Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (75)

74.

Изглеждаше едновременно невероятно и странно, но един уважаван професор по английски в Дартмът беше обектът на наблюдение от ФБР в Ню Хемпшър. Напоследък той бе влязъл в чат, наречен „Табу“, и се бе похвалил, че съществува изключителен уебсайт, където можеш да си купиш всичко, ако имаш достатъчно пари.

Агентът на СИОЦ бе свалил странния разговор с господин Потър…

Приятел: Колко точно са достатъчно пари, за да си купиш „всичко“?

Г-н Потър: Повече, отколкото имаш, приятелю. Както и да е, там има ай скан, за да се пазим от такава паплач като теб.

Пакетът: Поласкани сме, че тази вечер си с нас.

Г-н Потър: „Леговището на Вълка“ е отворен само три пъти седмично. Разбира се, никой от вас не е поканен.

Оказало се, че господин Потър е прякор, използван от д-р Хомър Тейлър. Виновен или не, д-р Тейлър в момента бе гледан като под микроскоп. Двадесет и четирима агенти в екипи от по двама работеха на осемчасови смени, наблюдавайки всяка стъпка, която правеше той в Хановер. През седмицата професорът живеел в малка викторианска къща близо до колежа и ходел пеш на работа. Бил слаб, плешив, прилично изглеждащ мъж, който се обличал в английски костюми с вратовръзки в ярки цветове и тиранти, които нарочно контрастирали на облеклото. Винаги изглеждал много доволен от себе си. От управата на колежа узнахме, че преподава драма от времето на Реставрацията и епохата на Елизабет. Този семестър водел и семинар за Шекспир.

Часовете му били изключително популярни. Самият д-р Тейлър имал репутацията на преподавател, който винаги е на разположение на студентите си, дори на тези, които не изучавали предмета му. Освен това бил известен с остроумието си и циничното си чувство за хумор. Често провеждал часовете си, играейки различни сцени от произведенията, които преподавал, като влизал и в мъжките, и в женските роли.

Подозирали, че е гей, но никой не знаел професорът да има някаква сериозна връзка. Притежавал ферма на около осемдесет километра — в Уебстър, Ню Хемпшър, където прекарвал повечето си почивни дни. Понякога пътувал до Бостън или Ню Йорк и прекарал няколко лета в Европа. Никога не бе имало инцидент със студент, макар че някои от момчетата го наричали „пакостник“, при това на всеослушание.

Имайки предвид атмосферата в колежа, Наблюдението над Тейлър беше доста трудно. Надявахме се, че нашите агенти не са били забелязани, но не можехме да сме сигурни. Според тях, Тейлър не бил засечен да върши нещо друго, освен да ходи на работа и да се прибира вкъщи.

На втория ден в Хановер аз седях в колата за наблюдение — тъмносин „Краун Вик“ — заедно с агент Пеги Кац. Тя бе отраснала в Лексингтън, Масачузетс. Беше много сериозна личност, чието основно хоби бе живият й интерес към НБА. Можеше да говори с часове за мъжката или за женската професионална баскетболна лига, което и правеше по време на общото ни наблюдение.

Другите агенти през тази нощ бяха Роджър Нилсен, Чарлс Повесник и Микеле Булярело. Повесник беше специалният агент, ръководещ акцията. Аз не бях съвсем сигурен къде точно се вписвам, но те знаеха, че съм изпратен от Вашингтон, от самия Рон Бърнс.

— Добрият доктор Тейлър излиза. Може да стане интересно — чухме двамата с Кац по предавателя. От мястото, където бяхме паркирали, не можехме да видим къщата му.

— Движи се към вас. Вие първи го поемете — нареди ръководещият наблюдението специален агент Повесник.

Пеги запали фаровете и ние приближихме до ъгъла. После зачакахме Тейлър да мине покрай нас. Неговата тойота се появи миг по-късно.

— Насочил се е към шосе 89 — докладва тя. — Кара с около седемдесет километра в час, в рамките на ограничението, което според мен вече го прави подозрителен. Може би се е запътил към фермата си в Уебстър. Макар да ми се струва малко късничко за бране на домати.

— Нилсен ще го изпревари на шосе 89. Вие останете отзад. Двамата с Микеле ще сме точно зад вас — нареди Повесник.

Това ми звучеше познато и очевидно и за агент Кац, защото тя промърмори само едно: „Добре“, след като изключи радиостанцията.

След като излезе от шосе 89, Тейлър направи няколко отбивки по тесни странични пътища. Движеше се с приблизително сто километра в час.

— Изглежда, се разбърза — отбеляза Пеги.

След това тойотата на Тейлър промени посоката си и пое по един черен път. Трябваше да изостанем, за да не ни забележи. Наоколо се бе спуснала мъгла и карахме бавно, докато открихме безопасно място да паркираме край пътя. Другите коли на ФБР все още не бяха пристигнали; поне ние не видяхме нито една от тях. Излязохме от седана и се запътихме към гората.

Тогава видяхме, че Тейлър спря пред тъмна фермерска къща. След известно време в къщата се появи светлина, после още една. Агент Кац стоеше притихнала и аз се запитах дали някога преди това бе участвала в подобна операция. Не мисля, че беше.

— Виждаме колата на Тейлър пред къщата — докладва тя на Повесник. После се обърна към мен и попита шепнешком: — А сега какво ще правим?

— Не зависи от нас — отвърнах й.

— А ако зависеше?

— Щях да се приближа. Бих искал да проверя дали изчезналият младеж от „Светият кръст“ е в къщата. Не знаем до каква степен е в опасност.

Повесник отново се свърза с нас:

— Отиваме да хвърлим един поглед. Двамата с агент Крос останете там, където сте. Пазете гърбовете ни.

Пеги се обърна към мен и тихо се засмя:

— Повесник иска да му гледаме праха, не смяташ ли?

— Или по-скоро да го дишаме — отвърнах.

Може и да не беше участвала в акция, но явно сега много й се искаше.

Имах чувството, че желанието й ще се изпълни.