Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (27)

26.

Сексън си играеше с Блейд. Гигантът знаеше, че ръцете му са по-дълги, а и мачетето даваше преимущество, защото боуито беше с тридесет сантиметра по-късо. Въртеше мачетето непрекъснато, почти мързеливо и с пренебрежение, принуждавайки Блейд да отстъпва.

От своя страна Блейд използваше играта, за да възстанови силите си. Беше се задъхал и изморил от битката с лакомеца. Усещаше последиците от загубената кръв, изтекла от раните, покриващи тялото му. Ноктите на лакомеца бяха нанесли значителни поражения. Погледна към Джени, която продължаваше да се взира безмълвно в Анжела. Какво ставаше с нея? Дали беше само шок?

Сексън улови погледа му и незабавно го изтълкува погрешно.

— Не се тревожи за нея — подразни го гигантът и се ухили развратно. — Няма да й навредя. Пазя я за себе си.

— Никога няма да я имаш — отвърна прегракнало Блейд.

— Така ли мислиш, а?

— Знам го — увери го Блейд.

Сексън връхлетя. Ударите му зачестиха и игривостта изчезна.

Блейд парираше мушканията и замахванията на противника си и продължаваше да отстъпва през арената по-далече от Джени.

— Трябва да призная — Сексън продължи да приказва, дори и докато се биеше, — че си достоен противник. От много години насам, никой не се е осмелявал да се изправи срещу мен.

— Знаеш какво казват… — успя да отвърне Блейд, гмурвайки се под един широк замах.

— Не — изкиска се Сексън. — Какво казват?

Блейд отскочи встрани от друго мушване. Спря усмихнат със странно чувство на симпатия към този колос.

— Колкото някой е по-голям…

— Толкова по-тежко пада — довърши Сексън. — Да, чувал съм го.

— Предполагам — каза Блейд тихо, — че мога да те накарам да се предадеш.

— Какво? — изсмя се Сексън. — Чуваш ли врявата отвън?

От известно време през летящите врати долитаха стрелба, крясъци и писъци.

— Това са моите хора — заяви Сексън. — Довършват тези, които са с тебе.

— Може да бъде и обратното — напомни му Блейд.

Сексън погледна по посока на битката и челото му се смръщи.

— Може и да си прав. Ние нямаме автомати. Наблюдателите имат, но с тях сме сключили договор.

— Наблюдателите? — запита Блейд. — Какви са тези „наблюдатели“?

Сексън поклати глава.

— Съжалявам, но наистина трябва да отида там — и хвърли неочаквано мачетето по Блейд.

Блейд се изви, за да го избегне, загуби равновесие и само за миг се обърна с гръб към гиганта.

Това беше достатъчно.

Сексън скочи, хвърли се върху него отзад и обви могъщите си ръце около тялото му. Повдигна го от пода и стисна, използвайки изумителната си груба сила.

Блейд, хванат като в стоманено менгеме, започна да се бори и дърпа, опитвайки се да спъне гиганта и да го събори на земята. Напъваше се срещу сковаващите го ръце на Сексън, докато собствените му бицепси и трицепси се издуха, но без резултат.

— Защо се бориш? — изсъска Сексън през стиснатите си зъби. — Направи го по-лесно за себе си.

Блейд продължаваше да се мята, опитвайки се да удари Сексън с глава или да го ритне.

Сексън се изсмя.

Блейд усещаше натиска върху гърдите си да се увеличава. Можеше лесно да си представи как гръдният кош ще хлътне навътре, ако не успее по някакъв начин да се освободи.

Джени даде признаци на живот. Огледа се наоколо с бързо премигващи очи.

Лицето на Блейд беше почервеняло, ръцете отслабваха от продължителната борба, изцедила физическите му сили.

— Не трябваше да се заемаш с тролите — увеличи натиска Сексън.

Блейд си спомни за боуито, което все още стискаше в дясната си ръка. И дума не можеше да става да се опитва да нанесе смъртоносен удар в някоя жизненоважна точка — всички те бяха извън обсега му. Но имаше една възможност…

— Блейд! — Джени тичаше към тях, ужасена от гледката.

— Мисля, че ще я получа за вечеря — в гласа на Сексън прозвуча злорадство.

Блейд се съсредоточи в насочването на ножа. Хвана дръжката и заби острието нагоре, през туниката, в слабините на Сексън. Сряза тестисите и завъртя ножа.

Сексън изпищя и го пусна. Залитна назад и хвана с две ръце кървящите си слабини.

Блейд падна на пода на арената. Повдигна бързо туниката и намери един от солингеновите ножове за хвърляне.

Сексън се беше превил на две, хленчейки. Ръцете му сграбчиха боуито, дръпнаха го и той изпищя, когато ножът изскочи навън. Погледна към Блейд.

— Не мога да повярвам — каза стенейки.

Блейд се изправи бавно със скрит зад дясното бедро „Солинген“.

— Не ме оставяй така — помоли го Сексън. — Боли! Боли!

— Мога да те взема затворник в Дома — каза Блейд.

— Не ме оставяй така — повтори Сексън. Погледна надолу към кръвта, струяща от разкъсаните му тестикули. — Не ме оставяй непълноценен мъж.

Блейд кимна веднъж с разбиране. Солингенът полетя, преди някой да успее да мигне с очи.

Сексън се дръпна назад, когато тънкото острие проникна в наклоненото му чело. Очите се затвориха и той се строполи като грамадно дърво сред гора. Главата му се удари първа в земята и заби ножа още по-навътре.

— Блейд!

Джени дотича до него, хвърляйки бедрената кост настрана. Прегърна го и скри лице в рамото му.

Блейд я държеше, изчаквайки нервите му да се отпуснат. Навън беше настъпила тишина. „Какво се беше случило?“, запита се той. Забеляза движение сред скамейките и се напрегна, но веднага след това се усмихна, разпознавайки жените от Семейството — Ли, Мери, Дефъдил, Урса, Сефайъ и една по-възрастна жена, която не познаваше.

Или я познаваше?

— Бъди благословен, Блейд — каза жената. — Благодаря ти, че ни отърва от сатаната!

— Познавам ли те? — попита я Блейд.

— Дали ме познаваш? Ти имаше навика да седиш в скута ми и да ядеш сладките ми.

— Надин! — досети се Блейд с усмивка. — Почакай да те види Плато.

— Почакай аз да го видя — засмя се доволно Надин. — Вероятно ще съсипя бедничкия си любим още през първата седмица след завръщането си вкъщи.