Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (22)

Двадесет и първа глава
Катастрофи, които са можели да бъдат избегнати

Самолетите са опасни. Корабите потъват. Катастрофи се случват непрекъснато — прекалено често с прекалено много хора, които нямат нищо общо с причината, но имат всичко общо със следствието.

Но сред катастрофите има и такива, които са можели да бъдат избегнати, обаче са се случили, защото хората, които уж отговаряли за тях, са заспали над волана за управление на мозъците си.

Историята на самолетните катастрофи обикновено включва необичаен набор от обстоятелства: лошо време, неочаквани събития, проблеми с машината. Същото се отнася обаче и за влаковете, корабите и индустриалните бедствия.

Но когато се намеси и размекването на човешките мозъци, моделът на нещастните обстоятелства внезапно се променя. Тогава ние най-ненадейно се превръщаме в буболечките, размазани върху предното стъкло.

* * *

Пожарът и потъването на екскурзионното корабче „Генерал Слокъм“ през 1904 г. били причинени от идиотизъм, раздут до глупост, довели до смъртта на 1031 души по нюйоркската река Ийст Ривър — повечето от които деца, отправили се на неделния училищен пикник.

Корабчето било сериозно претоварено поради алчността на компанията, чиито собственици потривали ръце, предвкусвайки печалбата от многото билети.

Пожарът започнал от една затворена каюта, в която били складирани запалителни материали в противоречие на всякакви правила за безопасност — и на здравия разум.

Пожарният маркуч не работел, защото бил запечатан, за да се предотвратят течове. Когато разбили печата, маркучът се спукал от налягането на водата в него, защото години наред никой не се бил погрижил нито да го смени, нито дори да го прегледа.

Спасителните лодки били завързани толкова здраво за корабчето, че никой не успял да ги отвърже. А някои от спасителните жилетки били заковани за стените, за да не бъдат откраднати от пасажерите.

Не че от спасителните жилетки би имало полза, защото някой умник ги бил натъпкал със стърготини, вместо с корк. Да не говорим пък, че част от тези животоспасяващи приспособления имали чугунени халки, така че вместо да държат децата над водата, те ги повлекли към дъното.

* * *

В края на деветнадесети век капитанът на португалския плавателен съд „Свети Джеймс“ убил 450 пътници на борда, когато забил кораба си директно в рифа до нос Добра надежда.

Капитанът изобщо не е трябвало да бъде близо до този риф. Той управлявал кораба си при много силен вятър и тъй като нощта била мрачна като в рог, той не могъл да види рифа, въпреки че екипажът непрекъснато му повтарял, че пред тях има риф.

И като връх на всичката тази глупост капитанът пръв напуснал потъващия си кораб и целия екипаж и пътници на борда с единствената годна спасителна лодка, която имали.

А когато се върнал жив и здрав в Португалия, му възложили управлението на друг кораб — който той забил в друг риф. Ала този път и той потънал заедно с кораба. И добре че е станало така, защото в противен случай властите, отговорни за вземането на тези идиотски решения, със сигурност са щели да му възложат управлението на трети кораб.

* * *

През 1903 г. собствениците на нов голям театрален салон в Чикаго гарантирали пред властите, че сградата е пожарообезопасена. Градският инспектор се съгласил с тях. Обаче главният редактор на едно пожарникарско списание ги предупредил, че театърът представлява огнен капан. Но никой не му обърнал внимание.

На 30 декември на сцената на театъра избухнал пожар и бързо се разпространил в салона. Хората, които седели на първите редове, близо до оркестъра, веднага се втурнали към пожарните изходи, само за да установят, че улицата се намира на дванадесет метра под тях. Резултатът от това поголовно втурване бил множество счупвания, ала падналите поне успели да спрат с телата си наплива на тълпата, връхлитаща след тях.

Но най-голямата трагедия се разигравала на балкона. Там пожарни изходи изобщо липсвали. Повечето от вратите били заключени и подсигурени с железни решетки. А онези от вратите, които все пак се отваряли, водели до пожарни изходи без никакви стълби.

Петнадесетминутната огнена стихия във вътрешността на театъра изпекла 591 човека, които спокойно са можели да оцелеят след едно иначе безобидно запалване на сцената, стига някой да се бе сетил да вземе каквито и да било малко по-разумни защитни мерки.

* * *

През 1929 г. селяните от един съветски колхоз решили да отпразнуват годишнината от абдикацията на цар Николай, като погледат кино и се напият.

Кинотеатър в селището липсвал, но работниците намерили малка стая във фабриката. Директорът на предприятието ги предупредил, че е твърде опасно да се събират толкова много хора в помещение, чийто под е залят с бензин.

Работниците не обърнали никакво внимание на предупреждението. Филмът се придружавал от пиян акордеонист, който запокитил цигара върху запалимите киноленти, струпани на пода — доядяло го, че изпълняващият длъжността кинооператор нямал никаква представа как да включи прожекционния апарат.

Нитратните ленти се възпламенили и на свой ред подпалили пропития с бензин под. Загинали 120 души.

Що се отнася до директора на фабриката, който се опитал да предупреди хората, той бил пребит до смърт от оцелелите.

* * *

В една френска дискотека на име „Клуб 57“ имали обичая веднага да заключват главния вход, щом се напълни. Другата врата на помещението пък винаги стояла запечатана. Един от пожарните изходи бил скрит зад подиума на оркестъра, а другият — блокиран от струпани столове. В дискотеката не разполагали нито с пожарогасители, нито с телефон.

И така, когато през 1970 г. там избухнал пожар, всички тези глупави недоглеждания коствали смъртта на 146 любители на танците.

* * *

Повечето от първите дирижабли се разбивали, но най-без-мозъчната катастрофа се дължи на глупостта на политиците, които се разпоредили дирижабълът „Шенанда“ да кръжи над поредица от градчета в Средния Запад на САЩ през 1925 г.

Капитанът на дирижабъла се противопоставил на излитането на машината, защото преценил, че атмосферните условия не са подходящи. Обаче местните политици успели да убедят главнокомандващия на морската пехота да заповяда излитането на дирижабъла — въпреки съвета на капитана му, — за да впечатлят гласоподавателите.

Дирижабълът „Шенанда“ се разбил, а заедно с него загинал и целият екипаж, състоящ се от четиринадесет души.

* * *

През 1957 г. пилот на чартърен самолет се разбил, убивайки по този начин всичките седемдесет и седем души на борда. А най-абсурдното от всичко е, че същият този пилот преди това бил уволнен от друга авиокомпания, задето съвсем съзнателно насочил самолет към земята — инцидент, който по чудо се разминал без жертви.

След психиатричния преглед пилотът бил обявен за негоден за тази работа. Ала въпреки досието му втората авиокомпания нямала нищо против да го наеме.

За първи и за последен път.

* * *

През 1987 г. ферибот се сблъскал с танкер в морето край Филипините. При последвалата експлозия загинали около три хиляди души. Който не изгорял, се удавил в морето.

Но как е станало така, че капитанът на ферибота не е успял да забележи огромния танкер в открито море? Той изобщо не е бил на мостика — тъкмо бил сдал вахтата на неопитен юнга, защото му било писнало и решил да влезе в каютата си, за да погледа видео и да пийне една бира.