Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (40)

39.

Двамата с Нед Махони стояхме в тясната и тъмна, приличаща на кочина спалня заедно със заподозрения Рейф Фарли. Жената, която ни увери, че била негова приятелка, навлече един мръсен халат, преди да я отведат в кухнята за разпит.

Всички бяхме ядосани от събитията, разиграли се пред къщата. Двама агенти бяха ранени от заложената бомба. Заподозреният Рейф Фарли беше единственото нещо, което приличаше на дългоочаквания пробив в този случай.

Нещата ставаха все по-странни. Като начало Фарли взе да плюе срещу Махони и мен, докато устата му не пресъхна. Всичко това беше толкова странно и откачено, че по едно време с Нед се спогледахме и избухнахме в смях.

— Смятате, че цялата тази шибания е забавна? — със стържещ и грубиянски глас се тросна Фарли от ръба на леглото, където се бе разположил като кит. Накарахме го да се облече — в сини джинси и работна риза — най-вече защото не можехме повече да понесем гледката на пластовете увиснала тлъстина и татуировките — на голи жени и един пурпурен дракон, поглъщащ дете.

— Ще бъдеш обвинен в отвличане и убийство — озъби му се Махони. — Рани двама от хората ми. Единият може да загуби окото си.

— Нямате никакво право да влизате в къщата ми, докато спя! Имам врагове! — извика Фарли и отново се изплю срещу Махони. — Нахлувате в дома ми само защото съм продавал малко трева? Или щото чукам една женена курва, която ме харесва много повече от своя старец?

— За Одри Мийк ли говориш? — попитах го. Внезапно дебелакът притихна. Втренчи се в мен и лицето и вратът му почервеняха. Какво означаваше това? Той не беше добър актьор, нито особено умен.

— За какво, по дяволите, говорите? Да не би да сте пушили от моята трева? — попита накрая Фарли.

— Одри Мийк? Онази готина мадама, която беше отвлечена?

Махони се наведе заплашително напред.

— Одри Мийк. Знаем, че ти знаеш всичко за нея, Фарли. Къде е тя?

Малките свински очички на Рейф сякаш се смалиха още повече.

— Откъде, по дяволите, да знам къде е тя?

Нед продължи да го притиска:

— Да си бил някога в чат с името „Четирите любими неща“?

Фарли поклати глава:

— Никога не съм го чувал.

— Имаме запис на разговорите ти, задник такъв — изръмжа Нед. — Май ще трябва да даваш доста обяснения, Луси.

Заподозреният го погледна смутено.

— Коя, по дяволите, е Луси? За какво говориш, човече? Имаш предвид нещо като „Аз обичам Луси“?

Махони умееше да обърква Фарли и да го изненадва, когато е приспал бдителността му. Помислих си, че двамата работим добре заедно.

— Държиш я в гората някъде в Джърси! — изкрещя Нед и го настъпи силно по крака.

— Нарани ли я? Тя добре ли е? Къде е Одри Мийк? — включих се и аз.

— Отведи ни при нея, Фарли!

— Ще се върнеш обратно в затвора. И този път няма да успееш да излезеш оттам! — извиках в лицето му.

Мъжът сякаш най-после се събуди. Присви очи и се втренчи изпитателно в нас. Господи, как само вонеше, особено сега, когато беше изплашен.

— Я почакайте, мамка му! Вече разбрах. Онова място в интернет? Аз просто се перчех.

— Какво означава това?

Дебелите рамене на Фарли се отпуснаха и той сякаш се смали.

— „Четирите любими неща“ е за чешити, които искат да си излеят душата. Всички дрънкат измислици, човече.

— Но ти не си измислил нещата за Одри Мийк. Знаеш истината за нея. Всичко, което си казал, е вярно — притиснах го аз.

— Кучката ме възбужда. Тя е лисица. По дяволите, колекционирам каталози от Мийк, винаги съм го правил. Всички онези манекенки с мършави задници изглеждат така, сякаш се нуждаят от едно хубаво чукане!

— Знаеш подробности за отвличането, Фарли — рекох.

— Чета вестници, гледам Си Ен Ен. Кой не го прави? Казах ви, Одри Мийк ме възбужда. Искаше ми се аз да я бях отвлякъл. Да не мислите, че щях да спя със Сини, ако Одри Мийк беше някъде тук?

Размахах показалеца си срещу Рейф.

— Знаеш неща, които не са били публикувани във вестниците.

Той поклати огромната си глава. После рече примирено:

— Имам радиолокационна антена. Подслушвам полицейските честоти. Мамка му, не съм отвлякъл Одри Мийк! Не би ми стискало. Аз само си приказвам, човече.

— Да, но ти е стискало да изнасилиш Карли Хоуп — вметна Махони.

Думите му сякаш отново го разтърсиха отвътре.

— Не, не! Всичко си беше така, както го казах в съда. Карли ми беше гадже. Не съм я изнасилил. Наистина не ми стиска. Не съм сторил нищо на Одри Мийк. Аз съм никой. Аз съм нищо.

Рейф Фарли се втренчи продължително в нас. Очите му бяха кървясали; всичко у него беше жалко и патетично. Не ми се искаше, но започвах да му вярвам. Аз съм никой. Аз съм нищо. Да, точно това беше Рейф Фарли.