Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Краят на света (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fox Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
elemagan (2014)
Разпознаване и корекция
ultimat (2014)
Допълнителна корекция
ultimat (2014)

Издание:

Дейвид Робинс. Щурмът на Фокс

Редактор: Диана Илиева

Технически редактор: Николинка Хинкова

Коректор: Милка Недялкова

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

ISBN 954–17–0050–0

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от ultimat

12.

— Ще избягам веднага след като се стъмни — прошепна Джоун на останалите, когато насядаха в кръг.

Тролите бяха разрешили още една почивка. Сексън беше обезпокоен, защото до потока оставаха още около три мили. Придвижването им се забави, когато един мутант — някогашна миеща мечка, пресече пътя им. За щастие я бяха забелязали първи и се скриха, докато съществото напусна района. Мутантът бе обикалял, ровейки под пънове и храсти в търсене на насекоми и гризачи.

Сега звярът си беше отишъл и Сексън позволи кратка почивка, докато предаде инструкциите си на останалите троли.

— Не говориш сериозно — противопостави се Ли.

— Ще останеш сама там? — разшириха се очите на Анжела, оглеждайки заобикалящата ги гора.

— Нямаш никакъв шанс — изрази мнението си Урса. — Не го прави.

— Не мога да пропусна тази възможност — настоя Джоун.

— Как възнамеряваш да го направиш? — попита Джени.

— Лесно — Джоун наблюдаваше тролите изпод вежди. — Вече съставих план. Обзалагам се, че когато стигнем в базата им, където и да е тя, ще ни държат под ключ. Тогава ще бъде много по-трудно да се избяга. Не знам защо, но тези чучела даже не си дадоха труд да ме претърсят. В задния си джоб имам нож. Ще бъде лесно да срежа въжето и да избягам. Ще се върна до Дома и ще доведа помощ.

— Не знам… — Джени не беше уверена в представилата се възможност.

— Наистина ли мислиш, че можеш да го направиш? — намеси се Дефъдил.

— Фасулска работа — усмихна се Джени.

— Къде ли сме чували този израз преди? — попита Ли.

— А казва, че й е само приятел — Сефайъ наблегна на последните думи и жените се разсмяха.

— Кое, по дяволите, е толкова смешно? — приближи се Сексън и ги погледна свирепо.

Никоя от тях не отговори.

— Не мога да ви разбера — каза Сексън.

— Защо? — попита Джени.

— Повечето жени досега да са рухнали — поясни Сексън. — Тролите са широко известни. Името ни всява страх в сърцата на мъже и жени. Когато нападнем град или лагер, хората обръщат гръб и ни дават всичко, което поискаме. Те са достатъчно благоразумни, за да не застават на пътя на тролите.

— Семейството не обърна гръб — напомни му Джоун гордо.

— Не — каза Сексън, поглеждайки я сърдито, — наистина не го направи. И не мога да разбера защо.

— Не е трудно да се разбере — заяви Джени.

— А!

— Никога досега не сме чували за вас — обясни Джени.

— Всички са чували за тролите — похвали се Сексън.

— Без нас — увери го Джени.

Сексън изглеждаше озадачен.

— Може да си права — съгласи се неохотно. — Казах на един от мъжете ви кои сме. Изненада ме, когато се опита да ни прати по дяволите — внезапно в главата му се породи някаква мисъл — Семейството ви има много пушки, нали?

Джоун погледна предупредително другите жени и почука устни с левия си показалец.

— Отговорете ми! — заповяда Сексън.

Жените мълчаха.

Сексън пристъпи към Анжела и обви мускулестата си ръка около тънкия й врат.

— Отговори ми или ще го счупя като вейка.

— Наистина имаме пушки — потвърди бързо Джоун. — Не мога да кажа дали ще решиш, че са много или не.

— Колко? — ухили се Сексън злобно, докато Анжела се мъчеше да се откопчи от него.

— Никога не съм ги броила — погледна го яростно Джоун.

— Толкова много? — Сексън освободи Анжела, а в съзнанието му започна да се развива кълнът на някакво намерение. Бръкна под гънките на мечата кожа и извади мачетето си.

„Къде ли го крие?“, учуди се Джени.

— Да вървим! — Сексън отново хвана края на въжето.

Джени забеляза двама от тролите да напускат групата и да тръгват на запад, в посоката, от която бяха дошли.

— Проверка за преследвачи? — попита тя Сексън.

— Много е странно — погледна Сексън към заминаващите троли.

— Кое?

— Все още никой да не ни преследва. Не е правдоподобно.

— Нервен ли си?

— Не. Предпазлив — погледна я той, обърна се и ги поведе през един гъст участък на гората.

— Ще имаш ли нещо против да поприказваме? — попита го Джени.

Сексън вдигна рамене.

— За мен е без значение. Но говори тихо.

— Защо се наричате троли? — опипа Джени почвата.

— Винаги сме се наричали троли.

— Откъде сте получили името си?

— Не зная.

Джени се намръщи. Това нямаше да я доведе доникъде.

— Къде ни водите?

— Във Фокс.

— Какво е „Фокс“?

Реши да се прави на глупава, надявайки се, че следващият й въпрос ще го предизвика.

— Защо вие тролите крадете жени?

Сексън се подсмихна.

— Какъв тъп въпрос! Как иначе ще намираме жените си?

— В нашето Семейство — поясни тя — мъжете молят жените да им станат съпруги. Жените се съгласяват с желание.

— А ако жената не иска мъжа? — поиска да знае Сексън.

— Тогава тя не се омъжва за него.

Сексън отново се изсмя.

— Изглежда много тъп начин за уреждане на нещата. Нашият е по-лесен.

— Вие просто вземате жените против волята им — възмути се Джени. — Вие ги малтретирате, плашите и насилвате. Това ли е начинът да се създават връзки?

— На нас ни върши работа.

Джени замълча, мислейки колко е безполезно да се спори с него.

Слънцето се снижаваше към хоризонта на запад и всеки път, когато пресичаха малки полянки, виждаха искрящото му кълбо.

— Какво правите с жените си? — Джени попита гиганта.

— Обичайното — отговори той навъсено.

„Успокой се“, подтисна Джени растящия си гняв.

— Какво е обичайно за вас? — притисна го тя.

— Жените ни перат, шият и се грижат за децата. Готвят за нас и ни обслужват през нощта. Или винаги, когато поискаме.

— Обслужват ви? — повтори Джени.

Сексън се изкикоти.

— Едно голямо момиче като теб трябва да знае какво искам да кажа.

— А ако жената не иска да ви обслужва?

— Накълцваме я на дребни парчета и я хвърляме за храна на Уулви.

— Уулви?

— Може и да ти се наложи да се срещнеш с него. Все пак, по-добре ще е да не го правиш.

— Защо?

— Защото — обърна се Сексън и й се ухили, — ако се срещнеш с Уулви, това ще бъде последната среща в живота ти.

Джени потрепери неволно и тялото й настръхна. Дали не се надигаше студен вятър? Или й действаха злобният пламък в очите на Сексън и ухилената му мутра?

„Блейд, къде си? — погледна през рамо, потискайки импулсивно надигащата се паника и желанието да побегне. — Бързай! Много бързай! Иначе ще имаш деца от друг.“

— Ускорете ход! — извика Сексън. — Искам да стигнем до потока, преди да се е стъмнило.

Навлязоха в един особено гъст участък от храсти и бяха принудени да навеждат, извиват и огъват телата си, за да могат да си пробият път през шубрака. Джени подскочи от болка, когато в левия й крак се заби трън. Махна от прасеца си закачилия я клон и се опита да върви по пътечката, която проправяше Сексън. Тя го виждаше съвсем ясно, както и двете жени след себе си, но останалите бяха скрити от растителността. Запита се как ли издържат сестрите й, особено Анжела. Тя беше най-крехката от групата.

Гъстакът свърши и те се намериха пред поле с детелина.

Сексън погледна към слънцето.

— Ще стигнем до потока преди нощта, няма проблеми. Ще запалим огньове и ще тръгнем отново призори.

— Сексън! — извика един от тролите. — Сексън!

Сексън се обърна, когато Бак дотича при него.

Джени погледна жените и веднага разбра причината за тревогата.

— Какво има? — запита Сексън, раздразнен от глъчката. — За теб ще е добре, ако е важно.

— Жените! — Бак беше така възбуден, че не можеше да намери думите. — Жените!

— Какво жените? — Сексън все още не беше разбрал.

— Една от тях е изчезнала! — изпищя Бак.

Лицето на Сексън се скри в облак от неудържим бяс.

— Това е устатата кучка! — изрева той, след като преброи пленничките.

— Как го е направила? Как? — Бак не можеше да спре конвулсиите на вратните си мускули.

Джени можеше да разпознава състоянието на нервност, когато се сблъскваше с него. Всички троли се оказаха с подчертана липса на интелигентност. Както беше забелязала, някои от тях мълчаха, докато не бъдат заговорени. Бяха неестествено сдържани, почти затворени в себе си. Нещо щеше да се случи, но тя изобщо не можеше да предположи какво ще последва.

Сексън сграбчи Бак за предната част на туниката.

— Грешката е твоя, нали? Ти трябваше да внимаваш никоя от тях да не се изплъзне. Какво се случи?

Бак се тресеше от неудържим ужас.

— Не зная, Сексън! Не зная! Моля те, не ме наранявай! Моля те! Моля те!

— Да те нараня ли, Бак? — попита Сексън. — Защо да те наранявам?

— Значи няма да ме нараниш? — изненада се Бак на късмета си.

— Не! — озъби се Сексън. — И знаеш ли защо?

Бак не смееше да попита.

— Не искаш ли да знаеш защо? — повтори Сексън.

— Защо? — попита Бак боязливо.

Сексън повдигна Бак във въздуха.

— Причината, поради която няма да те нараня е, че ти ще тръгнеш след кучката. Вземи още двама с тебе. Ще откриете следите й и ще я преследвате, докато я хванете. Няма да се връщате, без да сте го направили. Разбра ли?

Бак кимна утвърдително и Сексън го пусна на земята.

— Тръгвай, щом си разбрал, преди да съм решил да ти отрежа пръстите и да те накарам да ги изядеш.

Бак се изправи на крака, продължавайки да кима с глава.

— Тръгвам, Сексън.

— Ако настигнете Гейлън и Трент — Сексън имаше предвид двамата, които беше изпратил да проверят за преследвачи, — вземете ги да ви помогнат. Трябва да й попречите да стигне до Дома им. Ние ще заличим следите си, след като пресечем потока, но въпреки това тя може да им помогне да ни открият. Първо трябва да намерите нея.

Бак махна с ръка на двама от тролите да го последват. Изтърча до храсталака и спря.

— Какво да направим с нея, като я хванем? — попита той.

— Можете да се позабавлявате малко, ако искате — ухили се Сексън.

— А след това? — Бак облиза тънките си устни. Мисълта да се позабавлява с пленницата му хареса. Щеше да се разплати за разбития си нос. По дяволите, как боли!

— След това? — Сексън погледна Джени. — Убийте кучката!

— Правилно! — Бак се наведе, за да навлезе в гъсталака.

— Бак! — извика Сексън.

Бак замръзна на място, страхувайки се, че Сексън е решил все пак да отреже пръстите му.

— Да?

— Донеси ми главата й!

— Главата й?

— Главата й! — заповяда Сексън.

— Имаш я!