Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (12)

11.

Когато същата сутрин се събудих, малкият Алекс спеше кротко до мен, отпуснал глава на гърдите ми. Не можах да устоя и си откраднах още една целувка. И още една. Тогава изведнъж се замислих за детектив Коултър и семейството му. Трогнах се, когато ги видях да излизат заедно от къщата. Бяха спасили живота на Денис, а аз бях особено чувствителен на тема семейство.

Преди да се върна в Куонтико, ме бяха помолили да се отбия в Хувър Билдинг, или Бюрото, както всички наричаха сградата. Директорът искаше да ме види във връзка със случилото се в Балтимор. Нямах представа какво ме очаква и се чувствах неспокоен и притеснен от посещението. Може би онази сутрин трябваше да прескоча кафето с Нана…

Почти всеки, който я е виждал, ще се съгласи, че Хувър Билдинг е странна и някак си свръхестествено грозна постройка. Заема цялото разстояние между Пенсилвания Авеню, Девета и Десета улица, както и И Стрийт.

Още щом стъпих на директорския етаж, бях посрещнат от личния помощник на шефа — един много работлив мъж — Тони Удс, когото вече доста харесвах.

— Как е той тази сутрин? — попитах го аз.

— Доволен е от развоя на събитията в Балтимор — отвърна Тони. — Негово височество е в изключително добро настроение. За разнообразие и това се случва.

— Балтимор изпит ли беше? — попитах, без да съм сигурен докъде можех да стигна в откровенията с помощника.

— О, това беше заключителният ти изпит. Но запомни — всичко е изпит.

Въведе ме в свързаната с кабинета малка конферентна зала. Бърнс вече бе седнал край масата и ме очакваше. Вдигна шеговит тост с чашата си портокалов сок.

— Ето те и теб! — възкликна той и се усмихна. — Постарах се всички да узнаят за отличната работа, която си свършил в Балтимор. Точно на такъв дебют се надявах.

— Никой не пострада — отбелязах аз.

— Добра работа си свършил, Алекс. От ОСЗ са много впечатлени, както и аз.

Седнах и си налях кафе. Знаех, че Бърнс не обича формалностите и че при него важи принципът „обслужи се сам“.

— Предполагам, че си се постарал всички да узнаят… Нали имаш големи планове за мен? — попитах го.

Бърнс се засмя със свойствения си конспиративен маниер.

— Абсолютно, Алекс. Искам да поемеш моята работа.

Сега беше мой ред да се засмея.

— Не, благодаря. — Отпих от кафето, което беше тъмнокафяво, малко горчиво, но вкусно — почти толкова, колкото на мама Нана. — Ще споделиш ли някои от непосредствените си планове с мен? — поинтересувах се.

Бърнс отново се усмихна загадъчно. Наистина тази сутрин беше в много добро настроение.

— Аз само искам Бюрото да действа просто и ефективно, това е всичко. По този начин управлявах офиса си в Ню Йорк. Ще ти кажа на кои не вярвам: на бюрократите и каубоите. В Бюрото има твърде много и от двата вида. Особено от първите. Искам умниците да са на улицата, Алекс. Просто да вършат нещо полезно. Вчера ти се възползва от шанса си, макар че вероятно не го възприемаш по този начин. При теб няма политика, а само правилен подход, за да си свършиш работата.

— Ами ако не се беше получило? — Оставих чашата си върху подложката с изрисуван върху нея герб на Бюрото.

— Е, по дяволите, тогава сега нямаше да си тук и ние нямаше да разговаряме по този начин. А сега, сериозно — има едно нещо, за което искам да те предупредя. На теб може да ти се струва очевидно, но е много по-лошо, отколкото можеш да си представиш. В Бюрото невинаги можеш да отличиш добрите момчета от лошите. Никой не може. И аз се опитах, но е почти невъзможно.

Струва ми се, че се догаждах за какво намекваше Бърнс — той отлично знаеше, че една от моите слабости е винаги да търся доброто у хората. Разбирам, че понякога това наистина е проява на слабост, но нямаше да се променя, защото просто не можех.

— А ти добро момче ли си? — попитах го.

— Разбира се. — Лицето на Бърнс разцъфна в усмивка, която със сигурност би му спечелила главната роля в „Западното крило“. — Можеш да ми вярваш, Алекс. Винаги, абсолютно. Също както вярваше преди няколко години на Кайл Крейг.

Господи, от думите му ме полазиха студени тръпки. Или може би директорът просто се опитваше да ме накара да погледна на света през неговите очи: Не вярвай на никого. Винаги изпреварвай останалите.