Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (50)

49.

Имаше пробив в случая „Бялото момиче“. Една от жените бе намерена — жива.

Заповядаха ми незабавно да замина за Бъкс Каунти, Пенсилвания, с един от двата хеликоптера „Бел“, които държаха в Куонтико за спешни случаи. Неколцина главни агенти ми довериха, че никога не са се качвали на някой от тях. А ето че аз ставах редовен пътник, и то още по време на обучението си по ориентация. Очевидно да бъдеш довереният човек за бързо реагиране на директора си имаше своите предимства.

Лъскавият черен „Бел“ се приземи върху малко поле в Нористаун, Пенсилвания. По време на полета си мислех за последните часове по ориентация. Изгорихме купчина отрязани човешки нокти, за да знаят всички как миришат мъртъвците. Аз вече знаех и не изгарях от желание да го изпитам още веднъж. Както и да е, не мислех, че в Пенсилвания ще има мъртъвци. За нещастие се оказа, че съм сгрешил.

Агентите от главния офис във Филаделфия бяха там, за да посрещнат хеликоптера и да ме придружат до мястото, където се намираше Одри Мийк. Очакваше да бъде разпитана. Нямаше никакви изявления за пресата, само съпругът й бе уведомен и в момента пътуваше за Нористаун.

— Не съм съвсем сигурен къде точно се намираме в момента — отбелязах, докато пътувахме към местните казарми. — На какво разстояние сме от мястото, където е била намерена госпожа Мийк?

— На осем километра — отвърна един от агентите от Филаделфия. — На десетина минути път с кола.

— Дали е била държана като пленница в този район? — попитах. — Знаем ли го със сигурност? Изобщо какво знаем?

— Тя е казала на полицията, че похитителят й я е довел тук рано тази сутрин. Не е сигурна за посоката, но смята, че са пътували около час. Ръчният й часовник й е бил отнет.

— Предполагам, че е била със завързани очи по време на пътуването.

— Не. Това е странно, нали? Няколко пъти е видяла похитителя си. Както и автомобила му. Изглежда, не му е пукало.

За мен това беше огромна изненада. Не пасваше никак на ситуацията и го споделих.

— Доста заплетена работа — рече агентът. — Но този случай не е ли такъв от самото начало?

Щатските казарми се намираха в червена тухлена постройка, разположена встрани от шосето. Наоколо всичко беше спокойно и аз го приех като добър знак. Поне бях успял да изпреваря пресата. Историята още не беше стигнала до тях.

Забързах към сградата, за да се срещна с Одри Мийк. Нямах търпение да разбера как бе оцеляла по време на това ужасно изпитание. Първата жена, която бе успяла да се измъкне…