Сандра Браун
Превратности (28)

Глава двадесет и седма

Скай знаеше, че ако не се върне в шерифския офис веднага след смъртта на Орън Старкс, ще бъде обсаден от репортери и колеги, които точеха лиги да научат ужасните подробности. Трябваше му малко време да се успокои, преди да се върне към месомелачката, така че провеждаше телефонните разговори от кухненската си маса.

Освен това можеше да се справи по-добре с неуредените въпроси тук, където нямаше да го прекъсват постоянно. Имаше клетъчен телефон, кана силно кафе и списък с хората, на които да звъни. Пръв беше шериф Дръмънд, който промърмори нещо за пропиляния живот на Орън Старкс, след което похвали Скай, че са го заловили.

— Това бе координирано усилие, сър.

Шерифът отхвърли скромността му, после попита за Керълайн и Бери, и след като Скай го увери, че са добре, както би могло да се очаква, шерифът шокира Скай, като му съобщи, че е решил да не се кандидатира за нов мандат.

— Време е да предам полицейската палка. — Той млъкна, после добави: — Ще съм доволен да станеш мой приемник. Няма по-добър от теб. И не го казвам единствено, защото си героят на деня.

— Оценявам доверието.

— Заслужил си го. Помисли. Ще говорим пак.

Скай беше поласкан и развълнуван, но не можеше да се отдаде на мисли за бъдещето, когато задълженията му в момента бяха толкова неотложни. Той продължи надолу по списъка, следващото му обаждане беше до старческия дом, където се намираше майката на Орън Старкс. Администраторката му напомни за сериозността на болестта й.

— Тя е неадекватна, помощник Ниланд.

— Разбирам, мадам. Просто си помислих, че би трябвало да е официално уведомена за смъртта на сина си.

Тъй като в дома на Старкс в Хюстън сред документите му не бяха намерени такива за адвокати или упълномощени лица, а майка му не бе в състояние да вземе решение, свързано с погребението му, Скай се обади в един погребален дом в Мерит, за да го уредят.

Най-накрая звънна на хюстънския детектив Родни Алън и му даде подробен анализ.

— Имаше много малък шанс да оцелее след раната в главата. Почина рано тази сутрин в мъки, като продължаваше да иска смъртта на госпожица Малоун.

— Бъди доволен, че го залови.

— Доволен съм.

Алън помоли за документацията, необходима за затварянето на случая по убийството на Сали Бъкланд, и Скай обеща да му я предаде веднага, след като я приключи.

— Проверих досието на Хенли — каза след кратка пауза детективът.

— Добре е да имаш такъв човек на своя страна.

— Щом казваш.

— Да, казвам. — Преди да бъде добавено още нещо, Скай прекъсна линията. И в този момент някой почука на вратата.

 

 

Бери го погледна през квадратите стъкло, които оформяха горната половина на вратата, надявайки се да прецени реакцията му от ненадейното й идване. Но преди да е успяла, той отвори вратата. Беше облечен в джинси и бяла тениска, извадена отгоре. Беше бос.

— Здрасти.

— Здрасти.

Той се отмести настрана. Тя направи стъпка и прекрачи прага към кухнята, която миришеше на прясно кафе. Тя забеляза разхвърляните листи по масата, гъстите драсканици и линии, направени с уверена мъжка ръка.

— Работиш ли?

— Просто трябваше да проведа няколко официални разговора. Ти как си?

— Добре. — Малко след като Скай я изведе от болничната стая на Орън, докторът бе обявил, че е починал. — Но още треперя.

— Беше ужасно.

— Да.

Той пъхна ръце в задните джобове на джинсите си, после ги извади. Кимна към плота:

— Искаш ли кафе?

— Не, благодаря.

— Когато тръгна от болницата каза, че се прибираш вкъщи да спиш.

— Така е. Но когато стигнахме там, мама настоя да хапнем. Додж прояви желание да отиде до магазина и да купи нещо. А аз реших да дойда и да те поканя да се присъединиш към нас. — Тя си пое дъх, знаеше, че може би малко избързва, но все пак искаше да поеме този риск. — Дойдох, защото исках да си до мен.

Само с една широка стъпка той се озова до нея. Дръпна я към себе си и я прегърна със силните си ръце. И един дълъг, безкраен момент, двамата останаха така — без да помръднат, без да дишат. После той повдигна брадичката й и я целуна с изненадваща нежност. Когато се отдръпна, потърси очите й, сякаш молеше разрешение и трябваше да се увери, че намира в погледа й това, което търсеше.

Наведе глава и потърка устни в нейните, после устните им се сляха жадно. Тя плъзна ръка под неговата. Ръцете й се сключиха на гърба му и тя се притисна още по-силно. Целувката продължи, докато той се отдръпна и притисна устните си към врата й, точно под ухото.

— Може ли да продължим с това без дрехи?

Тя издаде неопределен звук, който той възприе за „да“. Хвана я за ръка и я поведе към обширната си спалня. Леглото беше оправено, но това не трая дълго. Той отхвърли покривката, после се върна при нея и се зае да разкопчава копчетата на блузата й. Отвори закопчалката на сутиена и освободи гърдите й. Взе ги в ръце и започна да ги целува.

Устни, език, пръсти. Те я оставяха без дъх, безпомощна, докато не осъзна, че леките звуци, изпълнили тихата стая, идват от нейното гърло. Той продължи да я гали с уста, а ръцете му се мушнаха под полата й. Едната обхвана задничето й, другата се мушна отпред в бикините й.

Тя простена, защото той знаеше какво точно да направи и как да го направи добре. Играта на пръстите му скоро я накара да се задъха.

— Спри! Скай. Спри.

— Не — промърмори той, а устните му заиграха още по-пъргаво около зърното й.

Беше толкова хубаво. Притискането на пръстите му, леката милувка на палеца му. Тя започна да се извива срещу тази ръка, която сякаш беше навсякъде. Предизвикана от пламенния му шепот, който я окуражаваше, тя излезе напълно от контрол и позволи на удоволствието да нахлуе. Вълните му се блъскаха в нея, докато накрая тя се отпусна и се прилепи към него.

Той я върна отново на леглото, махна косата от лицето й. Целуна устните й, след което съблече всичко от нея. Без да откъсва очи, застана в края на леглото и съблече тениската си. Разкопча джинсите си с опитна ръка, после ги смъкна надолу и излезе от тях.

Не носеше нищо отдолу и тази невероятно секси гледка предизвика вътре в нея остра реакция. Той се плъзна върху й, накрая се озова точно отгоре, като се подпираше на здравите си ръце. Откровеното изследване на тялото й я накара не да изпита срам, а породи у нея желание да го докосне, което и направи. Очите му се затвориха и дишането му стана накъсано и шумно, после изсвистя между устните му, когато палецът й поглади най-чувствителното място и се навлажни.

Когато той проникна в нея, тя прехапа долната си устна, за да сдържи стона. Ръцете му се отпуснаха. Тя пое тежестта му с цялото си тяло. Инстинктивно събра колене, за да го поеме по-навътре и той реагира не само с тяло, но и с цял вулкан от накъсани въздишки и груби, задъхани думи — безцеремонния, първичен език на мъж, тотално погълнат от мига на съвкупление.

 

 

Останаха да лежат така, преплели крака. Той бе отпуснат, но цялото му тяло продължаваше да жужи от усещания. Нищо чудно. Обектът на неговата страст, жената на фантазиите му беше тук гола, в неговото легло, и тя бе просто невероятна.

— Харесва ми, че ме целуваш.

Дрезгавият й глас изпрати подновено желание през тялото му. Той обърна глава и я погледна.

— Докато го правехме… имам предвид. Беше много приятно. Абсолютно секси. Но също така — тя повдигна лице и надникна в очите му — ужасно сладко. Специално.

За него бе същото. Никога преди не беше целувал жена, наистина да я целува дълбоко, докато прави любов с нея. Бери сигурно нямаше да му повярва, ако й кажеше. Но бе прекалено рано да споделя подобни неща. Беше прекалено рано и да чувства подобни неща към една жена, с която се бе запознал само преди четири дена. Само че истината беше такава.

Като я гледаше сега, той осъзна колко страхотно би било да се събужда всяка сутрин през останалата част от живота си и да вижда лицето й на съседната възглавница. Мисълта накара стомаха му да се свие. Изгаряше го такъв копнеж…

— Кажи ми — започна тя, — в армията ли се научи да говориш на такъв безобразен език?

— О, по дяволите — простена той. — Какво съм казал?

— Не си ли спомняш?

— Бях прекалено зает. Ако езикът ми е бил оскърбителен, извинявам се.

Тя му се усмихна палаво.

— В известен смисъл ми харесва.

— Хммм?

— Хммм.

Целунаха се лениво. Накрая тя отново се озова по гръб.

— В армията ли получи белега си?

Той погледна надолу към изпъкналата, грапава линия по дължината на бедрото му. Опитни хирурзи се бяха опитали да го махнат, да го направят по-малко забележим, но той продължаваше да изглежда така, сякаш плътта му е била разрязана с груба, старомодна отварачка за консерви и после зашита с бодлива тел.

— Трябваше да те предупредя.

— Неприятно ли ти е да говориш за това?

Той разтърка ухото й между пръстите си. Беше невероятно меко.

— Афганистан. Назначиха ни към полицията да оказваме помощ, където има нужда, а не да се бием с врага. Моето отделение отиде в къщата на един мъж, който работеше като наш преводач. Отидохме там да обсъдим безопасността в местното училище.

Било е клопка. Нашият човек се оказа талибан. Настана истинска кървава баня. Успяхме да ги избием всичките. Включително две жени. И едно дете, което изглеждаше на тринайсет. Аз и още един бяхме единствените оцелели от отделението. Последното, което чух за него беше, че още не е наред психически. — Очите му се преместиха върху нейните. — Извадих късмет.

— Боли ли те?

— Понякога ми напомня, че е там. Но не прекалено често. — Той се усмихна. — Оправя се като го разтъркам.

— А от целувка?

И без да чака отговор, тя се наведе надолу. Прокара върха на пръста си по белега, който минаваше от коляното до слабините му, после проследи извивката с устни, като я целуваше нежно. Той сложи ръка на тила й. Леко. Само за да й покаже колко дяволски добре се чувства, колко мило е от нейна страна, че не е отвратена.

След това тя целуна пениса му, взе връхчето му в уста и всяка клетка от тялото му се възбуди.

— Боже… — Той я хвана за косата и я издърпа нагоре. — Спри, Бери. — Застанаха лице в лице. Изражението й беше несигурно. Тя изглеждаше малко засегната.

Скай прокара палеца си по устните й.

— Искам да го правиш, повярвай ми. Чувствам се страхотно и само след пет минути сигурно ще се разкайвам, че съм те спрял. Но трябва да знаеш някои неща.

— Какви неща?

— Аз няма да се махна оттук.

Тя поклати глава объркано.

— Какво?

— От Мерит. Оставам. Някои се питат защо съм се установил тук. Чувал съм слухове, че съм лишен от амбиция, че си пропилявам живота в това затънтено място. Може би всичко това е вярно в някаква степен. Но основната истина е, че когато напуснах армията, ми призляваше до смърт от вида на кръв и гледката на умиращи хора, а те умираха по грозен начин. Исках да съм ченге, искал съм го през целия си живот, но не исках работа в някой голям град, където насилието е всекидневие.

— Насилие може да има навсякъде. Въпросният случай, например — каза тя, имайки предвид Старкс.

— Да, но това не е всеки ден. Последните няколко дни са изключение, работата ми е да следя за спазването на реда и закона. И го правя добре. Разбира се, превозвал съм нарушители до затвора. Взривявал съм къщи, и понякога в тези нападения се получават жестоки наранявания. Но не се налага да убивам жена, преди тя да може да ме убие. Не се налага да удрям момче, което още не се бръсне.

— Но това е било…

— Война. На другия край на света. Спечелих я. Но прочети вестниците, Бери. Слушай новините. Искам да съм там, където има по-малка вероятност да се налага да убивам някого. Аз може… може да заема мястото на шерифа, когато Дръмънд се пенсионира, но това е най-многото, което ще направя. Не искам да стигнем прекалено далеч и в един момент да откриеш, че не съм такъв, за какъвто си ме мислила, или такъв, какъвто искаш да бъда.

Тя се усмихна, но усмивката й беше безрадостна.

— Интересно.

— Кой знае защо не мисля така.

— Не, интересно е. Додж ми каза почти същото снощи.

— Боже, започнал съм да звуча като Додж?

Тя се обърна към него и се притисна още по-близо. Заговори почти шепнешком:

— Той и мама снощи спаха заедно.

— Не за пръв път, струва ми се.

— Той ми е баща.

— Откога знаеш?

Тя го погледна изненадано.

— Знаел си?

— Предполагах.

— Как?

— Начинът, по който я гледаше, по който гледаше теб, не се връзваше с него. Той не понася никого. А за вас двете се грижи и го показва. Не беше толкова трудно да се досетя защо.

Тя му предаде историята, която предишната вечер Додж й бе разказал. После въздъхна:

— Тъжно ми е за него. Направил е ужасна грешка, но я е плащал цели трийсет години. Ужасно дълго наказание за един грях. Жал ми е и за мама. Той е бил любовта на живота й. А е живяла без него.

— Ами ти?

— Какво аз?

— Додж си е тръгнал. Керълайн го е оставила да си тръгне. Ще му простиш ли тези избори?

— Да. Защото както двамата са прави, така и двамата са виновни.

— Хм.

Тя се подпря на лакът, така че да гледа лицето му.

— Това беше едно много красноречиво „хм“. Какво?

— Ти и Додж си приличате много.

— И двамата сме с плоски гърди.

Той се разсмя, но не й позволи да го разсейва.

— Нямах това предвид.

— А мислеше ли, че и двамата сме манипулативни? Че следвам неговия метод да напредвам професионално с неетични средства и на всяка цена?

— Това, което щях да кажа — произнесе той с подчертано търпение, — е, че вие двамата искате да простите на всички, освен на себе си.

Тя погледна дълбоко в очите му и сбърчи вежди.

— Може би. Защото аз не мисля, че някога ще си простя за онова, което Орън причини на тези хора.

— Не се обвинявай за неговия изблик. Когато някой откачи, след като миналото му и поведението му бъдат анализирани, единственото, което изненадва, е, че не е откачил по-рано. Нямаш никаква вина за случилото се.

— Благодаря ти, че мислиш така.

— Не ти приказвам празни приказки, Бери. Наистина го мисля. Колкото до „Делрей“, самообвиненията ти надхвърлят престъплението. Що за политика на компанията е да задържа работата на служител, когато този служител напуска преди завършването на проекта?

— Приносът на служителя остава за „Делрей“ — отговори тя тихо.

— Когато Сали напусна, взе ли си работата?

— Виждам накъде биеш — каза тя рязко, — но онова, което направих, не беше правилно. Мотивите ми със сигурност не бяха правилни.

— Добре, добре, може би амбицията ти е била прекалена. Изхитрувала си малко. Постъпила си неетично. Точно както Додж каза, забрави го. Остави го. Ако не го направиш, то ще те изяде жива.

— Не знам как да си простя.

— Това е умение, което се научава.

Тя присви очи:

— Наистина ли?

— Да. Трябва да го практикуваш всеки ден.

Тя го докосна по бузата.

— Гласът на опита ли говори?

Като гледаше право в очите й, той каза:

— Аз убедих момчетата в моето отделение, че трябва да вярваме на нашия преводач.

Тя разбра намека и облегна глава на гърдите му, притискайки се силно към него. След миг той я прехвърли върху себе си и се оказаха корем срещу корем. Тя остана да лежи напълно неподвижна, докато той прокарваше пръсти по гърба й. Плъзна ръка по задника й и я спусна надолу по бедрото. Тъй като тя не помръдна, той си помисли, че може да е заспала. И така беше хубаво. Би могъл да лежи по този начин часове наред, дни, но накрая тя се размърда и измърка с удоволствие, което промени насоката на милувките му.

— Онази нощ в езерната къща — прошепна той, когато пъхна ръка между телата им и обхвана венериния й хълм. — Зърнах за миг това.

— Помислих си, че може да е станало.

— Така е. И го пожелах. Не съм преставал да те искам във всеки миг оттогава. — Той я погали, усети бързото й, горещо дишане в устата си. — А сега…

— Скай… — заекна тя.

— Желая те.