Осма глава
Звучеше като хубава идея навремето
Хайде да вземем да основем една империя, а, какво ще кажете?! Абе, тези приказки за завоевания са голяма смехория, я по-добре ми подай виното! Олеле, варвари пред портите! Ето ги, идват!
Независимо дали сме императори или шутове, ако достатъчно дълго си поиграем с някоя идея, като нищо можем да се озовем в онази яма, където падат всички наши хитри ходове.
* * *
Едно нюйоркско сдружение за борба против наркотиците решило да раздаде на учениците моливи, върху които било изписано поучителното послание: „Прекалено съм готин, за да си играя с наркотици.“
Навремето тази идея им се сторила много добра, обаче нещата започнали да се влошават, когато моливите на учениците изтъпявали и те се принудили да ги острят. Всяко острене намалявало молива и така върху него постепенно останало да се чете, първо: „Готин, за да си играя с наркотици“, а после: „Да си играя с наркотици.“
* * *
Когато през 1981 г. филмовата звезда Уорън Бийти се наел да режисира филма „Червените“, той решил, че е полезно да запознае статистите с историческите подробности около историята за американския писател, вдигнал се в защита правата на работниците.
След като режисьорът обяснил тези подробности, лекцията му се оказала толкова успешна и статистите проумели истината толкова добре, че решили да се вдигнат на стачка, за да принудят Бийти да им плаща по-големи надници.
* * *
През 1985-та, в чест на първата годишнина без никакви удавяния в градските басейни двеста спасители от Ню Орлинс решили да организират голям купон. По време на купона обаче един от гостите взел, че се удавил.
* * *
Търсейки средство, с което да облекчи твърде неприятните болки, англичанин взел тубичка с крем против хемороиди. Но, о, ужас! Объркал тубичките! Това се оказала тубичката със свръхмощно лепило — и без време нещастникът си залепил задника.
* * *
Когато не се намирал в затвора за дългове, изобретателят Чарлз Гудиър живеел в нищета, защото нито едно от изобретенията му не проработвало. Той бил човек непрестанно вдъхновяван от многообещаващи идеи, които задължително се проваляли.
Провалите, дълговете, съмненията, сърбежът на ръцете непрестанно да човъркат нещо и необходимостта да спре човъркането и да си намери свястна работа — това били постоянните и взаимноотричащи се спътници на великия изобретател.
Накрая Гудиър бил принуден да обещае на съпругата си, че ще прекрати неудачните си експерименти в нейната кухня и ще си намери постоянна работа, с която поне да плаща сметките.
Къде ти! Човекът бил просто изобретател! Обаче веднага усетил, че се задава буря, когато един ден, докато си човъркал пак нещо в кухнята, чул, че жена му се прибира от работа по-рано от обичайното. А той, вместо да си търси работа, продължавал с опитите си да вулканизира гуми.
В стремежа си да избегне скандала, Гудиър бързо метнал продукта на своите експерименти във фурната. Печката била все още топла и ето как от лудите опити на изобретателя най-сетне се родило нещо успешно — той съумял да открие процеса за създаването на топлоустойчива гума.
Ето ви пример за тъп ход, превръщащ се в добра идея. Ала въпреки важността на своето изобретение, Чарлз Гудиър си умрял все така като пълен бедняк.
Колкото и да е странно — а може би не — Гудиър не е единственият учен, дължащ откритието си на своята страховита съпруга.
Немският изобретател Кристиан Шьонбайн открил бездимния барут, когато случайно разсипал резултатите от един свой експеримент на пода в кухнята. Изпълнен със страх, че съпругата му скоро ще влезе и ще открие какво прави мъжът й, той забърсал прахообразното химическо вещество с домакинската престилка на жена си, след което я оставил пред огъня, за да изсъхне.
Престилката експлодирала поради целулозната нитрация и по този начин Шьонбайн имал възможността да предложи на пазара едно ново откритие.
* * *
Откривателят на империята за дъвки „Ригли“ не си падал особено по дъвченето на дъвки. Уилям Ригли-младши се опитвал да изкара прехраната си чрез бизнес с бакпулвер. За да повиши продажбите на бакпулвер, той раздавал дъвки на всеки, който си купел достатъчно от основния му продукт. А на купувачите изобщо не им пукало за неговия бакпулвер — те обожавали дъвките му.
Ригли обаче бил бизнесмен, който не пропускал добра търговска идея, когато я забележел — дълбоко разочарован, той изоставил бизнеса с бакпулвер и се заел с бизнеса с дъвки.
По-късно наследниците му пропилели невъобразима част от неговото състояние, за да купят бейзболния отбор „Чикаго Къбс“ — и едва тогава семейство Ригли разбрало какво означава истинско огромно разочарование.
* * *
Грешката на един може да се превърне в триумфа на друг.
Роналд Рейгън пробил в Холивуд, когато бил нает да замести актьора Рос Александър, самоубил се на двадесет и девет годишна възраст.
По-късно Рейгън отказал ролята на Рик във филма „Казабланка“. Ако тогава Рейгън е бил достатъчно умен, за да приеме тази роля, „Казабланка“ вече щеше да бъде забравен. А Боги щеше да стане президент.
* * *
Понякога глупостта се отплаща.
През 1970-те една жена от Сан Франциско направила неуспешен опит за самоубийство. Оставена в болницата за наблюдение, тя се качила на леглото, отворила прозореца и скочила.
И този неин опит се оказал неуспешен. После жената подала съдебен иск срещу болницата и спечелила солидна неустойка, защото не я били поставили в стая, от която да не може да скочи.
* * *
В Литъл Рок, щата Арканзас, една жена искала да вземе шофьорска книжка като всички други. За разлика от всички останали обаче тя се проваляла на писмения изпит 103 пъти подред — макар че в САЩ е позволено да продължиш да си четеш книжката с въпросите точно до мига, в който започне изпита. На 104-я опит най-сетне го взела.
* * *
Пиер Отшелника — свят мъж от Франция, през единадесети век организирал селски кръстоносен поход и повел селяните да търсят спасение в Йерусалим. Отшелникът може и да е бил малко смахнат, но събрал огромна група последователи, защото спасението, изглежда, било за предпочитане пред мизерния и непосилен живот на селянина през мрачната епоха на средновековието.
Селяните се заели да грабят и плячкосват всички села, през които минали на път към морето, и така и не успели да стигнат до Светите земи, където вероятно щели да бъдат обезглавени от сарацините. Вместо това били обезглавени от френската армия, на която изобщо не й допаднала идеята за селяни, маршируващи било към своето спасение, било закъдето и да било другаде.
* * *
Когато през седемнадесети век менуетът бил приет като танц във френското общество, целта му е била да демонстрира грацията на висшите класи.
Френските учители по танци усъвършенствали някогашния народен танц и го направили до такава степен изискан, че за доброто му изпълнение започнали да се пишат дебели книги. В една такава се съдържала пространна глава, посветена на правилния начин, по който трябва да се върти китката, а шестдесет страници проучвали детайлите на мъжкия поклон.
* * *
Подобно на всички будистки ордени по целия свят и орденът „Чоги“ от Южна Корея практикува медитацията и разбирателството — винаги, с изключение на случаите, когато ордените трябва да се разберат помежду си.
Враждуващи фракции на иначе миролюбиви монаси се бият векове наред за контрол над територии — тези битки често прерастват в юмручен бой. През 1999 г. напрежението в една такава будистка битка ескалирало до такава степен, че монасите медитативно започнали да се налагат с метални тръби, камъни и бутилки.
* * *
Прочутата танцьорка Айсидора Дънкан направила на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу предложение, което на времето изглеждало съвсем разумно — да си направят бебе. „Представи си — добавила тя, — какво чудо ще се получи от моето тяло и твоя мозък!“
Шоу отказал на Айсидора Дънкан с железния довод: „Ами ако има моето тяло и твоя мозък?!“
* * *
Руският учен Мля Мечников се опитал да се самоубие със свръхдоза морфин през 1873 г., но оцелял. Седем години по-късно се опитал да се самоубие, като си инжектирал смъртоносни бактерии. Пак оцелял.
Последвалите му проучвания в областта на бактериологията донесли на Мечников Нобеловата награда за 1908 г.
* * *
На петгодишна възраст Уилям Сидис вече знаел перфектно латински и старогръцки. На единадесет измислил нов метод за обработка на алгоритмите. На същата възраст станал студент в Харвард, а висшето си образование завършил на шестнадесет.
Останалата част от живота си Уилям Сидис прекарал като мияч на чинии и чиновник, сдобивайки се с една от най-големите колекции на трамвайни билетчета в целия свят.
