Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (15)

Четиринадесета глава
Тъпотии, изречени от прочутите

Ако държите да се прочуете, започнете навреме с каланетика на устата, така че, докато настъпи моментът журналистите да започнат да записват премъдрите ви слова, тя да е станала толкова голяма, че да може да побере дори и крака ви.

В обществената надпревара за изричане на тъпотии безспорни лидери са политиците — засега никой не е успял да ги достигне.

* * *

Президентът Калвин Кулидж: „Когато все повече и повече хора биват изхвърляни от работа, настъпва безработица.“

* * *

На въпроса какво му е дало основание да предположи, че става за президент, Роналд Рейгън отговорил: „Не съм достатъчно умен, за да лъжа.“

* * *

Мариън Бари — кмет на Вашингтон: „Като изключим убийствата, нашият град може да се похвали с един от най-ниските проценти престъпност в страната.“

* * *

Президентът Джордж Буш: „Аз си имам собствени виждания по редица въпроси, при това много категорични виждания, макар че невинаги съм съгласен с тях.“

* * *

Вицепрезидентът Дан Куейл: „Каква огромна загуба е човек да си изгуби ума! Или пък да няма такъв! Да, това е самата истина!“

* * *

Президентът Уорън Хардинг: „Прогресът не е нито прокламация, нито празни приказки. Той не е нито претенция, нито плод на предразсъдъците. Той не е нито персонални подбутвания, нито пресъхващи повици. Той не е план за покушение, измислен от пламнали от гняв плебеи, нито предложено прорицание.“

* * *

Роналд Рейгън, отказващ да подпише законодателен акт, касаещ опазването на националните гори на САЩ: „Дървото си е дърво. Колко такива ви трябват, за да ги съзерцавате?!“

* * *

Кметът на Чикаго — Ричард Дейли: „Нека си изясним това веднъж завинаги! Полицаят не е тук, за да създава безредици. Полицаят е тук, за да защитава безредиците!“

* * *

Сенатор Бари Голдуотър по време на кандидатпрезидентската си кампания през 1964 г.: „Мнозина американци не харесват простите неща. Точно затова не харесват и нас, консерваторите.“

* * *

Хауърд Пайл, съветник на президента Айзенхауер: „Правото да страдаш, е една от големите радости на пазарната икономика.“

* * *

Сенатор Уилям Смит, председател на правителствената комисия по проучване потъването на кораба „Титаник“: „Защо пасажерите, които са били по палубите, не са влезли в херметизираните кабини на кораба, за да се спасят от удавяне?“

Очевидно сенаторът е пропуснал да обърне внимание на една подробност — всеки, сетил се да влезе в така наречените херметизирани кабини, или е щял да се задуши, или да се удави, когато корабът е стигнал до дъното на Атлантическия океан.

* * *

И отново вицепрезидентът Дан Куейл: „Не, замърсяването е онова, което разрушава нашата околна среда. За това са виновни нечистотиите във въздуха и водата.“

* * *

Губернаторът Алф Ландън по време на кампанийна обиколка: „Където и да отида в тази страна, все срещам американци!“

* * *

Сенатор Орин Хач: „Наказателното право е начинът, по който нашето общество признава светостта на човешкия живот.“

* * *

Географията не познава граници, когато се стигне до овчи мисли на политици, както доказва безспорно френският президент Шарл дьо Гол: „Китай е голяма страна, населявана от мнозина китайци.“

* * *

И пак вицепрезидентът Дан Куейл: „Обожавам Калифорния. На практика аз съм израснал във Финикс^[1].“

* * *

Рон Цайглер, говорител на президента Никсън, обяснил по следния начин един политически парадокс: „Президентът е напълно наясно какво става. Това обаче в никакъв случай не означава, че нещо става.“

* * *

И все пак политиците не държат изцяло монопола върху феномена „хора, които могат да говорят, без да им се налага да си ползват мозъка“, както ще видим по-нататък:

* * *

Богатият филантроп Джордж Делакорт с радост дарявал огромни суми за поддръжката на Сентрал Парк в Ню Йорк. Но за подпомагане на бедните той категорично отказвал да даде и цент, обяснявайки схващанията си по следния начин: „Хората са бедни, или защото са тъпи, или защото са мързеливи. Ако ги храните безплатно, просто ги задържате завинаги на най-долното обществено стъпало!“

* * *

„Мис Алабама“ за 1994 г., в отговор на един от въпросите в конкурса „Мис САЩ“: „Аз не бих желала да живея вечно, защото хората не трябва да живеят вечно, защото, ако трябваше да живеем вечно, тогава щяхме да живеем вечно, обаче не можем да живеем вечно, поради което аз не бих желала да живея вечно.“

В интерес на истината изказването й е твърде смислено в сравнение с думите на останалите претендентки.

* * *

Изпълнителният директор Уорън Литълфийлд относно изрязването на дискусията за оргазмите от телевизионното шоу „Сестри“: „В корпоративно отношение всички ние вярваме в оргазмите.“

* * *

Морт Неъм — продуцент на телевизионното шоу „Тайният дневник на Дезмънд Пфайфър“, задържало се съвсем за кратко на екран: „Въпреки че тези периоди са носели потенциалния заряд на болката и трудностите, не може да се отрече, че са били благодатна почва за комедия.“

Става дума за периода на робството в Американския Юг.

* * *

Водещият на токшоу Фил Донахю: „Предпочитам да ме мислят за плиткоумен, отколкото да ме определят като интелигентен.“

* * *

Цигуларят Зубин Мета: „Според мен в оркестъра не трябва да бъдат допускани жени. Там те се превръщат в мъже. Мъжете ги третират като равни. Мисля, че това е кошмарно.“

* * *

Финансистът Айвън Боски: „Мисля, че алчността е здравословна. Човек може да си бъде алчен до насита и пак да се чувства добре със себе си.“

* * *

Богатият индустриалец Джон Д. Рокфелер: „Убеден съм, че способността да правиш пари е дар от Бога.“

* * *

Независимо от мненията, изказани от Рокфелер и Боски, супермоделът Бевърли Джонсън отправя следния апел към обществото да се включи в битката срещу бедността: „Всеки човек трябва да разполага с толкова пари, че да си позволи пластична операция!“

* * *

Актрисата Брук Шийлдс дарява света със следното дзен схващане относно цигарите: „Пушенето убива. А когато човек умре, губи изключителноважна част от живота си.“

* * *

Актьорът Тели Савалас определя по следния начин кой е най-големият злодей сред злодеите в човешката история: „Това е един човек, много по-зъл и от Хитлер, и от Сталин. Става дума за Зигмунд Фройд!“

* * *

Мултимилионерът баскетболист Шакил О‘Нийл, на въпроса дали е посетил Партенона по време на обиколката си из Гърция: „В толкова много кръчми влизахме, че вече не мога да си спомня имената на всичките!“

* * *

Собственикът на бейзболния отбор „Оукланд“ Чарли Финли: „Често към наричал Бауи Кун «селски идиот». Но сега искам да се извиня на всички селски идиоти на Америка. Бауи Кун е национален идиот!“

* * *

Един блажено анонимен редактор, оправдаващ отказа си да публикува класическата алегория на Джордж Оруел „Животинската ферма“: „В Съединените щати публикуването на животински истории е буквално невъзможно.“

* * *

А писателите обикновено пазят най-плиткоумните си мисли за своите събратя по перо.

Вирджиния Улф описва пълните с витиевати изречения романи на Джеймс Джойс като „драсканици на още незавършило гимназистче, чешещо акнето си“.

Най-майсторското почесване на Джойс — „Одисеи“ — през 1998 г. бе определено като най-добрият роман на всички времена. В списъка, съставен от група видни академици, не се забелязваше нито едно произведение на Вирджиния Улф.

Лев Толстой оценява творбите на Уилям Шекспир по следния начин: „Жестоки, аморални, вулгарни и безсмислени.“

Хубаво де, ама харесват ли му?