Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (77)

76.

Първият разпит на Потър се състоя в малката библиотека в къщата. Помещението беше уютно и обзаведено с вкус и не загатваше с нищо за ужасите, които са ставали в съседната сграда. Потър седеше на пейка от тъмно дърво, а китките му бяха закопчани с белезници. Тъмните му очи се бяха впили в мен, сякаш искаше да ме изгори с поглед.

Седях на стол с висока облегалка точно срещу него. За един дълъг миг се гледахме свирепо. После обходих с очи стаята. Шкафовете за книги и рафтовете бяха изработени по поръчка и покриваха всяка стена от пода до тавана. Върху голямо дъбово бюро бяха поставени компютър и принтер, две дървени кутии за входяща и изходяща поща, купчини от дипломни работи. Никъде нямаше и намек за истинския Тейлър, или „Потър“.

Зачетох се в имената на авторите върху обложките на книгите: Ричард Русо, Джамейка Кинкейд, Зейди Смит, Мартин Еймис, Стенли Куниц^[1].

Говореше се, че Бюрото често разполага с невероятна по обем информация, преди да се започне разпитът. Това беше напълно вярно в случая с Тейлър. Аз вече знаех за детството му, прекарано в Айова, както и за годините му като студент в Айова и Нюйоркския университет. Никой не бе заподозрял, че има и тъмна страна. Миналата година бил предложен за повишение, очакваше да бъде назначен на постоянно място. Работел по завършването на книгата си върху „Изгубеният рай“ на Милтън, както и върху статия за Джон Дони^[2]. На бюрото се виждаха разпилени чернови за литературни проекти.

Станах и ги прегледах. Той е организиран, всичко е прегледно разпределено по теми — помислих си аз.

— Интересни материали — промърморих.

— Внимавайте с тях — предупреди ме той.

— О, извинете ме, ще бъда внимателен — успокоих го, сякаш всичко, което бе написал за Милтън и Дони, вече имаше някакво значение. Продължих да преглеждам книгите: Оксфордски речник на английския език, томове на Шекспир и Милтън, „Тежестта на дъгата“, каталог на „Мерк“.

— Този разпит е незаконен. Вие би трябвало да го знаете. Искам да се видя с адвоката си — каза той, когато аз отново седнах срещу него.

— О, ние просто си говорим — отвърнах. — Това е само предварителен разговор. Ще изчакаме адвоката ви тук. А сега искам да се опознаем.

— Обадихте ли се на адвоката ми? Ралф Гилд в Бостън! — тросна се Тейлър. — Не се бъзикайте с мен!

— Доколкото знам, е уведомен. Да видим — ние ви арестувахме около осем часа вечерта. Обадили са му са се в осем и трийсет.

Тейлър погледна часовника си. Тъмните му очи горяха яростно.

— Сега е вече дванайсет и половина!

Свих рамене.

— Е, нищо чудно, че адвокатът ви още не се е появил. Та вие дори не сте официално арестуван. И така, доколкото разбрах, преподавате английски език. Докато бях в гимназията, харесвах художествената литература, четях много и все още чета, но да си призная, си падам повече по научната литература.

Тейлър продължи да ме фиксира с кръвнишки поглед.

— Май забравяте, че Франсис беше отведен в болница. Часът е отбелязан при приемането му.

Щракнах с пръсти и леко трепнах.

— Точно така. Разбира се, беше отведен малко след девет. Лично подписах документите — осведомих го. — Аз също като вас съм защитил докторат. По психология, в „Джон Хопкинс“, Балтимор.

Хомър Тейлър мърдаше неспокойно върху пейката. После изведнъж избухна:

— Не можеш да ме уплашиш, шибан задник! Мен не могат да ме стреснат дребни риби като теб, повярвай ми! Съмнявам се, че имаш докторат по психология. Може би от Кукурузения щат^[3]. Или от ченгетата.

Подминах заяждането му и също влязох в тона му:

— Ти ли уби Бенджамин Коуфи? Мисля, че си бил ти. Малко по-късно ще започнем да търсим тялото. Защо не ни спестиш излишни главоболия?

Тейлър се усмихна злъчно.

— Да ви спестя главоболията? И защо да го правя?

— Всъщност разполагам с доста добър отговор на този въпрос. Защото по-късно ще имаш нужда от помощта ми.

— Е, в такъв случай по-късно ще ви спестя главоболията, след като ти ми помогнеш — самодоволно се подсмихна той. — Каква е твоята роля в тази работа? — попита ме накрая. — Символизираш ФБР ли?

Усмихнах се.

— Не. Всъщност аз съм твоят последен шанс. По-добре не го изпускай.