината дали още си омъжена или не.

Този път й се стори трудно да го погледне право в очите.

— Не. Заклевам ти се. Не съм омъжена.

Той кимна и тя разбра по изражението на лицето му, че й е повярвал.

— Добре. Но повече не искам да виждам проклетата възглавница около кръста ти. Говоря ти сериозно. Да пътуваш с мен и децата на Санди — това е единственият камуфлаж, на който от сега нататък ще можеш да разчиташ. Разбрахме ли се?

Нийли си даде сметка, че няма да може да се пребори с него по този въпрос. Дали обаче присъствието на двете деца щеше да й помогне успешно да прикрие самоличността си?

— Как да го обясня на Луси?

— Кажи й, че си родила през нощта, после си продала бебето на семейство цигани, защото ти напомняло за нея.

— Няма да й кажа.

— Тогава й кажи истината. Ще я понесе.

Нийли сви рамене — е, поне можеше да украси историята си както си иска.

Помежду им настъпи мълчание. Чу да се захлопва врата от отсрещната страна на коридора, после шум от придвижване на количката на румсървиса и изведнъж се почувства неловко.

Той се усмихна.

— Е, сега поне не се чувствам като перверзник.

— Какво точно имаш предвид?

— Че съм се почувствал прелъстен от една бременна жена.

Тя усети кожата си да настръхва.

— Така ли?

— Не се преструвай на изненадана.

— Мъжете обикновено… не са се чувствали прелъстени от мен. — Много мъже я харесваха и много повече се чувстваха подмамени от властта й. Но не се бяха чувствали привлечени сексуално от нея. Тя притежаваше прекалено голяма власт. Нейното положение, нейното достойнство съвсем я бяха лишили от сексуалност. — Наистина ли съм те прелъстила?

— Не го ли казах точно така?

— Да, но…

— Искаш да ти го демонстрирам ли?

Дрезгавата нотка в гласа му й подейства като ласка.

— Аз… О, не… Не смятам, че…

Той й се усмихна и се доближи до нея. Дънките му допряха нощницата й и когато вдигна глава, за да го погледне, тя изпита непознатото усещане за крехкост. И едно непознато чувство — че е жена.

Големите му ръце я прихванаха за кръста и я привлякоха към тялото му. Леко й се усмихна, като че знаеше някаква неизвестна за нея тайна. Усети както че той се готви да я целуне, така и че ще му позволи да го стори.

Дали щеше да си спомни как се целува? Разбира се, че целуването е едно от онези неща, които човек не би забравил — като язденето, като…

Устните им се срещнаха. Клепачите й се притвориха и Нийли усети сякаш се топи в прегръдката му. После спря да мисли и се отдаде напълно на усещанията си.

Големите му ръце се раздвижиха по гърба й, по хълбоците й. Устните му се разтвориха. Поискаха нещо повече. Тя имаше усещането, че потъва.

И после паниката изтри всичко. Паника, защото Мат въобще не подозираше, че целува една национална институция. Не разбираше, че целува същество, което много добре знаеше какво е да си първа дама… и почти нищо за това, какво е да си жена.