Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (10)

9.

— Ако изостанете — заяви сърдито огромният, брадат трол, — ще умрете — той направи знак на спъналите се жени да се изправят.

Джени помогна на Мери да стане на крака.

— Трябва да бъдеш по-внимателна — предупреди я Джени. — Тези приятели ще ни убият, без да се замислят и при най-малкия повод.

— Съжалявам — кимна Мери. — Много съм уморена.

— Всички сме така — съгласи се Джени.

— Спрете да дрънкате! — изкомандва един от тролите. — Мърдайте!

Жените се подчиниха мълчаливо и Джени тръгна напред. Тролите ги бяха навързали на дълго въже, с клуп около врата на всяка една от тях. Най-едрият трол, този с брадата и явен предводител в това нападение, държеше единия край на въжето с мускулестата си лява ръка. В дясната носеше мачете, а около кръста — патрондаш и револвер. Осем други троли вървяха с него — по четирима от всяка страна, охранявайки веригата от навързани жени. Следваха ги още седем троли, като се оглеждаха постоянно назад за евентуални преследвачи.

Краката на Джени я боляха. От колко време вече вървяха? Тя прецени, че наближава късния следобед на деня след похищението им. Всичките осем жени бяха съвсем отпаднали. Бяха вървели през цялата нощ и целия ден. Тролите се придвижваха предпазливо, очаквайки Семейството незабавно да си отмъсти. Водачът им явно изглеждаше разочарован от това, че не бяха преследвани. Джени трябваше да признае собственото си разочарование. Къде бяха спасителите им? Защо все още никой не се е появил? Ако Войните бяха тръгнали по следата веднага след нападението над Дома, то трябваше досега да са настигнали тролите. Къде бяха те?

— Не можем ли да спрем? — пошепна Мери. — Не мисля, че ще мога още дълго да продължа.

Джени погледна през рамото си. Мери, млада Земеделка, беше зад нея. Следваха Дефъдил, Сефайъ, Анжела, Ли, Урса и Джоун. Джени забеляза, че всички жени са сравнително млади, на около двадесет или тридесет години. Каква беше причината? Като че ли можеше да отгатне.

В края на въжето Джоун залитна и се просна на ръце и крака. Всички жени спряха.

— Ставай, кучко! — Един от тролите сграбчи дългата й коса и я изправи рязко на крака.

Джени се разтревожи. Джоун беше тайното им оръжие, маскираният им рицар. Семейството беше защитавано от четири триади Войни и всяка една се състоеше от трима бойци. Един от дванадесетте бойци, само един, беше жена. През последните години само една-единствена жена беше изявила желание да стане Войн. На Кръщението си преди десет години тази жена беше избрала името на героиня, за която беше чела в библиотеката на Семейството. Джоун от Арк^[1], легендарната жена войн.

Тролът продължаваше да стиска косата на Джоун. На челото й личеше широка резка, лявата й вежда беше подута, а окото — подпухнало. Без да обръща внимание на раните и пренебрегвайки болката, тя замахна неочаквано с десния си лакът назад и нагоре, нанасяйки удар в носа на трола. Счупи го и от ноздрите рукна кръв.

Тролът пусна Джоун, виейки от болка и ярост.

— Кучка! Проклета кучка! — Носеше метална тояга — парче стомана, дълго няколко фута^[2]. — Ще те убия — той вдигна тоягата над главата си.

Дочу се звук от зареждане на оръжие.

Всички очи се обърнаха към огромния като планина трол — водачът. Беше насочил револвера си към трола със смазания нос.

— Няма да я убиеш, нали Бак? Не, след като знаеш какво ще е добре за теб?

Бак се поколеба, изгарящ от желание да размаже лицето на Джоун, но се боеше от последствията.

— Нали видя какво направи тя? Тя ми счупи носа, Сексън. Нали може да я убия? Моля те!

Гигантът Сексън поклати глава.

— Имам други планове за нея. За всички тях.

— Но кучката счупи носа ми! — протестира Бак невъздържано.

— Точно така — съгласи се Сексън и започна да се смее.

Останалите троли също се присъединиха във веселието му.

— Прецакан от жена — каза един от тях, хилейки се.

— Може би следващия път ще си избере някоя от неговия калибър — подметна саркастично друг.

Уязвен, Бак свали тоягата и погледна свирепо Джоун.

— Сексън! — Джени погледна към колоса. — Имаме нужда от почивка. Не можеш ли да отделиш малко време?

Сексън поглади замислено рунтавата си брада.

— Предполагам, че можем да си го позволим. След нас май няма никой. Това ме изненадва.

„Мен също“, съгласи се на ум с него Джени.

Движеха се през поле, обрасло с храсталаци и изобилни бурени. На около миля пред тях се виждаше гора. Слънцето сипеше жар, жегата, почти невероятна за юни, ги измъчваше. Небето беше оцветено в сиво.

Ядрените взривове в световен мащаб бяха вдигнали огромни количества прах и стрити отломки в атмосферата, небето беше почерняло, намалявайки количеството слънчеви лъчи, достигащи земята. След войната планетата беше активизирала значително вулканичната дейност и много от вулканите продължаваха да действат. Документите показваха, че в течение на повече от пет години този облак буквално задръствал небето, преди да започне да се сляга и разпръсква. Цветът на небето се променил постепенно от тъмно до светло сив и накрая, в някои райони, до оттенък на синьо. След около десет години по-голямата част от облака се бе разнесла. Въпреки това, драматично увеличилите се вулканични изригвания продължаваха да изхвърлят пепел и прах в атмосферата и поне два пъти в годината небето над Дома се променяше в по-тъмно сиво, когато въздухът се изпълваше с вулканични отпадъци. Това явление рядко се задържаше за повече от шест часа, докато бъде отнесено от вятъра. Плато предвиждаше, че изригванията ще спрат след най-много петдесет години.

Ограниченият достъп на слънчева светлина до земята беше понижил температурата й. Сезоните за развитие на растенията бяха изчезнали или драстично се бяха скъсили. Само най-издръжливите култури и растителност бяха устояли. Един век по-късно, тези сезони бяха достигнали предвоенната си продължителност в много райони, въпреки че абсолютните климатични стойности се бяха повишили. Летата бяха много по-горещи, а зимите — смразяващо студени.

— Сядайте, където сте — заповяда Сексън. — Починете малко.

Жените бяха разделени една от друга с около два метра въже, което им даваше възможност да сядат, без да си пречат. Те образуваха малък кръг, седнали рамо до рамо, така че можеха да си шепнат, без да бъдат чути.

— Как се чувстваш? — Джени попита Джоун веднага след като седнаха в тревата.

— Не ме бива — призна Джоун намръщено. — Спях в блок „Б“, когато дочух шумотевицата и изтичах навън. Някой ме цапардоса, преди да разбера какво става. Главата ми се пръска — тя изчетка малко прах от избелелите си кафяви панталони и зелена блуза, кърпени на повече от дузина места.

— Има ли някоя друга ранена? — попита Джени.

Останалите поклатиха отрицателно глави.

— Къде са Войните? — Ли, една от Тъкачките на Семейството, прокара пръсти през разрошената си черна коса.

— Това и аз бих желала да знам — отбеляза брюнетката Сефайъ.

— Мислех, че досега ще успеят да ни настигнат — промълви Джени.

— Какво ви става, куклички? — ядоса се Джоун.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дефъдил.

— Смятате, че Войните ще зарежат всичко и ще хукнат след тези клоуни две секунди след като Домът е бил нападнат? Помислете! Трябва да се защити района, да се превържат ранените и да се изготвят планове — Джени погледна към групата троли, които разговаряха помежду си и се смееха. — Тези копелета ще платят за това, което направиха.

— Какво мислиш, че ще направят Войните? — попита Ли.

— Ще изпратят една от триадите след нас — увери ги Джоун.

— Само една? — учуди се Урса.

— Мислиш, че ще изпратят всички Воини и ще оставят Семейството беззащитно? Не, само една триада. Вероятно Алфа.

— Може да бъде всяка друга — оспори Джени.

Джоун се усмихна.

— Дръж се сериозно. Блейд няма да иска нещо да се случи на изгората му.

— Коя ли може да е тя? — изкиска се Дефъдил.

— Това няма никакво значение — възрази рязко Джени.

— Ако действително мислиш така — усмихна се самодоволно Джоун, — то не познаваш Блейд така добре, както го познавам аз. Той ще те последва до края на света. Имаш думата ми. Блейд, Хикък и Джероунимо ще тръгнат по следите ни, ако вече не са го направили.

— Не сте ли ти и Хикък гаджета? — попита я Ли.

— Ние сме само добри приятели — защити се Джоун.

— Тогава защо се изчервяваш? — настоя Ли.

— Кога ще ни настигне Алфа? — поиска да знае Урса.

Джоун повдигна рамене.

— Не може да се каже. Съмнявам се, че ще използват коне. Пеша ще им отнеме ден или два.

— А ако вземат АССЗ-то? — намеси се Анжела, тиха жена с големи очи.

— Нямам никаква представа — призна Джоун.

— Как мислиш, защо носят тези мечи роби? — попита Ли, загледана в похитителите им.

— Не мога да разбера — каза Джоун. — Само идиот може да носи такава роба в тази горещина.

— Какво ще правят с нас? — попита изплашено Дефъдил.

— Не мисли за това посъветва я Джоун.

— Не се ли страхуваш?

Джоун стисна насърчително дясното рамо на Дефъдил.

— Това ми напомня за една история, която съм чувала отдавна за няколко членове на Семейството, които решили да изкачат голямата канара…

— Къде е била тази канара? — прекъсна я Дефъдил, слаба брюнетка, една от Художничките на Семейството.

— Почакай да свърша — каза Джоун. — Катерили се по тази канара, когато един от тях се подхлъзнал и паднал. Докато летял надолу покрай тях го чули да си приказва.

— Какво казвал? — прекъсна я Ли.

— Всеки път, когато минавал покрай някого, го чували да казва… — Джоун направи пауза, за да подсили ефекта. — Дотук добре…

Джени забеляза, че Сексън ги наблюдава.

— Мисля, че почивката ни е към края си. Джоун, трябва да внимаваш. Не трябва да се делим. Не губете надежда. Помощта скоро ще пристигне.

— Големият идва предупреди Дефъдил.

Сексън се приближи бавно до тях.

— Ставайте! Тръгваме — той се приближи до Джени. — Харесвам блондинки. Дръж се добре и аз ще те поискам след изпитанието.

— Изпитание? — поиска Джени да й обясни.

— Ще видиш — Сексън се върна обратно при останалите троли.

— Знаете ли започна Ли с надежда в гласа, мисля, че нямат намерение да ни наранят.

— Е, не, няма да ни убият — озъби се Джоун. — Не е много забавно да изнасилиш мъртво тяло.

Изправиха се бавно на крака.

— Мускулите ме болят — оплака се Ли.

Тролите заеха първоначалните си места, а Сексън хвана края на въжето.

— Ще ни дадете ли малко вода? — помоли Джени.

— Пред нас има нещо като поток — обясни Сексън. — Когато стигнем, ще пием всички.

Джоун беше дочула разговора.

— Ако отпред има поток — каза тя, — защо не скочите в него? Повече от едно къпане в годината няма да ви навреди.

Очите на Сексън се присвиха.

— Всички знаят, че къпането е вредно. Прави те слаб — той повиши гласа си, така че всички троли да го чуят: — Тази наистина обича да използва устата си, нали?

— И какво от това? — Джоун не позволяваше да бъде лесно уплашена.

— Щом ти харесва толкова много каза Сексън, ще получиш тази възможност. В кошарата.

— Кошарата? Какво е това?

— Място, където ще можеш да дрънкаш, каквото си искаш, кучко.

Тролите се разкикотиха.

— А сега си размърдайте задниците! — изрева Сексън. — Иначе, мислете му!

„Господин Доброто момче беше дотук“ помисли Джени и погледна тъжно през лявото си рамо.

Къде се губеше Блейд?