Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (25)

По този начин дори и да не реализирате мечтите си, ще сте постигнали много повече, отколкото ако сте се целили ниско. Дребните цели не оставят никакво място за конструктивни провали.

Запознайте се с целите на няколко забележителни личности, които нямат нищо общо с понятието за успех на обикновения човек:

Физикът Алберт Айнщайн: „Искам да знам как Господ е сътворил света. Искам да знам мислите му. Останалото са подробности.“

Художникът Пабло Пикасо: „Бих искал да живея като бедняк с много пари.“

Социалната критичка, писателката Симон дьо Бовоар: „Искам животът на всяко човешко същество да представлява чиста, прозрачна свобода.“

Писателят Лоугън Смит: „За мен има само едно важно нещо — да зазвъня с думи в главите на неколцина придирчиви особи.“

Художникът Салвадор Дали: „На шестгодишна възраст исках да ставам готвач. На седем исках да стана Наполеон. И оттогава насам амбициите ми стремително нарастват.“

Барабанистът Ринго Стар (в отговор на въпроса защо се е присъединил към „Бийтълс“): „Винаги съм искал да свиря с истински музиканти. Целта ми никога не е била да стана велик и прочут. Целта ми е да свиря съвместно с действително добри хора.“

Писателят Деймън Ръниън: „Можете да си задържите нещата от бронз и камък и да ми дадете поне един човек, който ще си спомня за мен веднъж годишно.“

2. Не позволявайте на правилата да ви пречат.

Всеки път когато решим, че съществуват правила за онова, което може да се прави, и за другото, което не може, някой човек с повече мозък задължително успява да ги наруши.

Преди да стане велик генерал на осемнадесети век, Ибрахим паша бил обикновено момченце в египетския двор, което наблюдавало баща си как подлага на изпитание своите генерали, за да провери кого най-много го бива да защитава нацията.

Кралят поставил ябълка в средата на огромен килим, а след това предизвикал своите генерали да вдигнат ябълката, без да стъпват върху килима.

Когато никой от генералите не успял да разреши проблема, младият Ибрахим помолил за позволение да опита. Той отишъл в единия край на залата, навил килима до средата, после протегнал ръка и вдигнал ябълката.

3. Възползвайте се умело от слабостите си.

Почти всеки човек си има недостатъци, които биха могли да доведат до успех, стига да бъдат възприети като предимства.

„Някои хора имат младост, други имат красота — заявил старият грозен актьор Едуард Дж. Робинсън. — Аз пък имам застрашителен вид.“ И той превърнал тази своя застрашителност в доходоносна кариера, играейки роли на гангстери на големия екран.

4. Отглеждайте си леопард.

„Аз просто използвам мускулите си като интересна тема за разговор — споделил якият актьор Арнолд Шварценегер. — Като човек, който си разхожда домашния леопард в центъра на Ню Йорк.“

5. Ако сте само наполовина умни, удвоете количеството.

Повечето от хората по света не блестят в нито една дейност. Обаче ги бива доста добре в няколко. Номерът е да откриете поне две неща, в които сте добри, и да ги обедините.

„Познавам отлично ограниченията си — казал аниматорът Бърк Брийтед. — От мен никога няма да стане писател, никога няма да стане и художник. Затова светът на анимацията ме очаква с нетърпение. Разполагам с изобилие от частични способности в тази област.“

6. Не бъдете велики. Вършете велики неща.

Ако някой направи нещо страхотно, веднага му лепват етикета „брилянтен“. Не вярвайте на онова, което пишат за вас по вестниците.

В следващите си прояви същите тези хора могат да направят и нещо много глупаво. При това често.

Истински великите личности се концентрират върху онова, което правят, а не върху епитетите, с които ги наричат.

„Аз не съм велик човек — признава бащата на съвременната психоанализа Зигмунд Фройд. — Просто направих велико откритие.“

7. Проявявайте нетърпимост към претенциозността.

Ингио — японски император от пети век, бил значително притеснен от огромния брой семейства, отправящи необосновани молби за присъждане на благороднически титли. Накрая обявил своето божествено решение на проблема — всички ищци трябва да потопят ръцете си в гърнета с вряла вода.

Боговете ще защитят само онези, чиито претенции за притежание на благородническа кръв са основателни — така обяснил императорът. Ръцете само на тези хора няма да изгорят.

В деня на изпитанието се явили само няколко човека. Ингио дарил с благороднически титли всички до един, без да изисква от тях да си потапят ръцете във вряла вода, за да провери искреността им.

Несигурните и измамниците се елиминирали от само себе си.

8. Въоръжете се със завидно самочувствие.

Телевизионната звезда Джаки Глийсън казва: „Не виждам никакъв смисъл да се правя на скромен. Защото съм изключително талантлив човек.“

9. Щом държите да бъдете смирени, правете го с величие.

„Понякога удивлявам дори самия себе си — признава боксовият мениджър Дон Кинг. — Казвам това напълно смирено.“

„Всички сме насекоми — е казал Уинстън Чърчил — великият английски държавник, извел Великобритания през Втората световна война. — Но за себе си съм убеден, че съм най-малкото светулка.“

„Аз съм на петдесет и пет, дебел съм, плешив съм и все още ми се иска — споделя телевизионната звезда Уилард Скот. — Но съм и на върха.“

10. Превърнете се в по-умен идиот.

Необходимо е да ви бива само в едно нещо. Почти всички хора по света са такива.

Хората често пренебрегват с лека ръка, онова, в което са добри, считайки го за маловажно. Те подценяват собствената си интелигентност, ако тя е свързана например с готвенето или заваряването. Гарантирам ви обаче, че на света съществуват много професори, които биха си продали не едната, а дори двете дипломи, само и само да можеха да оправят колите си без помощта на специалист.

„Във всеки житейски акт съществува истинско достойнство и наслада — отбелязва философът Марк Аврелий преди две хиляди години. — Обичайте дребния занаят, който сте усвоили, и бъдете доволни с него.“

Открийте за кое нещо в живота имате ум. И тръгнете по тази нишка, докато тя се превърне в дебело въже.

11. Играйте си добре ролята.

Войниците бързо научават, че дори и да не си природно храбър (малцина са), можеш просто да се преструваш на храбър.

В разгара на битката няма особена разлика дали храбростта ти е автентична или престорена.

Същото се отнася и за интелигентността.

Много малко хора могат да усетят разликата между истинския интелект и човек, който просто се прави на умен. А онези, които я разпознават, обикновено се отнасят с разбиране към другите, които се опитват.

„Човек се сдобива със сила, кураж и самоувереност чрез всяко свое преживяване, при което се осмелява да погледне страха в очите — пише вдъхновяващата Елинор Рузвелт. — И после си в състояние да си кажеш: «Аз съм преживял този ужас. И мога да преживея всичко, което ми предстои». — Не трябва да се страхуваме да вършим нещата, които смятаме, че не можем да правим.“

Стига това да ви тика напред, разбира се.

12. Изберете си работа, която мразите.

Работенето на нещо, което мразите, ще ви пришпори да се заемете да правите нещо, което обичате — а това вече ви приближава с една стъпка по-близо до нещото, което наистина обичате. И точно това е интелигентният начин на работа.

При филмовата звезда Пол Нюман се е получило. „Не бях подтикнат към актьорството от някакъв вътрешен импулс — признава той. — Просто тогава бягах от задължителното навлизане в разумния бизнес.“

13. Бъдете наясно с онова, което действително желаете.

Естествоизпитателят Джон Муир веднъж заявил, че е по-богат от милионера Е. X. Хариман, защото „имам точно толкова пари, колкото искам, а той — не“.

14. Молете се колкото трябва, но не преставайте да работите.

Генералът от войските на Конфедерацията Едуард Портър Александър — един от хората, които едва не извоюваха победа за Юга по време на Гражданската война — пише следното за своите преживявания: „Днес стана обичайно да се твърди, че Провидението не е имало предвид ние да победим, обаче аз изобщо не съм съгласен с това становище. На Провидението изобщо не му пука за нас. Защото ако му пукаше, значи изобщо не е чак толкова интелигентно, тъй като отказа да доведе работата до край — поне до края, който на него му харесва — за по-кратък период от изминалите близо четири години кървава, кошмарна война. — Би било слабост от наша страна да си въобразяваме, че победата би могла да дойде с нечия друга помощ освен чрез нашите собствени усилия.“

15. Щом не можете да скачате, правете малки стъпки.

Може и да не сте в състояние да скочите изведнъж към най-високите нива на интелигентност. Но нищо не ви пречи да се качвате нагоре стъпало по стъпало.

„Човек се научава да направлява живота си, заобикаляйки своите недостатъци — казва физикът Стивън Тулмин. — Светът е устроен така, че да ни кара да ставаме с всеки ден още малко по-добри.“

16. Използвайте парата.

Харви Файърстоун — основателят на компания за производство на каучук и гуми, превърнала се в основен конкурент на гигантите „Гудиър“ и „Гудрич“, дава следния съвет: „Нервността не е лошо нещо, стига да е насочена към конструктивни действия, към вършене на истински неща. Но трябва да сте наясно с факта, че нервакът не е човек, който завихря себе си и всички останали около себе си за действие. Той само оставя водата да заври, но с парата не се сеща да стори нищо.“

Номерът при всяко сполучливо начинание е да се научим да използваме и парата, с чиято помощ можем да задвижим зъбците, а оттам — и колелцата и така да вървим напред.

17. Щом толкова не можете да се възпрете от извършване на глупави грешки, то поне ги правете по-бързо.

Всеки се издънва понякога. Обаче умните хора не се спъват от грешките си. Те продължават напред.

В края на деветнадесети век компанията „Бърпи“ имала малък бизнес за каталожна търговия. Продавали по пощата пилета, към които добавяли и семена, така че клиентът да може сам да отглежда зърното, с което да храни птиците си.

Но малцина клиенти проявили интерес към идеята да купуват пилета по пощата. Да поръчвам патици по пощата?! Ти да не би да се бъзикаш с мен?! Ама че тъпанарска идея! И да не си идиот, бе?!

Но собственикът Атли Бърпи не се уплашил особено от грешката си. Той просто сменил посоката и натрупал огромно състояние, продавайки семена за цветя и зеленчуци, които хората нямали нищо против да си поръчват и по пощата.

18. Поставяйте си предизвикателства, които бихте отправили към своя съперник.

Поставяйте се сами в достатъчно трудни обстоятелства, които да ви принудят да мислите как да се измъкнете.

Авторът на научна литература Робърт Ардри казва: „Ние сме животни за лошо време, най-красивите деца на бедствията. По причини, чиято логика познава само еволюцията, човекът дава най-доброто от себе си само тогава, когато времената са най-тежки.“

Доверете се на гените си. Ние, човеците, обладаваме силата да мислим много по-добре, отколкото си мислим, че можем.

19. Пренаредете времето си.

Преценете кое вършите най-добре и което обичате най-много да правите. Обикновено става въпрос за едно и също нещо. Засечете времето за седмица, което посвещавате на това нещо. После намерете начини да го увеличавате настъпателно с всяка следваща седмица. Така можете да трупате интелигентност в количествено отношение.

Франк Дефорд — един от най-добрите автори в „Спортс илюстрешпид“ пише: „Старая се никога да не забравям, че най-върховното умение на човека е да разбере кое е най-доброто, което може да прави. А после се старая да посвещавам колкото е възможно повече време на това начинание.“

20. Излезте сред природата.

Напуснете града. Открийте дивата природа или поне онова, което е останало от нея. Намерете някоя голяма, открита самота и оставете мозъка си да я запълни.

Писателят Едуард Аби си има природно обяснение за лудостта на поетите — вид мрачна глупост, която поразява само най-интелигентните.

Аби пише: „Нашите поети със склонност към самоубийства (Плат, Бериман, Лоуел, Джарел и т.н.) са прекарали прекалено голяма част от времето си в обикновени и класни стаи, вместо да се катерят по планините, да пресичат блатата и да гребат по теченията на реките. Животът между четирите стени е равнозначен на преждевременно погребение.“

21. Правете по-добри грешки.

Умните хора също вършат грешки, ала не от онези, тъпите, които объркват живота на прекалено много хора. Ние сме раса с вродена склонност към грешките. Когато вдигнете летвата на своите грешки, може да започнете да се виждате като по-умни дори и в собствените си очи.

Пианистът Йосиф Хофман се озовал в крайно конфузна ситуация по време на концерт. Всички оркестранти били вперили погледи в него, очаквайки го да започне. Той поседял, поседял, после се обърнал към една жена на първия ред и помолил да погледне програмата в ръцете й.

„Забравих кое трябва да свиря първо“ — обяснил преспокойно той.

Друг музикант на негово място в стремежа си да избегне подобен конфуз би си седял и кършил ръце, опитвайки се да си припомни кое е първото нещо по програма.

А Хофман разрешил това свое неволно подхлъзване по един директен, изобретателен начин. И вместо да се почувства унизен от своята грешка, той се превърнал в легенда в музикалния свят.

22. Пробвайте странни съчетания.

Фъстъчено масло и шоколад? Кой би се досетил за подобна комбинация?! Поне докато някой друг не се сети и натрупа от идеята си цяло състояние.

Вицовете често ни карат да се смеем именно чрез необичайните връзки между нещата. Например:

„Сервитьор, какво прави тази муха в супата ми?“

„Плува в стил «гръб», господине.“

Плуване в супа — абсурд! Обаче шегата си я бива, макар и малко старичка.

„Между безсмислието и красотата съществуват неразривни връзки“ — отбелязва писателят Е. М. Форстър, в разрез на здравия разум и в полза на нездравия.

А майсторът на чудатостите в литературата Луис Карол пише следното в книгата си „Докато гледах през огледалото“: „Понякога още преди закуска се улавях, че вярвам едновременно в шест невъзможни неща.“

Ето на това му се казва ранен старт. Невъобразимите връзки често водят до поезия, романтика и до забогатяване от „Скалички — домашни любимци“.

23. Предайте се.

Не се насилвайте. Отпуснете му края. Отнесете се, мечтайте.

Най-добрите художници и писатели непрекъснато го правят.

В тази връзка поетесата Емили Дикинсън дава следния безспорен съвет: „За да направиш прерия, ти трябва само детелинка и пчела. Детелинка и пчела, и една мечта. А една мечта ще бъде все така достатъчна, ако пчелите не достигат.“

Творците знаят как да се изключат от проблемите. Те оставят съзнанието си да се понесе на воля нанякъде, докато подсъзнанието се обади. И отговорът му идва като сън — почти подарен, ала винаги безценен.

24. Допитайте се до някой по-умен от вас.

Ако не сте в състояние да разрешите даден проблем, тогава се допитайте до Сократ, Леонардо да Винчи или пък Айнщайн. Не са ви под ръка, така ли? Няма проблеми!

Свийте се на някой фотьойл, напълно сами. Прочетете онова, което са написали. Затворете очи, задайте им въпроса си, а после се заслушайте в онова, което ще се появи в съзнанието ви.

Това май там е Сократ, а? Казвате, че не е? Тогава кой говори? Просто вие си говорите сами? Е, това е добро начало — коронният номер на писателите.

Сънували ли сте някога сън, в който се появява някоя прочута личност? Да, това всъщност сте били вие, но едновременно и той или тя.

Мъдрият писател Анатол Франс казва следното: „Да знаеш не означава нищо. Да пускаш на воля въображението си — всичко.“

25. Застреляйте храбреците.

По време на Гражданската война един генерал от войските на Конфедерацията заповядал на хората си да не стрелят по определен офицер от противниковата армия, защото той явно демонстрирал завидна храброст на бойното поле.

По-късно генерал Стоунуол Джаксън обяснява грешката на тази стратегия по следния начин: „Напротив, видите ли храбър офицер, веднага го застреляйте! А страхливците сами ще се разбягат и така ще повлекат след себе си и своите войници.“

26. Тест за идиотизъм.

Когато се зачел в поемата на Робърт Браунинг „Под сурдинка“, писателят Дъглас Джерълд не успял да схване нищо и се принудил да си признае: „Аз съм пълен идиот.“

После жена му започнала да чете и не след дълго обявила творбата за глупави брътвежи.

„Слава богу! — възкликнал Джерълд. — Значи не съм идиот!“

27. Осакатявайте поговорки и пословици.

Когато Линдън Джонсън бил водач на мнозинството в американския Сенат, той удължавал сесиите на сенаторите до безкрай.

„За какво е това бързане? — попитал един от сенаторите. — Та Рим не е построен за един ден!“

„Така е — съгласил се негов колега. — Обаче щеше, ако бяха имали късмета Линдън Джонсън да им е надзирател!“

28. Ако не можете да продадете, подарете.

Когато художникът Йожи Копай така и не успял да изкрънка хонорар от богатия издател Адолф Окс, за да нарисува портрет на дъщеря му Ифигения, предложил да го направи безплатно.

После, заедно с вече завършения портрет, Копай изпратил на богаташа сметка за 1000 долара. Окс обаче напомнил на художника, че се е бил съгласил да нарисува Ифигения безплатно.

„Дъщеря ви има божествено лице и за мен беше истинска наслада да го рисувам — отбелязал творецът. — Обаче тялото й е истинска досада. Именно за отегчението си ви таксувам с 1000 долара.“

29. Измамете яростта си.

Гневът блокира интелекта. А силният гняв заличава иначе разумните намерения.

Един член на кабинета на президента Линкълн си имал големи неприятности с някакъв подчинен. Линкълн му предложил да напише на служителя си гадно писмо, в което да изрази яростта си.

Когато помощникът му написал писмото и му го показал, президентът го посъветвал: „Надали искате да изпратите подобно писмо на когото и да било. По-добре го сложете в огъня. Иначе писмото е добро и вие сте си прекарали добре, докато сте го писали, защото сте изразили в него гнева си. А сега го изгорете и напишете ново.“

30. Сменяйте ръцете.

Научете се да боравите с много неща едновременно. Леонардо да Винчи например е можел с едната ръка да рисува, а с другата да пише — едновременно. Президентът Джеймс Гарфийлд пък е можел с едната ръка да пише на гръцки, а с другата — на латински.

Усилието, необходимо да се приучите да боравите умело и с лявата ръка, макар че цял живот сте боравили само с дясната, е изключително освежаващо и освобождаващо. А освобождението прави човека по-умен.

31. Развийте онази част от своя мозък, която учените наричат „свръхсетивно възприятие“.

Хората с рационален начин на мислене твърдят, че такова нещо като свръхсетивно възприятие не съществува. Други пък са убедени, че вече години наред го използват по най-рационален начин.

Философът монах от тринадесети век Роджър Бейкън е оставил писания, в които предсказва с абсолютна точност автомобилите, самолетите, съвременните кораби, барута, бомбите, телескопа и микроскопа — стотици години преди да бъде изобретена технологията, довела до създаването на тези изобретения.

32. Работете извън рамките на времето.

Ежедневно тичаме насам-натам, пришпорвани от минутите, разчитаме на четвърт от часа, базираме се на технологията на наносекундите — сякаш всичкото това цепене на времето е толкова съществено за живот, проживян интелигентно.

Обсебеността от времето е капан за притъпяване на мозъка — като манията за трупане на пари. Никой творец не е в състояние да се докосне до вдъхновението, докато не отправи взор далеч през времето, за да провиди пространството.

Но толкова ли са важни всички тези секунди и минути, които направляват живота ни? До 1687 г. часовниците не са имали стрелки за минутите. Стрелките за часа са били напълно достатъчни, защото на никого не му е трябвало по-голяма точност от тази.

И ако сега чувате цъкането на часовника, то знайте, че не само времето — животът ви си отминава. Цаката му е да не чуваш цъкането.

33. Открийте някоя свещена крава и я проиграйте.

Придаването на святост на предмет или животно е признак на голяма слабост. Но тъй като всички го считат за свещено, повечето хора не проявяват особено голяма охота да се възползват от него.

Същото не може да се каже обаче за персийския цар Камбис II. Знаете ли как сложил край на обсадата на египетския град Мемфис през шести век преди новата ера?

Направил откритие — че египетските защитници смятат котката за свещено животно.

Царят наредил на войниците си да съберат в чували всички улични котки, които намерят в околните села, и да ги хвърлят през стените на града.

Ужасени от подобно светотатство, ала неспособни да го спрат египтяните сложили край на обсадата си по единствения начин, за който се сетили — предали се.

34. Преместете се в глупава държава (или щат).

Ако сте живели досега в Калифорния или Ню Йорк и се преместите да живеете в Аризона или Арканзас, коефициентът ви на интелигентност автоматично ще скочи с 50 точки.

Или пък се преместете в някой университетски град, където никой не наказва никого заради това, че е умен.

В този дух е и жалването на актьора Уоли Кокс: „Когато бях дете в Средния Запад, в училище получавах само шестици. После прекарах тринадесет години на диванчето на психиатъра, за да си плащам за това.“

35. Дайте точна оценка на талантите си.

Не е правилно да обезценявате способностите си. И не е проява на егоизъм, ако сте прави.

„Аз съм млад, аз съм бърз, аз съм красив — твърдял боксьорът Мохамед Али през най-бляскавите си години. — И никой не е в състояние да ме победи.“

Боксьорът често бил изхвърлян заради своето безмерно самохвалство — но никога извън ринга. Той не само че бил напълно прав относно талантите си, но и положил началото на традицията за надприказване на опонента с цел сдобиване с психологическо предимство (и повече покани за светски събития).

36. Крадете само от най-добрите.

Невинаги имате нужда от съзидателни идеи, ако знаете как да крадете от съзидателните личности. Подобно признание прави и знаменитият Дейл Карнеги: „Идеите, които отстоявам, не са лично мои. Заех ги от Сократ. Пребарах ги от Честърфийлд. Откраднах ги от Исус. И после ги затворих в една книга.“

37. Отдайте се на силен вътрешен подтик.

Хората, които се мотивират отвътре, пробиват по-надълбоко от онези, които се мотивират само от наградите и наказанията, наложени на обществото от властимащите.

Когато бил дете, Блез Паскал се заключил веднъж в стаята си и категорично отказал да излезе оттам дни наред. Когато най-накрая родителите му успели да го принудят да отвори, младият Паскал, който впоследствие се превръща в брилянтен математик, бил стигнал съвсем сам до изводите и теоремите в Евклидовата геометрия.

38. Не спирайте!

Загубеняците са можели да станат победители, ако не бяха напуснали полесражението толкова рано. Величието на духа изисква себеотдаване, при това далеч по-голямо, отколкото разумните хора смятат за подходящо.

Хокусаи — японският художник от осемнадесети век, чиито творби оказват огромно влияние върху развитието на импресионизма в Европа, е рисувал през целия си живот. На смъртното си легло, на осемдесет и девет годишна възраст, той казал: „Ако боговете бяха решили да ме дарят с още пет години живот, можеше и да стана истински художник.“

Точно за такъв вид усилие ви говоря. Вижда ви се прекалено много ли? А имате ли какво друго да правите с живота си?!

Упорството е такова едно нещо, което ви подтиква да продължавате напред дори когато си мислите, че сте били прекалено упорити. При Алберт Айнщайн тази максима е сработила.

„Мисля и размишлявам с месеци и години — споделя той. — В деветдесет и девет от случаите изводите ми са погрешни. На стотния път вече съм прав.“

39. Направете онова, което не сте правили досега.

Вече поумняхте достатъчно, за да правите онова, което знаете как да правите най-добре. Но за да станете още по-умни, приемете нови предизвикателства.

Това изисква кураж, а куражът идва с усилията. Как според вас войниците намират смелост да продължават напред в лицето на смъртта? Просто разчитат на подготовката си. Правят онова, което са научени да правят. Не си напрягат мозъците. Втурват се напред.

Щом войниците са в състояние да съберат смелост при такива страховити обстоятелства, какво ви пречи на вас да поемате рискове в ежедневието си?!

Ако не пробвате нещо истински трудно, ще се провалите поради неявяване. Ако така и така ще се проваляте, нека по-добре да бъде по умния начин — храбро. Дори и сега да се провалите, все ще научите нещо, което ще ви помогне да направите следващата си стъпка успешна. Но все пак си пазете и нещо в резерв. Провалът има неприятното свойство да изпива енергията. Така че спестете си достатъчно барут, за да можете отново да откриете стрелбата.

40. Занимавайте се и с неща извън основната ви специалност.

Великият английски учен сър Исак Нютон бил прочут със заниманията и откритията си в областта на физиката и с налагането на научния метод в изследването на явленията — по време, когато научният метод не е бил сред най-предпочитаните в неговите среди.

Ала Нютон тайничко се занимавал и с далеч по-нетрадиционни изследвания. След неговата смърт установили, че ученият бил изписал много томове и в областта на окултното, астрологията и алхимията.

41. Въоръжете се и с резервен план, в случай че първата ви велика идея не сработи.

През 1935 г. кралят на Сиам — Праджатхипок, си направил застраховка за революция. И когато по време на едно негово гостуване в Англия тронът му бил узурпиран, той просто си останал на Острова, живеейки нашироко с парите от крайно необичайната си форма на компенсация.

42. Преценете къде е истинската конкуренция.

Балетната звезда Михаил Баришников станал велик, защото е имал най-жестоката конкуренция на света.

„Аз не се опитвам да танцувам по-добре от всички останали — казвал той. — Опитвам се да танцувам по-добре от самия себе си.“

43. Внесете драстични подобрения в критичната си преценка, без да ви се налага да интелектуализирате реакциите си.

Филмовият магнат Хари Кон знаел отлично как да прецени дали даден филм е добър. „Ако коремът ми се преобръща, значи филмът е гаден. Ако не се преобръща — значи е добър.“

44. Дарете слабостите си с пищна окраска.

„Не мога да помня имена!“ — заявявала открито За За Габор — жената, станала известна с известността си. И вместо да се остави на този свой недостатък да я вкарва в конфузни ситуации, тя превърнала неспособността си да помни имената на хората около себе си в съществено предимство.

„А иначе как според вас ми хрумна това обръщение «скъпи»?!“ — обяснила спокойно тя.

45. Направете си дневник на сънищата.

Преди да си легнете, оставете на шкафчето до главата си дневник и химикал и си кажете, че когато се събудите от някакъв сън, веднага ще си го запишете.

Записвайте си всичко, което си спомняте от своите сънища, както и мислите, които той ви е навял.

Повторете тази процедура в продължение на двадесет и една нощи.

На двадесет и втората, преди да заспите, си задайте някакъв въпрос относно проблем, който не ви дава мира от известно време насам. Помолете се разрешението му да ви дойде в съня. Дори и това да не стане, все нещо интересно ще се пръкне — бъдете сигурни.

Вашето подсъзнание знае много неща, от които съзнанието ви си няма и понятие. Веднъж разбрало, че вие го слушате чрез дневника си, подсъзнанието ви веднага ще започне да ви залива с всякакъв тип информация (сънища, мечти, вдъхновения) — такава, за каквато изобщо не сте подозирали до този момент.

46. Непрекъснато задавайте въпроси.

Както обичат да казват в чикагското меле от вестници, „Ако майка ви ви каже, че ви обича, направете проверка“.

А Ан Ландърс допълва: „Не приемайте обожанието на кучето си като достатъчно доказателство за своята неповторимост!“

47. Ако не можете да убедите себе си, убеждавайте другите.

Повечето интелигентни хора на пръв поглед знаят отлично какво правят. Обаче на вас не ви трябва да знаете какво точно правите, стига останалите около вас да си мислят, че знаете какво точно правите. Ако цивилизацията ни учи на нещо то е да се държим на положение.

В началото на кариерата си великият режисьор Джон Хюстън нарисувал предварително всяка сцена от своя шедьовър — „Малтийският сокол“.

Но той не направил тези рисунки, защото държал да си представи как ще изглеждат сцените, преди да започне да ги снима. Нарисувал ги, защото смятал, че хората, които работят с него, ще си мислят, че той се нуждае от тях.

„Не исках да губя авторитета си пред екипа — обяснил режисьорът по-късно. — Исках да създам у тях впечатлението, че отлично знам какво правя.“

И е създал точно такова впечатление у всеки, който е гледал неговия филм — шедьовър.

48. Раздвижете мозъка си.

Когато се изловите, че мислите, че има само един начин дадено нещо да стане, това е сигурен знак, че има и още един — вероятно по-добър.

„Аз съм човек с непоклатими и неподдаващи се на влияние принципи — изтъквал често политикът Еверет Дърксен. — Първият от тях гласи, че винаги трябва да бъдем гъвкави.“

49. Освободете се от външни очаквания.

Не очаквайте кой знае какво от обществото. Разчитането на системата ви размеква. А интелигентността е твърда материя.

Ако се въоръжите с яснота относно приоритетите си, това ще опрости значително нещата и ще ви остави предостатъчно време да мислите.

Ирландският писател Брендан Беан е подредил ясно приоритетите си: „На първо място уважавам доброто отношение към човешките същества, на второ място — доброто отношение към животните. Към закона не изпитвам никакво уважение. Изпитвам тотално непочитание към всичко, свързано с обществото, освен към онова, което прави пътищата по-безопасни, бирата — по-силна, храната — по-евтина, а старите мъже и жени — по-затоплени през зимата и по-щастливи през лятото.“

50. Помогнете на враговете си да се самонадхитрят.

Полицията на Флорида поставила хитър капан. На магистрала, често посещавана от търговци на дрога, те поставили следния знак: „Полицейска проверка за наркотици.“

После се скрили зад храстите. И всеки път когато някоя кола завивала рязко преди знака, за да избяга, те я спирали и претърсвали за наркотици.

51. Научете се как да си вземате поуки от критиката.

Генерал Джон Пършинг — един от най-великите военни командири по време на Първата световна война, очаквал от себе си не по-малко, отколкото очаквал и от останалите.

Генерал Джордж Маршал, служил по същото време под командването на генерал Пършинг, прави следния коментар: „Беше в състояние да издържа и на най-суровите критики и оставаше така непоклатим, сякаш слушаше критики за човек в другия край на света.“

52. Първо излъжете себе си.

Като малък Теодор Рузвелт страдал от остра форма на астма и други подобни проблеми. „Отначало имаше цял куп неща, от които се страхувах — разказва той. — Но като се правех, че не се страхувам, постепенно наистина спрях да се страхувам.“

По-късно Рузвелт става един от най-дейните хора в историята. Въпреки че много обичал да ловува, дори и африканското сафари не било в състояние да предостави покой на неспокойния му ум. Затова той вземал със себе си стотина книги. И във всеки момент, в който не ловувал, той четял.

53. Фокусирайте се върху по-значими цели.

Писателят Шеруд Андерсън казва следното: „Опитайте се да се научите на смирение. Многознайството убива всичко. — Целта на изобразителното изкуство не са продаваемите картини. Целта е да постигнем своето спасение.“

54. Търсете парадоксите.

Взаимноотричащите се идеи по-скоро отварят съзнанието ви, отколкото да го затварят.

Философът Даниел Денет казва: „Когато науката започне да страда от стагнация, съществува една великолепна стратегия. Открийте онова, за което вече е постигнато всеобщо съгласие. После го отречете. Така вероятно ще направите пробив в разбиращата се от само себе си истина, която със сигурност ще се окаже не-истина, колкото и да е очевидна. Човек трябва винаги да търси парадоксите, защото точно в тях обикновено се съдържат и великите пробиви.“

55. Не се предавайте ненавременно.

Много е лесно да вдигнем ръце. Когато нещата загрубеят, разумните опитват отново. Но след няколко последователни опита все пак накрая се отказват.

Френският математик Жан Понселе бил принуден да се бие в армията на Наполеон по време на самоунищожителната инвазия в Русия. Обаче руснаците го заловили и го тикнали в затвора, където той престоял цели две години.

Въпреки че не разполагал нито с хартия, нито с каквито и да било средства за писане, Жан Понселе решил да не губи тези свои години в затвора и да ги оползотвори максимално. Започнал да драска формули по стените на килията си с малки камъчета. Точно там решил всички аксиоми от пространствената геометрия.

Щом той е можел да го направи, представете си какво можете да постигнете вие, ако не се отказвате?!

56. Простете се с навика си да висите пред телевизора.

Гледането на телевизия е вид наркотик, който е разрушил много повече човешки мозъци, отколкото марихуаната или хероинът са успели да разрушат. Проучванията сочат, че децата прекарват по четири часа и половина в гледане на телевизия всеки ден. Това прави по 1642 часа годишно, което е с 642 часа повече от прекараните в училище.

Телевизията причинява загуба на концентрацията. Телевизията води до пренебрегване на фокуса, отказ от мисловния процес и разчитане на лесни отговори по погрешно формулирани проблеми.

Шоу програмите по телевизията са толкова опростени, че ни награждават заради това, че не им обръщаме никакво внимание. Обикновено правим нещо друго, докато гледаме телевизия: ядем, гладим, сгъваме прането, правим сметки, пишем си домашните.

А после пренасяме това умение за слабо фокусиране върху останалите сфери от живота си, които изискват силна концентрация.

Съвременните коли са направени по подобие на телевизията — удобни седалки, никакви външни шумове, лесни за каране. А знаете ли колко катастрофи са причинени заради това, че хората не обръщат особено голямо внимание на онова, което става пред очите им?!

Фокусирането не напряга нервите, фокусирането изисква отпусната концентрация по обсъждания въпрос — начина, по който великите бейзболисти заемат позиция. Но на това няма да ви научат в училище. А би трябвало!

57. Демонстрирайте увереност в съмненията си.

Фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, командващ британската армия, имал предвид качествата на великите водачи, когато казал: „Такъв човек е длъжен да излъчва самоувереност дори и когато той самият не е особено сигурен в изхода на нещата.“

Същото се отнася и до интелигентността. Несигурността е компонент на рационалния анализ. За да превърнем обаче спъващия ни анализ в успешно действие, се налага наличието на увереност в иначе твърде съмнителния изход. Много често последното само по себе си е напълно достатъчно.

58. Четете и пак четете.

Всичко, което трябва да знаете, се намира в книгите. Някои от най-великите умове на човечеството са се образовали, изчитайки всичко от обществената библиотека.

Но в Съединените щати около 36 милиона американци четат за последно в осми клас и оставят мозъците си да страдат за духовна храна, когато цялото богатство на човешкото познание стои пред очите им.

59. Загърбвайте авторитетните снобари.

Не е необходимо да сте съгласни с всички авторитети. Те са авторитети само затова, защото хората, изпитващи нужда да цитират авторитети, ги цитират.

Както казва великият информационен предприемач Гай Кавазаки: „Когато човек с високо положение твърди, че нещо може да бъде направено, значи то вероятно може да бъде направено. Когато същият този човек каже, че нещо не може да бъде направено, значи то все пак може да бъде направено.“

Ако и вие мислите, че нещо може да бъде направено, значи единственото, което ви остава, е да намерите начин как да го направите.

60. Научете се да си поправяте водопроводната инсталация.

Джон Гарднър, бивш министър на здравеопазването, образованието и социалното осигуряване, има следната идея относно мисленето в перспектива: „Общество, което се присмива на величието на водопроводите, защото поставянето на тръби е проста работа, а толерира простащините във философията, защото философията е величайша дейност, няма да има нито хубава водопроводна система, нито добра философия. И нито тръбите му, нито теориите му ще издържат на течовете.“

Открийте онова, което правите добре, а после го упражнявайте, докато започнете да го правите още по-добре. По този начин ще засилите уменията си, които на свой ред ще подсилят вашата интелигентност.

След като се научите да си поправяте водопроводната инсталация, започнете да учите дърводелство. И сложете точка едва когато ви се изчерпят нещата за научаване.

61. Четете поезия.

Стиховете ще стимулират вашето мислене по начин, който нищо друго не е в състояние да ви даде. На света съществуват стотици вдъхновяващи поети, които ще раздвижат мозъчните ви клетки. Продължавайте да четете, докато ги откриете.

Помислете върху думите на поета и лекаря Уилям Карлос Уилямс: „От стиховете трудно се извличат новини. При все това стотици хора умират ежедневно с нещастни души поради липса на онова, което се намира сред строфите им.“

Или върху думите на по-практичния философ Даниел Денет: „Ако искате да запомните нещо, най-добрият способ е да го римувате с нещо. Може би не е зле да го превърнете и в песен, защото песните се вклиняват в човешката памет по начин, неприсъщ на словата. Поезията се запомня много по-лесно от прозата.“

62. Внимавайте какво и кого целувате.

Независимо какъв идиот и глупак се чувствате от време на време, никога няма да изглеждате чак толкова голям глупак, ако се постараете да запомните поне едно нещичко: Никога не целувайте гърмяща змия по устата!

Край

Боб Фенстър Безкрайността на човешката простотия (25)

Метаданни

Данни

Безкрайността на човешката простотия

Информация

История

Сваляне / Връзки

Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (25)