Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (12)

11.

Плато се отдръпна назад, оглеждайки АССЗ-то: беше проверил двигателя, беше затворил и заключил капака му. Качи се на покрива, за да огледа слънчевите колектори. Пълзя отдолу, за да провери специалните акумулатори и накрая се увери, че индикаторът на арматурното табло показва, че те са напълно заредени.

Блейд, Хикък и Джероунимо стояха до машината. Цялото Семейство се беше събрало около нея в очакване на великия момент — пускането му в действие.

— Трябва да ви предупредя — каза Плато на триадата Алфа, — че направих най-доброто, което мога, но то може да се окаже недостатъчно.

— Какво искаш да кажеш? — попита Блейд.

— Независимо от часовете, които съм прекарал в библиотеката в проучване на различните начини за превоз, това е първото транспортно средство, с което се сблъсквам на живо. Изучих ръководството, подготвяйки се за този ден, прочетох цялата налична литература за автомобилите. Само че… — той замълча и захапа замислено долната си устна.

— Какво има, Плато? — подкани го почтително Джероунимо.

— Само че не мога да ви гарантирам, че АССЗ-то ще работи, както трябва — Плато се плесна смутено по бедрото с дясната ръка. — Въпреки всичкия този труд, в основни линии това превозно средство ми е чуждо. Колкото и да четеш, то е само бледо подобие на практическия опит, който не може да бъде заместен с абсолютно нищо. Още повече, че усилията ми са били напразни, защото АССЗ-то не прилича на никое моторно средство, използвано преди Големия взрив.

— И така, това което казваш — каза Хикък, разсъждавайки над думите на Плато — е, че това чудо може да се счупи насред път и ние да се окажем безпомощни, заобиколени от мутанти и само Великият дух знае от какво друго още.

— Вярвам, че сте схванали същността на това, което ви казах — призна Плато.

— Бих искал да не съм — измърмори Хикък. — Чудният свят на техниката беше дотук.

Към тях се приближи Джошуа с дебело превързано рамо.

— Готови ли сте? — попита той.

Плато забеляза, че Войните не обърнаха внимание на Джошуа.

— Всички сме готови — заяви той и извади ключовете. — Кой желае да опита пръв?

Хикък грабна ключовете, преди останалите да успеят да се помръднат.

— Сигурен ли си, че ще се справиш? — попита го Плато. — Трябва да бъдеш много предпазлив. Не можем да си позволим да го повредим.

— Все още ми остава едно здраво крило — отговори Хикък ухилен.

— Все пак, сигурен ли си? — настоя Плато.

— Фасулска работа — увери ги Хикък. Отвори вратата, покачи се в седалката на шофьора и затвори вратата.

— Настъпи моментът на истината — заяви Плато тържествено. — Никога не съм очаквал да доживея времето, когато ще се возим в захранван от слънцето автомобил.

— Надявам се да е така — добави Блейд. — Давай, когато си готов — обърна се той към Хикък.

Хикък се взираше в арматурното табло с набръчкано чело.

— Стори ми се, че го нарече фасулска работа — напомни му Плато.

— Точно така е — защити се Хикък.

— Тогава какъв е проблемът? — попита Джероунимо.

— Как се пали тая твар? — Хикък се пресегна и докосна малък отдушник с колебливо и несигурно движение.

— Вкарваш този ключ в контакта — упъти го Плато — и след това завърташ ключа.

— Това е добре да се знае — светнаха нещастно очите на Хикък, — но какво, да го вземат мътните, е „контакт“?

Плато подтисна желанието си да се изсмее и показа на Хикък контакта на запалването. Хикък вкара ключа в процепа и спря. Всички от Семейството се напрегнаха в очакване.

— Нищо не става, партньори — заяви Хикък и завъртя ключа.

Бяха се подготвили предварително да чуят силен шум, тъй като бяха чели, че двигателите вдигат такъв, и въпреки това се стреснаха и изненадаха, когато моторът изрева, направи няколко оборота, изкиха и затихна.

— Угасна! — простена Хикък. — Сбърках нещо!

— Не ми се вярва — ободри го Плато. — Опитай пак.

— Сигурен ли си? — попита Хикък с подозрение в гласа.

— Повярвай ми! Още един път!

Хикък пое дълбоко дъх, затвори очи и завъртя ключа отново.

АССЗ-то с рев се върна към живот. Двигателят работи в продължение на минута на празни обороти, докато внезапно спря.

— По дяволите! — изруга Блейд.

— Още веднъж! — заповяда Плато и Хикък се подчини.

АССЗ-то се разтресе, когато двигателят се включи и заработи. Колкото повече работеше, толкова по-тих ставаше. Съвсем скоро след това металният тътен се смени с приглушено мъркане.

— Стана! — извика Блейд.

— Яхууу! — долетя откъм Хикък.

Семейството избухна в див възторг.

— Слава на Великия дух! — Джошуа докосна кръста, висящ на врата му.

— Работи — промълви Плато на себе си. — Наистина работи — почти не вярваше на очите си. Мечтите на Родоначалника се бяха превърнали в действителност, бяха дали плодове. АССЗ-то — уникалният, изключителният прототип на цяло поколение превозни средства, които светът никога нямаше да види, работеше.

— Как да накарам това нещо да се движи? — поиска да знае Хикък.

— Натисни надолу и назад онзи лост — посочи Плато към механизма за превключване на скоростите. — Следи малкия уред над кормилната колонка точно пред тебе. Малката стрелка трябва да спре на буквата „Е“.

Хикък темпераментно премести лоста, както беше инструктиран.

— После?

— Виждаш ли двата педала на пода до десния си крак? — попита Плато.

Хикък погледна към пода.

— Аха, виждам ги.

— Добре. Според Ръководството за експлоатация, за да тръгнеш, трябва да натиснеш десния педал — започна Плато.

Хикък кимна, за да потвърди, че е разбрал, вдигна десния си крак и настъпи със сила педала на газта.

Настъпи хаос.

АССЗ-то се хвърли напред и само бързите крака и светкавичните рефлекси помогнаха на тези от Семейството, които стояха точно пред него, да отскочат встрани, преди да бъдат прегазени. Няколко от жените изпищяха, деца изкрещяха, няколко от тях извикаха по някоя и друга нелюбезна дума след Хикък.

АССЗ-то препускаше из двора.

Втрещената физиономия на Хикък се промуши през страничния прозорец на шофьора.

— Помощ! Как да спра тази проклета твар? — изрева той.

АССЗ-то налетя на дълбок коловоз. Хикък подскочи от сътресението и удари главата си в тавана. Сви се от болка и съсредоточи усилията си в опит да насочи АССЗ-то по права линия.

Блейд дотича до Плато.

— Как да го спре?

— Трябва само да махне крака си от десния педал и то ще намали скоростта — отвърна Плато.

— Вероятно е твърде уплашен, за да помисли за това — изтъкна Блейд. — И какво още?

— Левият педал — каза Плато бързо. — Трябва да натисне левия педал и АССЗ-то ще спре.

— Блейд, виж! — извика Джероунимо предупредително.

Блейд се обърна.

АССЗ-то се приближаваше бързо към огромно дърво.

— Хикък! — втурна се Блейд да тича. Рамо до рамо с него хукна и Джероунимо, а Джошуа се помъкна след тях.

Когато видя дървото, очите на Хикък се отвориха широко.

— Кой, по дяволите, постави това там? — изкрещя той, без да има някого предвид. Какво трябваше да направи? Никога преди не беше карал автомобил. Как можеше да го спре? Да освободи десния педал? Но доколкото знаеше, това можеше да повреди АССЗ-то. Защо тези неща бяха толкова сложни? Всички шофьори, без изключение на тези от предвоенното общество, трябва да са били гении.

Дървото се приближаваше застрашително.

Хикък се разгневи. Дръпна яростно волана със здравата си ръка и колата се хвърли надясно, разминавайки се в последния миг с дървото. Задържа волана, описвайки широк кръг и след това го освободи, насочвайки АССЗ-то в права линия, доволен от постижението си. Тогава забеляза, че се движи направо към събраното на едно място Семейство.

— Махайте се от пътя, идиоти! — изрева той. — Махайте се от пътя!

Блейд и Джероунимо изникнаха до отворения прозорец.

— Натисни левия педал! — извика Блейд с ръце свити във фуния пред устата.

— Левият педал! — присъедини се и Джероунимо.

АССЗ-то отплува напред и те изостанаха.

— Левият педал! — повтори Хикък на себе си. — Разбрах, партньоре — премести десния си крак и го стовари върху педала.

АССЗ-то реагира, като че ли е налетяло на тухлена стена и спря на място.

По време на изнурителното шофиране Хикък беше държал дясната си ръка залепена за волана. Беше го стискал с всичката сила на напрегнатите си мускули. Единствено това го спаси, защото инерцията при внезапното спиране го повдигна от седалката и изстреля напред, забивайки тялото му в предното стъкло. Ръката изобщо не успя да пусне волана; смачканото му тяло се залюля обратно назад и се строполи в разкривена купчинка върху седалката.

Блейд и Джероунимо се оказаха най-близо до АССЗ-то и видяха мокасините на Хикък да стърчат на нивото на прозореца.

— Мислиш ли, че той… — Джероунимо не успя да довърши.

Блейд дръпна и отвори вратата.

Главата на Хикък почиваше върху седалката под превитото на две тяло. Коленете и краката опираха в облегалката, а дясната ръка все още стискаше волана. Дишаше бързо и дълбоко.

— Добре ли си? — попита Блейд с опънато от тревога лице.

— Чудесно — измърмори Хикък. — Фасулска работа!

— Само едно нещо, партньоре — каза Хикък, прекъсвайки за момент веселието им.

— Какво? — Блейд се наведе над приятеля си.

— Когато тръгнем към Фокс… — Хикък пусна волана. Пръстите и китката го боляха непоносимо.

— Какво искаше да кажеш за тръгването? — настоя Блейд.

Хикък се взря умолително в очите на Блейд.

— Мислиш ли, че ще можеш да караш?