Сандра Браун
Превратности (20)

Глава деветнадесета

На улицата пред къщата на Бери бяха спрели няколко линейки, които принуждаваха другите коли да заобиколят. Ливадата беше оградена с жълта лента. Извън огражденията стояха групички зяпачи, размишлявайки над това какво може да се е случило.

Скай разбута тълпата, показа значката си на униформеното ченге, което стоеше на пост пред входната врата, и ченгето му каза да влиза, защото детектив Родни Алън от Хюстънското полицейско управление го очаква.

Скай влезе във фоайе с варовикови плочки на пода и висок, здрав фикус в ъгъла. При обикновени обстоятелства би било приятно. Но сега, след откриването на тялото на Сали Бъкланд заключено в килера към главната спалня и превръщането на къщата в сцена на местопрестъпление, топлата домашна атмосфера бе нарушена от всичко, което се изискваше да бъде направено.

Екипът криминалисти и един фотограф се мотаеха в дневната. Като видя Скай, един от мъжете с латексови ръкавици попита:

— Детектив Алън ли търсите? — и когато Скай кимна, той направи знак с глава: — В кухнята.

— Какво правите?

— Чакаме коронера да свърши в спалнята, за да продължим.

Скай погледна към късия коридор, от който се чуваха гласове, после тръгна в посоката, в която бе кимнал мъжът, и стигна до кухнята. Додж стоеше, подпрял гръб в гранитния тезгях. До него пристъпваше от крак на крак симпатичен чернокож с бръсната глава и отлично очертана гръдна мускулатура.

Всички мускули на стегнатото му тяло бяха свити, мъжът изглеждаше готов за всичко.

А Додж изглеждаше като човек, готов да убие някого.

Керълайн и Бери седяха от едната страна на правоъгълна маса за хранене с груба повърхност, което я правеше да изглежда по-скоро като спасена от пожар от френска селска къща след Първата световна война. Керълайн бе преметнала загрижено ръка през раменете на Бери.

На масата срещу тях седеше друг мъж. Когато Скай влезе в стаята, онзи го погледна през рамо, после издърпа назад стола си и стана, протягайки ръка.

Беше висок, на средна възраст. Лекият намек за коремче бе единственото меко нещо в него. Имаше уморени от живота очи и грубото поведение на детектив по убийствата от голям град. Върху лицето му стоеше незаличимият печат от опита на човек, сблъсквал се цял живот с най-противните човешки деяния. Ръкуването му беше силно и сухо, дланта му — твърда. Дълбоките бели бръчки, тръгващи от ъгълчетата на острите му сини очи, контрастираха със загара му, който — предположи Скай — беше постоянен.

— Родни Алън.

— Скай Ниланд.

— А това е детектив Съмървил.

Чернокожият мъж кимна с лъскавата си гола глава при представянето, но не каза нищо.

— Седнете — покани го Алън.

Когато Скай седна, Бери срещна очите му за миг, преди да наведе глава, а той се обърна към детектива:

— Благодаря за поканата да присъствам.

— Той беше ваш, преди да стане наш. Ако, разбира се, индивидът, убил госпожица Бъкланд, е същият, който простреля момчето в Мерит миналата нощ.

— Орън Старкс със сигурност би представлявал интерес за вас — каза Скай.

— Би представлявал интерес, дрън-дрън — промърмори Додж. — Шибан убиец на жени и деца.

Беше се обадил веднага на Скай, след като уведоми за ужасното откритие в килера на Бери. Тогава Скай още чакаше да намерят съдия, за да получи разрешение за обиск за къщата на Сали Бъкланд, която се намираше в другия край на Хюстън. Въпреки включените светлини на джипа му и скоростта, с която бе шофирал, му бе отнело почти половин час, за да дойде до тук.

През това време Алън и Съмървил бяха пристигнали да разследват очевидното убийство на Сали Бъкланд. Докато траеше предварителният разпит, Додж им бе разказал за разследването, което Скай провеждаше в Мерит. Алън не го беше поканил тук само от професионална любезност. Детективът се интересуваше от информация за заподозрения, с каквато те двамата със Скай разполагаха.

Скай умееше да бъде кратък. Разказа стегнато за стрелбата в езерната къща в петък вечерта.

— Очакваше го обвинение в углавно престъпление. Но след снощи нещата са много по-сериозни.

— Момчето — кимна кратко Алън.

— Дейвис Колдеър е бил фатално прострелян в един мотел. Орън Старкс беше идентифициран от очевидец. Избягал е от местопрестъплението, после е изоставил колата си на няколко километра и е продължил пеша до магазина „Уолмарт“. Записан е от охранителните камери.

— По кое време е бил в магазина? — поинтересува се Алън. Скай му каза.

— Но оттам следите му се губят. Сякаш се е изпарил от онзи паркинг, така че може би някой го е взел оттам и го е върнал в Хюстън, възможно е да е госпожица Бъкланд.

— Кое ви кара да мислите така?

— Това, че е използвал нейния телефон, за да звънне на госпожица Малоун днес следобед около четири часа. Обаждането е дошло отнякъде близо до Минит Мейд парк. На мястото са били изпратени местни полицаи. Но Старкс е знаел, че трябва да изключи телефона, мачът тъкмо е свършил, трафикът е бил натоварен, а ние не знаем каква кола шофира. Може да е тази на Сали Бъкланд, но може и да не е. Следите отново изстинаха. — Той спря, за да си поеме дъх. — Това е.

— Сали Бъкланд няма как да го е взела от паркинга на „Уолмарт“, тъй като в три и нещо след полунощ е била отдавна вече мъртва. Според патолога е била мъртва най-малко от двадесет и четири часа, а може и по-дълго — каза Алън.

Мисълта на Скай се върна назад със скоростта на превъртащ се видеозапис.

— Но аз говорих с нея по телефона вчера следобед.

— Аз също — обади се Додж.

— Тогава трябва да е била убита малко след тези разговори — допусна Алън. — Аутопсията ще установи по-точно времето на смъртта, коронерът е много опитен, от години се занимава с това. Според него тя е умряла някъде вчера следобед.

Додж изруга под нос.

— Тя звучеше раздразнено, нервно, в защита на Старкс. Помислих си, че го защитава, защото все пак са работили заедно. Сега осъзнавам, че е била изплашена. — Той погледна към Скай. — Старкс е бил при нея, когато съм се обадил.

Бери се прегърби и обви тялото си с ръце.

— Предполагате — каза хюстънският детектив.

— Мисля, че е прав — обади се Скай. — Разговорът ми с нея беше в известен смисъл странен. Преди не го схващах, но сега ми е ясно. Или Сали Бъкланд е била принудена, или е казвала каквото е знаела, че Старкс иска да чуе. Опитвала се е да спаси живота си.

— Била е простреляна в лявото слепоочие — каза Алън. — Практически от упор. Но не тук. Била е убита на друго място, след което тялото е било пренесено тук.

— Но как е вкарал трупа вътре, без охранителната аларма да се включи?

— И ние си блъскахме главите над това, когато пристигнахте — промърмори Алън.

Всички се обърнаха към Бери.

Тя заговори със слаб и треперещ глас:

— Орън имаше навика да се навърта тук, когато се прибирах вкъщи от работа или след излизане вечер. Влизах и изключвах алармата. Той винаги беше… наблизо. Навърташе се наоколо. Може би е видял комбинацията. Все си мислех да променя кода, но след това отидох в Мерит и ми изглеждаше безсмислено.

— Имало е вероятност да бъде открит при транспортирането на тялото тук — отбеляза Скай.

— Рискът според него си е заслужавал — каза Бери. — Искал е да намеря Сали. Това е било част от наказанието ми.

След кратко мълчание Алън каза:

— Сцената на убийството ще ни даде повече, за да продължим, но първо трябва да я открием.

— Вече я имаме — каза Съмървил, чийто басов глас беше в пълна хармония с мускулестата му структура. Той вдигна клетъчния си телефон. — Току-що дойде съобщение. Детективите в къщата на Сали Бъкланд са намерили кръв в леглото й. Много кръв. Попила във възглавницата. Останала е също така семенна течност по чаршафите. Което е съвместимо с онова, което коронерът видя по трупа…

— Благодаря, детектив — кимна Алън, прекъсвайки ужасяващия рапорт на подчинения си.

Но казаното бе достатъчно, за да накара Керълайн Кинг да пребледнее. Бери беше притиснала пръсти към очите си. Додж промърмори нещо под нос, после издиша силно:

— Отивам да пуша.

Докато Скай гледаше наведената глава на Бери, си помисли за казаното от Съмървил и го отнесе към снимките, които онзи перверзник беше направил на Бери в спалнята й и докато се е пекла на слънце… колко красива и непресторена изглеждаше, колко неподозираща и беззащитна. Той се опитваше да поддържа професионално безпристрастие, но бе невъзможно. Искаше да залови Орън Старкс и да го нарани. Лошо.

— Детектив Алън, когато получите балистичната оценка за куршума, който е убил госпожица Бъкланд, бих искал да го сравня с онзи, с който е убит Дейвис Колдеър.

— Ще го получите веднага.

— Не забравяйте да му кажете за съобщението — каза Бери.

Скай я погледна, после се обърна към Алън:

— Съобщение?

Детективът каза:

— Тялото беше затворено в найлонова торба за дрехи. От онези, в които съпругата ми прибира зимните дрехи. С пръчка вътре, голяма кука, прикрепена към горната част.

Скай кимна.

— От външната страна имаше съобщение с кървави отпечатъци, явно от госпожица Бъкланд.

— Какво пишеше? — Скай насочи въпроса към детектив Алън, но Бери беше тази, която отговори.

— Сали иска да ти благодари.

 

 

Малко след като тялото на Сали Бъкланд беше преместено от къщата, за да бъде закарано в моргата, криминалистите влязоха в спалнята на Бери, за да съберат доказателства. Съмървил се извини, че го търсят по телефона и когато се върна в кухнята, ги информира, че колата на Сали Бъкланд е била намерена на огромен многоетажен паркинг в прочут медицински център.

— Входният билет беше на таблото, часът е бил седем и седемнайсет снощи.

— Няколко часа, след като говорих с нея — каза Скай.

— Охранителните камери са го снимали… — Съмървил протегна телефона си към Скай, за да види размазаната снимка, която бяха изпратили на детектива.

Образът беше зърнест и неясен, но нямаше съмнение, че мъжът зад волана е Орън Старкс.

— Той е.

Съмървил подаде телефона и на Бери, за да потвърди идентичността. Тя прехапа устните си и кимна.

— Снимката е направена, когато е влязъл в паркинга — продължи Съмървил. — Но камерите не са го уловили вътре в нито една от сградите на комплекса.

— Явно преди това е оставил друга кола на паркинга — предположи Скай. — По всяка вероятност изоставената тойота.

Съмървил каза:

— Патрулът, който е открил колата, каза че има следи от кръв на шофьорската седалка и в багажника. Изглежда Старкс е убил госпожица Бъкланд в къщата й, пренесъл я е дотук в нейната кола, вкарал я е в гаража и е изоставил колата там, където може да престои известно време, без да предизвика подозрения. Пациенти и членове на семейства понякога остават дни наред в този център за лечение.

— Старкс е направил замяната вътре в гаража и е излязъл с другата кола — каза Алън.

— Не снимат колите на излизане — добави партньорът му. — За голямо съжаление.

Алън забеляза, че Скай се мръщи.

— Какво има, помощник Ниланд? Не ви ли харесва този сценарий?

— Не, правдоподобен ми изглежда. Само че това означава, че Старкс е паркирал кола в гаража в медицинския център, отишъл е до къщата на Сали Бъкланд, където я е убил и я е качил в колата й. Така ли?

— Така мисля.

— Окей. Какво е разстоянието от медицинския център до къщата й? Най-малко три и половина километра?

Съмървил сви нехайно рамене.

— Трийсет минути пеша.

— За мен и за вас — каза Скай. — Но не и за човек с ранен крак.

— Той ми каза, че кракът му е синьо-черен и подут — обади се Бери.

— Куц човек не би привлякъл особено внимание в такъв район — рече Съмървил. — Има цял куп рехабилитационни клиники. Места за еднодневни хирургически операции. Хора с патерици, на инвалидни столове. Човек, който куца, не би направил никакво впечатление.

— Предполагам — каза Скай, но все още със съмнение. — Разстоянието е голямо за човек само с един здрав крак. — Той обясни, че Старкс е извървял почти километър и половина от изоставената тойота до „Уолмарт“ в Мерит. — Част от терена е неравен и е било тъмно. Ако сте прав, той го е направил, след като е отишъл от медицинския център в къщата на Сали Бъкланд. И не само това — защо е сменил колата? Защо е използвал колата на госпожица Бъкланд, за да я докара тук? Защо не тойотата?

— Не е искал тойотата да бъде видяна от съседите й, които по-късно биха го идентифицирали — допусна Съмървил.

Обяснението на детектива беше слабо, но логично, а Скай нямаше по-добро.

— Не й е чист косъмът на онази тойота — изсумтя Алън.

— Вин-кодът е бил пренабит — каза Скай. Табелката с регистрационния номер пък е на син таурус от 2001-ва в Конуей, Арканзас. Един от нашите полицаи разговаря със собственика. Наскоро идвал в Хюстън и номерът му изчезнал, но не е сигурен нито къде, нито кога е станала кражбата.

— Старкс си е начертал план.

— Очевидно. Но не е било много умно от негова страна да се връща в Мерит снощи, след като е убил Сали Бъкланд — каза Скай. — Би трябвало да знае, че всеки полицай в цял източен Тексас го издирва със заповед за арест заради стрелбата в езерната къща. Още след като скрива тялото на Бъкланд тук, което изглежда поредното безразсъдно нещо, което прави, се връща в Мерит и се скрива в някакъв мизерен мотел. Защо, по дяволите? — Той поклати глава. — Не виждам никакъв смисъл.

— Имал е недовършена работа в Мерит — каза тихо Бери. — Има, казано по-точно. Аз все още съм жива.

Керълайн я прегърна по-силно.

— Това ли е всичко засега, детектив?

Мъжът кимна. Когато се събраха пред входната врата да разменят информация, Скай забеляза, че Бери гледа надолу по коридора към спалнята си. В очите й имаше сълзи. Щеше да мине дълго време, преди да може да влезе в тази стая и да отвори вратата на килера, без да си спомня ужасяващото откритие, което бе направила. Орън Старкс бе осквернил и нейния дом.

Когато Керълайн и Бери минаха през входната врата, детектив Алън задържа Скай.

— Само една секунда, помощник, може ли?

— Разбира се.

— Кой е този образ? — Алън кимна по посока на отворената врата към Додж, който стоеше от вътрешната страна на жълтата полицейска лента, пушеше и бъбреше с един униформен хюстънски полицай.

— Частен детектив, работи за госпожа Кинг.

— Въоръжен е.

— Има разрешително.

— Така каза и той.

— Тогава какъв е проблемът?

Детективът сви рамене.

— Не знам. Има ли такъв?

— Не. Благонадежден е. Бивше ченге, работил е тук, в Хюстън. Вие кога постъпихте в полицията?

— Осемдесет и шеста.

— Разминали сте се. Махнал се е през седемдесет и девета.

— Някаква специална причина за това?

Скай погледна зад Алън и видя Съмървил подпрян на предната стена, погълнат от телефонния разговор.

— Да не би да сте поръчали на вашия човек да проверява?

— Да, направих го — усмихна се Алън, но без настроение.

— Додж е имал някакви проблеми заради неподчинение, но не е уволняван. Напуснал е по свое желание.

— Хубаво. Едно полицейско управление няма нужда от такъв човек.

Скай закова поглед в него и произнесе със стоманен глас:

— Прав сте. Хиляди имат нужда от такъв като него. — Той изчака думите му да бъдат смлени, после кимна: — Извинете ме.

Когато тръгна към Бери и Керълайн, Додж също се насочи към тях. Скай можеше да се обзаложи по изражението му, че разполага с нова информация.

— Какво има?

Додж погледна предпазливо към двете жени.

Керълайн не издържа:

— Не се отнасяй към нас като към слаби жени, Додж. Какво си научил?

Той дръпна за последен път от цигарата си и я запрати в канавката.

— Онзи полицай е бил един от първите, които са се отзовали. Приказлив тип. — Той погледна към Бери и й зададе въпрос, който изглеждаше напълно извън контекста. — Имала ли е гадже Сали Бъкланд?

— Не съм чувала за такова. Причината да отхвърли Орън не е друг мъж. Защо?

— Защото това ченге ми каза, че единственото нещо върху тялото й било едно бижу. Сребърна гривна. Верижка с талисман.

Лицето на Бери пребледня.

— Талисман във формата на сърце.

Додж я погледна изпитателно, после премести очи към Скай, който отговори на мълчаливия му въпрос.

— Старкс е дал на Бери също такава гривна.

Той не се разпростря нашироко по въпроса. Не беше нужно. Всички бяха разбрали значението на гривната. Орън Старкс се беше фокусирал върху две жени, на които бе дал еднакви бижута. И двете го бяха отхвърлили. Едната беше мъртва.

— Ти го каза, Бери — въздъхна Додж. — Страхуваше се за нея. Съжалявам, че го разчетох погрешно.

— Както и аз — каза Скай.

— Не можехте да я спасите — тъжно поклати глава тя. — Била е мъртва много преди Орън да използва клетъчния й телефон, за да ми се обади.

— Бери има нужда да си легне. В кой хотел резервира стаи, Скай? — намеси се Керълайн.

— „Шератън“, само на пет-шест километра от „Делрей“. Оживен хотел. Искам там, където ще бъдете, да има много хора.

Керълайн прегърна Бери през кръста и я поведе към колата й. Мъжете тръгнаха след тях.

— Аз ще ви заведа дотам, но се движете плътно след мен — каза Скай на Додж, който щеше да шофира колата на Керълайн.

— Сложи си полицейски буркан на покрива. Така ще е по-лесно да те следваме.

— Не искам и друг да ме последва — посочи с брадичка Скай.

Додж погледна нататък и схвана: един телевизионен новинарски ван се опитваше да се провре между линейките.