Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (9)

8.

Плато стоеше близо до АССЗ-то пред блок „Д“, гледаше над главите на събралото се Семейство и усещаше чак сълзите пълнят уморените му очи. Ранното сутрешно слънце грееше ярко, блестеше ослепително и го принуждаваше да примигва, докато говори.

— Последната нощ беше най-лошата нощ в историята на Семейството. И знаете ли чия беше грешката? Наша! — Сред Семейството се понесе ропот, много от тях се размърдаха притеснено. Плато извърна очи. Беше му трудно да гледа ранените си, осакатени близки, да наблюдава тъжните им лица. Но въпреки това, ако им разкриеше мъката си, нямаше да им помогне. Трябваше да бъде силен, както подобава на Водач.

— Грешката беше наша, защото ние станахме безгрижни — каза Плато, хвърляйки истината в очите им. — С течение на годините се отпуснахме, станахме нехайни. В дните непосредствено след Големия взрив, Семейството поставяло Войни на пост през нощта по всички стени, а не само по западната — той въздъхна тежко, безкрайно уморен. — Започнахме да вярваме, че сме осигурени зад стените на Дома, че сме защитени от нападения. Та кой би могъл да се изкатери по високите зидове? Кой би се осмелил да се нахвърли върху нас? Е, добре! Ние получихме урок и трябваше да заплатим ужасна цена за своето безумие. Зная, че имате много въпроси за това, което се случи през нощта. Тук е мъжът, който ще даде отговорите им.

Плато махна с ръка и до него пристъпи Хикък. Джероунимо се беше облегнал на АССЗ-то. Блейд все още се намираше в блок „В“ под грижите на Лечителите.

— Знаем как са влезли — започна Хикък, вдигнал високо едно дълго въже с кука за захващане, вързана на единия му край. Държеше го в дясната си ръка, а лявата притискаше към хълбока. Лечителите му бяха казали, че раната не е сериозна. Бяха използвали лечебни треви и компрес и бяха спорили, когато той отказа да му направят превръзка през рамото. — Намерихме това, закачено за върха на източната стена. Очевидно са го използвали, за да изкачат външната стена. Горе са срязали бодливата тел с ножици и са минали през нея. Оттам нататък е било лесно да се смъкнат по вътрешната стена, да преплуват рова и свършат това, за което са дошли. Смятаме, че са се разделили на две групи. Едната е дошла през източната стена, а втората — през южната. Били са около две дузини според първоначалните ни преценки.

— Колко очистихме? — попита някои.

— Единадесет и взехме един жив пленник — отвърна Хикък. — Но това, което повече ни засяга, са щетите, които те ни нанесоха. Четирима от Семейството са убити, девет ранени и… — направи пауза без да бърза да продължи. — И осем жени — отвлечени.

Едно момиче на седемнадесет години започна да плаче.

— Къде е мама? — попита тя Хикък. — Къде е Ли?

Стрелецът усети буца в гърлото си.

— Ще я намерим, Клеопатра. Не се тревожи!

— Обещаваш ли? — Сълзи мокреха лицето й.

— Обещавам — отговори Хикък със суров глас. — Жените — продължи той по-високо, за да могат да го чуват и тези отзад, — бяха главната цел на нападателите.

— Защо? — поиска да знае някакъв мъж.

— Зная, колкото и ти — рязко отвърна Хикък.

— Знаем ли къде са отведени жените? — попита една жена.

— След малко ще разберем — увери я Хикък. — Други въпроси?

Нямаше.

Плато пристъпи напред.

— Имате време да починете и да се нахраните. Ще се съберем пак, когато слънцето достигне най-високата си точка. Ще трябва да изготвим планове за попълване редиците на Войните с нови бойци и да преразгледаме отбранителната си стратегия. Не се страхувайте за нашите жени и любими. Ще изпратим Войните да ги спасят и върнат — Плато се обърна към Хикък. — Къде е пленникът?

— Този, който Джероунимо хвана, е там — отговори Хикък, посочвайки с десния си палец към блок „Д“.

— Да го разпитаме — отправи се Плато към сградата. Хикък и Джероунимо тръгнаха след него.

Вътре, точно зад входната врата, плененият трол клечеше на колене с вързани ръце и крака. Блок „Д“ беше библиотека на Семейството — основният източник на забавления и развлечения. Кърт Карпентър лично подбрал хилядите томове, с които бяха отрупани наредените в редици лавици.

Точно зад трола стоеше Рики с катана в ръцете.

— Проговори ли? — Плато попита Рики.

Предводителят на триадата Бета поклати глава отрицателно.

Плато огледа пленника. Беше млад мъж, може би около двадесетте, с дълга, достигаща до средата на гърба, кафява коса и неподдържана брада. Кафявите му очи ги наблюдаваха предизвикателно. Облеклото му беше необичайно, даже за нормите на Семейството и се състоеше от размъкната туника, покриваща го от шията до петите, широко наметало или роба и сандали. Туниката и наметалото бяха изработени от меча кожа. Беше мръсен и тялото му вонеше.

— Разбрах, че наричаш себе си „трол“ — подхвърли Плато, надявайки се да получи отговор и успя — тролът се изплю върху него.

Преди Плато да успее да се намеси, Хикък прасна трола по устата с опакото на ръката си и го повали на бетонния под.

— Моля те! — хвана Плато дясната ръка на Хикък. — Не трябва да се принизяваме до неговото равнище.

— Това е единственото нещо, от което ще разбере — процеди Хикък.

Тролът се изкиска, изправяйки се отново на колене.

— Къде заведоха твоите приятелчета жените ни? — попита го Плато.

— Много искаш да знаеш — отговори тролът, гледайки ги злобно.

— Ако ни кажеш — каза Плато, — ще те освободим.

— Един трол никога не порти, дърто плашило.

— Трябва да знаем — настоя Плато.

— Няма да кажа и една дума — заяви самонадеяно тролът.

— Дори ще запееш — намеси се нов глас.

Блейд стоеше до вратата, гол до кръста, със спечени петна от кръв по кожата. Лечителите се бяха погрижили за зеещата рана на главата му, направена от малка брадвичка. Само един косъм по-надолу и той нямаше да е жив.

— Нищо няма да ти кажа, задник! — заяви тролът, хилейки се на Блейд.

Блейд влезе бавно в блок „Д“ и извади десния „Боуи“.

— Блейд, не! — възкликна Плато!

Този път Хикък хвана със здравата си ръка Плато за слабата дясна китка и го задържа решително.

— Съжалявам, Плато! Не мога да ти позволя да пречиш на партньора ми — извини се той.

Блейд се приближи до трола — устните му бяха сбити в тънка линия от едва сдържаната ярост, лицето изпънато, а сивите очи горяха.

— Ако бях на твое място — Хикък посъветва трола, — щях да заприказвам в скоропоговорка.

— Не можете да ме уплашите — озъби се тролът надменно.

Блейд хвана с дясната си ръка една стиска от косата на трола над дясното му ухо и започна да я реже близо до кожата. Тролът се разшава, опитвайки да се освободи, но Рики го сграбчи отзад за раменете и го прикова на място.

— Какво правиш? — поиска да знае тролът с треперещ глас.

Блейд свърши с рязането на косата.

— Ще те попитам само веднъж — каза тихо. — Къде живеят тролите?

— Блейд, недей! — повтори отново Плато, усещайки какво ще последва.

— Разкарай се, копеле! — изрева тролът на Блейд.

Спокойно и внимателно, Блейд отряза дясното ухо на трола.

Той изпищя с всичката сила на дробовете си; болка замъгли съзнанието му и напрегна мускулите си в опит да се изправи. Рики го задържа в желязната си хватка. Разкъсани дипли плът висяха на мястото на ухото. По страната му се стичаше кръв.

— Копеле! — изрева тролът на Блейд. — Копеле! Копеле! Копеле!

— Можеш само да се възхищаваш на речника му — отбеляза Джероунимо.

Блейд се наведе и натисна кървавия връх на ножа в чатала на трола.

Тролът се вцепени, очите му се разшириха в неимоверен ужас.

— Сега, след като си осигурих неотклонното ти — внимание — каза Блейд тихо, — ще ти задам няколко въпроса. Ако не им отговориш или ако спреш дори и само, за да кихнеш, ще нанижа топките ти на ножа. Разбра ли?

Тролът кимна. Тялото му се тресеше неконтролируемо.

— Добре — Блейд натисна слабо. — Къде е базата на тролите?

Тролът се опита да отговори с конвулсивно отварящи се устни и бълбукащо гърло.

— Не чувам — бодна го Блейд.

— Ф… Ф… Фокс — запелтечи тролът.

— Фокс? — повтори Блейд. — Къде или какво е „Фокс“?

— Има или е имало град, наречен Фокс, на картата на Минесота — припомни си Плато. — Почти на изток оттук.

Тролът закима енергично с глава и косата му се разпиля.

— Точно така! Това е мястото.

— Как стигнахте дотук? — попита Блейд.

— Какво искаш да кажеш? — попита тролът.

— На коне, някакви механични средства, на крака или как?

— Пеша. Какво е това механични средства? — тролът изглеждаше объркан.

— Защо ни нападнахте?

Тролът замалко щеше да се изсмее, но се сдържа навреме. Очите му спряха на искрящия „Боуи“ и той преглътна.

— Искахме да вземем колкото се може повече жени.

— Защо?

— Никога не ни достигат.

— Не ви достигат жени? — сега озадаченият беше Блейд. — Защо?

— Те винаги умират при нас. Предполагам, че не могат да издържат.

— Но защо дойдохте тук? Необходими са много усилия, за да се изкачат стените ни. Трябва да сте имали представа колко сме тук и, че сме въоръжени. Защо поехте риска? Няма ли вече жени, останали при вас?

— В нашия район няма — отговори тролът. — Вече сме нахлували навсякъде, където знаехме, че има.

— Как разбрахте за нас? — поиска да знае Блейд.

— О, преди много, много време, един от нас хванал една от вашите жени.

Блейд натисна още малко с ножа.

— Лъжеш. Никоя от жените ни не е била отвличана от троли. Иначе щях да зная.

— Казвам истината, човече! Казвам истината.

— Кога казваш, че тази жена е била отвлечена? — намеси се Плато с нараснал интерес.

— Нека да помисля… — тролът захапа нервно долната си устна, наблюдавайки боуито. — Беше преди известно време. Шест? Не! Преди седем сезона.

— Сезона? Искаш да кажеш години? — попита Блейд.

— Да. Сезони. Години. За нас те са едно и също.

Хикък забеляза Плато да побледнява и коленете му да се подгъват, след което се съвзе.

— Тази жена… — проговори с мъка той, — имаше ли име?

— Да. Името й е Надин.

Хикък бързо обгърна със здравата си ръка кръста на Плато, за да не позволи на Водача да се строполи. Плато наведе глава и простена.

— Какво му стана? — попита загрижено Рики-Тики-Тави.

— Не помниш ли? — попита един новодошъл. — Надин е жена му.

В блока влезе Джошуа. Приближи се до Плато и го пое от Хикък.

— Аз ще се погрижа за него — погледът му се спря върху ножа „Боуи“, който Блейд държеше. — Това необходимо ли е?

— Не се меси — посъветва го Блейд.

— Той може и да е наш враг — настоя Джошуа, — но все пак е дете на Твореца, каквито сме и ние.

— Джошуа! — Плато изненада всички присъстващи. Изправи се с цял ръст и се освободи от прегръдката на Джошуа. — Млъкни!

— Ако не го бях чул със собствените си уши — подметна иронично Хикък, — нямаше да го повярвам!

— Надин все още ли е жива? — попита Плато с молба в гласа си. — Трябва да ми кажеш.

— Аха. Жива е. Което е изненадващо, ако се замислиш.

— Това пък защо? — натисна Блейд.

— Както ви казах по-рано — припомни му тролът, — те обикновено не изтрайват много при нас.

— Защо? — ръцете на Плато трепереха.

Тролът понечи да отговори, но очевидно размисли.

— Отговори му — каза Блейд, увеличавайки натиска на ножа.

— Продължавай! Направи го! — втренчи се тролът в Блейд, — но аз няма да кажа нищо за жените. Ако го направя, със сигурност ще ме убиеш.

Блейд се изправи бавно и върна ножа в канията.

— Рики, заведи госта в блок „В“. Нека Лечителите превържат ухото му.

— Или това, което е останало от него — усмихна се Хикък самодоволно.

Рики изправи трола на крака.

— Чу какво каза човекът — с бързо движение на китките си той сряза въжето около краката на трола. — Шавай! Едно погрешно движение и няма да можеш да мислиш за отрязаното си ухо. Няма да имаш глава, за да го направиш — Рики бутна трола към вратата.

— Дръж се по-внимателно с него — настоя Джошуа.

Рики се спря за момент до Хикък.

— Почти забравих. Искам да знаеш, че не наруших заповедта ти да пазя Плато през нощта. Дойдоха двама други Войни и ги оставих с него, докато аз тръгнах след теб. Плато не беше в опасност, а знаех, че ще бъда по-полезен, където битката е най-ожесточена.

— Да си ме чул да се оплаквам? — усмихна се Хикък. — Ако не беше се появил, щеше да се наложи да загубя един куршум за онзи мръсник.

— Онзи мръсник — прекъсна го Джошуа, — беше син на Всевишния, като всички нас.

Рики и тролът излязоха.

— Бих искал да отида с тях — каза Джошуа на Блейд. — Може би ще успея да накарам този трол да проговори. Може да получа някоя ценна информация за вас.

Блейд кимна и Джошуа излезе.

— И така, каква ще е следващата ни стъпка? — попита Хикък.

Блейд гладеше брадичката си.

— Тези осем жени са в голяма опасност. Не зная какво правят с тях тролите, но каквото и да е, няма да е нещо приятно. Налага се да ги последваме, колкото се може по-скоро. Ако е необходимо, ще извървим целия път до Фокс.

— Ще ви бъде трудно да ги настигнете пеша — каза Плато. — Съветвам ви да вземете няколко от конете.

— Не!

— Не?

— Ще вземем АССЗ-то — заяви Блейд.

Плато поклати глава.

— Категорично съм против. Автомобилът е твърде важен за нас. Той е единственото ни средство да стигнем до Градовете Близнаци.

— Дадено — отстъпи Блейд. — Но ти току-що каза, че няма да успеем да ги настигнем пеша. Не и с преднината, която имат. Ако използваме коне, колко от тях мислиш, че ще се върнат? Какво ще кажеш и за проклетите мутанти и всичко останало навън. Ще имаме късмет, ако дори и само един от тях оцелее.

— Все пак не мога да намеря достатъчно основателен аргумент, за да използвате АССЗ-то — заяви Плато.

— А какво мислиш за този? — продължи Блейд. — Каза, че до Градовете Близнаци има, как беше, стотици мили. Чудесна експедиция, като си помислиш, че нямаме никакъв опит с транспорта. Колко е далече до този Фокс?

— Трябва да погледна в картата — отвърна Плато, предугаждайки докъде ще ги заведе този разговор, — но ако не ме лъже паметта, около четиридесет или петдесет мили.

— Видя ли — усмихна се Блейд. — Приеми това пътуване до Фокс като репетиция. То ще ни подготви за по-дългото пътешествие до Градовете Близнаци. Ще получим по-добра възможност да стигнем до Фокс и да се върнем. И ако това не е достатъчно — вложи лична нотка в аргументите си — помисли за Джени и Надин, и останалите. Всяка минута, която губим в спорове, е минута, която ги доближава до смъртта. Слушай, да подготвим АССЗ-то и да тръгваме, колкото се може по-скоро.

Веждите на Плато се свъсиха, докато обмисляше казаното. Накрая кимна в съгласие.

— Това противоречи на здравия разум, но ще го направим. Мога да подготвя транспортното средство за кратко време.

— Да отидем при него — Блейд постави лявата си ръка върху слабите рамене на Плато и излязоха навън.

Хикък се бе ухилил до ушите.

— Какво е толкова смешно? — попита Джероунимо.

— Видя ли израза върху лицето на онзи трол, когато Блейд завря ножа си в боклуците му?

— Неописуем ужас — разкикоти се Джероунимо.

Хикък въздъхна щастливо.

— Много ми харесва, когато това голямо приятелче се развилнее!