Сюзън Елизабет Филипс
Първата дама (23)

24.

Нийли се залови за работа в спалнята си, въоръжена с бележник-органайзера и лаптопа си, като направи дълга пауза, единствено за да почете на Бътън в леглото приказки преди сън, когато Тина я качи горе. Докато се връщаше в стаята си, чу Мат долу да разговаря с Луси. Заради явното му старание да говори тихо й се прииска да може да ги чуе. Но вместо да направи опит, тя предпочете да се прибере в стаята си, да си пусне Шопен и да увеличи силата на звука.

Луси се качи горе час по-късно. Очите й блестяха от вълнение, но вероятно се беше досетила, че на Нийли едва ли ще й е приятно да слуша излияния колко щастлива е била заради присъствието на Мат, затова само я прегърна, пожела й лека нощ и изчезна.

Сега, когато Мат си беше заминал, Нийли се почувства още по-потисната. Облече си любимата трикотажна пижама в бебешко синьо с пухкави бели облачета и аромат на омекотител. Опита да поработи, но любовната й мъка се оказа по-силна. Вече беше станало почти единайсет часа, а тя не беше яла от сутринта. Отмести лаптопа си настрана и тихо запристъпва с боси крака по стълбите надолу.

Тина беше изгасила светлината над печката, преди да излезе, Тамара и Андре също си бяха легнали. Нийли отиде в кухненския килер и се наведе, за да си вземе кутия с мюсли от открития рафт. В този момент почувства как една ръка затулва устата й.

Очите й се разшириха от ужас. Сърцето й заби учестено.

Мускулеста ръка я прихвана през кръста и я привлече към една много позната гръд.

— Представи си, че съм обществен враг — прошепна й той — и току-що съм те отвлякъл.

Едва когато усети, че Мат я повлече към задната врата, Нийли разбра, че той изобщо не се шегува.

Изобщо не реагира, когато тя го срита по кокалчетата на прасеца. Защо не си беше обула обувки с високи токчета, преди да слезе долу?

Той някак успя да отвори задната врата, без нито за миг да я пуска. Усещаше топлия му дъх върху бузата си.

— Единственият начин да говоря с теб е да те измъкна от тази къща и точно това правя в момента. Може да крещиш, разбира се, но знай, че приятелите ти от Тайните служби веднага ще дотърчат, а те първо стрелят и после питат. Затова реши, много ли искаш да ме видиш мъртъв?

Нямаше представа колко много!

Понечи да го ухапе по ръката, но не можа да се накара да впие зъби в нея.

— Много добре, скъпа моя. Можеш да се бориш с мен, колкото си искаш. Но, моля те, не вдигай шум, защото ония приятели те пазят на сериозно.

Единият й крак заора в нападалите листа, докато той наполовина я носеше, наполовина влачеше през верандата, после през тревата, без нито за миг да отпуска ръката, с която затулваше устата й. Беше силен като вол, а тя в същото време беше извън себе си от чувство на безсилие. Сигурно би могла да произведе някакъв шум и така, но дори не се опита да го стори. Макар много да й се искаше той да умре точно от насилствена смърт с много кръв наоколо, сама щеше да свърши цялата работа. Дори я беше страх да го ритне, за да не би да го принуди по този начин неволно да извика. О, как беше възможно да се случи подобно нещо! Що за побеснял, презрян и покварен беше той!

Тя започна да се гърчи в ръцете му, борейки се с всички сили, но без да издава нито звук. След което изведнъж видя познатите жълти очертания. Мабел! Водеше я в Мабел! Това беше добър знак. Дори чудесен! Не би могъл да влезе вътре, защото самата тя беше заключила караваната и отнесла ключовете…

Той отключи вратата.

Луси! Това чудовищно създание, тази сватовница! Тя знаеше къде Нийли държи ключовете за караваната и му ги беше дала.

Той я издърпа нагоре по стълбата сред мириса на мухъл и спарен въздух, после я повлече към задната част, отвори вратата на банята и я бутна вътре.

Тя отвори уста, за да го засипе с проклятия:

— Аз имам намерение да…

— После — заяви й той и й затвори вратата в лицето.

Тя се хвърли към бравата, но той явно беше подпъхнал нещо от другата й страна, защото не успя да я задвижи. След малко чу припалването на двигателя.

Нийли едва не се разсмя. Изобщо не беше толкова хитър, за какъвто се смяташе. Да не си мислеше, че може просто ей така ще премине през оборудваната с електроника порта? По всяка вероятност дори и не подозираше, че само специално обучен човек като гардовете, които я охраняваха, би могъл да я отвори без помощта на дистанционно управление…

Тя се отпусна и подпря на вратата на душкабината. Разбира се, че се беше сдобил с едно от дистанционните управления. Предателката тийнейджърка играеше в негова полза, защото винаги беше искала да има истинско семейство. За Луси би било детска игра да го открадне от гарда, който я караше на училище.

Почувства се длъжна да удари по страничната стена, макар предварително да знаеше, че опитът й е обречен на неуспех в момента, когато усети, че уинибагото потегля. Към камерата, наблюдаваща портата, имаше включен и микрофон, но едва ли някой би чул ударите й сред грохота на двигателя на Мабел. Въпреки това тя продължаваше да удря, за да знае Мат, че няма да му се даде без бой.

Караваната спря за миг и тя си представи как Мат се взира в окото на камерата с невинен израз на лицето. И изведнъж прозря точно какво може да им е казала Луси. Мама разреши на Мат да вземе уинибагото за няколко дни.

Заудря по-силно по стената, но щом си даде сметка, че вече излизат навън, се отказа. Отпусна се тежко върху тоалетната чиния. Краката й бяха ледени, а маншетите на пижамата — мокри. Защо не се беше влюбила в някой обикновен човек? Някой добър човек от средите на Айви лийг, който ухажваше жените, канейки ги на романтични вечери на лунна светлина, вместо да ги отвлича на лунна светлина. Някой добър човек от средите на Айви лийг, който би я обичал заради самата нея, а не заради обкръжението й. Реши да се концентрира върху гнева си, за да е готова да го посрещне както подобава, когато отвори вратата.

Мидълбърг беше живописен район с множество конни ферми, принадлежащи на известни личности, и огромни имения. Мат нямаше да има проблем да си избере уединено място където и да било, за да кръстоса оръжие с нея, и тя изобщо не беше изненадана, когато усети, че той напуска асфалтираното шосе и завива по черен път. Който постепенно ставаше все по-неравен. Улови се за ръба на мивката, когато Мабел започна силно да се клатушка, докато най-накрая не реши да спре.

Тя присви устни в строга гримаса, изопна рамене и зачака вратата да се отвори. Не се наложи да чака дълго.

Тя скочи.

— Ако смяташ…

Той обгърна раменете й и залепи страстна целувка на устните й, а после я дръпна извън банята.

— Преди да продължиш, искам да ти кажа, че съжалявам за много неща, но не и за тази своя постъпка. Как бих могъл обаче да говоря с теб, като знам, че с едно щракване на пръстите би могла да извикаш придворните си пазачи, за да ме изхвърлят?

— Би могъл…

Мат я тласна леко и тя седна на кушетката, после коленичи пред нея.

— Би ми се искало обстановката да е по-романтична, но така или иначе започнахме в Мабел, затова, предполагам, е най-добре да си изясним нещата пак тук. — Улови ледените й крака в шепи. — Имам да ти казвам много неща и искам да ме чуеш. Съгласна ли си?

Тя си даде сметка, че той изглежда повече разстроен, отколкото като победител. Топлината от ръцете му вече беше започнала да прониква в нея.

— Нямам голям избор, нали?

— Не, нямаш. — Той леко започна да масажира краката й с палците си. — Обичам те, Нийли Кейс. Обичам те от дъното на душата си. — Пое си дълбоко дъх. — Не просто от цялото си сърце, разбираш ли? Обичам те от цялата си душа.

Пръстите на краката й леко помръднаха в шепите му.

— Имам ужасното усещане, че не отвръщаш на чувствата ми, но това не променя моите чувства към теб, нито ги прави по-слаби. Дори и да ме изхвърлиш завинаги от живота си, искам да знаеш, че ти винаги ще бъдеш моята по-добра половина.

Гласът му премина в шепот, така натежал от чувства — тя имаше чувството, че може да го пипне.

— Ти си въздухът, който дишам, храната, която ям, водата, която пия. Ти си моят подслон и моето бягство, ти си моята енергия и вдъхновение, моята амбиция, моят ентусиазъм. Ти си моят покой.

Тя се усети лека като перце под този порой от поезия.

— Само като те погледна, имам чувството, че ме е огряло слънце. Преди да те познавах, все едно не бях жив. Мислех, че знам какво искам, но всъщност изобщо не съм знаел. Ти влезе в живота ми и го промени завинаги. Обичам те, възхищавам ти се, желая те, обожавам те!

Тя се почувства като в прегръдка — в прегръдката на тези любовни сонети, на тази рапсодия на привързаността. Този нецеремонящ се с никого мъж, който така силно се беше опитвал да се раздели с всичко женско в своя живот, беше всъщност мечтата на всяка жена.

— Ти ме накара да прогледна на света по абсолютно нов начин. Теб първа поздравявам, когато се събудя сутрин. Теб си представям вечер, преди да заспя.

Той плъзна ръце изпод краката й и я улови за ръцете.

— Понякога през деня си мечтая за това, просто да държа ръката ти. Само това. Да те държа за ръка. И си представям как ще преминем през живота двамата с теб. Хванати ръка за ръка. Дори си представям, че бихме могли и да спорим така. Хванати ръка за ръка. Или просто така да седим на дивана заедно. Или…

В гласа му се появиха твърди нотки, докато се опитваше да обясни и защити точно тази своя представа.

— Съзнавам, че това, което говоря и правя, е малко старомодно, но не ме е грижа — виждам и два люлеещи се стола. — Той присви очи, само за да й покаже, че не е такъв еснаф, какъвто може би изглеждаше в този момент. — Виждам това. Наистина го виждам — голяма веранда пред къщата и два люлеещи се стола един до друг и нас двамата в тях, побелели и със сбръчкани лица. — Твърдите нотки отстъпиха място на по-нежни. — Децата са си отишли, вече пораснали, и на мен ми се иска да целуна всяка бръчица по лицето ти, а после просто да поседим и да се полюлеем.

Зави й се свят. А сърцето й буквално запя. А той в същото време лекичко галеше с палец дланта й.

— Дори не мога да изразя колко обичам да се любя с теб. Знаеш ли, че издаваш най-изумителните звуци, докато се любим? И знаеш ли, че ме държиш в прегръдките си като че съм единственото, което имаш, и това ме кара да се чувствам като Бог.

Той я погали по бузата и после я погледна право в очите.

— Обичам да съм в теб, да докосвам лицето ти и да те гледам с широко отворени очи, за да се уверя, че наистина си ти.

Тя потрепери.

— И след като свършим, да чувствам как ме побиват тръпки само при мисълта за деня, когато отново ще съм в теб. Когато ще скрия сапуна и спра водата, за да може… по-дълго да остана в теб… да съм част от теб.

Кожата й пламна. Той погали с палец долната й устна, дрезгавият му глас излъчваше съблазън.

— После си представям как вървиш, разговаряш с хората и вършиш всичко, свързано с работата си, но само ние двамата знаем, че аз продължавам да съм част от теб.

Тя усети как като че цялата изгаря в пламъци.

— Най-накрая проумях какво представлява цялата тази невероятна красота двама души да станат едно цяло, защото именно това искам да бъдем двамата с теб.

В очите му блеснаха сълзи. И в нейните очи избиха сълзи и потекоха по бузите й.

Гласът му ставаше все по-плътен и пламенен:

— Никога няма да намериш мъж, който да те обича така, както аз те обичам, да те защитава по-добре от мен — дори от теб самата — и който винаги ще бъде до теб, докато станеш такава, каквато искаш да бъдеш.

Хлип разтърси гърдите й.

— Изобщо не се притеснявам, че ще се наложи да живея с цялото това наследство, което носиш със себе си, обвито в американското знаме. Всъщност обичам те точно защото то те е направило това, което си — най-добрата жена, която някога съм познавал, и единствената жена, която някога ще обичам.

Той спря да говори и остана загледан в нея. Думите бяха отстъпили място на емоциите.

Тя докосна лицето му с възглавничките на пръстите си, оставяйки влажни следи по красивите му високи скули, в същото време попивайки докрай истинността на всяка негова дума. Да. Точно за това си беше мечтала цял живот, но не беше вярвала, че най-накрая мечтата й се е сбъднала.

Когато си възвърна дар слово, не можа да се сети за нищо друго, освен да изрече:

— Можеш ли отново да ми кажеш същите думи?

Той се разсмя дрезгаво, привлече я в прегръдките си и я люби точно както си беше представял, че го прави.