Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (2)

Първа глава
Глупави игрички със съдбата

Съдбата дебне интелектуалните хрумвания и коварно ги причаква иззад ъгъла. И все пак има и мигове, когато човек може просто да я яхне и да се понесе по гребена на успеха.

А може би не. Преценете.

* * *

През 1990 г. в Центъра за контрол на отровите към Университета на Аризона лекували пациент, който бил ухапан по езика от гърмяща змия, докато я целувал.

* * *

Един фермер от Венецуела скътал трудно заработеното семейно имане — около 1600 долара — в плетена кошница. Ала през 1971 г. изгубил всичко, когато неговият любим козел намерил кошницата и изял както нея, така и съдържанието й.

Фермерът му върнал тъпкано, като го изял. Оттогава насам не се е родил козел, чието месо да има такъв божествен вкус, че да се равнява на 1600 долара.

* * *

Пристрастеният към наркотиците комик Лени Брус се правел на шут в хотелската си стая, репетирайки трудностите, пред които би бил изправен еврейският Супермен, ала внезапно излетял през прозореца на петия етаж и завършил със счупена ръка и натъртен гръб.

* * *

Ако си падате по хазарта, вероятно ви е известно колко рядко се случва на човек непрекъснато да му върви. Именно подобен невероятен късмет обаче връхлетял един моряк във Вегас през 1950 г. по време на игра на зарове. От двадесет и седем последователни хвърляния той спечелил двадесет и седем пъти.

Човекът е можел да спечели минимум 268 милиона долара само от тази игра (като залага всичко, спечелено до момента). От друга страна обаче е вярно, че не са много хората, които ще заложат чак толкова много. Както и да е. Безспорно е, че каквато и разумна система да бе избрал, той щеше да си тръгне със значителна сума пари.

Обаче със скапаните си залози този тъпанар, морякът, изпуснал шанс, предоставящ се веднъж в живота на човек — излязъл победоносно от казиното със — 750 долара!

* * *

Не по-малко трудно е да улучиш победителите и при конните състезания. Тогава неизменно се намесва глупостта и ни кара да си сърбаме попарата — изчислено е, че всяка година се губят около един милион долара от хора, които бързат да си хвърлят билетите, оказали се по-късно печеливши.

* * *

Един японски политик, изоставащ драстично в предизборната надпревара, измислил стратегия, за която не му трябвали нито мениджър на кампанията, нито медиен съветник, нито фокусна група — симулирал опит за покушение срещу себе си, за да получи симпатиите на гласоподавателите.

За да направи покушението още по-убедително, политикът се наръгал и с нож в крака. Обаче разкъсал артерия и кръвта му изтекла, преди да успее да изнесе финалната си предизборна реч.

* * *

Понякога съдбата ни сграбчва за ревера и ни изкрещява в лицето: „Ето ти мечтаната златна възможност! Възползвай се максимално от нея!“ А ние отговаряме: „Точно сега е невъзможно да сгафя!“

През 1920 г. Републиканската партия предоставила на Хайръм Джонсън шанса да се кандидатира за вицепрезидент на борещия се за президентското кресло сенатор Нокс от Пенсилвания. Ала на Джонсън вицепрезидентският пост не му стигал — той искал да бъде президент! Нямал намерение да свири втора цигулка, макар добре запознати да му шепнели, че Нокс надали ще изкара целия си мандат, защото страдал от болно сърце.

Съдбата била благосклонна — втори път предоставила на Джонсън шанс за успех. Той бил поканен още веднъж да заеме вицепрезидентския пост — този път заедно с човека, който изпреварил Нокс при номинациите на партията — Уорън Хардинг. Обаче Джонсън отказал за втори път, като изтъкнал, че иска всичко или нищо.

И Нокс, и Хардинг, който бил избран за президент, починали след броени години. Така че, ако Джонсън се бе съгласил да се кандидатира за вицепрезидент на когото и да било от двамата, щеше да седне в президентското кресло, за което си мечтаел толкова много.

Вместо него това място било заето от Калвин Кулидж. Той заел мястото на Хайръм Джонсън и в Белия дом, и в историята, защото знаел как да отговори, когато съдбата го призове.

* * *

През 1999 г. двама тийнейджъри от Милуоки решили да поиграят със семейните си пистолети на играта „Кой е по-бърз“. Преди да започнат, те проверили старателно цевите, за да се уверят, че вътре няма патрони. Обаче на никого не хрумнало да провери какво е положението и в пълнителите.

Насочили пистолетите. Стреляли. Едно от момчетата загинало, простреляно в главата. Другото получило куршум във врата, който разкъсал гръбначния му стълб и го оставил инвалид за цял живот. След парализирането му тийнейджърът бил обвинен в убийство.

* * *

През 1989 г. едно момче починало по време на сърфиране върху асансьор — возело се върху асансьора на огромен небостъргач, докато машината се носела стремително нагоре-надолу по етажите.

По-тъп начин да умреш надали може да се измисли, обаче да не си въобразявате, че трагедията накарала останалите момчета да размислят?! Нищо подобно! Десетки други тийнейджъри продължили да се спускат с широко отворени очи в пропастта на живота си, опитвайки се крайно глупашки да предизвикват съдбата чрез това сърфиране върху асансьори.

През същата тази година загинали още десет момчета, смачкани на кайма на върха на асансьорната шахта или намерили смъртта си в дълбоката пропаст, пропадайки от скоростните асансьори.

* * *

През 1927 г. боксьорът Джийн Тъни извоювал крайно съмнителна победа по време на шампионата в тежка категория. Когато Джак Демпси го запратил на тепиха в седмия рунд, съдията спасил Тъни от отпадане в класацията, като започнал да брои изключително бавно.

Трима мъже починали от сърдечен удар, докато слушали по радиото прякото предаване на броенето в този странен седми рунд.

Но всичко това е нищо в сравнение с изпълнението на един страстен фен на Тъни, който се отдал на въодушевено скандиране в подкрепа на своя идол, подскачайки около току-що налепените афиши на боксьора из Лос Анджелис.

Ще кажете, какво толкова глупаво има в това да скачаш от радост за игра, която не можеш да видиш? Не, глупавото не е в това. Глупавото е във факта, че запалянкото забравил да остави шиша за лед, когато започнал да подскача като обезумял.

Не след дълго на мястото пристигнала линейка, защото идиотът се бил наръгал смъртоносно.

* * *

Спортистите са не по-малко саморазрушително настроени от своите фенове. Например онзи бейзболист, който през 1889 г. решил да излезе на игрището с патрони за ловджийска пушка в джобовете. Докато очаквал топката, тя взела, че се отплеснала, цапнала го право по гащите и те експлодирали.

Или пък онзи хокеен нападател, който си сложил кутия кибрит в джоба, преди да излезе на леда през 1930 г. И в този случай шайбата се отплеснала, ударила се в джоба на нападателя и екипът му лумнал като факел.

* * *

През 1865 г. шампионът по билярд Луис фокс се намирал в разгара на важен мач с много високи залози, когато върху щеката му кацнала муха. Неспособен да стори каквото и да било, за да изгони мухата, фокс не уцелил, изгубил играта, от срам избягал от залата, след което скочил в реката и се удавил.

* * *

През 1975 г. едно английско семейство си седяло пред телевизора и гледало любимия си сапунен сериал, когато съпругът внезапно се залял от смях и продължил в същия дух още половин час. Накрая получил инфаркт и издъхнал на място.

Гледали ли сте някога английски сапунки? Не са чак толкова смешни, между нас казано.

След погребението обаче съпругата написала писмо до продуцентите на сериала, с което им благодарила, задето са изпълнили последните мигове на съпруга й с истинско настроение и щастие.

* * *

През 1982 г. жител на щата Аризона решил да си постреля на воля по мишени и отпрашил към пустинята. Пристигнал, насочил пистолета си към един от гигантските кактуси сагуаро, обявени за защитен вид, и стрелял два пъти.

Изстрелите разцепили кактуса на две. Той се стоварил върху стрелеца и го убил с тежестта си.

* * *

Какъв е процентът на контузии сред футболистите ли? Сто процента. Осемдесет и седем процента от професионалните боксьори пък претърпяват мозъчни сътресения. И в двата спорта кариерата на професионалистите е кратка и рискована, а на финансовите й облаги се радват само малцината, осмелили се да скочат с главата напред.

Но това ни най-малко не намалява броя на аматьорите, нетърпеливи да излязат и на ринга, и на игрището.

* * *

Пералнята на един мъж от Клермон, Франция, му отнесла безславно носа. Пред полицията човекът признал, че се опитвал да премахне някакво мазно петно от ризата си и за тази цел налял в чекмеджето на пералнята чаша бензин. При смяната на оборотите на барабана изскочила искра и възпламенила бензина — целият първи етаж на къщата бил отнесен, а мъжът бил намерен в безсъзнание.

„Чувствам се малко глупаво“ — споделил незнайно защо човекът пред полицията.

* * *

За да изрази огромната си благодарност пред бога за чудотворното изцеление на годеницата му от страшна болест, един бразилец извършил пътешествие на покаяние, като прекосил половината от страната с грамаден кръст на гърба. Докато следвал своята духовна пътека, годеницата му се омъжила за друг.

* * *

Собственикът на вегетариански оздравителен санаториум в Мексико настоял в завещанието му изрично да бъде упоменато, че иска да бъде погребан в половината за непушачи на гробището.

* * *

През далечната 1973 г. отборът „Денвър Бронкос“ бил далеч от образа си на шампион на Суперкупата, в какъвто щял да се превърне две десетилетия по-късно. След една особено тежка загуба техен почитател оставил следната самоубийствена бележка: „Аз съм фен на «Бронкос» още от създаването им и вече не съм в състояние да понеса тяхната нерешителност.“

След което се застрелял в главата. Обаче куцузът на отбора вероятно бил заразителен — човекът сгафил при изстрела и оживял.

* * *

През 1999 г., след като Съединените щати бяха шокирани от серия убийства, при които гимназисти носели пушки в училище и стреляли съучениците си наред, една учителка от щата Охайо решила да даде на своите ученици есе на следната актуална тема: „Ако трябва да убиете някоя известна личност, която в момента все още е жива, коя би била тя и как ще извършите покушението?“

* * *

През 1929 г. в болницата се появил човек, оплакващ се от силни стомашни болки. Наложила се операция. По време на интервенцията лекарите извадили от стомаха на пациента копчета, гвоздеи, напръстници, капачки на солници, безопасни карфици, кабърчета за закрепване на килими, кукички за закачалки, мъниста, няколко игли и една пиличка за нокти.

* * *

Когато през 1960-те години Бостънският удушвач тероризирал града, една жена припаднала и умряла от страх, дочула почукване на външната си врата. Оказало се, че на прага й бил застанал пътуващ продавач на енциклопедии.

* * *

Един южноафриканец прострелял приятеля си в лицето, докато двамата се упражнявали да стрелят по бирени кутийки, поставени върху главите им.

Стрелецът загубил състезанието, а победителят бил сериозно ранен.