Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (100)

100.

Тя не беше мъртва! Все още. За добро или за зло…

Елизабет Коноли отново бе потънала в своя собствен свят, където се чувстваше най-защитена. Разхождаше се по прекрасния плаж на северния бряг на Оаху и събираше най-удивителните раковини, една по една, възхищавайки се на седефените им черупки.

В този миг чу виковете: ФБР!

Не можа да повярва.

ФБР беше тук? В къщата? Сърцето й полудя, после едва не спря, след което отново заби учестено.

Нима най-после бяха дошли, за да я спасят? Защо иначе щяха да са тук? О, мили боже!

Цялата затрепери. По страните й рукнаха сълзи. Най-сетне я бяха открили и щяха да я освободят. Вълка щеше да бъде погубен от собствената си арогантност.

Аз съм тук. Аз съм точно тук!, искаше да изкрещи тя.

Внезапно празненството замря. Всички зашепнаха и Лизи не можеше да разбере думите. Ала определено беше чула виковете „ФБР!“, а после някои споменаха за наркотици.

Лизи се замоли дано да не са дошли за наркотици. Ами ако отведат Вълка в затвора, какво щеше да стане с нея? Не можеше да спре да трепери.

Трябваше да даде знак на ФБР, че е тук. Но как? Беше завързана, със запушена уста, а те бяха толкова близо… Аз съм в гардеробната! Моля ви, погледнете в гардеробната!, викаше в мислите си тя.

Беше си фантазирала десетки начини как да избяга, но само след като Вълка отвори вратата и я поведе на каишка към банята или на разходка из къщата. Лизи знаеше, че няма начин да се измъкне от заключената гардеробна. Не и както беше завързана. Не знаеше как да даде сигнал на ФБР.

Тогава чу някой да говори високо. Беше дълбок мъжки глас, спокоен и овладян.

— Аз съм агент Махони със служители от ФБР. Всички веднага да напуснат и да се съберат на моравата зад къщата! Всички веднага да напуснат!

Лизи чу забързаното трополене на обувки по дървените подове. Хората си отиваха. Тя отново щеше да остане сама. Ако отведат Вълка, какво щеше да стане с нея? Трябваше да има начин да съобщи на ФБР, но какъв?

Някой на име Атикъс Стоунстром заговори на висок глас.

После чу гласа на Вълка, който я смрази. Той все още беше в къщата. Караше се с някого. Не знаеше с кого, нито пък разбираше какво си говорят.

Какво да направя? Какво?

За какво си мислех преди?, питаше се тя.

Тогава изведнъж се сети за една стара идея.

Беше я отхвърлила като възможност.

Защото само мисълта за това я плашеше до смърт.